№ 222
гр. ЛЕВСКИ, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410100349 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени
указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.
Твърди се, че на 23.06.2022 г. между ***** в качеството му на
заемодател и ответника М. А. Х. – в качеството на заемател е сключен договор
за паричен заем № 695854, по силата на който заемодателя е предоставил на Х.
в заем сумата от 900 лв., която последната се е задължила да върне, на 9
двуседмични погасителни вноски – като падежът на първата погасителна
вноска е 07.07.2022 г., а падежът на последната погасителна вноска е
27.10.2022 г. Твърди се също така, че на длъжника е начислено обезщетение за
забава в размер на 404,95 лв. за периода от 20.07.2022 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че на 14.06.2023 г. вземането срещу М. А. Х. по договор за
паричен заем № 695854 от 23.06.2022 г. е прехвърлено изцяло на *****, за
което е уведомен длъжника.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае вземането на
ищцовото дружество по отношение на ответника за следните суми:
- за сумата от 782,71 лв., представляваща главница по договор за
1
паричен заем;
- за сумата от 30,84 лв. – представляваща договорна лихва за периода от
19.07.2022 г. до 27.10.2022 г.;
- за сумата от 404,95 лв. – представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- за законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените деловодни разноски както в настоящото
производство, така и в заповедното.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата, не е изразено становище, не са представени доказателства, не са
направени доказателствени искания. В представеното възражение в
заповедното производство Х. е заявила, че е безработна и взема само детски
по 50 лв., както и че когато започне работа ще ги внесе.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 229/24 г. на РС Левски е, че
същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
119/28.03.2024 г., с която е уважено искането и е осъдена М. А. Х. от ***** да
заплати на ***** сумата от 782,71 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем; сумата от 30,84 лв. – представляваща договорна лихва за
периода от 19.07.2022 г. до 27.10.2022 г.; сумата от 404,95 лв. –
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Съобщението за издадената заповед е връчено на М. А. Х. и същата е
подала възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане № 256/05.04.2024 г. е
указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок
от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., след което в
указания срок е депозирана искова молба, въз основа която е образувано
настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковата молба е подадена в
указания срок и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество исковата молба се явява основателна по
следните съображения:
Видно от представения договор за потребителски кредит № 695854 към
искане № 9095951 е че на 23.06.2022 г. е сключен договор между М. А. Х. и
*****, по силата на който на Х. е предоставена в заем сумата от 900 лв., която
2
заемателя следва да върне на заемодателя на 9 двуседмични вноски, с размер
на погасителна вноска 2 х 14,02 лв. и 7 х 136,71 лв., с фиксиран ГПЛ по заема
– 40 % и ГПР 49,65%. С договора е предвидена и лихва за забава, дължима
върху забавената сума за всеки ден забава.
Представено е копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия” от 14.06.2023 г. по силата на който ***** се е договорило с ***** за
прехвърляне на свои вземания, произтичащи от необслужвани кредити на
физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне.
Представено е копие-извлечение от Приложение № 1/14.06.2023 г.,
видно от което е, че със същото е прехвърлено вземането на ***** по договор
№ 695854, сключен с М. А. Х. на 23.06.2022 г., с отпусната главница 900 лв. и
отразяване, че към 27.04.2023 г. дължимата главница по договора е 782,71 лв.,
че дължимия остатък от договорна лихва към тази дата е 30,84 лв., че
дължимия остатък на неустойка е в размер на 91,45 лв., че дължимия остатък
на лихва за просрочие към същата дата е 327,38 лв. Посочена е и общо
дължимата сума по договора към 27.04.2023 г. е 1232,38 лв.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от *****, чрез
***** до М. А. Х. с изх. № УПЦ-С-СТК/695854., с което последната се
уведомява за извършената цесия на 14.06.2023 г. в изпълнение разпоредбата на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и известие за доставяне на уведомително писмо к ид-
– УПЦ-П-СТК/695854, получено лично от М. А. Х. на 27.06.2023 г.
По делото не се твърди ответника да е извършил каквито и да било
плащания след извършената цесия, нито предявения иск е оспорен по
основание или размер. Ответницата не е представила отговор на исковата
молба, не се е явила в съдебно заседание – лично или чрез представител и не е
изразила становище по предявения иск, не е направила доказателствени
искания и не е представила каквито и да било доказателства.
Предвид посочените по-горе доказателства и изложените съображения,
съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство, както
и направените деловодни разноски в заповедното производство /съгласно ТР
№ 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК/ съобразно изхода на
спора. Видно от данните по делото е, че ищцовото дружество е направило
разноски общо в размер на 150 лв., от които 25 лв. заплатени като д.т. в
заповедното производство и 125 лв. заплатени като д.т. в настоящото
производство, които суми следва да му бъдат присъдени. На ищцовото
дружество следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение по 50 лв.
3
за заповедното и за настоящото производство. При това положение общо
дължимите разноски от ответницата на ищцовото дружество за настоящото и
заповедното производство са в размер на 250 лв., от които 75 лв. за
заповедното производство и 175 лв. за настоящото производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на ответницата М. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****, *****, че дължи на ищеца *****, с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление: ***** следните суми: сумата от 782,71 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 695854, сключен между М. А. Х. и
*****, вземането по който е прехвърлено на *****; сумата от 30,84 лв. –
представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 27.10.2022 г.;
сумата от 404,95 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от
20.07.2022 г. до 26.03.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда /26.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 119/28.03.2024 г. по ч.гр.д. №229/2024 г. на РС Левски.
ОСЪЖДА М. А. Х. със сочена по-горе самоличност да заплати на *****
със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в настоящото дело,
както и направените деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 229/2024 г. на РС Левски – общо в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4