МОТИВИ по НОХД № 30 284/ 2011 г. по описа на МРС
Подсъдимата Т.М.П. е обвинена в
това, че на 23/24.01.2011 г. в с. Б. б., област М., като макар и непълнолетна, но
можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като разрушила преграда, здраво направена за защита на имот
отнела от владението на Т.Г.Т. xxx вещи - 2 бр. медни пръскачки /комплект/, 1
бр. меден казан - 10 литра, 1 бр. меден тиган с диаметър 35 см, 1 бр. капак
/меден/ от казан за варене на ракия с диаметър 54 см и 1 бр. медна преходна
тръба с диаметър 4 см и дължина 2 метра, всичко на обща стойност 335 лева, без
съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК.
Подсъдимият Т.К.К.
е обвинен в това, че на 24.01.2011 г. в с. Б. б., област М., с цел да набави за
себе си и за Т.М.П. имотна облага укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди
движими вещи - 2 бр. медни пръскачки /комплект/, 1 бр. меден казан - 10 литра, 1
бр. меден тиган с диаметър 35 см, 1 бр. капак /меден/ от казан за варене на
ракия с диаметър 54 см и 1 бр. медна преходна тръба с диаметър 4 см и дължина 2
метра, всичко на обща стойност 335 лева, собственост на Т.Г.Т. xxx, за които
знаел, че са придобити от непълнолетната Т.М.П. чрез извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
-престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията, считайки ги за доказани и
пледирайки конкретни по вид и размер наказания.
Подсъдимата Т.М.П. се
признава за виновна по обвинението, дава обяснения, твърди, че посоченото от
подс. К. пред съда е истина и, че в полицията първоначално не е казала истината.
Защитника на подс. П., назначен при условията на чл. 94, ал.
1, т. 1 от НК пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието.
Подсъдимият Т.К.К. не се признава за виновен по обвинението,
дава обяснения, твърдейки, че не е знаел, нито предполагал, че предадените от
него вещи на пункта са преди това били откраднати от подс. П..
Защитника на подс. К. пледира за оправдаването му, излагайки
доводи за липса на несъмнени доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение
по чл. 215, ал. 1 от НК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано и
прието бе заключение по съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът като ги обсъди в тяхната връзка и единство и съобрази
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. П. е осъждана по НОХД
№327/09 г. на МРС на обществено порицание, което видно от справката за съдимост
е изпълнено на 20.10.09 г., респ. е налице реабилитация по право на основание
чл. 86, ал. 1, т. 3 НК спрямо това осъждане.
Подс. К. е осъждан за
престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, чл. 343б, ал. 2 НК и по чл. 343в, ал. 1 от НК, като последното му осъждане е било по НОХД №171/07 г. на МРС по което е бил
осъден на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК за срок от 1 година и 150 часа безвъзмезден труд за срок от 1 година и 14
месеца лишаване от право да управлява МПС за деяния по чл. 343б, ал. 2 НК и чл.
343в, ал. 1 от НК извършени на 06.05.2007 г., а присъдата е влязла в сила на 17.05.2007
г..Наказанието пробация по НОХД №171/07 г. на МРС видно от справката за
съдимост на подс. К. е изтърпяно на 03.07.2008 г., а наказанието 14 месеца
лишаване от право да управлява мпс е изтърпяно на 17.07.2008 г..Спрямо
осъждането по НОХД №80/05 г. на МРС е налице реабилитация по право на основание
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК – присъдата е влязла в сила на 22.03.2005 г., наказанието
е 6 месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок и 24
месеца лишаване от право да управлява МПС – в изпитателния срок подсъдимия не е
извършил престъпление, което да е налагало изтърпяване на това наказание. Подс.
К. е осъждан и по НОХД №281/05 г. на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 НК, присъдата е влязла в сила на 09.11.2005 г..По
отношение на подс. К. е прилаган и чл. 78а НК с влязла в сила на 11.12.04 г. присъда
по НОХД №469/04 г. на МРС.
Св. Т.Т. xxx, къщата му е крайна
в селото в посока с. Фурен. На 23 януари 2011 година вечерта около 18 часа св. Т.
заключил вратите на мазето и дома си и легнал за да гледа телевизия. Същата
вечер в дома на подс. П. дошъл тогавашния й приятел подс. Т.К. xxx. Последният
изпил голямо количество алкохол и останал да нощува в дома на подс. П.. След
като подс. К. заспал подс. П. станала и решила да отиде в къщата на св. Т., когото
познавала, била ходила в дома му с баба си преди време и видяла, че в двора и
мазето му има много медни предмети. Къщата на св. Т. била недалеч от дома й, като
подс. П. проникнала в двора му от към стара общинска къща, съседна на тази на св.
Т., където оградата била паднала. Подс. П. счупила катинара на вратата на
мазето и влязла вътре, като осветявала помещението с фенерчето на мобилния си
телефон. От мазето взела и изнесла две медни пръскачки, оставила ги навън и се
върнала отново в мазето, от където изнесла и други медни предмети - капак за
казан за варене на ракия, тръба от същия, котел и тиган, всичките медни. На два
пъти подс. П. пренесла вещите до дома си, като бил навалял сняг и ходейки
оставяла следи в него. На сутринта бащата на подс. К. дал разглобена пералня на
подс. К., за да я предаде последния на вторични суровини. Същата сутрин подс. П.
дала на подс. К. и поставените в чували отнети през нощта вещи от дома на св. Т.,
казвайки му само да ги предаде на пункт, и след това да даде парите. Подс. К. xxx,
стопанисван от “Метбол 2000” ООД и получил общо сумата 140 лева, от които с 20
лева заредил гориво, а останалите 120 лева по – късно предал на подс. П.. Преди
да предаде пръскачките се наложило да ги разглоби, за да ги вземат на пункта, тъй
като от пункта отказвали да ги вземат не разглобени. За предаденото на пункта
била изготвена покупно – изплащателна сметка серия А/№********** от 24.01.2011
г. за сумата 106.74 лева, отбелязвайки само стойността на цветния метал – мед и
алуминий – отпадъчен месинг. Подс. К. се върнал при подс. П. й дал сумата 120
лева, като последната едва тогава казала на подс. К. да не казва на никои за
предадените вещи, защото са откраднати, без подс. К. преди това да е предполагал
или знаел, че същите са били придобити от подс. П. чрез кражба.
Сутринта на 24 януари 2011 г. св.
Т. установил, че катинара на мазето му е разбит, а в двора по снега личали стъпки.
Св. Т. сигнализирал за извършената кражба в РУ Полиция М., казал и на дъщеря си
св. Б., която пристигнала в с. Б. Б., област М. виждайки и тя оставени следи в
снега при отнемане на вещите от дома на баща й. По случая започнал работа
оперативния работник – св. Н.Н., който снел обяснения от подс. П. и подс. К.
изписвайки сам обясненията, но според св. Н. под диктовката на двамата
подсъдими.
От назначената и изготвена
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи -2 бр. медни пръскачки
/комплект/, 1 бр. меден казан - 10 литра, 1 бр. меден тиган с диаметър 35 см, 1
бр. капак /меден/ от казан за варене на ракия с диаметър 54 см и 1 бр. медна
преходна тръба с диаметър 4 см и дължина 2 метра възлизат на сумата от 335 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т. ч. от заключението по приетата съдебно - оценъчна
експертиза. Съдът поотделно и в тяхната съвкупност анализира всички гласни и
писмени доказателства приложени по ДП спазвайки НПК, в т. ч. и гласните и
писмени доказателства събрани непосредствено в хода на съдебното дирене. Съдът
изложи горните факти и обстоятелства имайки предвид и посоченото от св. Н., св.
Б. и св. Т.. Последния е дал показания за начина на установяване на извършената
кражба и броя и вида на отнетите вещи, а св. Н. в качеството си на оперативен
работник е снел обяснения от подс. П. и подс. К., иззел и е приложил по делото
покупно – изплащателна сметка. Съдът имайки предвид показанията на св. Т. /приобщени
съгласно чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 НПК/ приема, че подс. П. е извършила
кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
счупвайки катинара на мазето на св. Т..
Съдът
имайки предвид обясненията на подс. П. дадени в рамките на съдебното следствие
/тези дадени в рамките на ДП след привличане на подс. П. като обвиняема не са
приобщени съгласно чл. 279, ал. 1 и сл. НПК – л. 37 – л. 38 от ДП/, обясненията
на подс. К. и показанията на св. Н., намери, че обвинението спрямо подс. К. не
е доказано по несъмнен начин така както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, респ. налице са условията на чл. 304 НПК спрямо този подсъдим. Показанията
на св. Н. не са достатъчни, за да се приеме, че деянието на подс. К. по чл. 215,
ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин. Св. Н. дава показания за онова което
подс. К. му бил казал в рамките на оперативното си разследване, но в същото
време подс. К. отрича посоченото от св. Н., без по делото да са представени
други доказателства в подкрепа на обвинението спрямо подс. К. и най – вече в
подкрепа на деянието по чл. 215, ал. 1 от НК от субективна страна. Изложените
обстоятелства от обективна страна не навеждат несъмнени данни за наличието на
субективна страна на деянието по чл. 215, ал. 1 от НК.
Подс. П.
в рамките на съдебното следствие потвърди
обясненията на подс. К., като заяви, че поддържа обясненията си и в рамките
на извършената с нейно участие очна ставка по ДП /л. 50 – л. 53 от ДП/, които
не се различават с тези дадени пред съда и с тези дадени от подс. К.. Дори и да
бяха налице условия за приобщаване на първоначалните обяснения на подс. П.
съгласно чл. 279, ал. 3 НПК, следва да се има предвид нормата на чл. 279, ал. 4 НПК, а именно, че осъдителна присъда не може да се основава единствено на
обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и ал. 3 на чл. 279 НПК.
Имайки
предвид горното съдът призна подсъдимия Т.К.К. за невинен в това на
24.01.2011 г. в с. Б. б., област М., с цел да набави за себе си и за Т.М.П.
имотна облага да е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - 2
бр. медни пръскачки /комплект/, 1 бр. меден казан - 10 литра, 1 бр. меден тиган
с диаметър 35 см, 1 бр. капак /меден/ от казан за варене на ракия с диаметър 54
см и 1 бр. медна преходна тръба с диаметър 4 см и дължина 2 метра, всички на
обща стойност 335 лева, собственост на Т.Г.Т. xxx за които да е знаел, че са
придобити от непълнолетната Т.М.П. чрез извършване на престъпление “кражба” по
смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
този разбор на доказателствата и при това тълкуване на закона, съдът
намира, че:
Подс. Т.М.П. е
осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК:
- на
23/24.01.2011 г. в с. Б. б., област М., като непълнолетна, но разбирала
свойството и значението на деянието и могла да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнела от
владението на Т.Г.Т. xxx чужди движими вещи - 2 бр. медни пръскачки /комплект/,
1 бр. меден казан - 10 литра, 1 бр. меден тиган с диаметър 35 см, 1 бр. капак
/меден/ от казан за варене на ракия с диаметър 54 см и 1 бр. медна преходна
тръба с диаметър 4 см и дължина 2 метра, всички на обща стойност 335 лева, без
съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл от подс. П. – подсъдимата
е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е настъпването на
обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване. Макар и
непълнолетна подс. П. е разбирала свойството и значението на деянието и е могла
да ръководи постъпките си.
Причините
за извършване на деянието от подс. П. са неправилно отношение към чуждата
собственост и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Имайки
предвид изложеното съдът призна за виновна подс. П. за извършеното и доказано деяние
по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като
й наложи съответно наказание – ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
При
определяне вида и размера на наказанието спрямо подс. П., съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като
го определи при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на
подсъдимата, признанието на вината, към настоящия момент подс. П. е неосъждана/
реабилитирана/ и при следните отегчаващи отговорността обстоятелства –
невъзстановени вредни последици от деянието/ вредите не са възстановени или
заместени/ и висока степен обществена опасност на извършеното деяние.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 60 НК, респ. степента обществена опасност на
извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимата П., и не на
последно място е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Съдът не намери
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства за да прилага чл. 55 НК спрямо подс. П. – респ. да заменя
наказанието лишаване от свобода с пробация. Изложените доводи от защитата и
обвинението в тази насока бяха взети предвид при определяне на наказанието
съгласно чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
определяне изпитателния срок при минимума съгласно чл. 69, ал. 1 НК спрямо подс.
П., без съда да сезира по делото многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства касаещи подс. П..
Съдът приложи чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК спрямо
подс. П., защото са налице условията за това – непълнолетната все още подс. П.
е неосъждана /реалибитирана/, наложеното наказание лишаване от свобода е по –
малко от три години, и не на последно място с оглед личността на подс. П., съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подс. П., не е наложително определеното наказание да се изтърпява ефективно.
При
този изход на делото и при условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимата Т.М.П. да заплати по
сметка на ВСС сумите – 35 /тридесет и пет/ лева деловодни разноски и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК частта от разноските дължими
от подс. К. в размер на 35 /тридесет и пет/ лева, остават за сметка на
държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: