Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН ЕВТИМОВ
КЛАУДИЯ
МИТОВА
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 879 по описа за
2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответницата М.И.Ц. (с предишно фамилно
имеГ.) и ищцата А.Т.П. срещу решение № 82890/05.05.2020 г., постановено по гр. д.
№ 39971/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав.
Ответницата М.И.Ц. обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като подробно са изложени съображения за
това. Тази въззивница моли да се отмени решението и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск по чл. 128, ал. 1 СК, а при условията на
евентуалност – да се определи режим на лични отношения на бабата А.Т.П. с
внучката й В.В.П. в една неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа,
несъвпадаща с режима на лични отношения на въззивницата с детето В..
Ищцата А.Т.П. не е подала отговор на въззивната жалба на ответницата, но в
открито съдебно заседание оспорва тази жалба. Обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която е определено място – в гр. София, на контактите й с
детето В.В.П.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като са изложени съображения за това. Тази въззивница моли да се
отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което определеният
й режим на лични отношения с внучката й да се осъществява извън гр. София, в
т.ч. в гр. Банско и гр. Несебър.
Ответницата М.И.Ц. е подала отговор на въззивната жалба на ищцата, с който
оспорва изложеното в тази жалба и моли първоинстанционното решение да се
потвърди в обжалваната от ищцата част.
Ответникът В.Н.П. не е подал отговори на двете въззивни жалби, но в открито
съдебно заседание оспорва жалбата на ответницата и моли за уважаване на жалбата
на ищцата.
Ответницата-въззивница и въззиваема страна претендира разноски, а в
откритото съдебно заседание на 10.11.2022 г. ищцата-въззивница и въззиваема
страна, чрез пълномощник, е заявила, че не претендира разноски. Ответникът-въззиваем
също не претендира разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение № 82890/05.05.2020 г., постановено по гр. д. № 39971/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 37 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим
на лични отношения на А.Т.П. с внучката й В.В.П., както следва: всяка трета
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на
детето в дома на бабата, както и 10 дни през лятната ваканция, които да не
съвпадат с годишния отпуск на родителите на детето, и извън това време – по
споразумение между страните и когато детето пожелае, като личните отношения с
бабата се осъществяват на територията на гр. София; за осъществяване на режима
на лични отношения А.Т.П. има задължение в началото на всеки от посочените
периоди да взема детето от дома на родителя, при когото е определено
местоживеенето на детето, и да го връща там в края на всеки период.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане, ищцата
А.Т.П. е майка на бащата на детето В.В.П., род. на *** г. – ответника В.Н.П., а
майка на детето е ответницата М.И.Ц..
С неподлежащо на обжалване решение от 07.11.2019 г. по гр.д. № 39969/2018 г.
на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е утвърдено постигнато между родителите на детето В.В.П.
споразумение по чл. 127, ал. 1 СК. М.И.Ц. и В.Н.П. са се споразумели и двамата
да упражняват самостоятелно родителските права над дъщеря им, която да
пребивава при всеки от тях в дни и периоди от годината с еднаква
продължителност, т.е. по равно.
Във въззивното производство са приети съдебното решение, с което е утвърдено споразумението по чл. 127,
ал. 1 СК, и заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза, всички
страни са изслушани и са приобщени два социални доклада на ДСП-Лозенец – от
18.02.2022 г. и от 03.11.2022 г.
Въззивният съд, също както и първоинстанционният съд, приема, че в
настоящия случай е в интерес на детето В. да поддържа лични отношения със
своята баба по бащина линия. Между баба и внучка има силна емоционална връзка, детето
желае да прекарва повече време със своята баба, защото я обича много и му
харесва да са заедно – играят игри, четат книжки, ходят на разходки, посещават
музеи и театри и пр., понякога е преспивало в дома й (в този смисъл –
социалните доклади на ДСП-Лозенец, представени в настоящата инстанция). В. П.
има положително отношение към своята баба по бащина линия, която възприема като
част от семейството на баща си, а А.П. притежава способност и на практика
полага отдадени грижи за внучката си по време на престоя на детето при бащата и
има разностранни интереси и енергия да ги предава на В. (така – заключението на
съдебно-психологичната експертиза, прието от въззивния съд). Бабата по бащина
линия е лекар по образование с 16-годишна практика в САЩ (л. 22-28 от делото на
СРС), пътувала е многократно в чужбина (л. 29-30 от делото на СРС), притежава
апартамент в центъра на гр. София – на ул. Солунска, и ателие в гр. Несебър и е
съсобственик със сина си на апартамент в гр. Банско (л. 9-13 от делото на СРС)
и през 2016 г. и 2017 г. е получавала високи доходи (л. 14 от делото на СРС). Жилищните
й условия в гр. София, ул. *********са отразени в социалния доклад на
ДСП-Лозенец от 03.11.2022 г. – апартаментът е около 80 кв.м., състои се от
кухня, хол с обособен детски кът, вкл. и детско креватче, спалня, санитарен
възел и една тераса; хигиенно-битовите условия са отлични, отоплението е на
ТЕЦ, жилището е обзаведено със стил и усет. Самата М.Ц. е заявила при
изслушването й от настоящия съд, че бабата има добри жилищни условия, както и
че няма нищо против А.П. да се вижда с В., но това да не става за сметка на времето,
през което детето трябва да пребивава при нея според споразумението с бащата.
Настоящият състав възприема становището на въззивницата и въззиваема страна
М.И.Ц., че контактите на бабата с нейната внучка следва да се осъществяват във
време, през което детето В. трябва да пребивава при своя баща по утвърденото от
съда споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, и да не са за сметка на времето,
определено на майката. Именно такива са заключенията и на двете
съдебно-психологични експертизи, приети в първата и във въззивната инстанции
(т. 5 от експертното заключение в първоинстанционното производство и т. 4 от експертното
заключение във въззивното производство). А.Т.П. е в добри отношения със своя
син В.Н.П. (и двамата искат да се запази определеният от районния съд с
обжалваното решение съботно-неделен режим, при който в дадена година бабата ще
бъде с детето във време, съвпадащо с това на бащата, а в следващата година –
във време, съвпадащо с това на майката) и ако не е отглеждащ детето човек по
време на пребиваванията му при бащата, се явява „подпомагаща среда в
отглеждането на детето“ (така – изложеното от нея, чрез пълномощник, в хода на
устните състезания пред въззивния съд). Т.е. бабата контактува свободно с
детето, когато то е при бащата, поради което и бащата би контактувал също
свободно с детето, когато то би било при бабата във време, съвпадащо с това на
майката – по този начин би се нарушил паритетът на пребиваванията на детето при
всеки един родител и бащата ще общува повече време с детето, отколкото майката.
Последната също има майка (Л.А.Г.), за която няма данни и доказателства да вижда
и взима детето във време, съвпадащо с това на бащата, а обратното – във време,
съвпадащо с това на майката (в този смисъл са споделеното от М.Ц. при
изслушването й от въззивния съд и заключението на съдебно-психологичната
експертиза, прието също от въззивния съд). Разбира се, в случаите, при които е
определен режим на лични отношения на дете с родител и времето на този режим е
значително по-малко от времето, през което детето пребивава при другия родител,
при когото е определено местоживеенето му, тогава е уместно и целесъобразно
режимът на бабата и/или дядото да бъде в дни и периоди, различни от тези, обхванати
от режима на лични отношения с неотглеждащия детето родител (т.е. във време,
попадащо във времето на родителя, при когото е определено местоживеенето на
детето). Настоящият случай не е такъв и при съществуващата организация на личните
отношения на детето с двамата му родители е справедливо всяка баба да
контактува с В. във време, определено за контакти на родителя, чиято майка е
тя.
Режимът, който се определя от въззивната инстанция, следва да се
осъществява не само на територията на гр. София, защото не съществува никаква
необходимост за детето от това, предвид силната му емоционална връзка с бабата
по бащина линия и нейната способност да се грижи за детето, още повече че А.П. разполага
с жилища в гр. Несебър и гр. Банско и изцяло ще е в интерес на детето да
пребивава на море, на планина или където и да е в България със своята баба, а при
определянето на режим на лични отношения на родител с дете или на баба и дядо с
внук съдът няма задължение да постановява от къде ще се взима детето и
впоследствие къде ще се връща – в случая В. трябва да се взима от бащата и да
се връща отново нему.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено, като се определи режим на лични отношения на А.Т.П. с детето В.В.П.,
съобразно диспозитива на настоящото решение.
В настоящия случай въззивницата и въззиваема страна М.И.Ц. няма право на
разноски. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични
отношения, предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното
решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното дете, ползва всички страни в процеса и затова всяка страна следва
да понесе разноските, които е направила, както в първоинстанционното
производство, така и във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 82890/05.05.2020 г., постановено по гр. д. № 39971/2018 г. на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на лични отношения на
А.Т.П., ЕГН **********, с внучката й В.В.П., ЕГН **********: бабата има право да вижда и взима детето всяка втора събота и неделя на
месеца в нечетна година – от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка четвърта
събота и неделя на месеца в четна година – от 10.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя, от 10.00 часа на деветнадесети август до 18.00 часа на двадесет и девети
август в четна година и от 10.00 часа на деветнадесети юни до 18.00 часа на
двадесет и девети юни в нечетна година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.Ц. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.