Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. С Решение №... от 13.05.2014 година, постановено по ГР.Д. №... по описа за 2014 година на В. районен съд, е прието за установено по отношение на “Е. П.” , ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №...., че Е. Д. Г., ЕГН-*, в качеството му на „Е. Г.”, ЕИК-..., съдебен адрес в гр.В.Т., ул.”В.Л.” №..., вх.”..”, .2, не му дължи суматаот 735.77 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода от 23.10.2013 г. до 20.01.2014 г.; присъдени са разноски в полза на ищеца. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от „Е. П.” , ЕИК-..., чрез процесуалния представители по пълномощие. Обжалва се решенето изцяло. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението, както и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Не е постъпил отговор на въззивната жалбаи насрещна въззивна жалба. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от жалбоподателя, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от последния вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този извод са следните: С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Със Закон за енергетиката и Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени на основание чл.83, ал.1, т.6 от закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува,трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1. В настоящия казус не е осъществен един от съществените кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактическият състав, от който би възникнало право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1. Този юридически факт е регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ във вр. с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, а именно: В хипотезатакогато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, какъвто е настоящия казус, КОРЕКЦИЯТА по ал.1 на чл.48ПИКЕЕ се извършваСАМО въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Разпоредбата е императивна. От нея произтича извод, че за да възникне правото на „корекция” и правото на вземане, изчислено по методологията, регламентирана с разпоредбите на чл.48, ал.1 отПИКЕЕ, трябва промяната на схемата на свързване да бъде установена САМО по посочения в ал.2 на чл.48 от ПИКЕЕ начин. Неустановяване на промяната на схемата за свързване по посочения начин обосновава извод за невъзникване на правото на „корекция” по методологията, визиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Факта наневъзникване на правото на „корекция” по методологията, визиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция. Изложеното обосновава извод, че направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения са неоснователни. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №... от 13.05.2014 година, постановено по ГР.Д. №.... по описа за 2014 година на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |