Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Габрово, 23.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от втори ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Мариела Караджова,
постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 238 на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-1446 от 4.08.2020 г.,
подадена от Т.С. ***, с ЕГН: **********, против Виза за проектиране на обект –
недвижима културна ценност /НКЦ/ по Закона за културното наследство /ЗКН/ – „жилищна
сграда с магазин“, находящ се в УПИ ******, кв. *** по плана на гр. Габрово, трети етап, втора
част, № 361/2020, с административен адрес: гр. Габрово, ул. „******“ *.
С Молба от
24.08.2020 г. Т.С.С. сочи, че визата за проектиране е ИАА, който подлежи на
обжалване по съдебен ред. Тя е собственик на имот в УПИ ****, кв. *** по плана на гр. Габрово, трети етап, втора
част, съседен на процесния, в свързано застрояване с него, като същата се
намира за неблагоприятно засегната от акта на гл. архитект на Община Габрово. Тя
не е давала съгласие за издаването на обжалвания ИАА, а такова е било необходимо.
В случая е налице основно застрояване. В процесния имот са отлети незаконно
бетонни колони, които засягат част от имота на жалбоподателката, като те са
изградени без строителна документация и не са премахнати към момента. Липсват и
данни за уведомяване на Министерство на културата, като орган, контролиращ и
съгласуващ административните актове, свързани със строителството на обекти,
представляващи недвижими културни ценности. Визата не е съгласувана с НИНКН към
същото Министерство.
Към молбата си
С. прилага извадка от КК за ПИ с идентификатор *********, който съвпада с ПИ,
съседен на процесния, находящ се на административен адрес – гр. Габрово, ул. „******“
№ *. Имотът, по отношение на който е издадена процесната виза и този, на жалбоподателката
С., са съседни и в свързано застрояване, което е и изпълнено, видно от
приложената извадка от КК, както е отразено и в т. 2 от самата Виза.
Административната
процедура по издаването на процесната Виза е стартирала въз основа на подадено
Заявление от 10.06.2020 г. на П.П.Х. и Т.Т.Х.. Към приложена Скица на ПИ на
СГКК – Габрово е видно, че имотът е с идентификатор № ********* по КК и КР на
гр. Габрово.
На 19.01.2019
г. в гр. Габрово е възникнал пожар, при който е изгоряла къщата в процесния
имот, като са засегнати и съседни къщи, вкл. тази на жалбоподателката С., за
което е образувано досъдебно
производство.
Процесната
Виза е издадена на 24.06.2020 г. върху скица № 361 от 2020 г. – извадка от ПУП,
въз основа на така посоченото искане от тези две лица. В Съпроводителното писмо
от 18.08.2020 г. /л. 52 и сл./ на ответната страна е посочено, че
предвижданията на сега действащият ПУП относно устройствените показатели на
имота са отразени във Визата: устройствена зона – смесена централна с наличие
на НКЦ; свързано застрояване; максимална плътност на застрояването – 80%;
максимална интензивност на застрояването– 3.0; минимално озеленяване – 20%,
ниско жилищно застрояване до 10 м., като височината на сградата е фиксирана, т.
к. следва да се възстанови старата, съществувала до тогава такава. Предвидено в
ПУП в частта план за застрояване е запазване на съществуващата сграда /от преди
незаконното строителство и пожара/, която е обект, представляващ НКЦ по ЗКН –
жилищна сграда с магазини, декларирана като архитектурен стр. ПК от местно
значение – „******“ № * от поименния списък по Протокол АК – ЕТИС на НИПК от
18.11.1986 г. Визата е издадена за подробно архитектурно заснемане и инвестиционен
проект за цялостно възстановяване и реставрация на сградата, като същата е
предвидено да се възстанови във вида и обема, с който е била преди извършване
на незаконното строителство и пожара. В отговора се сочи, че необходимите СМР
могат да се реализират едва след изготвянето на инвестиционния проект, който да
е съгласуван и одобрен по реда на ЗУТ и ЗКН, както и останалото текущо
релевантно законодателство. Посочено е и това, че с Визата не се изменя ПУП по
отношение на основното застрояване, цели се възстановяването на сградата в
същия вид при действието и в изпълнение на действащия ПУП. Тя се издава за
изготвяне на подробно архитектурно заснемане и инвестиционен проект за цялостно
възстановяване и реставрация на сградата – НКЦ.
Съобщение на
издадената Виза е поставено на таблото за обявления в ЦИУГ и публикувано на
интернет страницата на Община Габрово на 15.07.2020 г. и е свалено от таблото
на 30.07.2020 г. /л. 115/. Няма данни да е било съобщено на заинтересованите
лица, вкл. на жалбоподателката, чрез нарочно изпратено до нея съобщение, което
се предвижда в §.4, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ.
Жалбоподателката
е заинтересована от издаването на процесния АА на основание чл. 131, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, т. к. нейният имот се явява съседен на засегнатия и в свързано с него
застрояване, което е безспорно и се установява от съдържанието на самата Виза,
извадката от ПУП и от КК и се потвърждава от ответника. В
хипотезата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, относима към настоящия случай, визата
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
вр. чл. 214, т. 1 от ЗУТ
и като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1,
във вр. с чл. 214, т. 2 от ЗУТ.
В издадената виза върху
скица № 361/
2020 г. органът се е
позовал именно на разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ като правно основание за издаването й. „Процесната Визата касае
сграда със статут на недвижима културна ценност и нейното издаване е
задължително предвид спецификата на обекта. Обстоятелството, че е издадена по
искане на собственика й не изключва правния интерес на заинтересуваните лица по
чл. 131 ЗУТ
да обжалват същата по съдебен ред. В
нея е налице изрично предвиждане за уведомяване
на заинтересуваните лица по чл. 131,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ.“ В този смисъл: Определение №
13879 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2017 г., II о. „Визата
за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
във връзка с чл. 214 от ЗУТ.
Този акт определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот
– чл. 140, ал.
2 и 3 от ЗУТ,
предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект – чл. 144, ал. 1, т. 2
от ЗУТ и за учредяване на право на строеж
– чл. 180 от ЗУТ.
Ето защо настоящата инстанция приема, че визата за проучване и проектиране
подлежи на съдебен контрол и може да бъде оспорена от заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ
(чл. 140, ал.
3 ЗУТ).“ - Определение
№ 12087 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2020 г., II о.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в законния срок от
заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален
административен акт /ИАА/ и се явява редовна и допустима, поради което съдът
следва да се произнесе по нейната основателност.
В проведено по делото о. с. з. жалбоподателката се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата. В допълнение към мотивите по
жалбата процесуалният представител на страната посочва, че не са спазени
правилата и нормативите за проектиране в устройствената зона, липсват вписани
показатели за устройство и застрояване; не са налице данни за допустими
височини за новопредвиденото
застрояване. По този начин не може да се прецени спазени ли са законовите
изисквания. Визата съдържа възможности за алтернативност, като използва съюза
„или“, което създава предпоставки за закононарушения.
Ответната страна не изпраща представител.
Заинтересованите страните също не изпращат представител и
не вземат отношение по спора.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата
доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по
чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
На 23.02.2019 г. е
съставен Констативен протокол /КП/от регионален инспектор в ГД „ИОКН“ при
МК и главен специалист в отдел „ААКС“ в Община Габрово, които са извършили
проверка на сгради, находящи се в гр. Габрово, ул. „****** № *, № * и №* в кв. ******,
ЦГЧ, като проверката е въз основа получен сигнал за пожар и писмо от 12.02.2019
г., получено в МК. Установено е, а и по делото не се спори, че пожарът е
възникнал от къща, намираща се в УПИ ******, кв. ***, ул. „******“ № *, идентификатор ********* по
КК и КР на гр. Габрово. Тази къща, както и къщата на жалбоподателката, са
декларирани като единични културни ценности /ЕКЦ/ от местно значение,
архитектурно строителни паметници под номера 67 и 68 от поименен списък на КЦ от
1986 г. и са недвижими паметници на културата. По този въпрос също не се спори,
тази информация се съдържа и в процесната Виза. Процесната сграда, за която е
издадена Визата, е била собственост на Т.Т.Х., на основание НА от 2.10.2017 г. Изгорялата
процесна къща е в свързано застрояване със съседни имоти, като единият е на
жалбоподателката и представлява къща на два етажа, като към датата на
проверката и съставянето на КП се установява, че в нея е извършено незаконно
строителство-отлети са стоманобетонни колони, армирана е и заготвена такава
армировка, при заваряването на която е възникнал пожарът от 19.01.2019 г., в
резултат на който къщата на ул. „******“ № * е изцяло унищожена. При
разчистването на остатъците от сградата са останали стоманобетонните колони 2 х
4 броя, общо 8 броя, армиращата мрежа и заготовките на металния кофраж. При
незаконното строителство на тези колони и отливането им е увредена каменната
зидария на приземния етаж от къщата на имота на жалбоподателката, като са
съборени и оградните каменни зидове към съседните имоти. Двете къщи –
процесната и на Т.С., са завити с полиетиленово платно за опазване от
овлажняване. Заведено е ДП № 1752 ЗМ-34/2019 г. Към указанията за последващи
действия е и това, Община Габрово да издаде заповед за спиране на строителните
дейности в имота и за неговото обезопасяване, издаване на ПАМ за ремонт и
възстановяване на покривите , както и покриване с трайно покритие на къщите, пострадали при
пожара. Собственикът на процесния имот следва да бъде задължен да изготви
подробно архитектурно заснемане и инвестиционни проекти за цялостно
възстановяване и реставрация на къщата, които да се съгласуват с МК на
основание и по реда на чл. 83 – 84 от ЗКН.
С Констативен акт
№ 1 от 6.02.2019 г. на специалисти от Община Габрово е установено, че в
имота на Т. Х. е налице незаконен строеж – 12 броя стоманобетонни колони, с
подробно описание на същите и приложен снимков материал. КА е връчен на
адресата си на 27.02.2019 г.
Със Заповед № 368
от 11.03.2019 г. на кмета на Община Габрово, на Т.Х. е разпоредено да премахне незаконния
строеж в имота си – 12 броя стоманобетонни колони с размери около 30 х 30 х 310
см, разположени по южната и северната граници на имота в две редици по 6 бр.,
като три от тях не са дегофрирани. Върху колоните е монтирана мрежа от
арматурно желязо, заварена към арматурата на същите. Определен е срок от 45
дни.
На 26.03.2019 г. Х. е подал Възражение против
горецитираната Заповед до кмета на Община Габрово, като е поискал тя да бъде
отменена.
От приложеното поделото Конструктивно заключение на инж. Р.Р., проектант-конструктор
/л.23-24/ е видно, че стоманобетоновите колони крепят външния зид на втория
етаж на сградата в момента и тяхното премахване е сигурна заплаха за
сигурността на цялата конструкция и за да се премахнат те, съгласно заповедта
от 11.03.2019 г., е необходимо изготвяне на
нов архитектурен и конструктивен проект, указващ начин на ново строителство
на сградата в имота и нужното ново укрепване на съседните сгради по северната и
южната граници. Въз основа на това заключение, със Заповед № 536 от 29.03.2019 г. кметът на Община Габрово е спрял
изпълнението на предходната си Заповед от 11.03.2019 г. до представянето на
решение за изпълнение на същата по начин, който не застрашава целостта на
съседните сгради или до настъпване на нови факти и обстоятелства. Тази
последваща Заповед обаче не означава, че в процесния имот не е налице незаконно
строителство. Тези бетонови колони съставляват такова, видно от съставения КА и
Заповедта от 11.03.2019 г., която не е отменена, нито оттеглена. Липсата
на незаконно строителство в имота е условие за издаване на
разрешение за строеж, но такова
не е налице
на етапа на инвестиционно проучване и проектиране, на който етап се издава
визата за проектиране, затова и АСГ
намира, че наличието на незаконно строителство в имота в случая е неотносимо
към правния спор. В този смисъл, напр., е Решение
№ 13666 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2020 г., II о.
С НА № 180 за
продажба на недвижим имот от 10.04.2019 г. Т.Х. продава на П.П.Х. процесния
имот. Съдът е конституирал и призовал и двете страни по сделката като
заинтересовани лица, тъй като и двете са инициатори на административното
производство, като подали и подписали Заявление за издаване на процесната Виза,
връчен им е процесният акт и са отразени в списъка на заинтересованите лица по
чл. 152 от АПК. Процедурата по издаването на процесната Виза е стартирала с Искане за издаване на Виза за проектиране
вх. № АУ-02-03-104 от 10.06.2020 г. до Община Габрово от П.Х. и Т.Х., с
което се моли за издаване на скица с указан начин на застрояване в собствен
имот УПИ /ПИ/ № *********, кв. *** по плана на гр. Габрово, ул. „******“ № *,
необходима за „преизграждане на сграда с цел ЗХР“. Според приложената извадка
от КК и КР от 21.05.2020 г. собственик на същия е П.П.Х..***. ПУП – ПРЗ за ЦГЧ,
включващ процесните имоти, е одобрен с Решение № 273 от 19.10.2006 г., а КК е
одобрена по-късно, на 26.10.2007 г.
Процесната Виза е издадена от главния архитект на Община
Габрово, Л.Н.. Това е административният орган, оправомощен да я издаде, на основание
чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. Същата е в писмена форма, върху
скица от подробен
устройствен план. Визата е датирана и подписана от издателя си, поради което е
валидно издадена.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от същия закон, визата
за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени
налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
Процесната Виза съставлява извадка от действащ ПУП, с нея,
според писмено становище на ответника /л. 52 – 54/, не се предвиждат изрично промени
в действащия такъв. Отразени са така изброените законови изисквания за
съдържание. Липсва обаче посочване на височината на предвиденото застрояване и
вида му, а то, съгласно извадката от ПУП /л.61/ е ниско етажно жилищно застрояване.
Следва да се има предвид, че към момента от изгорялата процесна къща не е
запазено нищо и на практика става въпрос не просто за ремонтни и/или
възстановителни дейности, а за цялостно основно застояване. В неоспорения КП от
20.01.2019 г. /л. 145 и сл./ е посочено, че къщата на ул. „****** * е „изцяло
унищожена“. Налице е и реална незаконна конструктивна промяна, извършена с
отливането на стоманобетонните колони, съставляващи незаконно строителство в
имота. Това строителство е в основата на променена и увредена културна ценност,
както е прието в Постановление от 6.08.2020 г. на ОП – Габрово – престъпен
състав по чл. 278б, ал. 1 от НК. В случая субектът на деянието е без значение
за процесния спор. Сградата няма как да се „запази“, реконструира или
ремонтира, а трябва да се изгради наново в цялост. Къщата е елемент от
основното, а не допълващото, застрояване в имота.
Предвижда се, че когато
кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и ПУП. В случая, както е посочено и по-горе, ПУП е одобрен през
2006 г., а КК – през 2007 г. или тази хипотеза е налице, но Визата е издадена
върху извадка от ПУП, като е отразена номерацията на имотите и кварталите
според този план /л. 60/, не и върху изискваната от закона комбинирана скица. Това
е и изрично посочено в писмото на ответника от 18.08.2020 г. /л. 52/. Номерата
на имотите – процесният и този, на жалбоподателката, отразени във визата, не
съответстват на номерата на същите от приложената по делото извадка от КК. В
скицата не е отразена площта на процесния и съседните УПИ и не може да се
установи дали тя съответства на отразената такава в КК за същите имоти. В тази
връзка АСГ намира, че е налице нарушение на материалния закон, което е
основание за отмяна на процесната Виза. Аналогично: Решение
№ 12867 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2017 г., II о.; Решение
№ 11549 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2018 г., II о. и др.
Според чл. 140, ал. 3 и 4 от ЗУТ за
строежите, съставляващи обекти -
недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Визата за
проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131
с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с
нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.
Безспорно жалбоподателката не е давала такова съгласие, но и ал. 3 не го
изисква, като условие /предпоставка/ за законност на визата, а предвижда тя
само да бъде уведомена за издадената такава, щом не е давала предварителното си
съгласие. АСГ намира за
неоснователно възражението на С. за допуснати нарушения
на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, а именно - липса на съгласие за
издаване на визата. Тази
разпоредба е относима към друг етап от разрешаване на строителството, а именно
– одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж,
но не и на етапа инвестиционно проучване и проектиране, на който се издава
визата за проектиране. Визата представлява извадка от действащия ПУП с обхват
поземления имот и съседните му такива.
С нея се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП, но с нея не
се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на проекти и
издаване на акт, който го разрешава
– строително разрешение, при издаването на който вече следва да бъдат
спазени изискванията па чл. 183 от ЗУТ. В този смисъл,
например: Решение № 3572 от 12.03.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 9985/2018 г., II о.; Решение
№ 12269 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2018 г., II о. и др.
С писмото си от 18.08.2020 г. ответникът е изпратил в
съда извадка от действащия ПУП – ПЗ, включително с графична част и акта, с
който същият е одобрен, както и текстовата част от него – обяснителна записка с
таблица за определените с него показатели.
Съгласно чл. 140, ал. 4 от ЗУТ за
строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на
единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила
и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на
застрояване и максимално допустима кота корниз. Няма данни за наличието на такива одобрени специфични
правила и нормативи на ЕКЦ, поради което процесната Виза следва да отразява
както задължителните линии за застрояване, така и, кумулативно, максимално
допустима кота корниз, каквато обаче не е налице във Визата, в отклонение от
това изискване.
От приложението – текстова част на ПУП /л.62/ е видно, че
за имотите в кв. ***, съответно – процесният ******
и ****, е предвидено ниско жилищно застрояване, но то не е
посочено във Визата, както е отразено по-горе, а на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ е неин задължителен елемент. Важно е в нея да се отрази вида на
застрояването и височината на сградата и поради това, че, както вече бе
отразено, тя не е запазена и бъдещите СМР ще са свързани с построяването й
изцяло, вкл. във височина и поставяне на
покрив, поради което и тези елементи следва да се опишат в текстовата част на
процесния ИАА.
Като плътност на застрояване е определена такава между
20% и 60%, а в т. 2 от Визата – 80% или по този показател Визата се различава
от предвижданията на ПУП. Също така като максимална интензивност на застрояване
в ПУП е заложено 0.5 – 1,2 /“Кинт“ – коефициент интензивност/, а във Визата –
3.00, което съставлява също различие между нея и предвижданията на ПУП. За
сметка на това предвиденото минимално озеленяване от 40% в ПУП е отразено във
Визата като такова от 20% - и по този показател е налице разминаване. В случая
във Визата е предвидена по-голяма площ /плътност и интензивност/ на застрояване
и по-малка такава за озеленяване, в сравнение с предвиденото в плана за ЦГЧ и
за имота, включително. Допълнението към показателите „или определени с РУП“ не
валидира това нарушение, т. к. в случая със съюза „или“ се дава възможност и за
отклонение от предвиденото в действащия план, което е недопустимо.
С оглед на така изложеното АСГ намира, че издадената Виза
не съставлява точна извадка от действащ ПУП, каквото е изискването на чл. 140,
ал. 2 от ЗУТ, поради което същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена. Аналогично: Решение № 13397 от
28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2019 г., II о.;
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ от ЗКН инвестиционните
проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното
наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ
след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2,
както следва: 1.
в единични културни ценности и в техните граници: а) … визи за проектиране, инвестиционни
проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по
автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба,
промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения,
художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; б) визи за проектиране
и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо
застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности - и
проектите по част конструкции, както и проектите на транспортната и
техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за
присъединяване към мрежите и съоръженията. В ал. 1, т. 2 б. „а“ на закона е предвидено такова съгласуване и относно охранителни
зони на ЕКЦ
и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е
определено друго: визи
за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и
допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и
преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически
недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции",
както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и
за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.
В тази връзка жалбоподателката намира, че Визата е
незаконосъобразна и поради липсата на такова съгласуване и уточнява, че съседните
сгради са също НКЦ. Въз основа на гореизложеното Визата следва да се съгласува по
реда на чл. 84 от Закона и това е посочено в самата нея, но това е последващо
действие, след издаването на визата, т. к. именно тя подлежи на съгласуване, а
за да се извърши такова, тя следва да е изготвена преди това. Визата и
съгласуването са нужни за изготвянето и приемането на бъдещия инвестиционен
проект, а все още производството не се намира на такъв етап. Съгласуването е
различно производство от това, по издаването на виза по чл. 140, ал. 3, във вр.
с ал. 1-2 от ЗУТ и се реализира по реда на специалния ЗКН. Визата, както бе
посочено по-горе, съставлява извадка от действащ ПУП и следва да отговаря на
неговите предвиждания, поради което няма причини органи по закон, различен от
ЗУТ, да трябва предварително да съгласуват съдържанието й, т. к. те би следвало
на този етап единствено да установят дали и доколко тя отговаря на влезлия в
сила план, а те нямат такива удостоверителни правомощия. В чл. 83, ал. 1 от ЗКЦ
е посочено, че самите строежи се одобряват и изпълняват след съгласуването, а
не че визи се издават след такова съгласуване.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че
обжалваната Виза следва да бъде отменена като издадена при нарушение на
изискванията на материалния закон – непосочване на задължителни по закон елементи
от съдържанието й, както и поради горепосочените разминавания с предвижданията
на ПУП за имота, поради което преписката следва да се върне на главния архитект
за ново произнасяне по подаденото заявление за издаване на такъв акт, при
спазване на нарушените законови изисквания.
При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателката, адв. П., за възлагане в полза на тази страна на направените
от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10.00 заплатена държавна такса и 500.00
/петстотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар, който не е оспорен от
ответника по размер като прекомерен, а и съдът намира, че не се явява такъв.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № СДА-01-1446 от 4.08.2020 г. на Т.С. ***, ЕГН:**********,
Виза за изготвяне на подробно архитектурно заснемане и инвестиционен проект за
цялостно възстановяване на сграда – НКЦ, издадена върху Скица № **** г. от
главен архитект на Община Габрово за УПИ ******, кв. *** по плана на гр. Габрово, трети етап, втора част
със собственик – П.П.Х..*** да заплати на Т.С. ***, ЕГН:********** деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 510.00 /петстотин и десет/
лв., от които 10.00 платена държавна такса и 500.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен акт.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА