М О Т И В И
по НОХД № 2658/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимата Н.С.А. с ЕГН: ********** за извършено
от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а‘‘ и ,,б‘‘, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
В провелото се
разпоредително заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на Районен съд
гр. Пловдив, както и че в хода на досъдебното производство няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на страните. По време на съдебните прения поддържаше внесения
обвинителен акт, тъй като извършеното от подсъдимия се установявало от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предложи на същия да бъде наложено
наказание след редукцията по чл. 58а НК в размер от три години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим, като на Н.А. се възложат и извършените
разноски.
Пострадалата В.Г.А. не
беше намерена на посочения от нея в досъдебното производство адрес. На последващо открито съдебно заседание заяви, че е знаела за
насроченото разпоредително заседание, но не се е явила тъй като е била на
работа и не възрази, че не е взела участие в същото.
Пострадалата В.М.Д.
редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не се яви. Същата депозира
молба до Съда, чрез която заяви, че не е в състояние да участва, тъй като се
грижи за две малки деца.
Защитникът адв. Г. по време на разпоредителното заседание заяви, че
делото е подсъдно на Районен съд гр. Пловдив, като в хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на нейния доверител. Преди даване ход на
съдебното следствие от името на подсъдимия заяви, че същият желае да признае
фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират други доказателства. По време на съдебните прения поиска на нейния
доверител да бъде наложено наказание ориентирано към минимума предвиден в
закона.
Подсъдимият Н.А. по време на
разпоредителното заседание заяви, че в хода на досъдебното производство няма
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото му на защита. Преди даване ход на съдебното следствие заяви, че желае
да признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират други доказателства, поради което и производството
протече по реда на глава 27 НПК. По време на съдебните предния се солидализира с казаното от своя защитник, като в последната
си дума поиска колкото се може по-малка присъда.
Подсъдимият Н.С.А. е
роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, начално образование,
безработен, неженен, осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият Н.С.А. с
осъждан многократно, като от значение за правната квалификация, предмет на
настоящия обвинителен акт имат следните влезли в сила съдебни актове:
С влязла в сила на 14.11.2013
г. Присъда № 209/2013 г. по НОХД № 2654/2013 г. по описа на Районен съд гр.П.,
потвърдена с Решение № 305/2013 г по ВНОХД № 1114/2013 г. по описа на Окръжен
съд гр. П. подсъдимият А. бил признат за виновен за извършено на 09.05.2013 г.
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А” и б.”Б” вр. чл.18
ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месена при първоначален ,,строг"
режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
С влязло в сила на
02.06.2017 г. Споразумение № 474/2014 г. по НОХД № 3104/2017 г. по описа на
Районен съд гр. П. Н. А. е бил признат за виновен за извършено на 16.05.2017 г.
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ат.1 вр.чл.29 ат.1 б.“а“ и б."б" вр.чл.18
ат.1 от НК и на основание чл.55 ат.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на единадесет месеца, което е следвало да се изтърпи при
първоначален ,,строг” режим.
С влязло в сила на 22.02.2018
г. Определение № 166/2018 г. по НОХД № 7878/2017 г. по описа на ПРС за
одобряване на споразумение подсъдимият е бил признат за виновен за извършено на
04.03.2017 г. престъпление по чл. чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а‘‘ и
б."б“от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
С влязло в сила на
31.03.2018 г. протоколно определение № 447/2018 г. по НЧНД № 1444/2018 г. по
описа на ПРС на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на Н.С.А. е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени по НОХД № 3104/2017 г. и НОХД № 7878/2017 г., а именно една година и
шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е било
увеличено с три месеца, като общото най-тежко и увеличено наказание в размер на
една година и девет месеца лишаване от свобода Н.А. следвало да изтърпи при
първоначален ,,строг“ режим.
От изтърпяване на
наказанията по тези предишни присъди не са изминали 5 години по смисъла на чл.
30. ал. 1 от НК, което обуславя квалификацията на настоящото деяние на
обвиняемия Н.С.А. като такова, извършено при условията на чл. 29, ал. 1,6.
„А" и б. ,.Б’’ ог НК.
Н.С.А. с прякор ,,Г.“
живеел в гр.П.. Същият не работил и не разполагал с необходими средства за
издръжката си.
Свидетелката В.Г.А. ***
заедно със съпруга си в жилище, находящо се на
ул.“Лотос“ № 4 ет. 1 aп. 1.
На 13.08.2018 г. около
02.15 ч. в гр.П. св. В.А. и съпругът й се прибрали от рожден ден като мъжът й
паркирал лекия им автомобил на паркинг пред блока в който живеели. Съпругът на
св. А. започнал да сваля от колата касетки с праскови, а св. А. ***, където
оставила на табуретка в хола дамската си чанта, с намиращи се в нея мобилен
телефон марка ,,HUAWEI‘‘ модел ,,Р10 LITE BLACK“c ИМЕЙ 1 № 866999039388208 и ИМЕЙ 2 №
866999039398215, парична сума в размер от 1100 лева, дамско портмоне,
диоптрични очила с текстилно калъфче, слънчеви очила с текстилно калъфче, един
брой секретен ключ, пет броя обикновени ключове, един брой несесер, червило,
спирала, калъф за документи с лична карта, СУМПС, контролен талон, телково решение, инвалиден талон за паркиране и два броя
дебитни карти. Свидетелката А. слязла пред входа на блока и застанала на
входната му врата с гръб към входната врата на жилището й, която била изцяло
отворена. В продължение на 5-10 минути мъжът на св. А. свалял и пренасял в
апартамента им багаж, а последната стоейки на входната врата на блока и с гръб
към апартамента й наблюдавала отключения лек автомобил.
По същото време Н.С.А.
се намирал на стълбището на входа на блока, в който живеела св. А., където бил
влязъл преди това. Свидетелят Д.М.Ч., който стоял в лекия си автомобил,
паркиран пред блока забелязал подсъдимия, като го помислил за някой от
работниците, саниращи блока.
Незабелязано Н.А. влязъл
в апартамента на св. А. през отворената входна врата и от табуретката в хола
отнел дамската чанта на А., след което излязъл от жилището. В това време св.А.
се обърнала с лице към вратата на жилището си, тръгнала към апартамента, за да
се прибира и на първото стъпало се разминала е излизащия навън подсъдим, когото
помислила за един от работниците, саниращи блока. Свидетелят
Ч. видял как на вратата на входа св. А. се разминала с Н.А., който държал под
мишница отнетата дамска чанта. Първият след като видял последния, го разпознал
като лице, известно с извършени множество кражби, след което слязъл от колата
си и отишъл да провери входната врата на жилището си, която била заключена. В
този момент св. А. чула гласа на мъжа си, който й казал да провери дали
неговата чанта с документи и пари е на портмантото в
коридора на жилището им. Св. А. се уверила, че чантата на мъжа й била на
мястото си, но след като надникнала в хола на апартамента й забелязала, че
липсва дамската й чанта. Св. А. извикала на мъжа си, че й е открадната чантата
като съпруга й и св. Ч. безуспешно се опитали да догонят подсъдимия, който
избягал в неизвестна посока. За случилото се св. А. подала оплакване на телефон
112 и веднага блокирала отнетата й дебитна карта към банка ,,ПИБ“. Бил извършен
оглед на местопроизшествие от дошлите на място полицейски служители при 06 РУ
на МВР гр.П..
На 20.08.2018 г. в гр.П.
Н.С.А. се срещнал със свой познат – С. И. Р., на когото продал за сумата от 50
лева отнетия мобилен телефон „HUAWEP4 модел „Р10 LITE BLACK", собственост
на св. В.А.. С.Р. предоставил за ползване описания мобилен телефон на дъщеря си
- свидетелката З.М.Ф.. На 20.08.2018 г. в гр. П. св. Ф. заложила въпросния
мобилен апарат в заложна къща ,,Д. ЕООД", намираща се в гр.П. ,ул.“Х."
№ 4 със служител св. Е.О.И.. На св. З.М.Ф.й бил издаден заложен билет №
3951438/20.08.2018 г. Впоследствие св. Ф. откупила въпросния мобилен апарат и
продължила да го ползва.
На 17.09.2018 г. С.Р.
починал и дъщеря му - св.З.Ф. отново отишла в посочената заложна къща и се
опитала да заложи въпросния мобилен апарат и узнала от св. Е.И., че вещта била
крадена.
На 27.09.2018г. с
протокол за доброволно предаване свидетелката Ф. предала в сградата на 06 РУ на
МВР гр.П. мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел ..Р10 LITE BLACK“c ИМЕЙ1 №
866999039388208 и ИМЕЙ2№ 866999039398215, приобщен като веществено
доказателство по делото и върнат с разписка от 26.02.2019 г. на собственика св.
В.А..
Свидетелката В.М.Д. живеела
със съпруга си Д.Д. и синът им в жилище, находящо се в гр.П., ул.‘Г.“ № 6 ет.5 ап.54.
На 29.08.2018 г. следобяд в гр. П. св. В.Д. се прибрала от работа в дома си,
където бил и мъжът й като свидетелката оставила отключена входната врата на
жилището. Д.Д.влязъл в банята, а св. В.Д. излязла на
терасата към детската стая, която се намирала в дясно, непосредствено след
входната врата на апартамента. Преди това св. Д. оставила в детската стая
дамската си чанта, с намиращо се в нея дамско портмоне червено на цвят, сумата
от 80 евро /156.47 лева/ и вещи без стойност - лична карта, СУМПС, контролен
талон, дебитна карта на „ПИБ“, карта за зареждане на гориво ,,ОМВ".
По същото време Н.С.А.
се намирал във входа на блока на ул."Г." № 6 в гр. П.. Подсъдимият
незабелязано влязъл в дома на св. В.Д. през отключената входна врата на
жилището, след което се насочил в детската стая и бръкнал в дамската чанта на
св. Д., като отнел дамското й портмоне с намиращите се в него гореописани вещи
и излязъл от жилището като оставил широко отворена входната врата на
апартамента на Д..
Св. Д. видяла от
терасата отворената входна врата на жилището и веднага се отправила към нея.
Стигайки до площадката на етажа, св. Д. видяла в гръб Н.А., когото не познавала,
който тичал надолу по стълбите. Св. Д. побягнала след него, видяла го как
излиза тичайки от входа на блока и се разкрещяла. По същото време св. С.И.Б. се
намирал в близост до казани за смет. намиращи се на ул."Г.“ гр. П. и чул
крясъците на св. В.Д.. В този момент св. Б. забелязал подсъдимият да тича от
към блоковете на улица “Г.“ в западна посока и ла бяга към бул."Б.“
държейки в ръка червен предмет. След това св. Б. видял св. Д. да излиза от
входа на блока й, която го попитала на къде е избягат подсъдимият. Св. Д. се
върнала в дома си и сигнализирала на телефон 112 за извършената кражба. Бил
извършен оглед на местопроизшествие от дошлите на място полицейски служители
при 03 РУ на МВР гр.П..
На 31.08.2018 г. било
извършено разпознаване на лице, като св. С.И.Б. посочил Н.С.А. като лицето,
което забелязал на 29.08.2018г. да тича по ул.‘‘Г.“ гр. П. и да държи червен
предмет в ръката си.
На 03.10.2018 г. било
извършено разпознаване на лице, като св. З.М.Ф.посочила Н.С.А. като лицето,
което познавала с прякор „Г.“ и от когото баща й закупил мобилния телефон,
който Ф. предала доброволно.
На 03.10.2018 г. било
извършено разпознаване на лице като св. Д.М.Ч. посочил подсъдимия като лицето,
което на 13.08.2018 г. излязло от входа на блок на ул.“Л.“ № 4 гр. П. и държал
дамска чанта под мишница.
Назначената по делото
съдебна стоково-оценъчна експертиза е дала заключение, че стойността на
отнетите вещи от владението на В.Г.А. - мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел ,,Р10
LITE BLACK“ е 271 лева, пари - сумата от 1100 лева. дамска чанта на стойност 36
лева, дамско портмоне на стойност 23 лева, диоптрични очила с текстилно калъфче
на стойност 133 лева, слънчеви очила с текстилно калъфче на стойност 19 лева,
един брой секретен ключ на стойност 2 лева, пет броя обикновени ключове на обща
стойност 5 лева, един брой несесер на стойност 9 лева, един брой червило на
стойност 3 лева, един брой спирала на стойност 7 лева, калъф за документи на
стойност 1 лев и веши без стойност - лична карта.
СУМПС, контролен талон, телково решение, инвалиден
талон за паркиране, два броя дебитни карти - възлиза на обща стойност 1609 лева
Назначената по делото стоково-оценъчна
експертиза е дала заключение, че стойността на отнетите вещи от владението на В.М.Д.
са дамско портмоне на стойност 12.00 лева, пари - сумата от 80 евро /156.47
лева/ и вещи без стойност - лична карта, СУМПС. контролен талон, дебитна карта
на „ПИБ“. карта за зареждане па гориво „ОМВ“ - възлиза на обща стойност 168.47
лева.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Н.А., дадени в хода на съдебното следствие, които се кредитират
от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели: В.Д., В.А., С.Б., Е.И., Златка Филипова
и Д.Ч..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка
с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното
престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост,
характеристична справка, докладни записки, протокол за доброволно предаване.
От справката за съдимост
на подсъдимия се установява, че по отношение на него има влезли в сила 17 броя
съдебни актове, като от значение за правилното определяне на правната
квалификация са осъжданията му по НОХД №
2654/2013 г. по описа на Районен съд гр.П., по НОХД № 3104/2017 г. по
описа на Районен съд гр. П. и по НОХД № 7878/2017 г. по описа на ПРС.
От изготвената
характеристична справка се установява, че лицето е с лоши характеристични
данни.
От протокола за
доброволно предаване се установява, че лицето Филипова е предало доброволно на
разследващия орган една от процесните вещи – мобилния
телефон, който впоследствие е била върната на пострадалата.
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство оценъчни експертизи,
като компетентни изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е в
размер от 1777,47 лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа
на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и
обяснения на обвиняема), настоящият съдебен състав констатира, че същите се
намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и
доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като
производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото
доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не
се налага самостоятелният им анализ още повече, че отнемането на
инкриминираните вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат съображения
единствено за правната квалификация на деянието.
Доколкото съдебното
следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, така направеното от подсъдимата
самопризнание на фактите и обстоятелствата на обвинителния акт е неотегляемо.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът приема от
правна страна, че с деянието си подсъдимият
Н.С.А. е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в
периода от 13.08.2018 г. до 29.08.2018 г. в гр.П., в условията на продължавано
престъпление и в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК:
-на 13.08.2018
г. в гр.П. е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел
„P10 LITE BLACK“ на стойност 271 лева, пари – сумата от 1100 лева, дамска чанта
на стойност 36 лева, дамско портмоне на стойност 23 лева, диоптрични очила с
текстилно калъфче на стойност 133 лева, слънчеви очила с текстилно калъфче на
стойност 19 лева, един брой секретен ключ на стойност 2 лева, пет броя
обикновени ключове на обща стойност 5 лева, един брой несесер на стойност 9
лева, един брой червило на стойност 3 лева, един брой спирала на стойност 7
лева, калъф за документи на стойност 1 лев и вещи без стойност – лична карта,
СУМПС, контролен талон, телково решение, инвалиден
талон за партиране, два броя дебитни карти, всичко на
обща стойност 1609 лева, от владението на В.Г.А. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
-на 29.08.2018
г. в гр.П. е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне на стойност 12.00 лева,
пари – сумата от 80 евро /156.47 лева/ и вещи без стойност – лична карта,
СУМПС, контролен талон, дебитна карта на „ПИБ“, карта за зареждане на гориво
„ОМВ“, всичко на обща стойност 168.47 лева, от владението на В.М.Д. с ЕГН **********
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата сума на отнетите вещи възлиза на
1777,47 лева
От обективна
страна - с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочените вещи, в условията опасен рецидив, без съгласието
на пострадалия, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е установил
своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на
собствениците им – В.А. и В.Д., т.е. налице е прекъсване на фактическата власт
на последните и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Последният
е установил трайно фактическо владение върху вещите, като те са преминали от патримониума на пострадалия в този на подсъдимия.
Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени,
свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на същите, подсъдимият
се е разпоредил с тях – продал е процесния мобилен
телефон на С.Р..
Кражбата е
извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото
подсъдимият е осъждан по НОХД № 2654/2013 г. по описа на Районен съд гр.П.,
по НОХД № 3104/2017 г. по описа на Районен съд гр. П. и по НОХД № 7878/2017 г.
по описа на ПРС.
Деянието е
извършено при условията на продължавано
престъпление, доколкото са налице две деяния – първото е по отношение на
пострадалата В.А., а второто е по отношение на пострадалата В.Д., които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление кражба, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна
страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал,
че отнема вещи, които не са били негови, след което е било налице и последващо
разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните
последици, които деянието й причинява в обективната действителност и е желаел и
целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно,
но независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ в размер от две до десет години.
При определяне размера
на наказанието, Съдът следва да отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха направените самопризнания от подсъдимия, изказаното
съжаление за извършеното.
Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха предишни осъждания на подсъдимия, които не влияят
върху правната квалификация и лошите характеристични данни.
Въз основа на така
възприетите от Съда смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и след като се
ръководи от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав намира, че на подсъдимия Р. следва
да се определи и наложи наказание ориентирано при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно в размер от четири години и шест месеца години лишаване
от свобода, което след редукцията да остане в окончателен размер от три години
лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.
1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание три години лишаване от свобода беше
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал.
2 вр. ал. 1 от НК беше приспаднато от така определеното наказание три години
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което подсъдимият Н.С.А. е бил задържан за
24 часа по ЗМВР на 31.08.2018 г., като един ден задържане да се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Вещественото
доказателство – 1 бр. СD от охранителна камера, находящо
се в кориците на делото на лист 31 беше постановено да остане в кориците на
делото до срока на неговото съхранение.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Н.С.А. беше осъден да заплати направените разноски по
делото в размер на 171,18 лева по сметка на ОД на МВР-П..
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно
с оригинала,
М.Т.