Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 20.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  95 / 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от “***“ ООД“ ООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001719 / 12.12.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр. Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 7008, издаден от МТИТС и валиден до 07.07.2026 г. На 26.11.2019 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществило  превоз на товари за собствена сметка от водача М. Н. Й. на 10.01.2019 г. по маршрут гр. Русе – с. Голямо Враново – гр. Русе. Също така в хода на проверката било установено, че удостоверението за психологическа годност на този водач е било валидно до 02.10.2018 г. За констатираното нарушение св. Д.Д.   съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 вр. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

            От приложените към преписка писмени доказателства безспорно се установява, че удостоверението за психологическа годност на водача М. Й.  действително е изтекло на 02.10.2018 г., видно и от справката от регистъра   на психологическите изследвания на водачите на л.6 от делото, гърба. Едновременно с това от приложения пътен лист, тахографска шайба и заповед става ясно, че именно този водач с  т.а. „МАН“ с ДК № *** е извършил превоза за собствена сметка – на  10.01.2019 г. на територията на страната.

          Предвид тези доказателства, показанията на актосъставителя  и доколкото АУАН е подписан без възражения съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр. АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

         Възраженията, които се правят в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон, съответно за липсата на съставомерност на нарушението. Тези възражения са неоснователни по следните съображения:

         Защитата счита, че в случая няма изискване водачът да притежава валидно (неизтекло) удостоверение за психологическа годност на  водача, защото доколкото извършеният превоз на товари са единствено за собствена сметка в рамките на България единствено приложимият материален закон е Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. и по то-точно чл.18 от нея и съответно по тази причина не намират приложение разпоредбите на Наредба № 33 / 03.11.1999 г. и Наредба № 36 / 15.05.2006 г., издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗдвП, тъй като те се прилагат само по отношение на обществен превоз на пътници и товари.

           На първо място следа да се посочи, че съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАПр  лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, какъвто безспорно е наказаното дружество могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В този смисъл по силата на самата законова норма ясно и недвусмислено е посочено кои са нейните адресати – лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, съответно за тях възниква и задължението водачите, които ги управляват да отговорят на изискванията за психологическа годност. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.7а, ал.1 от ЗАПр, където субект на задължението са само лицензираните превозвачи, като следва да се отбележи, че това задължение е друго и различно, спрямо задължението им по чл.7а, ал.2 от с.з.

         На следващо място позоваването на Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. също не променя горните изводи, тъй като същото е неотносимо, т.е подобно тълкуване е в разрез с нормативен акт от по-висока степен - че водачите на превози средства при извършване на превоз за собствена сметка не следва да отговарят на изискванията за психологическа годност, съответно именно тази Наредба е приложимият нормативен акт, тъй като в нея  не се съдържало подобно изискване. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.1, т.4 от Наредба № 36 / 15.05.2006 г. с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Отделно от това възраженията на защитата пропускат това, че изискванията за психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, по смисъла на чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, са отделни от тези, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории и по тази причина по силата разпоредбата от по-високия по степен нормативен акт (ЗДвП) е приложима и по отношение на водачите, извършващи превоз за собствена сметка. Това е видно от изричното разграничение, което се прави в чл.7а, ал.2 от ЗАПр между изискванията за "правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория" и тези "за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАПр и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП“, на които водачите следва да отговарят кумулативно, при осъществяването на превоз на пътници и товари от лицензираните превозвачи. При това положение съдът намира, че макар и Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. (в чл.10 и чл.18 от нея) да не съдържа изрично изискване водачите, които осъществяват превози на товари за собствена сметка да отговарят на изискваният за психологическа годност за същите не отпада подобно задължение и същото произтича от разпоредбите на чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и издадената въз основа на него Наредба № 36 / 15.05.2006 г., а също и от разпоредбата на чл.1, ал.3 от с.н. с оглед преценка на риска от опасност от допускане на ПТП. В тази връзка също така следва да се посочи, че разпоредбата на чл.10 от Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. също не дава право превоз на товари за собствена сметка да се извършва от водачи, които не отговарят на изискванията за психологическа годност, тъй като лицензът, който е издаден на дружеството за международен автомобилен превоз на товари е издаден при условията и реда на чл.7, ал.3 от ЗАПр вр. нормативният акт въз основа, на който на дружеството е издаден лиценз за международен автомобилен превоз на товари – Наредба № 11 / 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари - изрично въвежда задължението да се допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, което изрично е закрепено и като задължение на водачите в чл.58, ал.1, т.3 от нея, като препращането е пряко към Наредба № 36 / 15.05.2006 г. Ако се възприеме тезата на защитата, че при конкретния превоз не се е изисквало водачът да е психологически годен то, неясен остава въпросът защо то още на другия ден след деня на проверката водачът се е явил на изпит за получаване на удостоверение за психологическа годност.

         В случая няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като сам по себе си периодът от повече от една година, през който водачът е бил без валидно удостоверение за психологическа годност не предполага случаят да е маловажен. Съдът би приел възражението за психологическа годност за основателно в случай, че периодът би бил значително по-малък и най-вече, че подновяването на удостоверението би било по собствена инициатива, а не по такава на контролните органи.

         При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38–0001719 / 12.12.2019 г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на „***“ ООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  за  нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАПр.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

 

Районен съдия :