Решение по дело №3057/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20173110203057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2018г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На първи февруари                                                               две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 3057 по описа за 2017 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на П. С.М., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0819-001648/04.05.2017 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което за извършено нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в рамер съответно на 200 лева. 

            Жалбоподателят П. С.М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. На първо място, намира, че НП е било издадено извън преклузивния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 52, ал.1 ЗАНН. Наред с това, посочва, че актосъставителят не би могъл да има качеството на свидетел по делото, който да даде достоверни показания, а липсата на вписване на двама свидетели – очевидци на съставянето на акта само по себе си било съществено нарушение на процесуалните правила. По същество сочи, че са неверни констатациите на АНО, че автомобилът на жалбоподателя е навлязъл в дясна лента, като посочва, че водачът на другия автомобил всъщност бил навлязъл в неговата лента за движение. Твърди също, че както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано по начин, който не позволява на жалбоподателя да разбере в какво всъщност е обвинен като не посочва конкретно нарушеното предложение на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП. Посочва също, че нарушение било и незаписването, респ. отразяването на данните за самоличността на другия водач, участник в ПТП. Моли за отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

            В проведените съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява посочва, че поддържа изцяло жалбата, като твърди, че ПТП се е случило тъй като водачът на л.а. „Сузуки”, който се движел в дяната лента, не е спазил маркировката и не е продължил в посока гр. Варна, а е завил посока Алея Първа.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.

От фактическа страна, съдът намери за установено следното:

На 29.03.2017 г. около 13:30 часа в гр.Варна по бул.Княз Борис I в посока от к.к. Златни пясъци към центъра на града, жалбоподателят М. управлявал лек автомобилШкода Октавия с ДК № B7474KT, собственост на Ив.Ал.М..

При достигане до кръговото кръстовище, разположено до бензиностанция Шел, жалбоподателят се движел в крайна лява лента, като намерението му било непосредствено след излизане от кръговото да предприеме маневра ляв завой в посока към Алея Първа.

В същото време в съседна дясна пътна лента за движение се движел л.а. „Сузуки” с №В-SX4001, управляван от О.Б.К., като същият на свой ред искал да предприеме маневра ляв завой в посока към Алея Първа.

При излизане от кръговото и двата автомобила следвало да предприемат маевра ляв завой съобразно намеренията си, като за да улесни маневрата си жалбоподателят М. навлязъл частично в съседната дясна пътна лента за движение в резултат на което между двата автомобила било реализирано ПТПс незначителни материални щети.

За посоченото на М. бил съставен АУАН на 29.03.2017г., а впоследствие на 04.05.2017г. било издадено и процесното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на св. Г.К.П., които са достатъчно подробни и задълбочени, като известните несъответствия на това в коя именно лента за движение се е движил жалбоподателят съдът отдава на изминалия значителен период от време, и се допълват от описаното в АУАН и другите документи, съдържащи се по административната преписка. На свой ред при възприемане на посочените по-горе фактически изводи съдът си послужи и с представените от КАТ снимки на процесното ПТП от датата на инцидента, ведно с представената справка за наличната на кръстовището пътна маркировка. Възраженията на жалбоподателя, че снимките са били направени след като колите били преместени не се сподели от съда, доколкото по делото не са налице никакви обстоятелства (освен твърденията на жалбоподателя, които са призвани да обслужват неговата защитна теза), които да водят до извод, че колите са били местени. Наред с това ако същите бяха преместени, то от съставянето на фотоснимки не би имало необходимост.

При така описаното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

На първо място, както АУАН, така и издаденото впоследствие въз основа на него НП са били издадени от компетентни органи при пълно спазване на всички процесуални срокове за съставянето им, предвидени в ЗАНН.

Съдът не споделя аргументите на жалбоподателя, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗАНН, тъй като посочената разпоредба действително визира едномесечен срок за произнасяне по преписката от страна на АНО, но същият няма императивен характер, като неспазването му не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е от категорията на тези можещи на обусловят незаконосъобразност на издаденото НП (при пълното спазване на шестмесечния срок за издаването му.)

На следващо място, обстоятелството, че в АУАН отсъстват двама свидетели несъмнено съставява нарушение, но същото на свой ред не е от категорията на съществените такива.

Що се отнася до годността на актосъставителя да дава правдиви показания, съдът следва да отбележи, че в АНП актосъставителят и АНО са различни субекти, поради което и за актосъставителят не съществува нито формална, нито законова пречка да бъде разпитван като свидетел, както и да дава правдиви показания.

Обстоятелството, че в АУАН, респ. в издаденото НП не са били отразени данни за другия водач на МПС – участник в ПТП на свой ред не съставлява процесуално нарушение, което да е годно да опорочи законосъобразността на издаденото НП.

По отношение на твърдението за неяснота на описаното нарушение и непосочване на конкретното нарушено предложение, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП, съдът намери, че такова не е налице. В текстовата част на издаденото НП е ясно отразено, че жалбоподателят е навлязъл (т.е.движел се е) в крайна лява лента, след което е навлязъл в съседната дясна лента (в която се е движел л.а. „Сузуки”). Що се отнася до невиспване на конкретно нарушено предложение, на първо място, АНО няма задължение да посочва конкретно предложение, като е достатъчно да посочи законовия текст при пълно описание на релевантните факти, които сами по себе си обуславят точната квалификация на нарушението.

По същество, досежно съставомерността на действията на жалбоподателя по чл. 25, ал.2 ЗДвП, съдът намери следното:

Разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП посочва, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В конкретния случай по делото се установи, че и двата автомобила са възнамерявали да предприемат маневра ляв завой в посока Алея Първа, като за да осъществи същата жалбоподателят М. е следвало да изнесе автомобила в съседната на движението му дясна пътна лента, като преди да стори това същият е следвало да се убеди, че водачът, движещ се в дясна лента вече е извършил своята маневра, като навлизането в неговата лента е следвало да стане едва след това. Обстоятелството дали наличната на кръстовището пътна маркировка е позволявала на движещия се в дясна пътна лента да прави ляв завой или не (указвала задължително движение направо) в случая може да обуславя извод за допуснато от него нарушение, което да е обусловило съпричиняване на ПТП, но в никакъв случай не освобождава от отговорност жалбоподателя М., който е следвало да се убеди, че дясната лента за движение е свободна и едва тогава да предприеме навлизането си по нея с цел извършване на маневра.

Доколкото по преписката не се събраха доказателства които да обусловят тезата на жалбоподателя, че другия водач е навлязъл в неговата лента за движение, то съдът възприе тези твърдения единствено като защитна теза, която не намира доказателствена опора в материалите по делото.

Що се онася до твърденето за приложението в случая на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН съдът намери, че на първо място нарушението не се различава по нищо от останалите такива от тази категория, като в резултат на него е настъпило и ПТП, което е достатъчно сериозен обществен резултат, който е от категорията да изключи възможността за приложението на посочената разпоредба.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 17-0819-001648/04.05.2017 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0819-001648/04.05.2017 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“  с което за извършено нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП на П. С.М. е наложено административно наказание „Глоба“ в рамер съответно на 200 лева.  . 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: