Мотиви към присъда №96/13.06.2018г.
по НОХД №614/2018г., изготвени на 14.06.2018г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Т.Х.А. за престъпление
по чл.234, ал.1, предл.2 от НК.
В разпоредително
заседание държавата, представлявана от Министъра на финансите не изпраща представител.
Упълномощен повереник изпраща по пощата молба, с която предявява граждански иск
против подсъдимата за причинените на държавата имуществени вреди.
В
разпоредително заседание представителят на РП- С. отговаря на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че предявеният граждански иск няма да затрудни наказателния
процес и предлага същият да бъде приет за съвместно разглеждане.
В
разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и с упълномощен защитник,
който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата А. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК счете същите за
изяснени. Прецени, че са налице условия за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Счете, че предявения граждански иск няма да затрудни
наказателния процес, поради което го прие за съвместно разглеждане и конституира
държавата, представлявана от Министъра на финансите в качеството на граждански
ищец, след което приключи разпоредителното заседание и премина към
предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК и обяви, че ще
ползва самопризнанието й без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага да бъде призната за виновна подс. А. по
повдигнатото обвинение и да й се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ЕДНА година, което да бъде намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и намаленото наказание да бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага да се наложи на подсъдимата
и наказание „Глоба” в еднократния размер на държаните акцизни стоки. По отношение на предявения граждански иск
предлага същият да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание
подс. А. се признава за виновна и лично и чрез защитника си моли съда да й
наложи наказание в минимален размер, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ
години. Относно предявения граждански иск подсъдимата и защитника й предоставят
на съда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Т.А.
решила да започне да продава акцизни стоки без бандерол, а именно нарязан тютюн
и по този начин да подпомогне в издръжката на семейството си. За целта в
началото на месец март 2018г. закупила от неустановено по делото лице 7 бр.
чували с нарязан тютюн. Тютюнът бил в насипно състояние като подсъдимата
разделила част от него в по- малки торбички по около половин килограм с помощта
на електронни везни. Подс. А. съхранявала тютюна в дома на баба си, находящ се
в гр. С. на ул. „Единство” №10 А.
На
02.03.2018г. Началникът на полицейски участък „Надежда” при РУ на МВР- С., св.
П. Д. получил оперативен сигнал, че подс. А. държи в дома на баба си М. Б.,
живуща на адреса посочен по- горе и продава акцизни стоки без бандерол. Той
незабавно разпоредил на служителите от полицейския участък да извършат проверка
на горепосочения обект. Те посетили адреса и на приземния етаж обитаван от
бабата на подс. А. установили наличието на 7 броя черни чували пълни с нарязан
тютюн общо около 70 килограма.
На място била подс. А., която с протокол за доброволно предаване предала на
полицейски служител, св. Ж. К. следните вещи: 6 броя черни чували с размери
40х40 сантиметра като във всеки от тях имало ситно нарязан тютюн без акцизен
бандерол, 1 брой черен чувал с размери 50х50 сантиметра като вътре бил
разпределен в торбички по половин килограм всяка със ситно нарязан тютюн без
акцизен бандерол и 2 броя електронна везна с надпис „DA HONG YING”. Подсъдимата признала за
извършеното пред свидетелите Димитров и Кутулов като обяснила по какъв начин се
сдобила с акцизните стоки.
Извършен бил
оглед на веществени доказателства при който били отделени представителни проби
от тютюна.
По делото е
изготвена съдебна физико- химическа експертиза, от заключението на която е
видно, че в съответствие с определените органолептични характеристики,
пушателно- вкусовите свойства и широчината на тютюневите влакна, предоставените
за анализ 7 проби представлявали нарязан тютюн. Успешно проведените експерименти
за изработване на лабораторни цигари от представения тютюнев материал и
определяне на пушателно- вкусови свойства на 7 проби нарязан тютюн доказват, че
предоставения тютюнев материал може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка. Изследваният тютюнев материал отговарял на определението от чл.12,
ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за „тютюн за пушене (за
лула и цигари)”. Изпитваните проби не представлявали отпадъци от тютюн,
остатъци от тютюневи листа и вторични продукти получени при обработката на
тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия по смисъла на ЗАДС.
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността
на тютюна държан от подс. А. без акцизен бандерол възлиза на сумата от 7281
лева, а дължимият акциз към 02.03.2018г. е в размер на 11067,12 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите П. Д. и Ж. К., тъй като същите са относими
към предмета на делото, последователни са, логични и се подкрепят от останалия,
събран по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимата дадени по време на досъдебното
производство, тъй като същите кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели и с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът дава
вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и приложените веществени доказателства, тъй като същите не бяха
оспорени от страните и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и
съдебно физико- химическа експертизи. Същите се подкрепят от събрания
доказателствен материал по делото, не бяха оспорени от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.234, ал.1, предл.2 от НК, затова че на 02.03.2018г. в гр. С. държала акцизни
стоки без бандерол, както следва: 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 9,990 килограма на
стойност 999,00 лева, 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 10,005 килограма
на стойност 1000,50 лева; 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 9,870 килограма на
стойност 987,00 лева; 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 10,030 килограма
на стойност 1003,00 лева; 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 9,985 килограма на
стойност 998,50 лева; 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 9,890 килограма на
стойност 989,00 лева; 1 бр. чувал нарязан тютюн с общо тегло 13,040 килограма
на стойност 1304,00 лева, всички с общо тегло 72,810 килограма,
всичко на обща стойност 7281 лева, когато такъв се изисква по закон- чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (чл.28,
ал.1- Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове.); чл.2, т.2 и чл.64, ал.4 от Закона за
акцизите и данъчните складове (чл.2, т.2- „На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия”, чл.64, ал.4- „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който
да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване
като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин,
който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без
да бъде повреден”) като случаят е немаловажен.
Деянието е извършено от подс. А. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е
знаела, че не следва да държи акцизни стоки без бандерол, но въпреки това го е
направила и е държала иззетите количества тютюн на обща стойност 7281 лева в
дома на баба си.
Както бе посочено по- горе съдът кредитира
показанията на свидетелите П.Д. и Ж. К., дадени по време на досъдебното
производство, тъй като са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства.
Авторството на деянието се доказа по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Установи се безспорно, че
действително подс. А. е държала въпросните количества нарязан тютюн. От
доказателствата по делото е видно, че подс. А. е извършила точно деянието
държане, а именно държала е акцизни стоки без бандерол- 7 чувала ситно нарязан
тютюн, когато такъв се изисква по закон. Бандерол се изисква съгласно
разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия,
която гласи: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговските складове и
обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове”.
Видно е от доказателствата по делото, че върху държаните от подс. А. чували със
ситно нарязан тютюн не е имало поставен такъв бандерол. Самото държане на такъв
тютюн без бандерол законодателят е определил като престъпление и с действията
си, а именно да държи въпросните чували с тютюн подс. А. е извършила
престъплението по чл.234, ал.1, предл.2 от НК.
Видно е от разпоредбата на чл.3 от
Закона за акцизите и данъчните складове кои са данъчно задължени лица. В ал.2
на посочения чл.3 от този закон е посочено, че данъчнозадължени лица са и
лицата извън случаите по ал.1, когато са произвели или са участвали в
производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни
стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил
заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. От това е
видно, че подс. А. дължи акциз за намерените и иззети от нея количества ситно
нарязан тютюн. Става ясно, че тя е данъчно задължено лице, защото в нарушение
на Закона за акцизите и данъчните складове държи акцизни стоки, за които не е
бил заплатен акциз. Съдът счита, че дължимият акциз за тези количества тютюн
представлява имуществена вреда. Тази имуществена вреда е пряка и непосредствена
последица от деянието, извършено от нея. Подс. А., ако се беше снабдила с тютюн
по надлежния ред, той щеше да бъде с бандерол и тогава нямаше да извърши
престъплението, за което е обвинена, а освен това щеше да е заплатен акциза и
нямаше да има вреда за държавата. Както бе посочено по- горе тя е данъчно
задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните
складове, поради което дължи акциз за иззетите количества тютюн. С държането на
контрабандните чували със ситно нарязан тютюн подс. А. е ощетила държавата с
неплатения акциз. Видно е освен това, че се касае за немаловажен случай, тъй
като количеството иззети чували със ситно нарязан тютюн е доста голямо.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимата, несъобразяване с разпоредбите на Закона за акцизите и
данъчните складове, както и с разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото й съдебно минало и искреното й
разкаяние.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. А. за деянието
извършено от нея, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът прие като отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и
на подсъдимата и всички други индивидуализиращи отговорността й обстоятелства, че
следва да й наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от изключително
естество. Най- справедливо е това
наказание да бъде в минималния размер, както предлага прокурора, а именно „Лишаване
от свобода”, за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът счита за справедливо
и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подсъдимата. Съдът счита, че с наказание в този размер ще се постигнат целите
на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът на основание чл.58а,
ал.1 от НК следва да намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. Намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца съдът счита, че подс. А.
не следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане института на
условното осъждане, а именно: тя не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на
подсъдимата съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е
най- подходящо на подс. А. да се определи минималния предвиден в закона
изпитателен срок, а именно за срок от ТРИ години.
Съдът счете, че не следва да наложи на
подсъдимата А. предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наказание
„Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност” по т.7 на
чл.37 от НК, тъй като тя не е търговец, а практиката на С. окръжен съд е в тази
насока, че като дееца не е търговец не следва да му се налага наказание „Лишаване
от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки”.
Съдът следва да наложи на подс. А.
предвиденото наред с наказанието „Лишаване от свобода” наказание „Глоба” като
намира, че е най- подходящо с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция, а и съобразявайки се с материалното положение на подсъдимата то да
бъде в размер на 1000 лева.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, тъй като безспорно се доказа по
делото, че той е предявен своевременно. Доказа се, че на 02.03.2018г. държавата
е претърпяла имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие
противоправното поведение на подсъдимата А.. Доказа се по безспорен начин
причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимата и вредата,
причинена на държавата. Както бе посочено по- горе подс. А. е данъчно задължено
лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните
складове, поради което дължи акциз за иззетите количества тютюн. Установи се,
че подсъдимата с държането на акцизните стоки без бандерол е причинила вреда на
държавата на стойност 11067,12 лева, представляваща дължимия акциз, съгласно
изготвената съдебно- оценителна експертиза. От доказателствата по делото е
видно, че тази сума не е била възстановена, поради което подс. А. я дължи на
гражданския ищец. Предявеният граждански иск е в размер точно на невнесения
акциз, т. е. точно в размера на тази сума. Ето защо съдът счете, че следва да
осъди подс. Т.А. да заплати на гражданския ищец Държавата, представлявана от
Министъра на финансите сумата от 11067,12 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди
и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на
увреждането 02.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът счете, че следва да се
произнесе по приложените по делото веществени доказателства. Следва да се
отнемат в полза на държавата двете електронни везни „CAS” модел „TRII”.
На основание чл.234, ал.3 от НК
съдът задължително следва да отнеме в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно седемте броя чували, съдържащи тютюн и седемте броя
хартиени пликове съдържащи суха жълтеникаво- кафява листна маса (тютюн),
запечатани с лепенки от НТЛ при ОД на МВР- С. след изготвена експертиза, всички
оставени на съхранение в склада на ОД на МВР- Сливен като същите следва да се
унищожат.
С оглед
правилата на процеса съдът осъди подс. А. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР- С., направените по време на досъдебното производство
разноски в размер на 141,03 лева, както и в полза на съдебната власт по сметка
на Сливенски районен съд сумата от 442,69 лева, представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: