Номер 69420.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500604 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от Татяна Тодорова въззивно гражданско дело № 00604 по
описа за 2020 г.
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Е. Г. чрез процесуалния му представител
– адв. В.М. – САК против Решение № 976 от 21.07.2020 г. по гр.д. № 3675 по описа на
Районен съд – Перник за 2019 г., в частта с която е признато за установено на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в полза на „ЮРОСПИЙД“ ООД съществува изискуемо
вземане против Р. Е. Г. в размер на 1500 лева, представляваща неустойка по договор за
обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договорното задължение
на Григоров да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни
години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г. и е осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата в общ размер на 180.00 лева разноски
по делото и 30.00 лева разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС, съобразно уважената
част от иска.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, направените от първоинстанционния съд правни изводи са
неправилни и в противоречие с ГПК, практиката на съдилищата и ТР на ВКС.
Поддържа, че районния съд не е съобразил, че ищецът не е доказал заплащането
на направени разходи по обучението и издръжката, за да претендира неустойка в
процесния размер, тъй като негова била доказателствената тежест да докаже плащане
от негова страна към провеждащият курсовете по обучение. Твърди, че курса на
обучение провеждан от асоциация БАСАТ бил финансиран от програма на ЕС. В
жалбата излага доводи, че неизпълнението на задължението от страна на Григоров да
не прекратява трудовия договор между страните за период от две години, не е довело
до настъпване на вреди за ищеца. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е
1
определил клаузата за неустойка като действителна и твърди, че била уговорена в
противоречие с чл.48, ал.1 и ал.3 от КРБ и несъразмерна на база на получаваното от
Григоров възнаграждение на размер на 340 лева, което било самостоятелно основание
за нейната нищожност. Поддържа, че клаузата за неустойка е прекомерна и
противоречи на закона и морала, като с нея се целяло добиване на допълнителни
дивиденти в полза на по-силната икономически страна в договора, и по този начин
противоречала на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което била нищожна. Твърди, че предвиждането на две
санкции срещу служителя, но с различен размер по повод едни и същи неизпълнения,
предвидени в двата договора ( за обучение и трудов), водело и до неравноправие, и до
нищожност на това основание.
Поради изложеното във въззивната жалба, моли въззивната инстанция да
отмени решение № 976 от 21.07.2020 г. по гр.д. № 3675/2019 г. на ПРС в обжалваната
му част, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, като
неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност да намали неустойката
поради прекомерност.
В жалбата е направил искане на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да се прогласи
нищожността на чл.6 и чл.7 от договора за обучение от 30.06.2014 г. и чл.8, ал.8 от
трудовия договор от 30.07.2014 г., поради противоречието им с добрите нрави, закони
морала, прекомерност и неравноправност, с които са начислени неустойка в размер на
3000 лева и възстановяване на разходи в размер на 1680 лева.
Моли да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция, съгласно
приложен към жалбата списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна „Юроспийд“ ООД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
подала отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл.267, ал.1, изр. Първо от ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл.259 от ГПК, като е съобразена с
изискванията за редовност по чл.260 от ГПК
Съдът намира, че следва да бъде указана на страните възможността за
доброволно уреждане на спора, като делото се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото
определение.
2
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на доклад на жалбата, по реда на чл.268, ал.1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2020
г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и копие от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3