РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Плевен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200534 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1772-001284 от
28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ с което
на Д. К. Д. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00 лева за това, че на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул.
„***“ до *** с посока на движение към ЖП Гара-***, като водач на лек
автомобил „***“ с рег. № *** собственост на *** управлявал моторното
превозно средство без да използва обезопасителен колан по време на
движение, с който е оборудван автомобила - нарушение по чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление № 23-1772-001284 от
28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ. В
жалбата е релевирано оплакване съгласно което на посочената в АУАН и в
НП дата жалбоподателят бил в невъзможност да шофира с поставен
1
обезпасителен колан, поради наличие на заболяване.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
поддържа релевираното в жалбата оплакване. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановрение.
Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН с номер 764476 от 01.12.2023г. против Д. К. Д. с ЕГН
********** от с. ***, Плевенска област, в който е отразено, че на 01.12.2023
година около 08:41 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към
ЖП Гара-***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на
*** управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен
колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Като нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, в което на Д. К. Д. на осн. чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50,00 лева.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от
анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя Е. П. С. и свидетеля Д. В. Д.,
чиито показания съдът приема с доверие като логични, обективни и взаимно
допълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени
впечатления относно релевантните по делото факти, като категорино и
единодушно заявяват, че жалбподателят е управлявал описаното МПС без да
ползва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Точно и
недвусмислено посочват и мястото на извършване на твърдяното нарушение,
а именно в гр. *** на ул. „***“, като твърдят пред съда, че към момента на
проверката жалбоподателят споделил с тях, че не е поставил обезопасителен
колан поради наличие на причини от медицински характер, но в момента не
носел документ, с който да удостовири казаното. Показанията им
кореспондират напълно с приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени докзателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 764476/01.12.2023
година, справка за нарушител/водач, писмо рег. № 177200-3710/13.03.2024г.
2
ведно с наказателно постановление № 23-1772- 001284/28.12.2023г., заверено
копие на заповед рег. УРИ №8121з-1632/02.12.2021г. и заповед рег. УРИ
№316з-2933/29.07.2022 година. В подкрепа на същите е и представеното от
жалбоподателя заверено копие на Съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от д-р П.Т., в която е посочено, че Д. Д. страда от ХОББ - хронично
обструктивна белодробна болест – бронхиална астма на наследствена основа
и приема ежедневно поддържащи лекарства, като е дадено разяснение, че
това е заболяване, изразяващо се в пристъпи, които са показателни със своята
остра дихателна недостатъчност и по принцип настъпват при химическо
дразнене. Отразено е че поставянето на колан при водач, болен от бронхиална
астма, довела до обструктивна вече белодробна болест действа негативно на
водача не толкова като притискащ фактор, а като психически такъв, т. е
евентуален страх от евентуален пристъп. Изложеното дава основание да се
приеме, че липсва изрично медицинско предписание за неизползването на
обезопасителен колан.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са
в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от
задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач
на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което
поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние.
Действително, за наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП,
не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че
носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото
състояние на лицето. Но когато диагностицираното заболяване е такова, което
би изключило задължението за ползване на обезопасителн колан не изобщо, а
само при наличие на проявления на сиптоматиката на това заболяване /както
е в случая/, медицинският документ, удостоверяващ съществуването на
заболяването, не е достатъчен за обосноваване на извод, че е
изпълнена хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за
наличие на хипотеза по чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не се установяват
отразените в цитираната правна норма изключения. По делото не са
ангажирани доказателства, меродавни да установят, че физическото
състояние на жалбоподателя не позволява използването на обезопасителен
колан към релевантния момент – 01.12.2023 година. При недоказаност на
предпоставките по чл. 137А, ал. 2, т.2 от ЗДвП не може да се приложат и
привилегиите, които тази разпоредба предоставя.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство пред наказващия орган съществени нарушения
3
на процесуални правила, които да са съществени и поради това да
предпоставят отмяна на Наказателно постановление № 23-1772-001284 от
28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ.
Описаното в АУАН и в НП място на извършване на нарушението - гр.
***, ул. „***“ е достатъчно ясно и корестно посочено.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Д.
К. Д. е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност. Същият е осъществил елементите на
фактическия състав на чл. 137А, ал. І-ва от ЗДвП като на 01.12.2023 година
около 08:41 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към ЖП
Гара-***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на
*** управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен
колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Приложимата
санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП
предвижда административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева,
каквото именно по вид и размер е наложено на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна,
поради което Наказателно постановление № 23-1772-001284 от 28.12.2023г.
на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 23-1772-001284 от
28.12.2023г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, 1-во РУ с което
на Д. К. Д. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00 лева за извършено на 01.12.2023 година около 08:41 часа в гр. ***, ул.
„***“ до *** нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4