Присъда по дело №151/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НОХД № 151/2017г. по описа на ГОРС

Районна прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу С.И.А. за това, че на 17.10.2016 г. в гр.Горна Оряховица,  ул. „*****", управлявал МПС - лек автомобил „Опел Корса" с peг. № *****, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 16-0268-000788/08.07.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, влязло в сила на 06.09.2016 г. -престъпление по чл.343в ал.2 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение.

Пред настоящата инстанция подсъдимият се явява. Категорично отрича да е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Неговият защитник посочва, че обвинението е недоказано и намира, че А. следва да бъде признат за невиновен.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2016г. било издадено против подс.С.А. наказателно постановление/НП/ № 16-0268-000788/08.07.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, връчено на дееца на 29.08.16г. и влязло в сила на 06.09.2016 г./л.6 от ДП/. Подсъдимият бил санкциониран по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от за нарушение по чл.150 от -управлявал МПС без да е правоспособен водач. В едногодишен срок от това санкциониране, на 17.10.2016 г.  в  Г. Оряховица, по ул. „*****”  подс.А. управлявал МПС - лек автомобил „Опел Корса" с peг. № *****, без съответно свидетелство за управление на МПС. В този момент колата била забелязана от св.Ст.Н. и св.Пл.И.-полицейски служители/СЗ 31.05.17г.-л.55-56/. След последваща проверка се установило, че спрямо подсъдимия  има влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС при налична неправоспособност. На 20.10.2016г. е съставен АУАН № 1434/бланков номер 865788/-л.6 от досъдебното производство.

Свидетелите Н. и И. са категорични, че седящият зад волана С.А. е управлявал автомобила. Същите са го наблюдавали и спрели. Превозното средство е било приведено в движение и съгласно Пост.№ 1/83г.Пленум ВС, подсъдимият го е управлявал. В понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение. Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, поради което следва да се ангажира отговорността му. От обективна страна подс.А. е управлявал МПС  след наказването му по административен ред / с НП № 16-0268-000788/08.07.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, влязло в сила на 06.09.2016 г./. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че управлява МПС, след като е наказван по административен ред за управление без съответно свидетелство. Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия и несъобразяване със съществуващия правен ред.

Съдът отхвърля като категорично несъстоятелна тезата на подс.А., посочена в неговите обяснения, а именно: че просто е оглеждал процесния автомобил „Опел Корса" с peг. № ***** с намерение да го закупи, които негови действия били наблюдавани от свидетелите Е.М., П. и С.А./СЗ 31.05.2017г.-л.57-58/. Тази група свидетелски показания са в противоречие с показанията на св.Н. и И.. За последните липсват данни да са в особени отношения с подс.А., които да ги мотивират да го уличат в деяние, което той не е извършил. Тъкмо обратното се установява по отношение наМ., П. и С.А.. Свидетелката Е.М. живее на семейни начала с подсъдимия и двамата очакват да им се роди  дете. В този случай най-естественият стремеж е да се изложат показания, с които да се облекчи положението на мъжа с когото същата е в съжителство. Друг аргумент в тази насока е фактът, че св.М.през м.02.2017г. в производството по АНД № 926/2016г. отново присъства като свидетел с идентични показания-че на 27.08.2016г. не А., а тя е управлявала автомобил. Тази възможност е категорично изключена с влезлия в сила съдебен акт/л.60 и сл./, където е обсъдено, че липсата на шофьорски умения от страна на св.М.са непосредствено установени от двама полицейски служители. Готовността на св.М.да свидетелства в полза на съжителстващия с нея А. мотивира настоящата инстанция да не кредитира нейните показания, както и съмнителното обстоятелство тя да се намира по място и време всякога когато А. извършва правонарушения. Аналогични съображения с оглед роднинската връзка, могат да се изложат и по отношение св.С.А./брат на подсъдимия/. Освен обяснимото желание да се защити близък, показанията на св.А. са индиция за това, че фактите, съобщени от полицейските служители, са изложени правдиво. Свидетелят А. посочва, че брат му е спрян от полицаите, което предполага движение на автомобила, а не разглеждането му в спряло положение- „Те слязоха от тяхната кола и спряха брат ми….. аз като шофьор, ако така ми метнат с ръка, никога няма да спра”/л.57/. Това е причина за некредитирането на тези свидетелски показания в частта им относно това, че А. не е управлявал процесния автомобил. Свидетелят Г.П. също е от близкия кръг на подс.А.. Подсъдимият излага защитната си теза и сочи свидетели, установяващи тази теза, в един по-късен етап на производството, след изразено от него желание да сключи споразумение за определяне на наказание от 4 месеца лишаване от свобода/СЗ 15.05.2017г./, което не е намерило подкрепа от страна на представителя на държавното обвинение. В съдебно заседание на 15.05.2017г. той посочва:”Искам делото да се гледа по общия ред и да си доведа мои свидетели”.   В хода на цялото досъдебно производство, въпреки че същият се е защитавал активно и с участието на адвокат, той не е посочил имената наМ., С.А. и П., за да бъдат същите разпитани в по-ранен етап. Това би било индиция, че не се изгражда защитна версия с оглед непостигнатата цел производството да приключи според вижданията на дееца за неговото по-благоприятно положение. Поведението на А. се индицира и от множеството му прояви, свързани с желанието му да управлява МПС и реалното му санкциониране за управление без съответно свидетелство за управление на МПС/справка л.44 и сл. от ДП/ преди датата на разглежданото деяние.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието-не се касае за тежко престъпление по см. на чл.93 т.7 НК, но конкретната обществената опасност на деянието и дееца съдът прецени като завишена, предвид на факта, че подсъдимият е осъждан, а от датата на последното му освобождаване от пенитенциарно заведение-18.01.2016г./л.16/ до датата на разглежданото деяние е изминал значително кратък период от време, в който период подс.А. упорито показва незачитане на правилата за движение по пътищата. Същият няма нужната квалификация и правоспособност и с действията си по управление на МПС поставя системно в опасност живота и здравето на неограничен кръг хора от обществото. Такива случаи са значително зачестили и следва да се ограничат посредством налагането на съответните наказания.

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим по отношение на подс.А. предвид предишните му осъждания/изискване на чл.78а ал.1 б.”б” от НК/. Санкцията му следва да се определи в пределите на относително определените по чл.343в ал.2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Съдът прецени, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства по отношение на  разглежданото деяние. Като отегчаващи бяха приети предишните осъждания на подсъдимия, лошите му характеристични данни/л.42 ДП/ и от гледна точка несъблюдаването на правилата за движение/л.44 ДП/, както и мотивите за извършване на престъплението-управлението на МПС не се е налагало. При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание. Санкцията е определена от законодателя в относителните граници от една до 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл.343в ал.2 от НК и кумулативно предвиденото наказание глоба в относителноопределения размер от 500 до 1200лв. Видно от справката за наложени наказания по ЗДвП на подс.А., същият е санкциониран повече от два пъти за управление без правоспособност и за други нарушения по ЗДвП, но и с тези наказания не е постигано превъзпитателно въздействие. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно. Това е така, тъй като е изминал незначителен период от време от датата на последното осъждане на дееца до датата на разглежданото деяние.  Това на основание чл.57 ал.1 т.2, б.”б” ЗИНЗС мотивира и извод за определяне на „строг” режим на изтърпяване на наказанието ЛОС. Размерът на наказанието ЛОС съдът намира за уместно да определи към минималния с оглед предвиденото от закона наказание предвид липсата на настъпили други вредни последици от престъплението, а именно- една година и два месеца ЛОС, като завишение над минимума се налага  поради констатираните прояви по ЗДвП. Наказанието глоба следва да се определи в минимален размер от 500лв., като в тази връзка съдът взе предвид и разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК. От данните за имотното състояние на подсъдимия/л.41/ става ясно, че същият не реализира доходи в по-висок размер, които да мотивират настоящата инстанция да приеме, че същият би могъл да заплати без затруднение санкция в завишен размер.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: