О П Р Е Д ***, 13.12.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 349 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Ищецът
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър
Шумаров и Петя Димитрова – изпълнителни директори, чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев,
със съдебен адрес:***, офис 9 е предявил иск против М.Н.Н., ЕГН ********** ***
и против Г.И.К., ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца следните суми: 56 213,35 швейцарски франка – част от цялата дължима
главница в общ размер на 73 044,92 швейцарски франка за периода от
02.05.2015г. до 03.07.2018г.; 600 швейцарски франка – разноски за периода от
12.06.2018г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба. Претендират се и направените по делото
разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва
да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да
се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена
на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, след изпълнение на
указания на съдията-докладчик във връзка с подаването й, е редовна. С приемане
на исковата молба, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание
чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея, заедно с приложенията на ответниците,
на които е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са
връчени на ответниците, като в предоставения срок отговор е подаден. Последвала
е възможност за двойна размяна на книжа, като в срок са постъпили и
допълнителна искова молба, и допълнителен отговор.
При проверка на допустимостта на предявения главен
иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Искът,
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен
интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, че ищецът е кредитор
на ответниците поради неизпълнение от тяхна страна на сключен между страните
договор. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна
подсъдност на чл.104, т.4 и чл.105, предл.2 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск над 25 000
лева. Подадена е от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор. Исковете
са насочени срещу лицата, за които се твърди, че нарушават материални
субективни права на ищеца, като неоснователно отказват изпълнение. Ответниците
с отговора на исковата молба са направили възражение, че производството по
настоящото дело следва да се разглежда по общия исков ред, тъй като ответниците
са потребители по смисъла на §13, т.1 от допълнителните разпоредби от ЗЗП. По отношение на отправеното от ответниците възражение, съдът намира същото за
неоснователно. Съдът е квалифицирал правния спор, с който е сезиран като
търговски, поради което и е предприел двойна размяна на книжа и е приложил
разпоредбите на чл.365 и сл. от ГПК. В срока по чл.369 от ГПК ответниците са направили посоченото по-горе възражение, но съдът намира, че липсват
основания за това производството по делото да продължи по общия ред. Това е така, тъй като предявените вземания
имат своето правно основание в чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с
чл.430 от ТЗ. Договорът, въз основа на който се твърди възникнало право на
ищеца, е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
Възникналият между страните спор предпоставя търговски характер на делото,
предвид обусловеност на предявимото право от реализирането на фактически състав
по търговска сделка. В този смисъл, понятието „търговско дело” е по-широко от
понятието „търговски спор” по чл.365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с
претенции, основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни. В
случая, обаче за ищеца по горните доводи сделката е търговска, а след като това
е така, то в съответствие с чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 287 от ТЗ
приложение следва да намерят правилата за търговска сделка, а следователно и
правилата на чл.365 и сл. от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на
кредитодател и ответниците в качеството им на кредитополучатели бил сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41353/21.08.2007г., по силата на който Банката предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 44 200евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 13 700евро – за покупка
на недвижим имот; равностойността в швейцарски франкове на 30 500евро – за
други разплащания, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По
силата на чл. 1, ал. 4 от договора за връщане на кредита и за другите
задължения, лицата, подписали същия като кредитополучатели отговаряли
солидарно. За усвоения кредит кредитополучателите дължали на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна лихвена надбавка от един пункт. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове била в размер
на 5%. Дължимите лихви се начислявали от датата на първото усвояване на суми по
кредита.
При просрочие на дължимите погасителни вноски ,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължали
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. Кредитополучателите дължали на банката следните такси: такса за
управление в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно,
платима при усвояване на кредита; комисионна за управление на кредита, платима
ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на
0,03% върху размера на непогасената главница към същата дата; административна
такса за обработване на документи в размер на 50,00лв. – еднократно платима при
подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви бил 420 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита – 02.09.2008г. Кредитът се погасявал на месечни вноски, включващи
главница и лихва. Погасяването се извършвало във валута, в която бил разрешен-
швейцарски франкове. Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателите се
задължавали да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот. Застраховката следвало да бъде подновявана от кредитополучателите всяка
година до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора
кредитополучателите давали неотменимото си и безусловно съгласие, като
упълномощавали банката да приема и заплаща от тяхно име необходимата премия за
сключване, както и ежегодното подновяване на застрахователната полица, като
събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите. Страните
се съгласявали, в случай че към датата на плащането на съответната
застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не била осигурена
необходимата сума за плащането и, Банката да може да преведе дължимата сума за
плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението
на кредитополучателите по договора за кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 от
договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателите, на което и да е задължение по
договора, банката имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни месечни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
С Приложение от 02.09.2008г. страните удостоверили
датата на откриване на заемната сметка- 02.09.2008г. Към датата на усвояване на
кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към еврото бил 1, 6436,
като по този курс усвоеният кредит бил в размер на 72 648 швейцарски
франка.
С допълнително споразумение от 20.12.2010г. страните
констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите по договора за кредит били както следва: 93.65 швейцарски
франка – просрочена главница; 531,40 швейцарски франка- просрочена лихва; 29,52
швейцарски франка- просрочени такси; 71 461,65 швейцарски франка- редовна
главница. Освен посочените по-горе задължения кредитополучателите дължали и
редовна лихва, която щяла да се начисли за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ
датата на допълнителното споразумение, но към датата на споразумението все още
не била изискуема. Кредитополучателите се задължавали да внесат еднократно сума
в размер на 240 швейцарски франка. Съгласявали се всички плащания във връзка с
кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане на горепосочената сума да се
преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението, чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Страните се споразумели за въвеждане на 12-месечен период
на облекчено погасяване на общия дълг. През този период върху дълга се
начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4.01%, като кредита се
погасявал на равни месечни вноски от по 240 швейцарски франка. След изтичане на
периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва, равна на сбора на
действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта, след като
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга
и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските било задължително
условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане
на две последователни дължими месечни вноски кредитополучателите губели право
на погасяване на дълга при намалена фиксирана лихва.
С допълнително споразумение от 15.05.2012г.
страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението
задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били в размер, както
следва: 98,88 швейцарски франка – просрочена главница; 750,64 швейцарски франка
– просрочена лихва; 35,09 швейцарски франка – просрочени такси; 71 859,41
швейцарски франка – редовна главница. Освен това кредитополучателите дължали и
редовна лихва, която щяла да се начисли за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ
датата на допълнителното споразумение, но към датата на споразумението все още
не била изискуема. Въвеждал се 12-месечен облекчен режим на погасяване на
дълга. През този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в
размер на 4,12%, като кредита се погасявал на равни месечни вноски от по 250
швейцарски франка. След изтичане на този срок се начислявала годишна лихва, равна
на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,42 пункта.
Плащането на падеж било задължително условие за начисляване на намалената
фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две последователно месечни вноски
кредитополучателите губели право да погасяват дълга при намалена фиксирана
лихва, а банката имала право едностранно да преоформи дълга.
С допълнително споразумение от 26.09.2013г.
страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението
задълженията за погасяване на редовна главница били в размер на 72 766,08
швейцарски франка. Отново бил въведен 12 месечен облекчен режим на погасяване
на дълга. През този период върху дълга се начислявала годишна лихва в размер,
равен на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в
съответната валута, намален с 2,41 пункта, като кредитът се погасявал на равни
месечни вноски от по 275 швейцарски франка. След изтичане на периода на
облекчено погасяване се начислявала
годишна лихва плюс договорена лихвена надбавка в размер на 0,72пункта.
Последвало допълнително споразумение от
03.11.2014г., в което страните констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията за погасяване на редовна главница били в размер на
72 884,20 швейцарски франка. Отново бил въведен 12 месечен облекчен режим
на погасяване на дълга. През този период
върху дълга се начислявала годишна лихва в размер, равен на действащия
към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален
с 1,97 пункта, като кредитът се погасявал на равни месечни вноски от по 303
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва плюс
договорена лихвена надбавка в размер на 1,02 пункта.
Подписано било и допълнително споразумение от
04.11.2014г., в което страните констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията за погасяване на редовна главница били в размер на
72 884,20 швейцарски франка. Отново бил въведен 12 месечен облекчен режим
на погасяване на дълга. През този период върху дълга се начислявала годишна
лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни
кредити в съответната валута, намален с 1,97 пункта, като кредитът се погасявал
на равни месечни вноски от по 303 швейцарски франка. След изтичане на периода
на облекчено погасяване се начислявала
годишна лихва плюс договорена лихвена надбавка в размер на 1,02 пункта.
С договор от 16.10.2008г. Банката в качеството си
на кредитор прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по процесния
договор за кредит на недвижим имот № HL 41353/21.08.2008г., ведно с
подписаните между страните споразумения.
С договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 25.10.2015г. “Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлил обратно на
банката цедираните преди това вземания по процесния договор.
С нотариални покани с рег.№ 1962/16.03.2018г., акт
№ 145, том 1 и рег. № 1964/19.03.2018г., акт 147, том 1 на нотариус Феодора И.,
връчени на длъжниците на 14.04.2018г. и на 18.04.2018г., същите са уведомени,
че вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД, били прехвърлени обратно на „Юробанк България“ АД.
С нотариални покани с рег.№ 1961/16.03.2018г., акт
№ 144, том 1 и рег. № 1963/19.03.2018г., акт 146, том 1 на нотариус Феодора И.,
връчени на длъжниците на 14.04.2018г. и на 18.04.2018г., същите са уведомени от
банката, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия за
изцяло и предсрочно изискуем. С поканите банката кани длъжниците в седмодневен
срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си към банката и ги
уведомява, че в противен случай Банката ще предприеме действия и ще упражни
правата си по договора.
Посочва се, че към момента на подаване на исковата
молба не били постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен контакт от
страна на длъжниците, а непогасените вноски били както следва: 39 непогасени
вноски за главница, считано от 02.05.2015г. и 39 непогасени вноски за лихви,
считано от 02.05.2015г., поради което бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск. Общото задължение на длъжниците се равнявало на 91 860.32
швейцарски франка и 600 лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката
към 03.07.2018г., от които 73 044,92 швейцарски франка – главница за
периода от 02.05.2015г. до 03.07.2018г.; 16 031,79 швейцарски франка-
договорна възнаградителна лихва за периода от 02.05.2015г. до 14.04.2018г.;
1 710,57 швейцарски франка – наказателна лихва за просрочие за периода от
02.06.2015г. до 03.07.2018г.; 923, 39 швейцарски франка – банкови такси за
периода от 04.05.2015г. до 03.07.2018г.; 149, 65 швейцарски франка –
застраховки за периода от 08.10.2014г. до 03.07.2018г.; 600лв. – разноски за
периода от 12.06.2018г. до 04.07.2018г. Поради гореизложеното за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Представя и ангажира
доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ответниците в предоставения срок за отговор са
предоставили такъв, в който вземат отношение по предявения срещу тях иск.
Твърдят, че през 2008година са кандидатствали пред ищеца за кредит за покупка
на недвижим имот. След изследване на доходите им са били одобрени за кредит в
размер на 44 200евро при годишна лихва 5% със срок на погасяване 420
месеца и при месечна вноска. След постигане на съгласие по тези условия, бил
сключен процесният договор, обезпечен с новозакупен недвижим имот съгласно нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека. При условията на банката същата
предоставила кредита, като били платени 13 700евро на продавача на
недвижимия имот, а сумата от 30 500евро била усвоена за други разплащания.
Твърдят, че щвейцарски франкове не били предоставяни на ответниците. Когато
започнало изплащането на кредита, месечните вноски се оказали по-високи от
първоначално изчислената вноска при уговорените параметри на кредита. От
банката било разяснено, че следвало да се изплаща друга стойност на кредита,
преизчислена в швейцарски франкове и че курсът на швейцарският франк се
повишил, като се повишила и лихвата. Месечната вноска нараствала съществено.
Ответниците нямали възможност да изплащат кредита
при променените условия и за да се предотвратят принудително изпълнение срещу
жилището им били принудени да сключат пет допълнителни споразумения, предложени
от банката, като лихвата се повишавала от 5% на 6,95%.
Според тях процесният договор съдържа неравноправни
клаузи, като се цитира съдебна практика в тази насока.
Изразено е и становище, че кредитът е отпуснат в
евро и не е договаряно връщането му в швейцарски франкове, в какъвто смисъл се
цитира съдебна практика.
Ищецът с допълнителната си искова молба заявява,
че ответниците не посочвали нито една конкретна клауза от процесния договор,
която считат за неравноправна, като в отговора се съдържали само необективирани
твърдения.
Твърди също така, че още в чл. 1 от договора било
договорено, че банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в
равностойността на на 44 200 евро по курс купува за швейцарски франк към
лева на „Юробанк България“ към деня на усвояване на кредита. Абсолютно
несъстоятелно било да се твърди, че кредитът не бил отпуснат в швейцарски
франкове.
С молба за усвояване от 02.09.2008г.
кредитополучателят поискал сметката му да бъде заверена със сума в швейцарски
франкове- изписано собственоръчно. По нататък в изложението на допълнителната
искова молба ищецът изтъква съображения, поради които счита, че липсват
неравноправни клаузи в договора.
С допълнителния отговор ответниците допълват
и поясняват първоначалния си отговор. Отново заявяват наличие на неравноправни
клаузи по процесния договор. Посочват, че за извършената на 21.10.2008г. цесия
банката не уведомила ответницата. На следващо място твърдят, че представените с
исковата молба допълнителни 5 броя споразумения не са породили правно действие,
поради което и не ги обвързвали.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът при
условията на пълно доказване следва да докаже, че е титуляр на вземането, че е изправна страна
по валидно възникнала облигационната връзка между страните, точното изпълнение на
задължението си за предаване на процесната
сума, размера и дължимостта на спорното вземане, както и изпадането в забава и неизпълнение на задължението за връщане на
предоставените средства от страна на ответниците. Последните носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи
възражения, в това число възражението си за нищожност на отделни клаузи от
договора за кредит, общите условия и допълнителните споразумения поради обстоятелството, че представляват
неравноправни такива по смисъла на ЗЗП.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване
факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат
приети представените от страните писмени доказателства. Доказателствените искания
са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране
на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
По делото следва да се допусне
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Съдът намира за основателно и
направеното от ответниците искане по чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищецът да
предостави: платежни документи за плащането на цената на финансирания недвижим
имот и за изплащането на каса на остатъка от кредита за други разплащания,
както и да представи погасителните планове към договора за кредит и
допълнителните споразумения към него, подписани на 21.08.2008г.; 26.09.2013г.;
03.11.2014г.
Предвид казаното и на основание
чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответната страна
против разглеждането на делото по реда на Глава 32, „Производство по търговски
спорове” и свързаното с него искане спорът да бъде разгледан по общия исков
ред.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 13.02.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо
и проект за доклад, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на
ответниците.
ПРИЕМА представените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба на ищеца въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Розалина
Лазарова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза
в размер на 400лв., платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от
ищеца в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да
предостави като доказателства по делото платежни документи за плащането на
цената на финансирания недвижим имот и за изплащането на каса на остатъка от
кредита за други разплащания, както и да представи погасителните планове към
договора за кредит и допълнителните споразумения към него, подписани на
21.08.2008г.; 26.09.2013г.; 03.11.2014г.
Определението е окончателно.
Съдия: