№ 41
гр. Червен бряг, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440100199 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК
Производството е образувано по искова молба на „***********” ООД № с ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: гр. ********** №4-6, чрез
пълномощника адв. А.М. К., със съдебен адрес – гр. *********, ул. ”любен Каравелов“ №6
против М. АНТ. М. с ЕГН **********, адрес – с. ************. Посочва се в исковата
молба, че на 18.11.2011 г. в град Плевен между „Юробанк и М. АНТ. М. бил сключен
договор за потребителски кредит № FL615304 от 18.11.2011 г., по силата на който
дружеството отпуснало на кредитополучателя паричен заем в размер на 2090.00 лв. /две
хиляди и деветдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задължения по кредит.
Разрешеният кредит е преведен по с/ка на името на кредитополучателят. Съгласно договора
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно,
считано от 18.12.2011г. Крайният срок е с дата 18.11.2021г..
Поради неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, ищеца е подал заявление
по реда на чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 3115/2020г. по описа на РСъд –
Плевен, което е изпратено по подсъдност на РС – Червен бряг и е образувано
ч.гр.д.884/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение. Препис от заповедта е връчена
на длъжника, който от своя страна я е оспорил, като е подал възражение. Това обусловило
правният интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда, да постанови решение с което да признае за установени по отношение на
1
ответника следните вземания, а именно: 2070.37лв. – главница, по договор за
потребителски кредит № FL615304 от 18.11.2011 г., сумата от 946.52 – договорна лихва за
периода от 18.02.2013г. до датата на подаване на заявлението – 15.07.2020 г., сумата от 85.00
лв. – такса за поддръжка на разплащателна сметка за периода от 18.02.2013 г. – дата на
изпадане в забава, до 18.01.2016 г. дата на договора за цесия, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението 15.07.2020 г.
по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
Молят съда да им бъдат присъдени направените в заповедното и исково производство
разноски по делото.
ИЩЕЦА – редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв. К.. Ответника не
се явява представлява се от адв. М.М.
В депозирания отговор на исковата молба се посочва, че дължат част от процесните суми с
изключение на тези, за които е настъпила погасителна давност в пет годишен срок преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищеца не споделя това становище, като твърди, че не е на лице периодично плащане и
поради това вземането не се погасява по давност.
Съдът, като съобрази становището на страните, намира за установено следното от
фактическа срана.
На 18.11.2011 г. в град Плевен между „Юробанк и М. АНТ. М. бил сключен договор за
потребителски кредит № FL615304 от 18.11.2011 г., по силата на който дружеството
отпуснало на кредитополучателя паричен заем в размер на 2090.00 лв. /две хиляди и
деветдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задължения по кредит. Разрешеният
кредит е преведен по с/ка на името на кредитополучателят. Съгласно договора ответникът
се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от
18.12.2011г. Крайният срок е с дата 18.11.2021г..
Поради неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, ищеца е подал заявление
по реда на чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 3115/2020г. по описа на РСъд –
Плевен, което е изпратено по подсъдност на РС – Червен бряг и е образувано
ч.гр.д.884/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение. Препис от заповедта е връчена
на длъжника, който от своя страна я е оспорил, като е подал възражение. След депозиране на
възражението, кредитора е подал в съда искова молба и е образувано настоящето
производство.
Видно от приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза е,
че размерът на отпуснатия и усвоен кредит е 2090.00лв. До 18.01.2013г. ответника е
изплащал дължимите по погасителния план анюитетни вноски. От 18.02.2013г. плащанията
са преустановени. Към 18.01.2016г. размера на задължението е 3101.89лв.. Размерът на
непогасената главница към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.07.2020г. е 3101.89лв и общата стойност на задължението за лихва, чиито падеж е
настъпил преди 14.07.2017г. е в размер на 1082.60лв.
2
Съдът не споделя становището на ответника, че задълженията по договора за кредит
съставляват периодични плащания. Това е така, тъй като макар и точно посочени месечните
задължения в погасителния план, то задължението за плащането им е неделимо. В този
смисъл вземанията произтичащи от договор за кредит не съставляват периодични плащания.
Неизпълнението на задължението за плащане от страна на кредитополучателя не води да
възможност за погасяването му поради изтекла давност за определен срок от договора за
кредит. Предвид горното възражението за изтекла погасителна давност от страна на
ответника е неоснователно.
По горните съображения исковата молба като основателна и доказана следва да бъде
уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и уважаване на иска ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по в заповедното производство разноски в размер на 62,04лв. – ДТ за
образуване на делото, както и разноските в настоящето производство в размер на 362,03лв.
от които 62,03лв. ДТ за образуване на делото и 300 лв. възнаграждение за вещо лице. За
други разноски липсват доказателства да са направени и не е приложен списък по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АНТ. М. с ЕГН **********, адрес – с.
*************, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „***********” ООД № с ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********** №4-6, представлявано от управителя
********** , чрез пълномощник адв. А.М. К. –АК-*********, за сумата 3101,89лв. /три
хиляди сто и един лева и 89 стотинки/ от които главница в размер на 2070.37лв., лихва в
размер на 946.52лв. и 85лв. такса за поддръжка на разплащателна сметка съставляваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № FL615304/18.11.2011г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.07.2020г./датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението -
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА М. АНТ. М. с ЕГН **********, адрес – с. *************, ДА ЗАПЛАТИ НА на
„***********” ООД № с ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр.
********** №4-6, представлявано от управителя ********** , чрез пълномощник адв. А.М.
К. –АК-********* направените съдебно деловодни разноски по заповедното и исково
производства в размер на 424,07/четиристотин двадесет и четири лева и 07 стотинки/лв от
които направените по в заповедното производство разноски в размер на 62,04лв. – ДТ за
образуване на делото, както и разноските в настоящето производство в размер на 362,03лв.
3
от които 62,03лв. ДТ за образуване на делото и 300 лв. възнаграждение за вещо лице
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред ОСПлевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4