Определение по дело №16/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 50
Дата: 24 януари 2022 г.
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20221800100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20221800100016 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявени от Д. Н. Д. срещу С.Г.С., С.А.С. и
В.К.С. на Р.Б. искове за заплащане на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в
условията на пасивна солидарност на обезщетение за вреди от
нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен
срок на гражданско дело № 16 764/2013 г. по описа на СГС, IX състав.
Исковете на ищеца се основават на твърдения за причинени му
неимуществени вреди от незаконни актове и действия на държавни
органи и длъжностни лица. За подобни вреди отговорност носи
държавата съгласно общия принцип на чл. 7 от Конституцията, чиито
норми имат непосредствено действие - чл. 5, ал. 2. Отговорността е
имуществена, като целта на разпоредбата е да очертае най-общо
основанието и да посочи в чия правна сфера и в чий имуществен
патримониум настъпва задължението за обезвреда- този на държавата.
До датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98 от
11.12.2012 г., този иск се основава на прякото действие на
Конституцията на Република България и КЗПЧОС (чл. 5, ал. 2 и 4 от
Конституцията на Република България) и се разглежда по общия
исков ред. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ този иск се
основава на специалния закон и се разглежда по особения ред,
предвиден в него.
1
Всеки национален съд на държавите – страни по КЗПЧОС, е
национален съд по смисъла на чл. 13 КЗПЧОС и като такъв е длъжен
да разгледа всяко дело в защита на право, което КЗПЧОС признава,
включително и на българските граждани. Разглеждането и решаването
на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова
право – чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Когато са налице предпоставките
отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент – едно или повече
съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се
претендира да е забавено, като е без значение пред кое от
инстанционните съдилища се претендира да е осъществено
забавянето. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и
решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на
решението, като спазването или неспазването на инструктивните
срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е
без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед
неговата фактическа и правна сложност. На установяване подлежат
отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото
държавата отговаря за всички забавяния (включително действия и
бездействия на съда, на другите участници в производството, на
съдебни служители, пренатовареност на съда и др.), които са вън от
дължащите се на поведението на претендиращата обезщетение страна,
защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да
бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на
права и недобросъвестно изпълняване на задължения.
Допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването
за изчерпване на административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато
споразумение – арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (абсолютна процесуална
предпоставка). В случая тази предпоставки не е налице. В молба вх. №
423/21.01.2022 г. ищцата признава, че не е инициирала и провеждала
2
такава административна процедура. Що се касае до изявленията, че
вреди се претендират и от нарушени от съда норми на правото на ЕС в
исковата молба липсват каквито и да е твърдения в тази насока, а
въвеждането им за първи път с молбата от 21.01.2022 г. е опит за
последващо обективно съединяване на осъдителни искове, което е
недопустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр. д. № 16/2022
г. по описа на СОС, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16/2022 г. по описа
на Софийски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – гр. София при условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се
изпрати препис от определението, ведно със съобщението по чл. 275,
ал. 1 ГПК, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3