Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали…..31.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският………….районен съд ………колегия в публичното
заседание на 11 юли…………..
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Валентин Спасов…………
Съдебни
заседатели:……………………….
Членове:………………………………………
при секретаря..Д.Г.а……………….присъствието на
прокурора……………………като разгледа докладваното от
съдията………………………………АН.дело № 559……..по описа за 2019 год.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1300-000030/ 31. 01. 2019г., издадено от ВПД
началник група, сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на Н.Ж.Н. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева- на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Кърджалийският административен съд в четиринадесет дневен срок, считано от
датата на получаване на съобщението.
Районен съдия :
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на Н.Ж.Н. ***-1300-000030/
31. 01. 2019г., издадено от ВПД началник група, сектор ПП към ОДМВР- Кърджали,
с което за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева- на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП,
с която счита същото за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В депозирано
писмено становище счита жалбата за неоснователна, излагайки съображения за
законосъобразността на атакуваното НП.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа
страна:
По делото е приет
акт за установяване на административно нарушение с бланков № 539577/11.01.2019г.,
съставен срещу жалбоподателя, за това, че на 01.10.2018 г. 16:05 часа, на път първи клас №5-337+600,
общ. Кърджали, управлявайки лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ К 2127 АС,
собственост на ОДМВР-Кърджали, в посока от гр. Кърджали към гр. Хасково, се е
движил с несъобразена скорост с пътните условия- мокра пътна настилка, поради
което на излизане от ляв завой губи контрал над автомобила, навлиза в лента за
насрещно движение и се блъска в скат в ляво по посока на движението му, в
следствие на което автомобила се преобръща по таван. Настъпва ПТП с материални
щети и пострадал водач. Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят
виновно е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и подписан от него,
като не е отразил възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не
било подадено и писмено възражение пред АНО.
Съобразявайки
констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че деянието извършено от
жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като
поведението му е в нарушение правилата за движение по ЗДвП. Издал НП 19-1300-000030/
31. 01. 2019г., предмет на настояща проверка.
В
обстоятелствената част описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и
преценил от правна страна, че жгалбодателят Н. *** е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
При определяне на наказанието за констатираното нарушение приложил чл. 179,
ал.2, предл.1 от ЗДвП и наложил на жалбодателя административно
наказание глоба в размер на 200 лв.. Актосъставителят В., разпитана в хода на
съдебното заседание, поддържа констатираните в АУАН обстоятелства. Твърди, че с
колегата си И. Г. са били изпратени от
дежурния ОДЧ на произшествие на гл.път №5, близо до разклона за с. Калинка. На
място установили автомобила, собственост на ОДМВР-Кърджали, обърнат по таван в
левия скат на пътното платно. Водачът, който имал леки наранявания, им обяснил,
че е изгубил контрол над автомобила. Времето било дъждовно, а настилката мокра.
Актът бил съставен по- късно защото чакали заключението на автотехническата
експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за
обективни и безпристрастни.
Тази фактическа
обстановка, съдът прие за установена от гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите В. и Г., както и писмените доказателства, приобщени
по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК,
които са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно релевантните за
нарушението факти.
Въз основа на
изложената по-горе фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е
неоснователна.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН предвид
приложеното към преписката и прието от съда Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 07.12.2018г.на РП-Кърджали е видно, че срещу
жалбодателя е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343
ал.1 б.”а” от НК, предвид причинените от гореописаното ПТП имуществени вреди на
автомобила в размер на 3739.60лв.
НП е издадено от
компетентен орган - началник сектор ПП към ОД МВР Кърджали, съгласно
приложената Заповед № 8121з-478/24.06.2015 г., като АУАН също е съставен от
компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН -
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Според състава
на съда е безспорно установено, че жалбоподателя Н. е управлявал МПС, като
вследствие на несъобразена с пътните условия- мокра пътна настилка, скорост, на
ляв завой губи контрол над автомобила и излиза извън пътното платно, в
следствие на което настъпва ПТП с материални щети и пострадал водач.
От изложеното
по-горе се налага категоричния и несъмнен извод, че жалбоподателят е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
административните нарушения по чл. 20 ал. 2 от ЗДП.
Съобразно разпоредбата на този текст, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, със състоянието на пътя за да се
движат безопасно и да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. На водача е предоставена възможност, при управлението на
автомобила да избере такава величина на скоростта, която е длъжен да съобрази с
конкретната пътна обстановка, по начин, който му позволява при появата на
предвидими опасности на пътя, да предприеме съответните действия по намаляване
на скоростта, включително и спиране, за да предотврати настъпването на
съставомерните последици. Скоростта на
движение се явява несъобразена в конкретния случай, когато водачът не може да
контролира ППС, въпреки всички признаци за възможност от загуба на сцепление- вали
дъжд, мокра настилка.
От субективна
страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла
на чл. 11, ал.3 от НК,
в нейната разновидност небрежност.
Съдът намира, че
в случая административнонаказващия орган се е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН,
като е наложил административни наказания „глоба” в единствено възможния,
предвиден в закона размер.
Съдът намира, че
при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
постанови решението си.
Съдия: