РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Златоград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100213 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54,
ал.2 ЗКИР.
Постъпила е искова молба от С. И. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. С., ул. Е. № *, общ. З., обл. С., чрез процесуалния си представител -
сина си З. С. К. правоспособен юрист с адрес: гр. С. - *, ул. Б.Ш. № *, блок.
„П.“ ет. *, ап.* срещу Община З., ЕИК ***, представлявана от М.М.Я. - Кмет,
със седалище и адрес на управление: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №*, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си З. К. твърди, че през
1968 г. получил чрез дарение и доброволна подялба 875 кв.м.,
представляващи част от имот с идентификатор № 69105.3.115, целият с обща
площ 1543 кв.м, в местността „Ливадие” в землище на с. С., община З., обл. С.
при граници и съседи: имот с идентификатор № 69105.3.196, имот с
идентификатор № 69105.3.114 и имот с идентификационен № 69105.3.401.
Извършената чрез доброволна делба на имот с идентификатор №
69105.3.115 и ползваната от него част е неправилно заснета и като част от
имот с идентификатор № 69105.3.116, с. С., община З., м. „Л.“, вид
собствеността „Общинска публична“, вид територия Земеделска, категория 8,
предназначение за „Дере“, стар номер 003116.
1
Сочи, че в кадастралната карта погрешно са отразени два успоредни
имота под № 69105.3.116 представляващ дере и № 69105.3.196,
представляващ селскостопански път, като последният представлява дере и
същевременно се ползва и за път и никога не е имало два отделни имота с
различно предназначение.
Твърди, че приживе му е дарена частта от имота от баща му приживе,
като имота е поделен между всичките му братя помежду си и не са имали
спорове за трайно установените на място граници. След предаване на имота
от тогава до сега всеки ползва и обработва своята част, чрез засаждане на
различни земеделски култури, като са обозначили трайно границите помежду
си. Всеки от братята му е оградил имота си в частта, която ползва и
обработва, като неговата част от имота е оградил от всички страни. Две от
страните са с бетонова ограда със стоманобетонови колове, а в източната част
за предпазване на имота от свличане през 1978-1980 г., заменил
съществуваща ограда с ограда, изградена от 200-250 бр. тежкотоварни
автомобили гуми с височина на оградата от 2,50 м. по цялата граница на
имота.
Сочи, че имотът никога не е бил включен в ТКЗС или в други
земеделски кооперативи. За посочения имот не са обезщетявани, нито е
извършено отчуждаване от страна на община З. Не са губили фактическата
власт над него, нито баща му И.А.К., нито от него след тази година до
настоящия момент. Владението и ползването на частта на имота продължава
и до настоящия момент необезпокояван от никой и никого. Всяка
селскостопанска година засажда различни земеделски култури. В имота има
засадени и овощни дървета.
Твърди, че неправилно Община З. е съставила Акт за общинска
собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ, както и границите отразени в КК и КР
не са отразени правилно.
При извършено от ищеца трасиране констатирал, че имотът, който
ползвал от 1968 г. до настоящия момент, грешно е отразен в КК и КР на с. С.
по отношение на установените граници, в които го владее и ползва.
В тази връзка след, като имотът никога не е бил одържавяван за
нуждите на държавата, не е отнеман от владението им чрез включване в
кооперативни фондове, не е отчуждаван от Община З., то няма как да е
общинска собственост и същият неправилно е актуван на основание чл. 19
ЗСПЗЗ от Община З., след като не е включен в трудовокооперативни фондове
образувани в страна. В настоящия случай няма пречка същият да бъде
придобит по давност.
Въз основа на гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като в настоящия случай е изтекла в негова
полза придобивна давност, считано от 1968 година до настоящия момент.
Владението е протекло спокойно и необезпокоявано от никого през всичките
тези години, т.е. повече от 10 г., без владението да е изгубено от тогава до
настоящия момент, като съм демонстрирал явно и необезпокоявано от никой
намерение за своене.
2
Моли съда, да постановите решение, с което: Да признае за
установено по отношение на ответника, че към момента на предявяване на
исковата молба е съсобственик по силата на давностно владение,
упражнявано от 1968 г. до настоящия момент на 875 кв.м., представляващ
част от имот с идентификатори № 69105.3.115, в местността „Л.” в землище
на с. С., община З., обл. С., при граници и съседи: имот с идентификатор №
69105.3.116, имот с идентификатор № 69105.3.114, имот с идентификационен
№ 69105.3.401 и имот № 69105.3.196, съгласно скица-проект - неразделна
част от настоящето решение; Да признае за установено, че в кадастралната
карта, одобрена със Заповед на КККР № ****/***.2018 г. на Изпълнителен
директор на АГКК- С. е допусната грешка и неотразява вярно статута и
границите на имот с идентификатори № 69105.3.115, като неправилно е
заснета, като част от имот № 69105.3.116 собственост на ответника съгласно
скица проект неразделна част от настоящето решение. Претендира за
разноски.
В открито съдебно заседание на 21.03.2022 г. е прекратено
производството по делото в частта, с която е предявен иск по чл. 54, ал. 2
ЗКИР и е допуснато изменение на предявения иск по чл.124, ал. 1 ГПК, като
искът се счита предявен за имот с площ 664 кв.м., в м. „Л.“, землището на с.
С., общ. З., обл. С.
Молбата за прекратяване и за изменение е подадена и лично от ищеца
С.К. и при това положение е допустимо, тъй като пълномощникът му няма
представителна власт за разпоредителни действия.
На осн. чл. 193 ГПК е открита процедура по оспорване Акт за
публична общинска собственост № 2135/431.08.2021 г. и Акт за Частна
общинска собственост № 1662/05.11.2019 г.
На осн. чл. 193, ал.3 ГПК, съдът е указал на ищеца, че тежестта на
доказване неистинността на документа, пада върху него, тъй като той ги
оспорва.
В съдебно заседание, упълномощеното лице З. К., поддържа иска и
моли да бъде уважен. Подробни доводи и съображения излага в писмени
бележки.
Ответникът Община - З., редовно призована, се представлява от З. Ц. -
юрисконсулт. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Подробни доводи излага в писмени бележки.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
ПИ с идентификатор 69105.3.115, с площ 1543 кв.м. е актуван като
частна общинска собственост с Акт № 1662/05.11.2019 г., на осн. чл. 2, ал.1, т.
1 ЗОС, §26 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Посочени са съседи.
По делото е представена и скица на поземления имот от СГКК гр. С.
С протоколно решение от 24.07.2018 г. на ОСЗГ – З. е взето решение и
са определени имотите по чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ в землището на община З., в т.ч.
3
и землището на с. С. Процесният имот е посочен в Приложение № 8.
Като свидетели по делото са разпитани Р. А. М. и Ж. М.К.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те
не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото
доказателства – експертизи на вещото лице.
От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че имотът
се намира в м. „Л.“, землището на с. С. и само С.К. и жена му обработват
процесния имот. Никой друг няма претенции към имота. Всички братя на С.
знаят собствените си имоти, обработват ги и нямат спор. Имотите са
разделени приживе от баща им. С. обработва имота от 40-50 години.
Процесният имот е повече от половин декар и С. и съпругата му засаждат
земеделски култури. Откарали са и вода за поливане, като от всички страни
имотът е ограден. От към пътя с бетонни колове и бодлива тел, а от към
имота на А., има бетонна стена и колове. От към дерето, имотът е ограден с
губи от автомобили. При социализма имотът не е обработван от ТКЗС.
По делото е назначена основна и допълнителна СТЕ от вещото лице
инж. М.Т..
Съдът приема заключенията на вещото лице, като обективни,
компетентни и пълни.
От основното заключение на вещото лице се установява, че Поземлени
имоти с идентификатори: 69105.3.116. 69105.3.196 са отразени в
кадастралната карта на с. С. чрез преобразуване на КВС на с. Старцево и
съответстват по граници и площ на имоти: 003116, 003196 по КВС на с. С.
От направения графичен анализ - комбинирана скица е видно, че
дерето (имот 69105.3.116 по КККР, имот 003116 по КВС) не е отразено на
фактическото му местоположение, върху комбинираната скица дерето вещото
лице е тонирал със син цвят по данни от геодезическото заснемане. На място
сухото дере се ползва и като път, достигащ до селскостопанска постройка
(кокошарник) на север от процесния имот.
На комбинираната скица с жълт цвят е тонирал ползваната част по
материализирани граници на място - 664 кв.м., попадаща в поземлени имоти с
идентификатори: 69105.3.115, 69105.3.116, 69105.3.196 по КККР на с. С.,
съответно с площ: 437кв.м., 194 кв.м., 33 кв.м. Границите на ползваната част
са материализирани с: масивна ограда - т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9. изградена
от бетонова масивна част с ширина до 0.12т. височина до 0.35т и ажурна част
от стоманобетонови колове с височина до 1.2m; ограда - т. 1, т. 2, т. 3, т. 4,
изградена от метални колове с монтирана тел; подпорна стена - т. 11, т. 25, т.
26, т. 28, изградена от бутобетон с дебелина 0,40т и височина до 1.60т;
подпорна стена - т. 11, т. 13, т. 16, т. 41, т. 20, изградена от автомобилни
гуми. Видно от изработения графичен анализ - комбинирана скица
материализираните граници не съвпадат с границите на имотите по
кадастралната карта.
От допълнителното заключение на вещото лице, от направените
справки в Кметство с. С. и Държавен архив – С., се установява, че не са
4
налице данни лицето М.Х. К. (И.А.К.) да е внасял в ТКЗС или ДЗС имот в
местност „Л.“, където се намира процесния имот.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията. Уточнява,
че площта на повдигнатия в жълт цвят името вместо „120 кв.м.“, следва да се
чете „664 кв.м.“. Повдигнатото със синьо е сухо дере, което се наблюдава
фактически на място и то е публична общинска собственост.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът се е справил с
разпределената му доказателствена тежест, като е доказал непрекъсна,
необезпокоявано и несъмнено владение в слоя полза от преди повече от 40-50
години. Към процесния имот няма претенции, както останалите брата на
С.К., така и други лица. Облагородяването на имота, а именно: ежегодното му
засаждане със земеделски култури, ограждането му и докарването на вода за
поливане, са действия, които доказват намерението на ищеца за своене на
имота. Тоест това са действия, които се извършват от грижовния собственик,
който смята имота за свой.
Община З. от своя страна не доказва, че са налице основанията по
чл.19 ЗСПЗЗ за актуване на имота като общински. Съгласно тази разпоредба
общинска може да стане тази земя, която е подлежала на възстановяване, тъй
като е била отчуждена, но собствениците не са предприели действие за
възстановяване на земята. В настоящия случай, от заключението на вещото
лице се установява, че процесният имот не е внасян в ТКЗС или ДЗС и поради
това чл.19 ЗСПЗЗ е неприложим. За други имоти на М. Х. К. (И. А. К.) има
доказателства, че са били декларирани в емлячния регистър от 1949 г. и че са
внесени в ТКЗС. Логично би било и процесният имот да е бил деклариран и
ако е бил внесен в ТКЗС или ДЗС, щеше да се съдържа тази информация.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
5
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.20111 г. на ВКС, по гр.д. №
430/2010 г., I г.о.
С оглед гореизложеното се налага извода, че ищецът ще следва да бъде
признат за собственик на процесния имот, повдигнат в жълт цвят на
скицата, към изготвената СТЕ от в.л. М.Т.. Тази скица, преподписана от
6
съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати разноски по делото, в размер на 781,52 лева.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на
О. З., ЕИК ***, представлявана от М. М.Я. - Кмет, със седалище и адрес на
управление: гр. З., обл. С., ул. „С.С.“ №*, че към момента на предявяване на
исковата молба С. И. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., ул. „Е.“ № *, адрес за
призоваване: гр. С., ул. „Б. Ш.“ № *, бл. „П.“, ет. *, ап. *, е собственик по
силата на давностно владение, упражнявано от 40-50 години до настоящия
момент на 664 кв.м., представляващ част от имот с идентификатори №
69105.3.115, в местността „Л.” в землище на с. С., община З., обл. С., при
граници и съседи: имот с идентификатор № 69105.3.116, имот с
идентификатор № 69105.3.114, имот с идентификационен № 69105.3.401 и
имот № 69105.3.196, съгласно скицата, изготвена от вещото лице М.Т., на стр.
81 от делото, на която имотът е повдигнат в жълт цвят и е описан с точки от
т. 1 до т. 4, от т. 4 до т.9, т. 11, т.13, т.16, т. 41, т. 20, т.11, т. 25, т. 26,т. 28,
която скица преподписана от съдия-докладчика да се счита като неразделна
част от настоящето решение.
ОСЪЖДА О.З., ЕИК ***, представлявана от М.М.Я. - Кмет, със
седалище и адрес на управление: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №*, да заплати на
С. И. К., ЕГН **********, разноски по делото, в размер на 781,52 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
7