№ 624
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260085 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4762/2017 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав, е осъдил „Армеец” АД, ЕИК:********* да
заплати на И. П. Д. с ЕГН:********** сумата 56 000 /петдесет и шест хиляди
/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП
настъпило на 05.01.2017г., около 07.35ч, в гр.***, бул. „Симеоновско шосе“, посока на
движение бул. „Г.М.Д.“ към ул. „Околовръстен път“ и в района на № 48, причинено
виновно от И. Б. Т., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***, в
резултат на което настъпила смъртта на дъщеря му Ж. И. Д., чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Армеец“
АД, със застрахователна полица с № BG/11/116002790632, валидна от 31.10.2016г. до
30.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.04.2017г. до
окончателното и изплащане, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск до пълния размер от
150 000 /сто и петдесет хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
380 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решението е било постановено при участието на третото лице-
помагач на страната на ответника – ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК: *********,
като съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК, в това
число и дължимите от ответника такси и разноски по чл. 78, ал. 6 ГПК, както и дължимо
1
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ на процесуалния
представител на ищеца.
В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано от ищеца И. П. Д., който го атакува в частта,
в която са отхвърлени исковете за обезщетяване на неимуществени вреди, като сочи, че са
нарушени от първоинстанционния съд разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди намира, че в разрез със
съдебната практика и конкретно събраните доказателства по делото е да се определи преди
прилагане института на съпричиняването сумата от 80 000 лв. като адекватна да възмезди
болките и страданията на И.Д. от смъртта на дъщеря му. Счита, че исковата сума от 150 000
лв. отговаря на критерия за справедливост. По отношение на констатираната от СГС съвина,
се акцентира върху това, че определените 30% са прекалено много и намира, че този
процент следва да се намали. Моли въззивният съд да присъди допълнително сумата от
79 000 лв., извън вече определените от СГС 56 000 лв. ведно с последствията от това –
присъждане на мораторна лихва от 18.04.2017 г. и разноски за две инстанции, в т.ч. и
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Въззиваемият „Армеец” АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва
същата и намира, че тя е неоснователна.
От своя страна, процесуален представител на застрахователното дружество също е подал
въззивна жалба. Решението на СГС се атакува в цялост, като се твърди, че неправилно I-4
състав е уважил частично иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, докато той следвало да се отхвърли
изцяло поради липса на противоправно поведение. Въпреки това, сочи, че съдът неправилно
бил приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и определил твърде високо обезщетение за
неимуществени вреди, а приносът на починалата бил от порядъка на 90%. Отправя искане да
се отхвърли изцяло исковата претенция, а в условията на алтернативност – да се намали
обезщетението за вреди. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът е оспорил въззивната жалба на застрахователя с писмен отговор по чл. 263 ГПК
като неоснователна, а третото лице-помагач не е взело отношение по никоя от жалбите.
Разглежданите две жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса,
имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално допустими. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани
нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
По съществото на спора Софийският апелативен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба И. П. Д. твърди, че на 05.01.2017г., около 07.35ч, в гр.***, бул.
„Симеоновско шосе“, посока на движение бул. „Г.М.Д.“ към ул. „Околовръстно път и в
2
района на № 48, настъпило ПТП причинено виновно от И. Б. Т., при управление на л.а.
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №***, който нарушил правилата за движение по пътищата
и в резултат блъснал пресичащата отдясно наляво спрямо посоката му на движение
пешеходка Ж. И. Д., която от удара била отхвърлена напред, по посока на движение на
автомобила и надясно, където била ударена от движещият се насрещно, управляван от Е. Д.
Д. л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ***, вследствие което
пешеходката получила множество травми несъвместими с живота и починала, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с „Армеец“ АД, със застрахователна полица с № BG/11/116002790632, валидна от
31.10.2016г. до 30.10.2017г.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.
Твърди, че починалата е негова дъщеря, с която съжителствал в едно домакинство от
раждането до смъртта и, като между тях били установени отношения топли и близки,
изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа. Имали общи цели, интереси и мечти.
Починалата била стожер на семейството, опора и радост за ищеца, и надежда за сигурност в
бъдеще. Внезапната и смърт му причинила изключително интензивни душевни страдания,
каквито може да причини само загубата на дете на родител. Станал нервен, загубил здравият
си сън, изпитвал чувство на отчаяние и безпомощност.
Твърди, че на 18.01.2017г. поискала извънсъдебно от ответника да му изплати
застрахователно обезщетение, но такова не му било изплатено и към момента.
Претендира присъждане на сумата 150 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.04.2017г., от
когато изтича тримесечният срок за доброволно, извънсъдебно плащане от страна на
застрахователя, до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. №***, валидно към датата на ПТП.
Оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на И. Б. Т., при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №***.
Възразява, че изключителна вина за настъпване на ПТП има пешеходката Ж. И. Д., която в
нарушение на ЗДвП пресичала пътното платно на непредназначено за това място, без да
съобрази разстоянието на приближаващите МПС скоростта им на движение, излязла е
внезапно на пътното платно предприемайки пресичане, с което е нарушила чл. 108 ЗДвП и
едновременно с това съкратила времето за реакция на водача И. Т. до интервал, в който е
3
обективно невъзможно да се формира волево поведение за предотвратяване на ПТП.
В евентуалност възразява, че е налице независимо съизвършителство на вредоносния
резултат от страна на Е. Д. Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с рег. № ***, който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пешеходката Ж. Д., в резултат на който удар последната получила телесните увреждания
довели до смъртта и.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата Ж. Д. с възражението, че в нарушение на ЗДвП пресичала пътното платно на
непредназначено за това място, без да съобрази разстоянието на приближаващите МПС
скоростта им на движение, излязла е внезапно на пътното платно предприемайки пресичане,
с което е нарушила чл. 108 ЗДвП и едновременно с това съкратила времето за реакция на
водача И. Т. до интервал, в който е обективно невъзможно да се формира волево поведение
за предотвратяване на ПТП. Пресичала е в тъмната част на денонощието, без светлинна
сигнализация, с което сама се е поставила в опасност.
Оспорва и претенцията по размер.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ***, валидно към датата на ПТП.
Оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата.
Оспорва възражението за вина на Е. Д. Д. – водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с рег. № ***, за настъпване на ПТП, респ. наличието на причинна връзка
между ПТП и твърдяните вреди. Счита, че вина за ПТП носи единствено починалата Ж. Д., а
в евентуалност същата с поведението си е допринесла за възникване на вредоносният
резултат.
Оспорва и претенцията по размер.
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата
молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.
След събиране на писмени и гласни доказателства и изслушване на заключенията на вещи
лица, съдът е постановил атакуваното пред САС решение.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
4
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на решението на СГС, САС като извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства намира следното по съществото на спора:
Въз основа заключението на СМЕ и КСАТСМЕ, приета в първата инстанция, както и
показанията на свидетелите В. С. Х., И. Б. Т. и Е. Д. Д., съдът приема следния механизъм на
процесното ПТП: На 05.01.2017 г., около 07.35 в гр. ***, на бул. „Симеоновско шосе“, в
района на № 48, в лявата пътна лента в посока към Околовръстен път се е движил л.а.
„БМВ“, модел „Х5“, с рег. №***, управляван от И. Т. със скорост от 50 км/ч. Платното е
било асфалтово, мокро, в тъмната част от денонощието, с улично осветление и с включени
къси светлини. В същото време пешеходката Ж. Д. на 40 г. е предприела пресичане на
пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В
януарската студена утрин, най-вероятно /така изрично на л. 182, първи абзац/ пешеходката е
вървяла с бърз ход, като в момента, в който предприема пресичане на десния тротоар, л.а.
БМВ е бил на разстояние 45 метра и пешеходката е била видима за водача на БМВ.
Опасната зона за спиране е била 40 м., като водачът на БМВ е имал възможност да спре на
около 5 метра преди мястото чрез своевременно спиране.
По неизвестни причини, вероятно отвличане на вниманието, водачът не е възприел
пресичащата пешеходка и л.а. БМВ я удря в лявата страна с крайната си предна лява част на
около 7 м преди ориентира. От удара пешеходката е качена на предния капак и главата й е
ударена от челното стъкло. След това тя е била отхвърлена напред по посока на движението
на л.а. БМВ и надясно към лентите за насрещното движение.
В момента на този първи удар на пешеходката, във вътрешната лява пътна лента на
насрещното движение се е движил л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. №
***, управляван от Е. Д. със скорост от около 50 км/ч. След летеж от около 9 метра,
пешеходката е ударена от буса Транспортер с крайната му лява част в областта на левия фар
и предния ляв калник. От този втори удар, тялото на пешеходката е върнато назад отново в
пътната лента, които са в движение в посока към околовръстния път, като се спира върху
прекъснатата линия, разделяща двете ленти.
Този механизъм на произшествието, възпроизведен от КСМАТЕ /л. 181 и 182/ категорично
опровергава тезата, развита във възивната жалба на „Армеец“ АД, че липсвало
противоправно поведение и деликт от страна на водача на л.а. „БМВ“, модел „Х5“, с рег.
№*** – И. Т.. Причината за настъпване на ПТП са действията/бездействията на Т., който
при преминаване в зоната на автобусната спирка не е внимавал достатъчно /така изрично на
л. 182, абзац четвърти/. По тази причина, неговият застраховател по застраховка „ГО“ –
„Армеец“ АД следва да отговаря на основание чл. 432 КЗ. Същевременно, КСМАТЕ
опровергава тезата за независимо съизвършителство от водача на л.а. марка „Фолксваген“,
5
модел „Транспортер“ /застрахован при третото лице-помагач/, тъй като в.л. доц. д-р А.
посочва, че Е. Д. не е имал възможност дори да реагира, нито да предотврати втория удар на
пешеходката /пак там, абзац шести/. КСМАТЕ се кредитира от съда като обективна и
компетентна, тя доказва и причинно-следствената връзка между смъртта на Ж. Д. и удара с
л.а. БМВ.
При основателността на иска по чл. 432 КЗ следва да се обсъдят и другите спорни въпроси в
жалбите по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
САС в настоящия си състав намира, че СГС не е приложил правилно и двете
материалноправни норми, като съображенията за това са следните:
Смъртта на дете е безспорно огромна трагедия за всеки родител, особено когато тя е дошла
неочаквано, внезапно и в резултат на пътен инцидент. Починалата е била на 40 г., но
отношенията й с ищеца са били изключително близки. Това се установява от показанията на
св. А. З. /показания на л. 135/, който сочи, че починалата Ж. е била основният стълб в
семейството, справяла се с всичко, пазарувала, чистела, изкарвала финансите, дори ги
подстригвала. Живеели в едно домакинство с И.Д. и съпругата на И., хранели се заедно.
Починалата е помагала много на ищеца и съпругата му, тъй като те са били болни, а личните
впечатления на свидетеля З. са, че били много задружно семейство, което било разбито при
вестта за смъртта на Ж.. Болките и страданията при ищеца били големи и продължавали и
към момента на даване на показанията. Последните следва да се кредитират като достоверни
и отразяващи личните впечатления на св. З..
При горните обстоятелства и факти, исковата претенция е основателна в пълно предявения й
размер от 150 000 лв. Той кореспондира не само с конкретно установените болки и
страдания, но и със съдебната практика за размерите на обезщетения за неимуществени
вреди при смърт на дете при ПТП през процесната 2017 г., когато е настъпило
застрахователното събитие /напр. с Решение № 172/03.11.2017 г. по т.д. № 608/2017 г. на II
т.о. на ВКС са присъдени по 200 000 лв. на всеки от родителите като обезщетения за
неимуществени вреди за смъртта на дъщеря им, която не е била единственото им дете при
ПТП и то настъпило още през 2013 г., при изключително топли отношения между родители
и дете, каквито са били и тези между И. и Ж./. Обезщетението не се явява голямо, а
напротив – съответства на установените факти по делото.
Досежно института на съпричиняването:
Видно от съдържанието на двете въззивни жалби, между страните не се формира спор, че
такова съпричиняване е налице. Спорен е неговия размер.
Според САС в настоящия си състав, приносът от 30%, определен от СГС е завишен. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената в по-ново
време практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
6
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. №
35/2009г. на ІІ т. о. и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл, САС счита, че приносът на
починалата е 20% /или една пета/, защото макар и пресичайки на необозначено за целта
място, Ж. Д. е била видима за водача на л.а. БМВ, който е могъл да спре навреме и да
предотврати фаталния удар, но не е сторил това, както отбелязва и в.л. доц. д-р А. в
заключението си, най-вероятно „поради отвличане на вниманието“. Но каквато и да е
причината за поведението на водача Т., то негова е основната вина за допускане на
произшествието, поради незадействането на спирачките на колата. Следователно, приносът
на Д. следва да се намали с 10% до 20%. Следователно, обезщетителната сума от 150 000 лв.
следва да се приспадне с 30 000 лв. до 120 000 лв.
В обобщение – обжалваното решение следва да бъде частично отменено за сумата от 64 000
лв. /разликата между 56 000 лв. и 120 000 лв./, която да се присъди на ищеца ведно с
мораторна лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна
част, решението на СГС е правилно и следва да се потвърди.
Обжалваемият интерес в жалбата на И.Д. е 79 000 лв. /т.е. разликата между 56 000 лв. и
135 000 лв./. Тя е частично основателна – за 64 000 лв. и неоснователна за 15 000 лв.
Жалбата на „Армеец“ АД е изцяло неоснователна.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК всяка от страните има право
на разноски, съобразно уважената / отхвърлената част от исковете.
За първата инстанция:
Процесуалният представител на ищеца има право на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в
размер на 3 930 лв. /т.е. с 3 698.50 лв. повече от това, което е присъдено от СГС/. Д. е
направил разноски от 620 лв. /списък на л. 193/. При уважена част от 120 000 лв. и
отхвърлена от 30 000 лв., има право да получи 496 лв. /или с 264.50 лв. повече от даденото
7
от градския съд/. Разноските, на които има право „Армеец“ АД според списъка на л. 192, са
107 лв. /юрисконсултското възнаграждение е взето в размер на 100 лв. при изчисленията/
или 291 лв. по-малко. Държавната такса по чл. 78, ал. 6 ГПК, която трябва да плати
застрахователното дружество е 4 800 лв. /или с 2560 лв. повече/.
За втората инстанция:
„Армеец“ АД няма право на разноски поради неоснователността на въззивната жалба на
дружеството. Върху уважената част от материалния интерес от жалбата на И.Д. /64 000 лв./
следва да се заплати държавна такса от 1 280 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Процесуалният представител на въззивника адв. Д. претендира възнаграждение по чл. 38
ЗАдв. За да се определи базата, на която то трябва да се изчисли, се изхожда от обжалваемия
интерес по двете жалби, тъй като адв. Д. е осъществявал защита и по двете жалби. „Армеец“
АД е обжалвал решението на СГС изцяло /т.е. за 56 000 лв./, но това не само е било
отхвърлено, а е присъдено и допълнително обезщетение от 64 000 лв. Ето защо, общата сума
на защитавания материален интерес по двете жалби се явява сумата от 120 000 лв., а за нея
минималното възнаграждение е 3 930 лв. според чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС. Следователно, общият размер на адвокатското възнаграждение /за втора
инстанция и допълнително дължимо за първата инстанция/ възлиза на 7 628.50 лв.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260085 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4762/2017 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от И. П. Д. срещу „Армеец” АД иск по чл. 432 КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Ж. Д. при ПТП на 05.01.2017 г. за сумата от
64 000 лв. ведно с мораторната лихва върху нея, считано от 18.04.2017 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която И. П. Д. е осъден да заплати съдебно-деловодни
разноски в полза на „Армеец“ АД за сумата от 291 лв. /разликата между присъдените от
СГС 398 лв. и действително дължимите от 107 лв./, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Армеец” АД ДА ЗАПЛАТИ на И. П. Д. на основание чл. 432 КЗ сумата от още
64 000 /шестдесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на
05.01.2017г., около 07.35ч, в гр.***, бул. „Симеоновско шосе“, посока на движение бул.
„Г.М.Д.“ към ул. „Околовръстен път“ и в района на № 48, причинено виновно от И. Б. Т.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***, в резултат на което
настъпила смъртта на дъщеря му Ж. И. Д., чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Армеец“ АД, със
застрахователна полица с № BG/11/116002790632, валидна от 31.10.2016г. до 30.10.2017г.,
8
ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.04.2017г. до окончателното и
изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 264.50 лв. /двеста шестдесет и
четири лева и петдесет стотинки/ допълнително дължими съдебно-деловодни разноски за
първата инстанция /извън вече присъдените от СГС 231.50 лв./.
ОСЪЖДА „Армеец” АД ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. от САК на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата сумата от 7 628.50 лв. /седем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и
петдесет стотинки/, представляваща сбор от допълнително дължимо възнаграждение за
процесуално представителство в първата инстанция, както и възнаграждение за втората
инстанция.
ОСЪЖДА „Армеец” АД ДА ЗАПЛАТИ на Софийския апелативен съд и по негова сметка
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса от 3 840 /три хиляди осемстотин и
четиридесет/ лева, представляваща сбор от допълнително дължима такса за първата
инстанция и дължима такса за втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260085 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4762/2017 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Армеец“ АД
– ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9