Р Е Ш Е Н И Е
260099/26.2.2021г.
№...................... 26.02.2021 г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и
четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Теменужка Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 247/2021 г.
по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 12/26.01.2021
г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с
което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗУО, във вр.
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на „Акация Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Х.,
ул. „И.В.“ № 10, представлявано от управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв., за нарушение по чл.
136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във
вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и
нарушения на материалния закон.
В съдебно заседание представляващия дружеството
– жалбоподател, редовно призован, се не явява представляващия дружеството лично,
а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви
в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата. В представените писмени бележки излага подробно съображенията
си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр.
чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподателят „Акация Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: с. Х., ул. „И.В.“ № 10 и се представлява от управителя И.И.Ж.. „Акация Трейд“ ЕООД стопанисва площадка за дейности с отпадъци, находяща се на ул. „Възраждане“ № 77 в с. Х., обл. Шумен, парцел УПИ V, кв. 12 и УПИ VI, кв. 12 по плана на с. Х.. Дружеството притежава издаден от РИОСВ – гр. Шумен документ по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за дейности с отпадъци - Решение № 15 – ДО – 314 – 01 от 06.07.2018 г., като в това решение е включена базата в с. Х., обл. Шумен. Цитирания разрешителен документ след 2018 г. бил променян многократно, като са били прибавяни или заличавани различни дейности или кодове отпадъци, като последното изменение на разрешението било от 29.05.2019 г. с № 15 – ДО – 315 – 04, като в разрешителния документ не се разрешава дейност по третиране на отпадъци негодни за употреба тонер касети /код 16 02 16 – компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатото в 16 02 15/.
На 02.10.2020 г. била извършена извънредна проверка на площадка за
дейности с отпадъци, стопанисвана от „Акация Трейд“ ЕООД, находяща се в парцел
УПИ V, кв. 12 и УПИ VI, кв. 12 по плана на с. Х.,
обл. Шумен на ул. „Възраждане“ № 77, от длъжностни лица към Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен /РИОСВ – гр. Шумен/, по повод Писмо
с Вх. № ОА – 3190/28.09.2020 г. на Национален координационен център към Министерство
на околната среда и водите /МОСВ/, относно извършен внос на отпадъци и Писмо с
Вх. № ОА – 1055/11.03.2020 г. на МОСВ. Съгласно
приложените към посоченото писмо с Вх. № ОА – 3190/28.09.2020 г. документи,
относно извършения превоз /Анекс по Приложение № VII от Регламент 1012/2006 и
международна товарителница/ на площадката са приети 10.564 тона отпадъци с код
08 03 18 – отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в 08 03 17. Съобразно
посочения разрешителен документ обаче „Акация Трейд“ ЕООД няма право да оползотворява
отпадък с код R – 13 –
съхранение на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с код R 1 – R 12, с изключение на временно
съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им, тъй
като дружеството не притежава издадено от РИОСВ – гр. Шумен разрешение,
комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО за
съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно
наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация на отпадъците.
В
хода на проверката било установено, че на посочената площадка на открито са
съхранявани отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети,
опаковани в биг – бегове с вместимост около 2 куб. метра всеки. Също така от
записите в отчетите книги на дружеството било констатирано, че негодните за
употреба тонер касети в количество 10.564 тона били внесени от Италия и приети
на площадката с код 08 03 18. За извършения внос при проверката били
представени окомплектовани документи - фактура, международна товарителница,
Анекс VII и опаковъчен
лист. Съгласно представените документи било установено, че тонер касетите били
внесени с код 08 03 18 съобразно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Резултатите
от проверката били обективирани в Констативен протокол № ДЍ - 59/02.10.2020
г. Въз основа на констатациите от проверката, обективирани в посочения
констативен протокол и като съобразил издадения документ за дейност с отпадъци
по чл.
67 от ЗУО на „Акация Трейд“ ЕООД от 29.05.2019 г., съгласно който за
площадката, обект на проверка, дружеството няма разрешена дейност по приемане и
съхранение на негодни за употреба тонер касети /код 16 02 16 – компоненти,
отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатото в 16 02
15/, на дружеството - жалбоподател били дадени следните задължителни за
изпълнение предписания: 1. Да се
предадат наличните на площадката употребявани тонер касети /код 16 02 16 –
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
упоменатото в 16 02 15/ на лице, притежаващо документ по чл. 35
от ЗУО за дейност със съответния код отпадък. Да се представят в РИОСВ –
Шумен документи, удостоверяващи предаването /приемно – предавателни протоколи,
договор по чл.
8, ал. 1 от ЗУО/, със срок за изпълнение - 29.10.2020 г. и 2. Да се
предостави в РИОСВ – Шумен копие на преведен на български език на Договор №
01/18.09.2020 г., сключен между „Акация Трейд“ ЕООД и ON LINE SERVISE S.R.L - Италия, със срок
за изпълнение - 09.10.2020 г. Предписанието било получено на 02.10.2020 г. от Биляна
Белчева - упълномощено от управителя на дружеството лице
Проверяващите длъжностни лица РИОСВ – гр. Шумен съобразявайки изискванията на Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2004 г., както и Ръководството за класификация на отпадъци за трансграничен превоз, издадено от МОСВ, заключили, че отпадъка представлява негодни за употреба тонер касети, който в зависимост от произхода и състава си следва да се класифицира с кодове 16 02 14, 16 02 16 или 20 01 36, попадащи в позиция В1110 от Регламент (ЕО) 1013/2006 и позиция GС020 за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, а не като отпадъчен тонер за печатане с класификация на отпадък с код 08 03 18. За констатираното нарушение на 19.10.2020 г. на дружеството - жалбоподател в присъствието на упълномощено от дружеството – жалбоподател лице бил съставен бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ДЍ-09, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО, а именно, че дружество „Акация Трейд“ ЕООД е извършило нарушение, като е извършило дейност по оползотворяване на отпадъци с код R – 13 /съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им/, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от Закона за управление на отпадъците, без да притежава издадено от компетентен орган разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация на отпадъците. Впоследствие актът бил предявен на упълномощено от дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че ще възрази в законоустановения срок. Освен това, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 12/26.01.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗУО, във вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на „Акация Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Х., ул. „И.В.“ № 10, представлявано от управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв., за нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Д.Д.Й. и на свидетелят П.Д.П. - свидетел при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите Д.Й. и П.П.,
които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични,
а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството
- нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се
считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното
постановление № 12/26.01.2021 г. е издадено от компетентен орган - от Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, съгласно разпоредбата
на чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 157, ал. 2
от ЗУО. В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в
достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна
норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение
на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, в
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение
на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице, което не е изпълнено, като не се търси
виновно поведение на конкретно физическо лице.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ предвижда наказание се
с „имуществена санкция“ в размер от 7000 лв. до 20 000 лв. за едноличен
търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци
или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се
изискват. А според ал. 3 на цитираната
правна норма при повторно нарушение се налага „имуществена санкция“, както
следва: т. 1. по ал. 1 - в размер от 6000 лв. до 20 000 лв. и т. 2. по ал. 2 -
в размер от 14 000 лв. до 40 000 лв.
Съобразно чл. 35, ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно разрешително,
издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Съгласно §
1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „събиране“ е натрупването
на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното
съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране
на отпадъци. Според т. 43 на § 1
от ДР на ЗУО „транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го
дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност. А съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО
„третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане,
включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
Разпоредбата
на §
1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ дефинира понятието
„оползотворяване“ като всяка дейност, която има
като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на
други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна
функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в
производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа
неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
В Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО са изброени
дейностите по оползотворяване, обозначени с кодове съответно от R1 до R13, като към някои от кодовете,
съответно дейностите, са налице забележки. Оползотворяване е включително и
дейността с код R13 – съхраняване на отпадъци до
извършването на някои от дейностите с кодове R1
до R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на
площадката на образуване до събирането им. В забележка **** към код R13 е посочено, че временно съхраняване означава
предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗУО, а именно „предварително
съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при
мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват,
за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел
оползотворяване или обезвреждане.
От своя страна разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУО посочва, че предаването
и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват
само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно
разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и
площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за
класификация на отпадъците.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, класификацията на отпадъците се определя с
наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването
- Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците. На основание чл. 4, ал. 1 от цитираната Наредба № 2
от 23.07.2014 г. причинителят на отпадъци е длъжен да класифицира отпадъците,
образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими
действия по реда на тази наредба. Според § 1, т. 5 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците „причинител на отпадъци" е причинителят на отпадъци по смисъла на § 1,
т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗУО. А в § 1, т. 30 от
Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците е дадено
легално определение за „причинител на отпадъци“, а именно: физическо
или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци /първичен
причинител на отпадъците/, или всеки, който осъществява предварителна
обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или
състава на отпадъка.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2
от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, класификацията на отпадъците се извършва
чрез избор на шестцифрен код, посочен в списъка на отпадъците по приложение №
1, при спазване на следната последователност:
1. проверяват се групите от 01 до 12 и от
17 до 20, като проверката не включва отпадъците с кодове, завършващи на „99“;
2. при отсъствие на подходящ код за
отпадъка от изброените в т. 1
групи се проверяват групите 13, 14 и 15;
3. в случай че нито един от кодовете от
изброените в т.
1 и 2 групи не може да се приложи за съответния отпадък, се проверява група
16;
4. ако липсва подходящ код за отпадъка и в група 16,
се използва кодът, завършващ на „99“ – „отпадъци, неупоменати другаде“ от
групата, определена в съответствие с произхода на отпадъка по т. 1.
А според ал. 2
на чл. 5 от цитираната Наредба, при
наличие на огледални кодове отпадъкът се класифицира с кода, отбелязан със знак
звезда (*), освен ако се докаже, че отпадъкът не притежава опасни свойства,
като в раздел II от Наредбата е определен редът за класифициране на отпадъците при наличие
на огледални кодове.
От представените по делото писмени
доказателства – договор, сключен между „Акация Трейд“ ЕООД и „ОН-ЛАЙН СЪРВИС“
ООД (SRL), Италия, международни товарителници – 1 бр., Анекс VII, фактури и отчетни книги е видно, че дружеството – жалбоподател
„Акация Трейд“ ЕООД е получило от причинителя на отпадъците, който е търговско
дружество „ОН-ЛАЙН СЪРВИС“ ООД (SRL), Италия 10.564
тона отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети с отпадъчен
тонер, с код 08 03 18. Същевременно обаче от показанията на актосъставителя Д.Й.
става ясно, че от проверката на място е установено, че съхранявания на
площадката на дружеството – жалбоподател отпадък представлява негодни за
употреба тонер касети, а не отпадъчен тонер за печатане с код 08 03 18 и съобразно
изискванията на Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2004 г., както и Ръководството
за класификация на отпадъци за трансграничен превоз, издадено от МОСВ и Наредба
№ 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците следва да се класифицира
като отпадъци от компоненти, отстранени от излязло от употреба електронно или
електрическо оборудване с кодове 16 02 14, 16 02 16 или 20 01 36, попадащи в
позиция В1110 от Регламент (ЕО) 1013/2006 и позиция GС020
за страните от ОИСР, в зависимост от произхода и състава си, а не като
отпадъчен тонер за печатане с класификация на отпадък с код 08 03 18. Също така
от събраните по делото доказателства е видно, че не се касае за променен код на
отпадъка от директора на РИОСВ – гр. Шумен, а се касае за констатирано
третиране на отпадък, съхраняван на площадката на дружеството, за който отпадък
дружеството няма разрешение за дейност по приемане и съхраняване. Т. е.
безспорно установено е, че видът отпадък е „тонер касети“, който не попада в
код за отпадък 08 03 18 – отпадъчен тонер, за който дружеството има разрешение,
а е с код 16 02 16. Освен това безспорно установено по делото е, че дружеството
– жалбоподател е извършило дейността по третиране на отпадък - оползотворяване
на отпадъци с код R – 13 /съхраняване
на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване
до събирането им/, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от Закона за
управление на отпадъците, без обаче да притежава издадено от компетентен орган
разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от
ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно
наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация на отпадъците.
Също така следва да се посочи, че при класифициране
на отпадъци при трансграничен превоз се прилагат „Насоки на националните
кореспонденти № 8“, които са приети с цел уеднаквяване на позициите на страните
– членки при класифициране на отпадъчни пълнители, съдържащи тонер или мастило
и представляват общото схващане на страните – членки на ЕС за това, как следва
да бъде интерпретиран Регламент (ЕО) № 1013/2006 при превоз на отпадъци. Съгласно тези
насоки, когато се прави препратка към Европейския списък на отпадъците, дори и
в случай, че тези пълнители са отстранени от все още функциониращо електрическо
оборудване, то релевантни следва да са кодове: а/ отпадъчни пълнители, класифицирани на позиция GС020 - 16 02 16 компоненти, отстранени от излязло от
употреба оборудване, различни от посочените в 16 02 15 или б/ отпадъчни пълнители, класифицирани на позиция А1180 - 16 02 15* опасни компоненти, отстранени от излязло от
употреба оборудване. Освен това, при класификация на отпадъци, за да бъде
намерен подходящия код се разглеждат заглавията на главите и подглавите в
европейския списък на отпадъка или вида на отпадъка. Наименованието на глава 08
от списъка е „Отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на покрития,
лакове, стъкловидни емайли),
лепила/адхезиви, уплътняващи материали и печатарски мастила“, а на подглава 08
03 е „Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила“, което означава, че кода посочен
от дружеството – жалбоподател, а именно 08 03 18 и огледалния му 08 03 17*, би могло да бъде поставен само на мастилото, което
вече е отстранено от тонер-касетата. Доколкото обаче отпадъка, съхраняван на
стопанисваната от дружеството – жалбоподател площадка, представлява тонер –
касета, то поставения код е погрешен. Подходящата позиция в случая е от
подгрупа “16 02 – отпадъци от електрическо и електронно оборудване“ и
по-конкретно кодове „16 02 15* - опасни
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване“ или „16 02 16 –
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
посочените в 16 05 15“, като съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 23.07.2014
г. за класификация на отпадъците, при наличие на огледални кодове отпадъкът
се класифицира с кода, отбелязан със знак звезда (*), освен ако се докаже, че
отпадъкът не притежава опасни свойства.
При така установеното съдът
приема, че дружеството - жалбоподателят е нарушило разпоредбата на чл. 136, ал. 2,
т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 35,
ал. 1 от ЗУО.
Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за незаконосъобразност при издаване на наказателното постановление. Действително в наказателното постановление е посочено, че на дружеството - нарушител е наложена санкция на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗУО, във вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗУО. Т. е. административно-наказващият орган неправилно в наказателното постановление е квалифицирал нарушението като „повторно“ и го е санкционирал съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците. В тази връзка съобразявайки и датата на влизане в сила на цитираното по делото Наказателно постановление № 43/27.042020 г., а именно 22.01.2021 г., съдът намира, че деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, поради което неправилно санкцията е определена на основание разпоредбата на чл. 136, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, а не на тази по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО.
В същото време обаче настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено само в частта касателно правилното посочване на санкционната разпоредба, като мотивите за това са следните: В съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика по НПК, в обстоятелствената част /фактическо обвинение/ на обвинителния акт /акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на плоскостта на административното наказване/ следва да са очертани фактите, които обуславят съставомерност на деянието. Трябва да са очертани всички факти, включени в състава - основен, привилегирован, квалифициран. Не може да има спор, че повторността е елемент от обективна страна на квалифицирания състав на нарушението /съставомерен признак/. Затова в АУАН следва да бъдат описани фактите - чл. 42, т. 4 от ЗАНН, обуславящи този квалифициращ признак, а именно, че съответното дружество е извършило нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, в условията на повторност. В конкретния казус по категоричен начин се установява, че актосъставителят не е описал факти, обосноваващи извод за „повторност“ на поведението на дружеството, а наличието на предходно санкциониране на субекта е отразено едва при издаването на наказателното постановление и то неправилно, тъй като както бе посочено по-горе датата на влизане в сила на цитираното по делото Наказателно постановление № 43/27.042020 г. е 22.01.2021 г., а деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 02.10.2020 г., поради което не се явява повторно по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗУО. При това положение настоящият съдебен състав намира, че действително е налице несъответствие между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и то не се изразява в неточна квалификация от страна на актосъставителя, която съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС би могла да бъде преодоляна чрез посочване на правилната квалификация в наказателното постановление, а представлява липса индивидуализирани на факти в акта, които се въвеждат за първи път с наказателното постановление и то неправилно от страна на административнонаказващия орган. В тази хипотеза се приема, че неправилно административнонаказващият орган е приложил санкционна норма, предвиждаща наказание за повторно извършено нарушение, без това обстоятелство да е установено по надлежния ред и без на жалбоподателя да е предоставена възможност да се защити срещу това обвинение още със съставянето на акта. Същото е съществен елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин, обстоятелствата, описани в обжалваното наказателно постановление /НП/, не кореспондират с установеното в АУАН, тъй като в последния липсват констатации на актосъставителя за повторност на нарушението и в двата акта всъщност са описани състави на различни нарушения. В случая обаче, на нарушителя е съставен АУАН за по-леко наказуемо деяние, а с обжалваното НП е наказан за по-тежко наказуемо деяние. Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението от обективната му страна, което описание да не е отразено в съставения преди това АУАН, т. е. недопустимо е посочването на допълнителни обстоятелства, касаещи извършването на нарушението, непосочени в акта за неговото установяване.
Когато тези белези не
са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително
представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на
материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е
налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената
санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на
наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Това е така, защото за да
бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило
нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на административно-наказателната
му отговорност в НП, а и според фактите на обвинението. Този извод на настоящата
въззивна инстанция е съобразен и с предоставената му възможност да постанови
съдебен акт по извършеното нарушение, когато са налага приложение на закон за
по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение и да измени НП, като
преквалифицира извършеното нарушение или основанието за ангажиране на
отговорността /санкционната норма/ - по аргумент по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Правомощието на въззивната инстанция да измени НП не обхваща единствено
възможността да намали /по жалба на извършителя на нарушението/ или да увеличи
/по съответен протест на прокурора/ размера на наказанието. След като в чл. 63,
ал.1 от ЗАНН е употребен израза „измени“, без конкретизация на проявлението на
изменението, то наред с възможността да се намали или увеличи размера на
наказанието следва да се признае и възможността за преквалификация на
извършеното като проявна форма на това правомощие /чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/. Обратното на това означава съдът да премира
нарушителя като го освободи изцяло от административнонаказателна отговорност
при доказаност на извършено административно нарушение от фактическа страна,
което противоречи на целите на административното наказание. Подобно решение
отчита и трайната съдебна практика по НПК, приемаща, че подсъдимият би бил
лишен от възможността да се защити само при наличие на съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението, когато се признават за установени
различни съставомерни факти или се приложи по-тежко наказуем материален закон.
В рамките на първоначалното фактическо обвинение може да бъде осъден за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В т. см. Решение по КАНД № 216/2018
г. по описа на ШАС и др./.
При това положение настоящият съдебен
състав намира, че дружеството - жалбоподателят е
нарушило разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО и в
случая са налице законовите изисквания за ангажиране на отговорността на
дружеството по основния състав на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, за извършването на нарушение, за което е
имало надлежно административно наказателно обвинение в акта за установяване на
административно нарушение.
Съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците се наказва с
„имуществена санкция“ в размер от 7000 лв. до 20 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което третира отпадъци без разрешение или регистрационен
документ, когато такива се изискват. А според чл. 136, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците при повторно
нарушение по ал. 2 се налага „имуществена санкция“ в размер от 14 000 лв. до 40
000 лв.
Ето защо настоящия съдебен
състав, съобразявайки всички факти и обстоятелства относно допуснатото
административно нарушение, приема, че целите на чл. 12 от ЗАНН биха били
постижими с налагане
на „имуществена санкция“ в съответствие с размерите на наказанието, предвидено
в основната санкционна норма /чл. 136, ал. 2, т. 3 от
ЗУО/ - в средния, предвиден в закона размер, а именно в размер на 14 000
/четиринадесет хиляди/ лв., какъвто е и размера на наложеното с процесното
наказателно постановление наказание.
Освен това, настоящия съдебен състав
намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че целта на Закона за управление на
отпадъците е да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС:
„няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният
съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено.
Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са
допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение
и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния
съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна
практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по
безспорен начин.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено само досежно
правилното посочване на санкционната разпоредба, въз основа на която се
определя наложената на дружеството - нарушител санкция, а именно с посочвана на
основната санкционна норма - чл. 136, ал. 2, т. 3 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вместо тази по чл. 136, ал. 3,
т. 2 от ЗУО.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12/26.01.2021
г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с
което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗУО, във вр.
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на „Акация Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Х.,
ул. „И.В.“ № 10, представлявано от управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв., за нарушение по
чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/,
във вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО, като на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл.
първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във вр. чл. 83, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН налага „Акация Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* „имуществена санкция“ в
размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв., за нарушение по чл. 136, ал.
2, т. 3, предл. първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.
35, ал. 1 от ЗУО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: