№ 222
гр. Велико Търново , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260015 от 23.11.2020г. по т.д. № 70/2019г. по описа на
ОС-Габрово е осъдена „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София да заплати
на „Сити кидс“ ООД-гр.Благоевград сумата 212402,68 евро, представляваща
последна част от дължимото се обезщетение по договор за цесия от
18.11.2014г., чийто общ размер е 367402,68 евро, на осн.чл.100 ал.1 вр.чл.79 и
чл.82 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска
на 29.08.2019г.до окончателното й плащане; осъдена е „Първа инвестиционна
банка“ АД-гр.София да заплати на „Сити кидс“ ООД-гр.Благоевград сумата
45666,68 евро, представляваща законна лихва върху главница от 150000 евро
за периода 29.08.2016г.-29.08.2019г., присъдена с решение № 166/
18.07.2017г. по т.д. № 48/ 2017г. по описа на ОС-Габрово на осн.чл.86 ЗЗД;
осъдена е „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София да заплати на „Сити
кидс“ ООД-гр.Благоевград сумата 64664,81 евро, представляваща законна
лихва върху главница от 212402,68 евро за периода 29.08.2016г.-29.08.2019г.
1
на осн.чл.86 ЗЗД; осъдена е „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София да
заплати на „Сити кидс“ ООД-гр.Благоевград разноски по делото в размер на
43407,03 лв.; отхвърлен е предявеният от „Сити кидс“ ООД против „Вал де
Кафе“ ЕООД иск за солидарна отговорност по чл.101 ЗЗД по отношение на
предявения частичен иск за сумата от 15000 евро по чл.100 ал.1 вр.чл.79
вр.чл.82 ЗЗД като неоснователен.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от „Първа
инвестиционна банка“ АД-гр.София чрез юрисконсулт М.Зембърска, срещу
решението на ОС-Габрово в частта, с която са уважени предявените от „Сити
кидс“ ООД искове срещу банката. Счита решението за недопустимо,
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита
решението на ОС-Габрово за недопустимо като постановено по недопустим
иск, тъй като смита, че повторното предявяване на частичен иск
представлявало злоупотреба с процесуално право. Счита, че неправилно ОС-
Габрово не е формирал собствени мотиви по същество на спора относно
съществуване на вземането, предмет на договора за цесия от 18.11.2014г. и
относно отговорността на банката за съществуване на вземането, неправилно
не е разгледал възраженията на страните относно съществуване на спорното
право, а вместо това изцяло се е позовал на Решение № 166 от 18.07.2017г. по
т.д. № 48/ 2016г. по описа на ОС-Габрово, което от своя страна се основавало
на решение № 389 по гр.д. № 270/ 2015г. на РС-Благоевград. Развити са
доводи относно обвързващата сила на мотивите по отношение на
подпомагащата страна /в случая по делото пред РС-Благоевград-банката/,
като сочи, че няма влязло в сила решение, диспозитивът на който да
постановява, че не съществува вземане на „Сити кидс“ спрямо „Футуроаора“
за сумата 150000 евро, нито за сумата 212402,68 евро, представляваща част от
вземане на „Сити кидс“ спрямо „Футуроаора“ за 367402,68 евро, предмет на
договора за цесия от 18.11.2014г. Неправилно било разбирането, че при
уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от
вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, тъй
като за него вече имало влязло в сила решение. Развити са доводи, че
длъжникът „Футуроаора“ не бил страна по настоящото дело, както и че
банката е действала точно и добросъвестно при подписване на договора за
2
цесия, за приложение на чл.83 ал.2 ЗЗД-все доводи, касаещи възникване и
съществуване на претендираното вземане. Счита решението в частта, с която
са присъдени разноски за адв.възнаграждение за неправилно, тъй като не
били представени доказателства за извършено плащане, а и поради
прекомерност на възнаграждението. Моли въззивният съд да обезсили
решението, а ако прецени, че същото е допустимо-да го отмени в обжалваните
части и вместо това-да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба
ответника по жалба „Сити кидс“ ООД-гр.Благоевград чрез пълномощника
адв.П.П.. Оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това подробни
доводи и моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски,
направени пред въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо. Ищецът разполага с процесуалното право да предявява частични
искове за части от вземането си, като няма законово изискване за броя на тези
частични искове за отделни части от цялото вземане. В този смисъл
оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението поради
недопустимост на предявения частичен иск, поради това, че е трети такъв за
друга част от цялото вземане, е неоснователно.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
3
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.100
ал.1 вр.чл.79 вр. чл.82 ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание
горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
предявените искове в посочените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно ОС-Габрово не е формирал собствени
мотиви по същество на спора относно съществуване на вземането, предмет на
договора за цесия от 18.11.2014г. и относно отговорността на банката за
съществуване на вземането, неправилно не е разгледал възраженията на
страните относно съществуване на спорното право, а вместо това изцяло се е
позовал на Решение № 166 от 18.07.2017г. по т.д. № 48/ 2016г. по описа на
ОС-Габрово, което от своя страна се основавало на решение № 389 по гр.д.
№ 270/ 2015г. на РС-Благоевград, е неоснователно. Предявеният в
настоящото производство иск с правно основание чл.100 ал.1 от ЗЗД е
частичен такъв за сумата 212402,68 евро-последна част от цялото вземане за
сумата 367402,68 евро, претендирана като дължима за възстановяване сума
на осн.чл.101 от ЗЗД по договор за цесия от 18.11.2014г., сключен между
„Сити кидс“ ООД и „ПИБ“ АД, поради несъществуване на цедираното
вземане. Преди това „Сити кидс“ ООД в производство, образувано пред РС-
Благоевград по гр.д. № 270/ 2015г., в което същият е имал процесуалното
качество на ответник, е предявен от него срещу „ПИБ“ АД /конституиран
като трето лице-помагач/ обратен частичен иск за сумата 5000 евро като част
от цялото вземане за 367402,69 евро, който иск е уважен, а решението-
потвърдено от въззивната инстанция-с влязло в сила решение по В.гр.д. №
4
315/ 2016г. по описа на ОС-Благоевград. В следващ процес по т.д. № 48/
2016г. ищецът „Сити кидс“ ООД е предявил срещу банката частичен иск за
друга част от цялото вземане за 367402,68 евро-за сумата 150000 евро, който
иск е уважен, решението на ОС-Габрово-потвърдено с решение на ВТАС по
В.т.д. № 389/ 2017г., което не е допуснато до касационно обжалване с
определение на ВКС № 25 от 06.02.2019г. по т.д. № 1752/ 2018г. Решенията, с
които са уважени предявените преди настоящия частичен иск от „Сити кидс“
ООД срещу „ПИБ“ АД два частични иска за отделни части от цялото вземане
в размер на 367402,68 евро на осн.чл.100 ал.1 ЗЗД, са влезли в законна сила.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк.дело № 3/
2016г. на ОСГТК на ВКС на Република България, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Последица от преустановяващото действие на силата на пресъдено нещо е
непререшаемостта на разрешения спор, като съдът съгласно чл.299 ал.1 ГПК е
длъжен да зачете силата на пресъдено нещо и в този смисъл не само няма
задължението да установява фактическа обстановка и формира правни изводи
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
досежно разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
това право, а обратното-има задължението да възприеме като свое скрепеното
със сила на пресъдено нещо съдебно установяване. С оглед на това, е
неоснователно и оплакването, че неправилно било разбирането, че при
уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от
вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, тъй
като за него вече имало влязло в сила решение.
Развитите от жалбоподателя доводи относно обвързващата сила на
мотивите по отношение на подпомагащата страна /в случая по делото пред
РС-Благоевград-банката/, като сочи, че няма влязло в сила решение,
диспозитивът на който да постановява, че не съществува вземане на „Сити
кидс“ спрямо „Футуроаора“ за сумата 150000 евро, нито за сумата 212402,68
евро, представляваща част от вземане на „Сити кидс“ спрямо „Футуроаора“ за
367402,68 евро, предмет на договора за цесия от 18.11.2014г.; че длъжникът
5
„Футуроаора“ не бил страна по настоящото дело, както и че банката е
действала точно и добросъвестно при подписване на договора за цесия, за
приложение на чл.83 ал.2 ЗЗД-все доводи, касаещи възникване и
съществуване на претендираното вземане, не могат да бъдат обсъждани и
съобразени в настоящото производство, предвид наличието на влезли в сила
решения по двете дела /на РС-Благоевград и на ОС-Габрово/, образувани по
предявени преди това частични искове като част от същото цяло вземане за
сумата 367402,68 евро. Както е посочено в мотивите на т.2 от цитираното
Тълкувателно решение, след като със сила на пресъдено нещо е установено,
че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично
вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е
недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Както е
посочено в цитираното Тълкувателно решение, след като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право-в случая за съпричиняване на вредоносния резултат, е
преклудирано.
С оглед разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК е недопустимо да бъдат
разглеждани и оплакванията на жалбоподателя, касаещи решенията на РС-
Благоевград и ОС-Благоевград, произнесли се по първия предявен частичен
иск, които решения са влезли в законна сила.
Оплакването, че решението в частта, с която са присъдени разноски за
адв.възнаграждение е неправилно, тъй като не били представени
доказателства за извършено плащане, а и поради прекомерност на
възнаграждението, е неоснователно. На първо място, страната не е поискала
6
изменение на решението в частта за разноските на посочените две основания,
предвид на което е недопустимо в настоящото производство да се иска
отмяна на решението в тази му част, имаща характера на определение. Освен
това, следва да се отбележи, че са налице доказателства за договорен и
заплатен от ищеца адв.хонорар в присъдения от първоинстанционния съд
размер-договор за правна помощ от 15.10.2020г. и фактура № ********** от
14.10.2020г. за сумата 16985 лв. /с ДДС/. В първоинстанционното
производство ответникът не е правил възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адв.възнаграждение на ищцовата страна, поради
което този му довод не може да се вземе предвид в настоящото въззивно
производство и на това основание.
Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното
решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на
пълномощника на ответника по жалба адв.Х. В. адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразено с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 2450лв.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 23.11.2020г. по т.д. №
70/2019г. по описа на Окръжен съд-Габрово в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, *********, да
заплати на „СИТИ КИДС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Благоевград, ул.“Петко Д.Петков“ № 13, ет.2, ап.3, разноски
по делото пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на
14155 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
7
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на странитe.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8