РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. Варна, 29.****.******** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
****************0****7****8 по описа за ******** година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба предявена в Окръжен съд
Варна, уточнена на 27.0****.******** г., като с влязло в законна сила Определение от дата
28.0****.******** г. висящото пред ОС Варна исково производство е изпратено по
подсъдност на РС Варна.
Ищцовата страна П. К. Н. ЕИК ****, представлявана от председателя и Г. Д. К., със
седалище и адрес на управление ****, чрез адв. М.К., със съдебен адрес : **** е предявила
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК против ответната О. В.,
БУЛСТАТ ****, административен адрес: ****, представлявана от Кмета на О. В. И. Н. П..
Предявените от ищцовата страна обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК (отрицателни установителни вещни искове) за
приемане за установено по отношение на ответника О. В., че О. В., не е собственик на
прилежащите площи към собствени на ищеца сгради находящи се в ПИ с ид. № **** по
Кадастралната карта на *, както следва: 1. прилежаща площ към сграда с ид. № ****.**с
площ от 1****6 кв.м., при граници: ПИ с ид. № **** и останалата част на ПИ с ид. № ****
по КК на гр. Варна; 2. прилежаща площ към сграда с ид. №****.* с площ от ********0
кв.м. ****. прилежаща площ към сграда с ид. №****.* с площ от 2**** кв.м., при граници:
ПИ с ид.№ **** по КК на гр.Варна, склад-рампа; 4. реална част от ПИ с ид. № **** с площ
от ****0**** кв.м. /вътрешен двор/, при граници: ПИ с ид. №, № ****.*, ****.*и ****.*.В
условията на евентуалност, в уточнителната молба ищцовата страна се е позовала на
твърдения за изтекла в нейна полза придобивна давност, в следствие на упражнявана
трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 1******** година до датата
на подаване на исковата молба. Мораториумът за придобиване по давност на незастроени
общински имоти, твърди ищцовата страна в уточнителната си молба съгласно редакцията на
чл. 86 ЗС към 1996 г. забранявал придобиване по давност на правото на собственост върху
имоти държавна и общинска собственост и спиране на давността по силата на § 1 ЗД на ЗС -
1
ДВ,бр. 46 от ****06 г., в сила от 1.6.****06 г./по отношение на имоти частна общинска
собственост и държавна собственост, като по отношение на ПК „Н.“ изтекъл предвидения в
чл. 79 ЗС общ 10 годишен давност срок за придобиване на собственост върху имоти частна
общинска собственост. Това евентуално претендиране на право на собственост на
оригинерно основание не е намерило отражение нито в първоначалния петитум нито в
прецизирания, поради което и ВРС счита, че не е сезиран и с положителен установителен
иск.В горния смисъл е изявлението на процесуалния представител на ищцовата страна в
първото и единствено открито заседание, от което става ясно ,че давността на която се
позовава е заявена в условията на евентуалност .Ищцовата страна е очертала
предметните предели на спора в уточнителната си молба като е посочила, че оградената
част на ПИ **** е с площ от ****0**** кв.м., представляваща склад - рампа. Там се
извършвала товаро - разтоварната дейност на стоки към магазина. Ограден бил от всички
страни супермаркета ****.****, складови помещения -****.****, ****.****. Така, както
бил ограден, се образувал вътрешен двор, която представлявал прилежащата площ към
магазина. Към уточнителната си молба ищцовата страна е приложила скица за
идентифициране на сградите и вписването йм в КККР през ****08 г.Наведено е
твърдението, че всички сгради били построени съгласно Строителен протокол №
98/14.****.198**** г. На второ място в уточнителната си молба от ****.0****.******** г.
ищцовата страна е посочила, че за имот № ****.**** прилежащата площ е **** метра от
всички страни, която е равна на 1****6 квадратни метра, при граници ПИ ****, сграда
****.****. На трето място в същата молба е посочено, че за имот № ****.****
прилежащата площ е ********0 кв.м. За имот с идентификатор номер ****.**** е
посочено, че прилежащата площ е 2**** кв.м. при граници ПИ ****,склад - рампа
/стопански двор, вътрешен двор/ или общо прилежаща площ равна на сбора от
1****6+********0+2**** +****0**** ,около ****19 кв.м. Видно от л. 66 – ти от делото
на ОС Варна, ищцовата страна е обобщила, че общата площ на прилежащите площи
е около 2600 кв. м. от ПИ ******** ,целият с площ от **** 9******** кв.м.Обективирано
е искане да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Ищцовата страна е основавала исканията си до съда на следните твърдени
правно релевантни факти и обстоятелства:
Ищецът ПК „Н.“ твърди, че е собственик на недвижим имот СГРАДА,
представляваща „***“, **** микрорайон по плана на ж.к. „****“, находяща се в гр. Варна с
идентификатор ****.**** със застроена площ 6******** кв.м, на един етаж, състояща се
от търговска зала, складови помещения, коридори, тоалет, бани, ведно с правото на строеж
върху държавно дворно място с идентификатор ****. Освен сградата на супермаркета в
дворното място имало оградена част от ПИ ****, която служела за складов терен с площ
около ****0**** кв.м, както и изградени две постройки с идентификатори №****.**** с
площ 1**** кв.м и № ****.**** с площ ****6 кв.м с предназначение за складова база.
Общата застроена площ, която ищецът твърди, че владеел била от 1****00 кв.м Територията
била предназначена за супермаркет -обществено хранене.Ищецът твърди, че е собственик на
прилежащата около сградите реална част с площ около 2600 кв.м от ПИ **** при
граници : ПИ ************, сграда на блок №**** и № ****, улица, повдигната в червен
цвят на приложената към исковата молба скица. Прилежащата реална площ около сградата
2600 кв.м, сочи ищеца в исковата си молба, че била определена, съгласно чл. ****1 ЗУТ,
необходимите отстояния от съществуващите застроени части били на **** м. от
ограждащите външни стени на постройките. Съгласно наредба № 7 за ПНУТЗ /Правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ се определяла
прилежащата към сградата земя, необходима за осъществяване дейността на кооперацията
при спазване указанията на Приложение №1, т. 1 към чл. **** от Наредба № 7
ПНУТЗ.Супермаркетът пояснява още ищецът в исковата си молба, че бил построен въз
основа на позволителен билет №190/****.10.1******** г., строителен протокол №
98/14.****.1******** г. за определяне на строителна линия, издадени от Варненски градски
народен съвет. Обекта бил изграден с инвеститор и главен строител РПК „****“ Варна и
приет и въведен в експлоатация съгласно Протокол на приемателна комисия на
2
****.12.1****9 г. и въз основа на Заповед № ****47/1****9 г. на ОКС Варна. Обекта, земята
и сградата били заведени в счетоводния баланс на ПК „Н.4 през 19****г. по сметка
******** „СГРАДИ“ и от тогава ****.12.1****9 г. ищецът твърди, че упражнява трайно,
явно и необезпокоявано фактическа власт върху имота и в настоящия момент. Сочи се още в
исковата молба, че с Констативен нотариален акт № ****,т. ****, н.д. №********/**** г.
ищеца се легитимирал като собственик на „****“.
На следващо място, а и по същество на спора, ищецът е посочил в исковата си молба,
че Областен управител се легитимирал като собственик с АДС № 1****72/24.12.1****4 г. на
имота, върху който бил построен супермаркетът с площ от 2********0 кв.м, което било
видно от приложената извадка от действащата кадастрална карта с което оспорвал и
собствеността върху него, а с изменение в ЗОС О. В. „си съставила“ АОС № ****, том
****, рег. № ************, дело ****9****7/1****.10.****12 г. вписан в СВ Варна . Сочи
се още, че с входящ номер РД-7-2601/6/14.****.****07 г. и РД 2601/6/****.12.****07 г.
Председателят на ПК „Н.“, като собственик на магазин „****“ и отстъпено право на строеж
на осн. § 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите обн. ДВ,бр. 41/****07 г., поискал от
Кмета на О. В. да бъде деактуван прилежащия му терен, като О. В. изпратила по
компетентност цялата административна преписка на Областен управител Варна. Областен
управител на гр. Варна отговорил, че за да бъде удовлетворено искането следвало да се
изработи ПУП - ПРЗ, с който за **** да се отреди отделен поземлен имот. С последващи
няколко писма, въпреки усилията на Председателя на кооперацията, твърди кооперацията,
издадена Заповед в тази връзка нямало, а през последните години се водела безкрайна
кореспонденция по която по последно подадена молба от 7.****.****18 г. до момента на
подаване на исковата молба, отговор все още нямало.
Ищцовата страна счита, че въпреки изтеклия законов срок процедурата за страните
все още не била приключила. Твърди се, че с §26 от ПЗР на ЗИД на ЗК се дава право на
кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства да
предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред Държавата
или Общините. Тази разпоредба се явявала заключителен етап в приключване на
реституцията на имуществото.
На следващо място ищцовата страна се позовава на нормата на чл. 2, ал. **** ЗОС
съгласно която сградите и постройките на юридически лица и кооперации, изградени до
1**** юни 1991 г. в това число и прилежащи терени не са общинска собственост, както и че
имат право да предявят искане за деактуване пред Държавата и общината и това искане
следвало да се реализира до ****1.12.****07 г. и главното и съществено - при наличие на
посочените обстоятелства , имотът се деактувал и предавал във владение на кооперациите.
Логическото тълкуване на чл. 2, ал. **** ЗОС, според ищцовата страна водело до извода, че
сградите и постройките с прилежащия терен ставали собственост на кооперативните
организации, които ги построили по силата на закона. Законодателят в случая, според
ищцовата страна, дал правно значение на факти, които обективно към датата на
осъществяването им, не са можели да доведат до транслативно-вещно действие в лицето на
строителя /без надлежно отстъпено право на строеж, сградата ставала собственост по
приращение на притежателя на терена/. Нормата била от материално-правно естество, като
едва от датата на влизането й в сила, ех lege, кооперативната организация се легитимирала
като собственик на сградата и на прилежащия терен. Разпоредбата се явявала специална и
не можело да се тълкува разширително. С нея, по изключение, извън общите способи по чл.
77 от ЗС било предвидено придобиването на абсолютното вещно право на собственост само
за кооперацията-строител или неин универсален правоприемник.
На следващо място в исковата молба ищцовата страна е навела твърдението, че било
видно от приложените документи, че МАГАЗИН „****“ бил изграден до 1****.07.1991 г. от
П. К. Н. - Варна, като предходното име на кооперацията било РПК „****“ гр. Варна. Видно
било от представеното удостоверение на Варненския околийски съд на 24.06.19****г., че
ВНС е вписал в регистъра на кооперациите под № 78 Народно-**** „****“.На
04.0****.1962г. във фирмено дело № ****/1962 г. била регистрирана П. К. Н. - Варна. С
3
решение № 6-****9 на ИК на ОНС от 27.0****.1986г. РПК „****“ - Варна се преименувала в
П. К. Н..
По отношение на правния интерес от избраната форма на искова защита,
ищцовата кооперация сочи, че правният интерес за ищеца произтича от оспорване на
качеството му на собственик от ответника с издаването на Акта за частна общинска
собственост.В условията на евентуалност ищецът претендира, че е придобил
собствеността по отношение на процесният имот въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност вследствие на упражнявана трайно, явно и необезпокоявано
фактическа власт в периода от 1********г. до дата на подаване на исковата молба. Видно
било от приложената по делото актуална скица и справка от СГКК Варна, сочи на последно
място ищцовата страна, че за собственик на процесния имот е записана О. В., поради
което предявява отрицателен установителен иск срещу нея.В подкрепа на твърденията
си и исканията ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока за отговор по реда на чл. 1****1 ГПК ответната О. В., чрез процесуален
представител - Главен юрисконсулт С. С. Ц. е депозирала отговор на исковата молба.
Ответната страна намира така предявения иск за допустим от формална гледна точка.
Съгласно т. 1 от диспозитива на TP № 8/****12 от 27 ноември ****1****г. на ВКС на
Република България, ОСГТК, се цитира в отговора на искова молба: „Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му...“. Съгласно т.
2: „Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.“ Съгласно TP № 8/****12г. от 27.****.****1****г. на ВКС на Република България,
ОСГТК, цитира още ответната страна: „При отрицателния установителен иск за собственост,
след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи...“. Ответната страна твърди, че
така както е прието в мотивите на цитираното Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК
интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни права върху един и същ обект. В случая - отричайки претендираното от ответника
вещно право при установяване със сила на пресъдено нещо, ищецът щял да получи правна
защита на своето материално право, засегнато от правния спор между страните, което
обосновавало правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск. Касаело се
за материална легитимация на страните, обосноваваща произнасяне по същество на спора
дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца О. В.
вещно право. Спецификата на отрицателния установителен иск, подчертава още в началото
на отговора си ответната страна, че обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на
спорното право, като ответникът следвало да установи по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
основание, като установеността на правото на собственост на ответника към момента на
приключване на устните състезания по делото определял изхода на спора, респ.
преодоляването на евентуалната колизия на права между страните. Независимо от
доказателствената тежест, която носел ответника, процесуалния представител на О. В.
набляга на TP № 8/27.****.1**** г. по тълк.д.№ 8/12 г. на ОСГТК на ВКС в насока, че при
предявен отрицателен установителен иск: ищецът има задължението да установи наличието
на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита - да докаже фактите, от
които то произтича. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост,
извеждано от първични и производни придобивни способи. Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които
4
основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би
означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува...“Предвид
изложеното, процесуалният представител на О. В. счита, че от ищцовата страна по пътя на
пълното и главно доказване следвало да бъде установено претендираното право на
собственост върху процесната прилежаща площ около сгради с идентификатори ****.****
от 1****6 кв.м., ****.**** от ********0 кв.м., ************.**** от 2**** кв.м. и
****0**** кв.м. прилежащ стопански двор - склад, представляващи реална част от
недвижим имот с площ около 2600 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор ****, целият с
площ ****9******** кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район „****", находящ
се в ж.к. „****", както и да докажела, че необходимата прилежаща площ около
горепосочените сгради и прилежащ стопански двор е именно 2600 кв.м.
На второ място в отговора на искова молба ответната страна намира, че макар и
искът да е допустим, същия се явявал неоснователен по следните доводи и аргументи:
Ответната страна оспорва изцяло насочената срещу О. В. искова претенция -предявен
отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с отправено до съда
искане/съгласно визирания в уточнителната молба петитум/ да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено по предявения от П. К. „Н.“ обективно
съединен иск, че ответникът О. В., представлявана от Кмета И. П. не е собственик на
прилежаща площ около сгради с идентификатори ****.**** от 1****6 кв.м., ****.****
от ********0 кв.м., ************.**** от 2**** кв.м. и ****0**** кв.м. прилежащ
стопански двор - склад, представляващи реална част от недвижим имот с площ около
2600 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор ****, целият с площ ****9********
кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район ****, находящ се в ж.к. „****“, а в
условията на евентуалност исковата претенция е: цитира О. В., относно придобиване
на собствеността върху процесния имот/процесната прилежаща площ около
процесните сгради и вътрешен стопански двор - склад въз основа на изтекла в полза на
ищеца придобивна давност вследствие на упражнявана трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт в периода от 1******** г. до датата на подаване на
исковата молба, както и да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В отговора се сочи, че: не се оспорва обстоятелството, че с определение от
24.06.19**** г. на Варненския околийски съд е вписана промяна в представляващите
на „****" - **** - Варна, за което е издадено удостоверение № 1287/****.07.19**** г
./доказателството, което се твърди, че не е приложено към изпратения на О. В. препис от
исковата молба/; не се оспорва и обстоятелството, че с решение № 6-****9 от
27.0****.1986 г. на ИК на ОНС Варна е променено наименованието на РПК „****“ - в
**** „Н." - гр. Варна/доказателството,за което също се твърди, че не е приложено към
изпратения на О. В. препис от ИМ/.; не се оспорва и обстоятелството, че съгласно
удостоверение № ****/04.0****.1962г., издадено на 0****.0****.1986 г., Варненският
районен съд, съгласно резолюцията от ****.04.1986г., е извършил промяна във
вписаното в регистъра наименование: от Районна **** „****“ - в П. К. Н. гр.
Варна/доказателство за което също се твърди, че не е приложено към изпратения на О. В.
препис от ИМ/.Изложеното било известно на О. В. по повод други граждански дела,
производствата по които, били образувани по предявени от същия ищец искови молби, с
идентично правно основание и касаещи претендирана прилежаща площ около сгради,
5
собственост на ПК „Н.“ ситуирани в други поземлени имоти - общинска собственост. С
оглед наведеното по-горе, обобщава ответната страна, че не са спорни фактите и
обстоятелствата, досежно правоприемството на кооперацията.
Ответната страна сочи, че не са спорни и правата на кооперацията-ищец,
придобити по законоустановения ред. В тази връзка се твърди, че в съдебната практика се
приемало, че нормата на § 26 ПЗР ЗИДЗК ДВ, бр. 41 от ****07 г. била аналогична на
нормата на отменената ал. **** на чл. 2 от Закона за общинската собственост (решение
№ 28 от 7.0****.******** г. на ВКС по гр. д. № 1788/****09 г., I г. о., ГК). Създаването
на право на собственост на кооперации, които са построили сгради без отстъпено
право на строеж, не само върху сградата, но и върху прилежащия терен, означавало
също, че кооперации, които са построили сгради въз основа на отстъпено право на
строеж придобиват право на собственост върху прилежащия терен по аргумент за по-
силното основание (изрично и решение № 92**** от 1.0****.****10 г. на ВКС по гр. д.
№ 17****4/****08 г., I г. о., ГК по аналогичния чл.2, ал. **** ЗОС). При тълкуване
според целта на закона : да се премахне временното и обременително състояние на
собственост върху земята и сградата у различни лица и като се има предвид, че
законодателният процес е на раздържавяване, се достигало до същия резултат. Съгласно
приетото в решение № 28 от 7.0****.******** г. на ВКС по гр. д. № 1788/****09 г., I г. о.,
ГК ,цитира ответната страна: „Претенцията се основава на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ
бр.41/****07г./, според който кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради
и постройки със свои средства до 1****.07.1991г., имат право да предявят искане за
деактуване на сградите и прилежащите към тях терени. Както правилно сочи ответникът по
касация, разпоредбата не е реституционна - т.е. не се отнася до възстановяване на иззето,
одържавено или преразпределено имущество на кооперация или кооперативен съюз.
Текстът е аналогичен на отменената ал. **** на чл. 2 от Закона за общинската
собственост, която гласи, че не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 1****.07.1991г., включително и прилежащият терен. С тази
разпоредба се създава по силата на закона право на собственост на кооперативните
организации върху сгради, строени от тях до 1****.07.1991г. върху държавна земя без
отстъпено право на строеж, включително и върху прилежащия терен. Последващата
отмяна на текста не води до отнемане на вече възникналите по силата на закона права.
Запазването на тези права се потвърждава и с разпоредбата на §26 от ПЗР на ЗИДЗК...“
Съгласно приетото в решение № 92**** от 1.0****.****10 г. на ВКС по гр. д. №
17****4/****08 г., I г. о., ГК, цитира ответната страна: „ С чл. 2, ал.**** ЗОбС / отм./ са
изключени от обхвата на общинската собственост сградите и постройките на
кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 1****.07.1991
г., включително и прилежащия терен. Даденото от въззивния съд тълкуване на тази
разпоредба, според което тя е приложима само по отношение на сгради, построени от
посочените в нея групи юридически лица без валидно учредено право на строеж върху
държавна земя, е неправилно и неоснователно стеснява нейното приложно поле, тъй като в
нея не е проведено подобно разграничение в зависимост от наличието или липсата на
законно основание за извършване на строителството. Като критерий за изключването на
посочените обекти от общинската собственост нормата установява единствено
влагането на собствени на организациите средства за построяването на сградите и
определя крайния момент, до който същите следва да са били построени, без да поставя
други изисквания. Не може да се приеме разбирането, че наличието на валидно отстъпено
право на строеж би обезсмислило приложението на чл. 2, ал.**** ЗОбС, тъй като сградите и
постройките, които кооперативните организации придобиват по силата на чл.2,
ал.**** ЗОбС не са със статут на суперфициарна собственост - заедно с правото на
собственост върху тях кооперативните организации придобиват и право на
собственост върху прилежащия терен, необходим за тяхното обслужване . Следователно,
правното положение, което се създава по силата на цитираната норма не е аналогично на
положението при ограниченото вещно право на строеж, при което правото на собственост
6
върху терена принадлежи на лице, различно от собственика на сградата, независимо, че
последният може да се ползува от него съобразно правилото на чл. **** ЗС. С разпоредбата
на чл. 2, ал.**** ЗОбС сградите и прилежащия терен се разглеждат като един обект на
правото на собственост, в който теренът има акцесорен характер и следва собствеността на
сградата. Ако волята на законодателя е била да ограничи приложното поле на чл.2, ал.****
ЗОбС само по отношение на сградите и постройките, построени със средства на
кооперативните организации върху държавна земя без отстъпено право на строеж, то би
го посочил изрично. След като такова условие не е предвидено, то по аргумент за по-
силното основание следва да се приеме, че след като от обхвата на общинската
собственост е изключен прилежащият терен към сгради, построени от кооперациите
със собствени средства без отстъпено право на строеж, то е изключен и прилежащия
терен към сгради, построени от тях в реализация на отстъпеното им право. В противен
случай би се стигнало до лишен от правна логика резултат при диференциране на
общинската от кооперативната собственост законът да ****ра по - благоприятно
извършеното без законово основание строителство, като признава на тези кооперации
по - големи по обем права в сравнение с кооперации, на които е било надлежно
учредено право на строеж... „
Отделно от горното, на последно място, О. В. сочи, че не е спорно
обстоятелството, че досежно процесния имот между настоящите страни по искова
молба на ПК „Н.“ било образувано производството по гр. дело № 742/********г. по
описа на ВОС, Гражданско отделение, X състав. Производството по делото било
прекратено с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по
делото, проведено на 1****.01.********г., след като ищецът оттеглил предявения срещу
О. В. отрицателен установителен иск във връзка с дадените му от съда указания, че
свободният двор с площ от ****0**** кв.м., сградите с № **** и № ****, както и
прилежащата площ към тях не са въведени като предмет на исковата претенция, а
единствено супермаркетът и прилежащата площ към него. В гореупоменатото о.с.з,
проведено на 1****.01.********г. било изслушано заключението на СТЕ, изготвена от инж.
Г. М. Т., приета по гр. дело № 742/********г. по описа на ВОС. Съгласно това заключение,
прилежащата площ, която ще отговори на начина на използване на имота към момента,
както и няма да наруши структурата на жилищния комплекс , сочи ответника, че е с площ
12**** кв.м. В о.с.з. вещото лице разяснило, че площта от 12**** кв.м. включвала цялата
сграда магазин - супермаркет от 6******** кв.м., масивна сграда от ****6 кв.м. на
северната граница и още една от западната граница, която е от 1**** кв.м. Включва три
сгради и прилежаща площ. Вещото лице пояснило, също така, че площта от 12**** кв.м.
ще съответства на отстоянията, които са необходими от жилищните сгради....няма да
се засягат зелени площи, обекти публична общинска или каквато и да е друга общинска
собственост и т.н., няма да бъде нарушена инфраструктурата. „
Независимо, че не О. В. не оспорвала правата на ПК „Н.“, съгласно
прокламираното в чл. 2, ал. **** от ЗОС/отм./, във вр. §26 от ПЗР на ЗИДЗК/ДВ
бр.41/****07г./ ответната Община, чрез процесуалния си представител в отговора на
искова молба отново подчертава, че оспорва претенцията й, досежно процесната
реална част от 2600 кв.м. от ПИ ****, целият площ ****9******** кв.м. - частна
общинска собственост и по конкретно нейния размер. Оспорва и исковата претенция,
предявена в условие на евентуалност, а именно: придобиване правото на собственост
на оригинерно правно основание.
В процесния случай, подчертава ответната страна, че следвало да бъде
наблегнато на следните факти и обстоятелства от значение за изясняване на спора от
фактическа и правна страна:1.Не било спорно обстоятелството, че по силата на Акт за
държавна собственост № 1****72/24.ХП.1****4г., на основание чл. 6****, т. 1 от ЗТСУ и
Заповед № 7/****.1.1****4г. на ИК на ГНС-Варна било одържавено дворно място от
2********0 кв.м., представляващо имоти дв. ****, ****, ********, **** по плана на с.
****, при граници: на север и изток-бл. ****, на юг - улица и на север с трафопост.
7
Имотът бил одържавен за „СУПЕРМАРКЕТ“. Бившите собственици на
одържавените/отчуждени имоти били вписани на гърба на акта.В О. В., дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, сочи още ответната
страна, че се съхранявали копия на АДС № 1****72/24.Х****.1****4г, писмо №
1********0****/24.Х****.1****4г., справка и скица на парцел ****, кв. 2**** по плана
на с. **** и 1 м.р. на гр. Варна. Копия на описаните документи, заверени за вярност
ответната страна е приложила към писмения отговор. Изрично е подчертано , че в О. В. не
се съхранява отчуждителна преписка. Според ответната страна било видно от
съдържанието на писмо № 1********0****/24.Х****.1****4г., че на основание чл. 1****1
от ЗТСУ/отм./, чл. 286 от ППЗТСУ/отм./ и чл. **** от Правилника за държавните
имоти/отм./ да се актуват като държавни имотите, попадащи в площадката на „Супермаркет“
- село ****, която била одобрена със Заповед № 7/****.1.1****4г. на ИК на Председателя на
ГНС-Варна. Изчерпателно били изброени имотите, които попадали в площадката, с техните
площи, имена на собственици, адресните им данни, размер на обезщетение, като отделно
били посочени и заповедите, по силата на които правоимащите били обезщетени. Съгласно
чл. 6****, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ/отм./ - Действаща редакция, обн. ДВ, бр.87/8.****.1****4г./,
цитира ответната страна: „Недвижими имоти на граждани, кооперации и обществени
организации могат да бъдат отчуждавани за: 1. осъществяване на мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и
регулационен план (чл. ****2****)...“.Съгласно чл. ****, ал. 1 и ал. 2 от с.з., цитира О. В.:
„Отчужденията по предходния член се правят в полза на държавата, като на кооперации,
обществени организации и граждани се отстъпва право на строеж върху държавната земя.
Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия по този закон, без
всякакви тежести.“
В отговора на искова молба ответника сочи, че не е спорно обстоятелството, че
супермаркетът бил построен въз основа на Позволителен билет
№190/****.10.1********г., строителен протокол № 98/14.****.1********г. за определяне
на строителна линия, издадени от Варненски ГНС. Не били спорни и последващите
действия, осъществени от компетентните длъжностни лица, досежно въвеждане
строежа в експлоатация, респективно относно издаването в полза на ищеца на всички
изискуеми по закон/специалния ЗТСУ-отм. и ППЗТСУ-отм., както и другите действащи към
този момент подзаконови нормативни актове по устройство на територията документи. Не
било спорно и обстоятелството, че в полза на ищеца ПК „Н.“ бил съставен нотариален
акт № ****, том ****, дело № ********/1****г., имащ белезите на констативен
нотариален акт, по силата на който молителя ПК „Н.“, чрез председателя му бил признат
за собственик на недвижим имот: магазин ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ/***/, находящ се
в гр. Варна, ж.к. „****“, южно от бл. ****, I микрорайон по плана на град със застроена
площ 616 кв.м., състоящ се от търговска зала от 14**** кв.м., складова площ,
обслужваща площ, два склада за амбалаж с обща застроена площ 2****2 кв.м., при
граници: бл. ****, съществуващ трафопост и бл. ****, бл. ****, паркинг. В тази връзка
О. В. подчертава, че няма претенция, досежно сградата, съответно не оспорва правото
на собственост на ищеца върху нея, придобито по силата на горепосочения нотариален
акт, вписан по надлежния ред в СВ - Варна. Към отговора на искова молба ответната страна
прилага и моли съда да приеме в заверен за вярност вид документите, както следва: 1.
Пълномощно, рег. № ************1****.****.****19г.; 2. От Дирекция „ОСИСД“, отдел
„Общинска собственост“ при О. В. : Преписката по съставяне на АЧОС №
7124/12.10.****12г., с предходно съставен АЧОС № 4014/1****.10.****06г., предоставена
по опис и в заверен за вярност вид: ****. От дирекция „АГУП“ при О. В.: в заверен за
вярност вид цветни извадки от всички действали и действащи понастоящем кадастрални,
регулационни и устройствени планове за територията, в която е ситуиран процесния имот,
ведно с разписни листи към тях, съхранявани в О. В.; 4. От Район „****“ при О. В.:
Предоставени по опис и в заверен за вярност вид цветни извадки от всички действали и
действащи понастоящем кадастрални, регулационни и устройствени планове за територията,
в която е ситуиран процесния имот, ведно с разписни листи към тях, съхранявани във
8
горепосочената районна администрация.
От приложените към отговора на искова молба писмени доказателства,
приобщени към преписката по съставяне на АЧОС № 712412.10.****12г., с предходно
съставен АЧОС № 4014/1****.10.****06г., според ответната О. В. се установявало, че
имало проведена отчуждителна процедура по правила и норми на ЗПИНМ/отм. и
ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм. - отчуждени били в полза на държавата недвижими имоти,
находящи се в кв. „****“ -I м.р., кв. 2****, за предвиденото по за строителния и
регулационния план мероприятие жилищни блокове № **** и За. Блоковете били
построени и по действащия план отреждането за имота не било променено.За останалата
част от имота били съставени: АДС № ****1****6/****00 г. - за дворно място с площ
****92 кв.м. и АДС № ****7****/1998 г. - за земя с площ 6****8 кв.м. /съгласно скица
№19****/1999 г./. Имотът, представляващ 19 080 кв.м. ид.ч. от целия имот, с площ ****
0****0 кв.м., съставляващ УПИ I-за комплексно жилищно строителство и магазини в кв.
2**** по плана на ж.к. „**** - I м.р.“, отразен на скица № 7****4/****0**** г., презаверена
на ****.02.06 г., сочи ответната страна, че отговарял на условията на § 42 от ПЗР на ЗИД
ЗОС /ДВ, бр. 96/0****.****.99 г./ и за него следвало да се състави акт за общинска
собственост. В този смисъл ответната страна се позовава на обективираното в
уведомително писмо, регистрационен индекс РД-****-0600/7****8/ от 04.04.****06г. на
Областен управител на област с административен център Варна, изпратено до Кмета на О.
В., с което било дадено съгласие за съставяне на АОС за имота. Със Заповед № АО-06-
770****-1****8/****1.0****.****06г. на Областен управител на област с
административен център Варна, на основание чл. 78 ал.1 от ЗДС, чл. 1****0 ал.1 т.1 и
т. ****, чл. 1****2 от ППЗДС и чл. ****2 ал.1 от ЗА, било наредено да бъде отписан от
актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост имот,
представляващ ЗЕМЯ с площ ****92 кв.м., върху която е построен жил. блок **** в
ж.к. „**** - I м.р.“- съгласно АДС № ****1****6/****00г., а съобразно скица №
7****4/****0****г., презаверена на ****.02.06 г. - ****92 кв.м. ид.ч. от целия имот, с
площ **** 0****0 кв.м., съставляващ УПИ 1-за комплексно жилищно строителство и
магазини в кв. 2**** по действащия план на ж.к. „**** -1 м.р.“, при граници на целия имот:
ул. „****", ул. „ ****", УПИ **** за общ. хранене, УПИ ****, ул. „****“, междублокова
алея.
По отношение правото на собственост на О. В., ответната страни сочи следното:
Поземлен имот с идентификатор **** попадал върху част от УПИ 1-„за комплексно
жилищно строителство и магазини", кв. 2****, по плана на ж.к. „****" 1-ви м.р., гр.
Варна, обособен съгласно ПРЗ/ ИЗРП/ на кв.2****, ж.к. „****“, одобрен със Заповед № Г-
88/09.****.****01г. За ********72,00 кв.м. идеални части от целия УПИ I - „за
комплексно жилищно строителство и магазини" с площ **** 0****0,00 кв.м бил
съставен АОС(частна)№4014/1****.10.****06 г. на основание: Разпоредбата на §42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС, Заповед за деактуване № АО-06-770****-1****8/****1.0****.****06 г. на
Областен управител на област с административен център Варна и писмо АО-04-0801-
1****0/****1.0****.****06 г. на Областен управител за съгласие за съставяне на акт за
общинска собственост на 19 080,00 кв.м. идеални части от целия имот. В графа 8
„съсобственици“ на АОС № 4014/ 1****.10.****06 г. като съсобственик на общината бил
посочен „****“ ЕООД-гр. Варна, тъй като към момента на съставянето му информацията
била взета от АДС № ****7****/98 г.(за земя „хигиенна баня с площ 6****8 кв.м.), в който
нямало отметка за отписване от актовите книги за държавна собственост. След влизане в
сила на кадастралната карта за район „****“ съгласно Заповед № РД-18-
****0/19.06.****07 г. на. Изпълнителния директор на АГКК била издадена скица
№8****/1****.04.****09 г. от СГКК- -Варна, съгласно която частта на „****“ ЕООД била
обособена като самостоятелен имот ************.****1, предвид която съдържанието на
графа 8 в АОС № 4014/1****.10.****06 г. се заменяло с „няма", а собственост на О. В.
оставал поземлен имот с идентификатор ****, с площ **** 9********,00 кв.м.
Разликата в площите - по скицата от СГКК и първоначално актуваната като частна
общинска собственост площ се получавала от начина на изчисляване и от различието в
9
границите към уличните регулации (вътрешно квартални улици). След одобряване и
влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
административен район ****, по правилата на чл. ****9, ал. 1 от ЗОС бил съставен АЧОС
№ 7124/12.10.****12г., вписан по надлежния ред в СВ - Варна, по силата на който бил
актуван като общинска собственост поземлен имот с идентификатор ****, с площ
****9******** кв.м.; Начин на трайно ползване: Комплексно застрояване; Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Стар идентификатор: няма, Номер по
предходен план: ********, квартал 2****; Съседи: ************, ************.****8,
************.********, ************, ************.********, ************.********,
************.4****, ************.****1, ************.****0; С вписан собственик: О.
В. по силата на коментирания АЧОС от ****06г. - арг. приложената към писмен
отговор скица № ****6****6/****1.08.****12г.На следващо място, следвало да се вземе
под внимание императивната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, повеляваща, че
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
Общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на
този закон подробни градоустройстветни планове, преминават в собственост на
общината. О. В. твърди, че е придобила правото на собственост ЕХ LEGE. Следвало
също така да се зачете в пълна степен предвиждането на действащите за територията,
в която попадал процесния имот подробни устройствени планове. От съществено
значение било и предвиждането на ОГП на гр. Варна от 1982 г., респективно територията,
в която попадал процесния имот, както и указаното в СПНУЗТ на гр. Варна, действали до
одобряването и влизането в сила на ОУП на О. В. през ****12г., както и това на самия
ОУП. Същите трябвало да бъдат зачетени в пълна степен. По аргумент на § 2 от ПЗР към
Правила и нормативи за прилагане на ОУП на гр. Варна и О. В., влезлите в сила или
одобрените до датата на обнародването на заповедта за одобряване на общия устройствен
план подробни устройствени планове за територията на О. В. запазвали действието си.
Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 1 юли ****06 г., подчертава
ответната страна, че е императивната и именно О. В. ЕХ LEGE се явявала носител на
вещното право на собственост върху спорния имот, налице била и цитираната законова
уредба, предвид предназначението на имота, неговото отреждане, съгласно предвижданията
на коментираните по-горе планове. Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС отново
подчертава ответната страна, че е императивна и именно О. В. ЕХ LEGE се явявала
носител на вещното право на собственост върху спорната част от процесния имот. В
пълна степен , твърди ответната О. В., че бил изпълнен фактическия състав на конкретната
законова разпоредба. Твърди се още, че нямало знак за равенство между § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и § 7, ал. 1, т. **** от ПЗР на ЗМСМА/ Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила
от 17.09.1991 г./.а и следвало да бъде направено ясно разграничение между нормата на
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и § 7, ал. 1, т. **** от ПЗР на ЗМСМА, тъй като същите имали
различно транслативно действие, за чието настъпване било необходимо да са налице
различни кумулативни предпоставки, респективно двете законови разпоредби имали
различен фактически състав. При първата Общината/в случая О. В./ придобивала
правото на собственост върху имота по силата на закона и това не било обвързано от
предходно проведено отчуждително производство, каквото императивно изискване поставял
§ 7, ал. 1,т. **** от ПЗР на ЗМСМА. Също така, § 7, ал. 1, т. **** от ПЗР на ЗМСМА/ Обн.,
ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991 г./ повелявал, че с влизане в сила на този
закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: незастроени
парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
Относно съставените АЧОС, следвало да се подчертае, че доколкото актовете за
общинска собственост нямали право-пораждащо действие, а само констатирали
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, то
следвало да се приеме, че тяхната правна природа била сходна с тази на констативните
10
нотариални актове, като съобразно приетото в Тълкувателно Решение №****/****12 от
**** март ****1**** г. оспорващата страна, която не разполагала с документ за
собственост, носела тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса
право. Оспорването можело да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се
е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да
отпаднело легитимиращото действие на акта, твърди ответната страна, че е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Отделно от това,
акт за общинска собственост можело да бъде съставен само за имот, изрично обявен от
закона за такава собственост. Съгласно разпоредбата на чл. ****, ал. **** от ЗОС, АОС
нямал правопораждащо действие, а представлявал официален писмен документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по
актуването на имотите имала вътрешно-служебен характер и не засягала права или законни
интереси на отделни граждани или организации. Собствеността на О. В. върху процесния
имот не възниквала и не се погасявала от тях. АОС нямал конститутивно действие, не
представлявал правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на
общината, а единствено удостоверявал възникването, изменението и погасяването на това
право. За да има удостоверителна сила, АОС трябвало да бъде съставен при спазване на
предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този ред ,твърди
ответната страна, че бил спазен. Нямало правно значение моментът на съставянето на
АОС, тъй като О. В. твърди да е придобила правото на собственост върху процесния
имот по силата на закона. Съгласно чл. 77 от ЗС: цитира ответната страна в отговора на
искова молба: „Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона.“ По повод наведените в условие на евентуалност в
исковата молба, както и в уточнителната такава, от ищеца твърдения, че същият е
придобил правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание -
изтекла в негова полза придобивна давност вследствие на упражнявана трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт в периода визиран в една от уточнителните молби
ответната страна моли съда да вземе предвид следното: Противно на твърдяното от
ищцовата страна, не бил осъществен фактическия състав на придобивната давност,
визиран в чл. 79, ал. 1 от ЗС. Горните доводи и аргументи подкрепяли в пълна степен
това твърдение. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, се сочи в отговора а искова молба, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години. За придобиването по давност било необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот, като същото следвало да отговаря на
определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено
и с намерението вещта да се държи като своя - арг. чл. 68, ал. 1 от ЗС. Освен посочените
елементи от фактическия състав на придобивната давност , визиран в чл. 79, ал.1 ЗС,
предпоставка за придобиване на имота/на процесната част от него/ по давност била и
същият да представлява годен обект на давностно владение, респ. липсата на законово
ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на
владението, доколкото в редица законови разпоредби /чл. 86 ЗС, §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.);, чл. ****9 ЗТСУ (отм.);, чл. ****0
ЗУТ, чл. ****, ал. 2 ЗВСОНИ и др./, са били предвидени ограничения и забрани за
придобиването на имоти на основание давностно владение. Всички предвидени в тези
разпоредби забрани, сочи ответната страна, че били установени в публичен интерес, поради
което имали характера на императивни материалноправни норми и следвало да бъдат
прилагани служебно от съда според приетото в т. 1 и **** от Тълкувателно решение №
1/09.12.****1**** г. на ВКС по тълк.дело № 1/****1**** г., ОСГТК. С оглед наведените
от процесуалния представител на ответната страна доводи, изложени по-горе,
процесният имот, обобщава О. В., че не е бил годен обект на давностно владение,
съответно налице било законово ограничение във възможността да тече давностен
срок в периода на упражняване на владението. Действително намерението за своене се
11
предполагало съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79 от
ЗС било нужно това владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който
разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на
владелеца да е противопоставено на собственика. Нито един от тези признаци на
владението, твърди О. В., че не били налице в настоящия случай. Въведена била и от закона
забрана да се придобива по давност идеална част от недвижим имот. Първоначално при
действието на ЗТСУ /отм./, при който невъзможността за придобиване по давност на
процесната идеална част произтичала от забраната на чл. ****9 ЗТСУ, съобразно която не
можело да се придобиват по давност реални части от дворищно-регулационни парцели,
които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ.
Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1******** г.-
****01 г./ не обуславяло и придобиване на съответна идеална част от правото на
собственост, доколкото според фикцията на чл.181, ал.**** ЗТСУ това било допустимо
само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на
ЗТСУ владението на реална част от парцел не било годен придобивен способ както по
отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела
(Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 1****4/86 г., ОСГК). За периода от време след
влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ, бр. 1 от 02.01.****01 г./ забраната за придобиване на реална
част от поземлени имоти в границите на населените места / била изрично регламентирана в
чл.****0 от същия закон, при което, за разлика от чл.181, ал.З ЗТСУ, законът не придавал
правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част
от имота. (в този смисъл ответната страна цитира : Решение № 18**** от
01.0****.****10 г. по гр.д.№ 280/****09 г. на ВКС, I г.о.; Решение № ******** от
14.04.****14 г. по гр.д.№ 12/****1**** г. на ВКС, **** г.о., постановени по реда на чл.290
ГПК) -или ирелевантно за претендираното от ищеца право било дали същия е упражнявал
фактическа власт и в какъв период върху процесната част от ПИ **** и съответно дали
фактическото ползване е било с намерение за своене, тъй като подобно владение не би
могло да доведе по придобиване на идеални части от имота. И не на последно
място,подчертава ответната страна, че следвало да бъде зачетена забраната, залегнала
в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността/посл. изм. ДВ, бр. 7 от
19.01.****18г., в сила от ****1.12.****17г./, съгласно която правна норма давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до
****1.12.******** г., респективно наложен бил мораториум. Тази правна норма сочи
ответната страна, че е императивна и за прилагането й съдът следял служебно. По
отношение исковата претенция за определяне на прилежащата площ в размер на 2600
кв.м. отново ответната страна навежда твърдения за нейната неоснователност по
изложените по-горе доводи и аргументи, в това число и досежно установеното чрез
проведената в хода на гр. дело № 742/********г. по описа на ВОС, ГО, X състав СТЕ -
приета по делото . Твърди се още от О. В., че към момента на издаване на приложения към
исковата молба позволителен билет № 190/****.Х.1********г. действали правила и норми
на Наредба № **** за правила и норми по териториално и селищно устройство/отм./,
издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1****7г. и бр.
70 от б.09.1****7г.,отм., бр. 48 от 26.0****.199****г., в сила от 26.07.199****г.
Претендираната прилежаща площ трябвало да бъде определена при спазване
изискванията на посочения подзаконов нормативен акт. На следващо място, следвало
претендираната реална част от процесния имот, необходима за прилежаща площ към
сградата собственост на ищеца, да бъде определена по правила и норми на Наредба № 7 от
****.12.****0**** г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, Обн.ДВ, бр. **** от 1****.01.****04 г.; в сила от 1****.01.****04 г.;
изм. и доп., бр. 10 от 28.01.****0**** г.; изм., с Решение № 6******** от ****.01.****0****
г. на ВАС на РБ, бр. **** от 01.02.****0**** г.; в сила от 01.02.****0**** г.; изм. и доп., бр.
****1 от ****.06.****0**** г.; в сила от ****.06.****0**** г.; изм., с Решение № 7028 от
18.07.****0**** г. на ВАС на РБ, бр. 6**** от 02.08.****0**** г.; в сила от 02.08.****0****
г.; изм. и доп., бр. 41 от ****.04.****08г.; изм., бр. 76 от 0****.10.****12 г.; изм., бр. **** от
12
01.0****.****1**** г., в сила от 01.0****.****1****г., Издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. ****, ал. 1 от посочената
Наредба № 7/****0****г.,цитира ответната страна: „ В съществуващи жилищни
комплекси чрез преструктуриране могат да се образуват и урегулират поземлени имоти за: 1.
съществуващи жилищни блокове; 2. нови жилищни сгради; ****. обекти по чл. 17, ал. 1 и 2.
(2) При определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове
(нето жилищните терени) и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните
блокове се спазват нормативите по чл. **** и се ползва начинът съгласно приложение №
1...“ Предвид горното, прилежащия терен/площ/ от процесния имот - частна общинска
собственост, който бил необходим за собствената на ищеца сграда трябвало да бъде по
указания ред.С оглед изложеното по-горе ответната страна е направила доказателствени
искания, моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК съда да присъди в полза на О. В. като
юридическо лице сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
правилата, визирани в Закона за правната помощ -чл. ****7, ал. 1, във вр. с Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 0б.01.****06г., поел. изм. и доп. ДВ,
бр. 98 от 1****.12.****1****г., в сила от 1****.12.****1****г., за което процесуалния
представител на ответната страна сочи, че допълнително ще представи списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. Предвид обективираното в писмения отговор, ответната О. В. моли съда
да постанови решение с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, в това число и досежно искането за присъждане на съдебно-деловодните
разноски и адвокатски хонорар.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание
ищцовата страна, представлявана от адв. К. желае съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан с присъждане на разноските.
В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от Главен
юрисконсулт С. Ц. моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли така
предявената искова претенция за прилежаща площ в размер на 2600 кв.м. , препращайки
към доводите и съображенията, наведени в отговора на исковата молба, желаейки да бъдат
зачетени като пледоария по същество. В условия на евентуалност, ако съда счете исковата
претенция за основателна, ответната страна моли да бъде уважена до размера, който дава
вещото лице по т. **** от настоящото заключение, а именно с площ 12**** кв.м. Този
размер, подчерта процесуалният представител на О. В., че е даден и по предходното
гражданско дело № 742/******** г. по описа на 10-ти състав на ВОС, което заключение е
прието по това дело и ясно става защо било прекратено производството по същото ,като се
наложило ищецът да заведе наново този иск. Отново подчертава Гл. юрисконсулт Ц., че
размерът на прилежащата площ няма нищо общо с площта на урегулирания поземлен имот,
който може да бъде обособен за Потребителната кооперация - ищец. Ето защо ответната
страна чрез главен юрисконсулт Ц. моли за Решение в този смисъл, моли за присъждане на
сторените от О. В. разноски съгласно представения списък, като оспорва по реда на чл. 78,
ал.**** ГПК претендираното от ищцовата страна като прекомерно адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и от ПРАВНА СТРАНА
следното :
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени отрицателни
установителени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК с искане да бъде
прието за установено в отношенията между ищеца и ответната О. В., че ответната страна не
е носител на правото на собственост по отношение на отделни части от недвижими имоти
представляващи прилежащи части към собствен на ПК Н. „****“ , находящи се в един
13
стопански двор . Спор по делото относно допустимостта на избраната форма на искова
защита липсва въобще, а и съдът в настоящия му състав не намира каквито и да е
отрицателни процесуални пречки от категорията на абсолютните, за да изведе извод за
недопустимост на ОСИ с искане за отричане на оспорваното от ответната страна право на
собственост, поради което дължи произнасяне по същество .
На първо място съдът се спира върху разпределената с доклада доказателствена
тежест. С проекта за доклад, обявен за окончателен, по предявените обективно,
кумулативно, субективно съединени отрицателни установителни вещни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните съгл. чл. 146 ал. 1, т. **** от ГПК , както следва : В тежест на ищцовата
страна съдът е възложил да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
правният си интерес от водене на отрицателен установителен иск спрямо ответната О.
В., респективно и фактите и обстоятелствата, на които основава отрицателния
установителен иск за да отрече правото на собственост на ответната страна:
индивидуализацията на недвижимия имот - прилежащи площи към собствена на ищеца
сграда представляваща ****, тяхното точно местоположение и квадратура , по действащ
план; твърденията си, че имотът е бил актуван от О. В., както и че с издаването на АЧОС се
оспорват правата на ищцовата кооперация върху процесните прилежащи части към
собствената на ищцовата страна сграда. В тежест на ищцовата страна е да установи и
докаже, че са налице всички законови основания, на които се позовава годни да обосноват
извода, че процесните прилежащи площи са собствени именно на ПК „Н. „ било то по
силата на закона било то по силата на упражнявано трайно, явно и необезпокоявано
владение с намерение за своене. Доколкото в исковата молба ищцовата ПК е навела в
условията на евентуалност твърдения затова, че считано от 1******** година е владяла и до
сега владее процесните прилежащи площи, съдът е указал на същата страна, че следва да
установи в условия на евентуалност твърденията си затова, че в посочения период на
оригинерно основание е придобила правото на собственост върху точно процесните
прилежащи площи.В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и докаже,
че притежава вещното право на собственост върху процесния имот и по - точно
прилежащите части към собствения на ищеца супермаркет. В тежест на О. В. е било
възложено и да установи и докаже, че за всяка една от процесните прилежащи части има
съставен по надлежния ред АЧОС, респективно ,че точно процесните прилежащи части към
**** не е можело да бъдат придобити по давност. В тежест на О. В. съдът е възложил и да
докаже твърденията, а и възраженията си залегнали в отговора на искова молба, свеждащи
се до това че ех lege именно О. В. е станала надлежен носител на вещното право на
собственост върху процесните части, както и че тези части не са самостоятелен годен обект
на вещното право на собственост, вкл. и че дори и да е било упражнявано давностно
владение върху тези части поради наличие на законови забрани не биха могли да бъдат
придобити от ищеца на оригинерно основание.
Съдът е указал и на двете страни, че съгласно трайната и задължителната съдебна
14
практика отрицателните факти сами по себе си не подлежат на доказване, поради което
страните имат възможност да сочат и доказват тези твърдени от тях факти и обстоятелства,
от които черпят положителни права.
С доклада по делото съдът е обявил на страните , на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. ****
ГПК, че не е спорно и не се нуждае от доказване между страните:
обстоятелството, че с определение от 24.06.19**** г. на Варненския околийски съд
е вписана промяна в представляващите на „****“ - **** - Варна, за което е издадено
удостоверение № 1287/****.07.19**** г.;
не се оспорва и обстоятелството, че с решение № 6-****9 от 27.0****.1986 г. на
ИК на ОНС Варна е променено наименованието на РПК „****“ - в **** „Н." - гр.
Варна;
че съгласно удостоверение № ****/04.0****.1962г., издадено на 0****.0****.1986
г., Варненският районен съд, съгласно резолюцията от ****.04.1986г., е извършил
промяна във вписаното в регистъра наименование: от Районна **** „****“ - в П. К. Н.
гр. Варна - т.е. не са спорни фактите и обстоятелствата, досежно правоприемството на
кооперацията.
Ответната страна не оспорва и правата на кооперацията-ищец, придобити по
законоустановения ред, в частност не оспорва правото на собственост на ПК върху
“****,“
Не се оспорва и факта, че между същите страни е имало друго исково
производство, водено под № 742/********г. по описа на ВОС, ГО. X състав,
производството по което е прекратено.С доклада по делото, съдът на основание чл.
****, ал. 1 ГПК е указал на ищцовата страна, че така както е формулирала
първовоначалния и прецизирания си петитум е наведено само твърдение за придобиване на
правото на собственост в условията на евентуалност на оригинерно основание. Ето защо,
съдът е дал възможност на ищцовата страна най-късно до края на първото открито съдебно
заседание еднозначно да заяви дали това е само твърдение в условията на евентуалност или
освен твърдение има и искане по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. **** ГПК. Указвано е било на
ищцовата страна, че ако не изпълни дадените й указания в срок, съдът ще приеме, че е
налице хипотезата на чл. ****, ал. **** ГПК и че е сезиран единствено и само с
отрицателните установителни искове, какъвто извод следва от прочита на петитумите.
В първото открито съдебно заседание ищцовата страна,чрез адв.К. е заявила, че
давностното владение е заявено в условията на евентуалност, поради което и при липса на
искане по см. чл.127, ал. 1, т. **** ГПК, ВРС е приел и счита, че е сезиран само с ОСИ с
искането за отричане на принадлежността на спорното вещно право на собственост върху
прилежащи площи към собствен на ищцовата ПК недвижим имот – Супермакет 4, в кв.
Вл.Варенчик във Варна.
При всичко изложено по -горе ВРС следва да даде отговор дали исковете на
ищцовата страна освен процесуално допустими са и основателни.
За доказване на твърденията и исканията си ищцовата страна е ангажирала заверени
за вярност с оригинала копия на документи, приобщени като писмени доказателства по
делото: представените с исковата молба : позволителен билет № 190/****.10.1******** г.;
строителен протокол № 98/1******** г. със скица; протокол образец № 16; Заповед №
****47/1******** г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот - кооперативно
имущество № ****, том ****, дело № ********/19**** г.; АДС 1****72/24.12.1****4 г.;
скица № 1****74********-07.02.****18 г. на сграда с идентификатор ****.****; скица №
702****/29.10.****07 г. на сграда № ****.****; писмо от Кмета на О. В. от ****.12.****07
г.; молба рег.№ РД-7-2601/6/0****.12.****07 г.; писмо рег№ РД - 08- 0801-1/0****.08.****08
г.; писмо рег.№ РД - 07 - 0801 - ****6/****08 г.; писмо рег.№ РД - 07 - 0801 -
****6/18.01.****08 г.; молба до Областен управител на област с административен център
Варна от 07.****.****18 г.; извлечение от сметка ******** „Сгради“, заведени в
счетоводния баланс на ПК „Н.“ гр. Варна към ****1.10.****19 г.; справка от СГКК за
15
собствениците и носителите на други вещни права за един имот от КРНИ - поземлен имот с
идентификатор ****; АОС № 7124/12.10.****12 г.; скица № ****6****6/****1.08.****12 г.
на поземлен имот с идентификатор ****; скица № 1****1****0****17-10.02.******** г.
на поземлен имот с идентификатор ****; удостоверение изх. №
********90************044/0****.09.****18 г.; Решение № 6-****9 на ИК на ОНС от
27.0****.1986 г.; удостоверение на Сталински околийски съд; удостоверение от Варненски
народен съд -Нотариална служба от 04.0****.1962 г.; удостоверение № ****/04.0****.1962
г.; представените с уточняващи молби от ****.0****.******** г., 17.0****.******** г. и
27.0****.******** г. заверени копия на: удостоверение изх.№
********0****008****7/0****.0****.******** г. за данъчна оценка по чл. ****, ал. 2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ; удостоверение изх.№
********0****008****6/0****.0****.******** г. за данъчна оценка по чл. ****, ал. 2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ; скица № 1****-****0****2****14.0****.******** г. на
сграда с идентификатор ****.****; скица № 1****-****0********4-14.0****.******** г. на
сграда с идентификатор ****.****; скица № 1****-****0****2****-14.0****.******** г.;
скица № 1********0********4-14.0****.******** г.; скица № 1****-74********-
07.02.****18 г. на сграда с идентификатор ****.****; скица № 1****-74********-
07.02.****18 г. на сграда с идентификатор ****.****; удостоверение изх.№
********0****0087****/17.0****.******** г. за данъчна оценка по чл. ****, ал. 2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ; обяснителна записка от април ****08 г.; скица за
идентифициране на сгради по нот. акт ****/19**** г., собственост на ПК „Н." Варна,
находящи се в ж.к. „****“ I МР, гр. Варна; промяна на Кадастрален регистър на район
„****", кадастрален район № 4****04, ПИ ****.**** и **** (сгради) по кадастралната карта
на район „****“.
Ответната страна също е ангажирала писмени доказателства, като с отговора на
искова молба и в срока по чл.1****1 ГПК е представила и по делото са приобщени :
преписка по съставяне на АЧОС № 7124/12.10.****12 г., с предходно съставен АЧОС
№40144/1****.10.****06 г., ведно с опис към същата; цветни извадки от всички действали и
действащи понастоящем кадастрални, регулационни и устройствени планове за територията,
в която е ситуиран процесният имот, ведно с разписки листи към тях от Дирекция АГУП
при О. В. (**** листа); писмо с рег. № ПНО****000****ВН 00****ВН/****.07.******** г.;
писмо с рег. № ПНО****000****ВН001ВН/1****.07.******** г.; съобщение от
07.07.******** г. по гражданско дело № 742/******** г. по описа на Окръжен съд - Варна;
Разпореждане от 06.07.******** г. по гражданско дело № 742/******** г. по описа на
Окръжен съд - Варна; искова молба до РС - Варна от ПК „Н.“ срещу О. В.; АДС №
1****72/24.12.1****4 г.; скица № 1****- 74********-07.02.****18 г.; скица №
702****/29.10.****07 г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот -
кооперативно имущество № ****, том ****, дело № 1****7********/19**** г.; скица №
1****-1****0****17-10.02.******** г.; уточняваща молба по гр. дело № 698/******** г. на
ВРС, ****0 с-в; АЧОС № 7124/12.10.****12 г.; скица № ****6****6/****1.08.****12 г.;
скица № 1****-74********-07.02.****18 г.; 2 бр. уточняващи молби по гр. дело №
742/******** г. на ОС - Варна; писмо с рег. №
РД********166ВЛ_007ВЛ_001ВН/1****.06.****19г.; писмо с рег. №РД********166ВЛ
008ВН/****.06.****19 г.; писмо с рег. № РД********166ВЛ 004ВН/07.0****.****19 г.;
писмо с рег. № РД********166ВЛ_00****ВН/07.06.****19 г.; писмо рег. №
РД********166ВЛ_00****8ВЛ/28.0****.****19 г.; Протокол № 10/19.0****.****19 г.;
писмо с рег. № РД********166ВЛ_002ВЛ/****.02.****19 г.; писмо с рег. №
РД********166ВЛ_001ВЛ/****.06.****18 г.; Протокол № ****/12.06.****18 г.; писмо с рег.
№ РД********166ВЛ/01.06.****18 г.; скица № 1****1********817-****1.0****.****16 г.;
писмо с рег. № АУ04****1****9ВН_00****ВН/17.06.****1**** г.; Разрешение за строеж №
2********/ГИ/2****.0****.****1**** г.; писмо с рег. №
АУ04****1****ВН_00****ВН/17.06.****1**** г.; Разрешение за строеж №
2****6/ГИ/2****.0****.****1****г.; писмо с рег. №
ОСИСД1****00171****ВН/24.0****.****1**** г.; скица № 1****-1****946-
2****.0****.****1**** г.; удостоверение за данъчна оценка №
********0****00****6****2/26.0****.****1**** г.; писмо с рег. № ПНО****-
9****0****/29/07.****.****14 г.; АЧОС № 7124/12.10.****12 г.; писмо с рег. №
ОСИСД1****0********ВН/12.10.****12 г.; скица № ****6****6/****1.08.****12 г.; АЧОС
№ 4014/1****.10.****06 г.; удостоверение за данъчна оценка изх.
№ДО0146****2/04.10.****12 г.; ПУП-ПРЗ (проект за регулация и застрояване) за УПИ „За
комплексно жилищно строителство и магазини) за допълващо застрояване - полуподземни
16
гаражи, кв. 2****, ж.к. „****“; Констативен протокол от 01.12.****0**** г. за постъпили
писмени възражения по обявената Заповед № Г-********0/02.****.****0**** г.; Заповед №
Г-88-09.****.****01 г.; писмо рег.№ ОСИСД1****01********ВН/2****.08.****12 г.;
писмо рег.№ОСИСД1****01****1****ВН/2****.08.****12 г.; писмо рег.№
ОСИСД1****1********ВН001ВН/****0.08.****12 г.; писмо рег.№
ПНО****9****0****/29/08.04.******** г.; писмо рег.№
ПНО****9****0****/29/****1.01.******** г.; искова молба до РС - Варна от „Динипо „
ЕООД против О. В.; Заповед № КД-14-0****-77/27.01.****10 г.; писмо рег.№
ЗПО100****8/2****.0****.****10 г.; писмо рег.№ ЗАО100****8/17.0****.****10 г.; писмо
рег. № ОБС-9-2800/****14/****.10.****09 г.; писмо от 08.10.****09 г.; писмо рег.№ ОБС-9-
2800/****14/****.08.****09 г.; съобщение рег.№ 94-16****81-0****-10-
****981/0****.08.****09 г.; писмо рег.№ЗАО-4********2/17.0****.****09 г.; писмо рег.№
ЗАО4********2; уведомително писмо рег.№ РД-****-0600/7****8/04.04.****06 г.; Заповед
№ АО-06-770****-1****8/****1.0****.****06 г.; писмо рег. № ЗАО
4********2/1****.****0.****09 г.; писмо рег.№ ЗАО4********2/04.0****.****09 г.; писмо
рег.№ РД-4-94-Т/1****/24.01.****07 г.; писмо рег.№ РД-6-0600/1****1/04.01.****07 г.;
писмо рег. № ОБС-6-94-Р/****/****.08.****06 г.; молба рег. № ОБС-****-
9901/18/0****.07.****0**** г.; скица № 861/2****.10.****04 г. за доброволна делба;
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14****, том I, рег.№ 7****, дело №
124/****0**** г.; молба рег. № ОБС-6-94Р/****/14.07.****06 г.; скица № 882/****.07.****06
г.; Заповед № Г-88/09.****.****01 г.; писмо рег. № ОБС-6-2800/****12/2****.10.****06 г.;
удостоверение за данъчна оценка изх. № 0****0602********09/19.09.****06 г.; писмо рег.№
ОБС-****-1000/477/1****.12.****0**** г.; писмо рег.№ ОБС6-94-В/16/****.06.****06 г.;
АДС № ****7****/04.06.1998 г.; писмо рег.№ РД-0417/****/19.02.1999 г.; писмо рег.№
ОБС-****-1000/477/****0.****.****08 г.; съобщение рег.№ ОБС****-
1000/477/1****.****.****0**** г.; писмо рег.№ ОБС-****-1000/477/2****.01.****06 г.;
писмо рег.№ ОБС****-9901/18/14.07.****0**** г.; писмо рег.№ ОБС-****-
9901/18/14.07.****0**** г.; писмо рег.№ ОБС-****-9901/18/01.08.****0**** г.
Приобщено като писмено доказателство по настоящото исково производството и
гражданско дело № 742/******** г. по описа на Окръжен съд - Варна, Гражданско
отделение, ведно с приложеното към него гражданско дело № 698/******** г. по описа на
РС - Варна.
Цитираните по - горе писмени доказателства, по същество на спора доказват
основните твърдения на двете страни затова, че ПК „Н. „- Варна – ищец по делото е
надлежен носител на вещното право на собственост върху СОС, а и издаването на АЧОС от
ответната страна, с което реално в правния мир се оспорва ищцовата ПК да е носител на
вещно право на собственост върху процесните площи -прилежащи части .
За пълното изясняване на фактическата страна по делото е допусната, изготвена и
приета неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза .
От обективно и компетентно даденото заключение на вещото лице Р.П. от дата
****.10.******** г. се изяснява и установява на първо място: какви кадастрални,
регулационни и устройствени планове са приемани за процесната територия, по силата
на какви актове са одобрявани тези планове, съответно какви са предвижданията им за
процесния имот ПИ ****, в това число и в частта на регулацията: какво е било
предназначението на имота, съгласно тези планове, в рамките на който попада имота
понастоящем - този предмет на исковата претенция; кой е вписан за собственик на имота и
по силата на какъв акт; как имота се индивидуализира по тези планове с площ и граници,
респективно как е ситуиран същия(За целта e било възложено на вещото лице да изобрази
графично на изготвена комбинирана скица горните констатации).Видно от л. 269 - ти, в.л.
Р.П. дава заключението, че действащите планове и карти за терена, в който попада
имот с идентификатор ****.2**** (магазин), по КККР на гр. Варна, са :Кадастрален
план на с. **** - 1961 г. и регулационен план, одобрен със Заповед №484/14.06.1962 г. с
основа КП 1961г.Съгласно същия, сочи в.л. имот с идентификатор **** попада в кв. 2****,
в който са нанесени имоти - частна собственост, предназначението на имота е за жилищно
строителство. Последвало е изменение на регулационен план, одобрен със Заповед №
999/01.06.1967 г.Изменението касаело промяна на уличната регулация и създаване на два
квартала, а именно кв. **** и кв. 2****,като и по това изменение предназначението на
имота е за жилищно строителство.Следващия по време , сочи в.л. П. план е бил
кадастрален план „Южно от ****“ - 1****2г. и регулационен план на ж.к. **** I м-р -
одобрен със Заповед № 26/2****.02.1******** г. на ИК на ГНС с разписен лист.По КП
17
от 72 г. и РП от 7**** г., сочи в.л., че процесният имот е с идентификатор ****, в който
попада магазин с идентификатор ****.****, попадащ в първи микрорайон на комплекс
„****“, в УПИ I от кв. 2****, с предназначението на имота - за комплексно жилищно
строителство.
На комбинираната скица - приложение № 1(л.27****), изготвена от в.л. П. -
регулационните линии са изчертани с червен цвят, а процесният имот с идентификатор
****, в който попада магазин с идентификатор ****.**** със сини линии.
Изяснено е по делото, че следваща промяна в плановете касаеща процесните
площи е била извършена с ЧИЗРП одобрен със Заповед № Р-********1/18.08.199****г..
обхващащ кв. №,№: 1, 2, ****, За, 4, 6, 7, 7а, 8, 9, 10,****,12,12а, 14,1****,16,16а,
19,****,****,2****.2****,2****а, 29.Процесният имот с идентификатор ****, в който
попада магазин с идентификатор ****.****, сочи в.л., че обхваща УПИ I от кв. 2****,
отреден за „комплексно жилищно строителство и магазини“, по плана на първи микрорайон
на комплекс „****“. С последвала Заповед № Г-****8/09.****.****01 г. в обхвата на кв.
2****, се отреждали УПИ **** - за трафопост и УПИ **** - за обществено хранене и
търговия, а със заповед № Г-********0/02.****.****0****г. ,с която е одобрена уличната
регулация от о. т. 106**** до о.т. 1066.
На комбинираната скица - приложение № 2 (л.274), вещото лице е отразило
регулационните линии по гореизброените заповеди, като ги е изчертало с червен цвят, а
процесният имот с идентификатор ****, в който попада магазин с идентификатор
****.**** със сини линии.
Следващия по време план за процесните прилежащи части, заключава в.л. П. е
ОГП на гр. Варна одобрен с Решение № ТСУ-7/****1.12.1982 г. на Комисията при ТСУ
при МС.Съгласно ОГП на гр. Варна одобрен с решение № ТСУ-7/****1.12.1982 г. на
Комисията при ТСУ при МС, процесният имот с идентификатор ****, сочи в.л. П., че
попада в зона с отреждане „ за жилищни терени над **** етажа“. Съгласно последвалия
Кадастрален план одобрен със Заповед № РД-02-14-****86/29.12.****00 г., заключава в.л.
, че процесният имот с идентификатор ****, в който попада магазин с идентификатор
****.****,че е нанесен с № **** с площ 26.******** дка. В разписния лист, същият е
записан на О. В.. Документ за собственост: няма данни. На комбинираната скица -
приложение № 2, имот № **** с площ 26.******** дка., в.л. е посочило , като го е
изчертало в зелени линии.
Установено е още от СТЕ, че следващия план е Общ устройствен план на О. В.,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2****0/0****.09.****12г. на Министъра на
МРРБ.Съгласно ОУП на гр.Варна, сочи в.л. П., че теренът, в който попада процесният
имот с идентификатор ****, в който е изграден магазин с идентификатор ****.**** е с
отреждане „Жк“ жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно
застрояване.Безспорно е установено по делото, на база СТЕ, какъв е статута на земята, а и на
територията в която е ситуиран процесния имот . Заключението на в.л. П. по т.2 от СТЕ е,
че съгласно действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-
18-****0/19.06.****07 г. на ИД на АГКК, имот с идентификатор **** е с начин на трайно
ползване: урбанизирана територия.От заключението на в.л. по т.**** от задачите е
изяснено и какво понастоящем е фактическото състояние на имота, същия ограден ли,
ползва ли се и за какви нужди, налице ли е застрояване в имота. Видно от л. 270 -ти, в.л.
Р.П., от огледа проведен на място е констатирало, че магазинът представлява масивна
едноетажна постройка със застроена площ от 6******** кв. м., с идентификатор ****.****
от действащата КККР на гр. Варна. Към магазина сочи в.л., че е изградена асфалтова
площадка (складов терен) за обслужване на същия с автомобилен транспорт, както и
склад с идентификатор ****.**** и обслужваща сграда с идентификатор ****.****
изградени в двора и представлява един общ имот - магазин с обслужващи сгради и
терен.От огледа в.л. е констатирало също, че частично от изток и запад, както и от север
е изградена масивна ограда, както и че към момента обекта функционира по
18
предназначение. На скица - приложение № **** (л.27**** ), магазинът с обслужващи
сгради и терен е очертан от в.л. П. с лилави линии.На следващо място (л. 271), в.л. Р. П.
дава отговор на четвъртия поставен въпрос, а именно съобразно правила и норми от
Наредба № **** за правила и норми по териториално и селищно устройство / отм. /
издадена от Министъра на строежите и архитектурата , обн. ДВ, бр. 69 от 2.09.1****7 г. и
бр. 70/ 06.09.1****7 г . отм. Бр. 48 от 26.0****.199**** г., в сила от 26.7.199**** г. в.л. да
определи претендираната прилежаща площ въз основа на издадения позволителен билет
№ 190/ ****.10.1******** г. на Варненски ГНС . При отговора на този въпрос , вещото
лице сочи, че : съгл. чл. 17 от Наредба № **** за правила и норми по териториално и
селищно устройство, при комплексно застрояване разстоянията между сградите се
определят съобразно схематични положения № 1 до 1**** вкл. и формулите и забележките
към тях (приложение № 1).Приложение № 1 към чл. 17 :Схематични положения за
определяне разстоянията между жилищните и между жилищните и обществените сгради при
комплексно - L = 10 м - при сгради с височина до 4 жилищни етажа - с или без гаражи; L =
12 м - при сгради с височина на **** и 6 жилищни етажа - с или без гаражи; L = 14 м - при
сгради с височина на 7 и повече жилищни етажа - с или без гаражи ;L = ****/4 Н когато
сградите са с височина над 8 жилищни етажа - с или без гаражи Отстоянието от
съществуващия девететажен жилищен блок с височина 27 м., а именно: 18.90 м.,
прецизира в.л. П., че е нанесено със зелен пунктир на приложената скица. По същество
на спора, в.л. Р.П. определя необходимата прилежаща площ, в размер на 12**** кв.м. от
ПИ с идентификатор **** за магазина, двете стопански постройки попадащи в
оградения (складов терен) на север от търговския обект , като същата тази площ е
повдигната в цвят на скица - приложение № 4 с жълт щрих, като границата на
прилежащия терен е съобразена с девететажния жилищен блок разположен западно от
магазина, като се изпълняват условията на чл. 17 и приложенията на Наредба № ****,
изградената на север масивна ограда и стопанска постройка, а на юг със контура на сграда -
магазин, без да се засяга тротоар - общинска собственост и зелени площи.
СТЕ дава отговор и на поставения на вещото лице въпрос: Съобразно правила и
норми на Наредба № 7 от ****.12.****0**** г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони вещото лице да определи
претендираната прилежаща площ към сгради с идентификатори ****.2****, ****.****
по КККР на гр. Варна, административен район ****, ж.к. ****“, със застроена <1лощ
съответно 1**** кв.м, 6******** кв.м. и ****6 кв.м. - за всяка една от сградите
поотделно и общата прилежаща площ. В тази връзка вещото лице да съобрази правилата
на чл. **** от Наредбата, съответно начинът указан в Приложение 1 към нея. Също така,
вещото лице изрично да удостовери дали определената от него обща прилежаща площ за
трите сгради ще съответства на отстоянията, които са необходими от жилищните
сгради, съответно ще бъдат ли засегнати зелени площи, обекти публична общинска или
каквато и да е друга общинска собственост и т.н., ще бъде ли нарушена
инфраструктурата.
Съгласно чл. **** от Наредба № 7 от ****.12.****0**** г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, цитира в.л.: (1) В
съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране могат да се образуват и
урегулират поземлени имоти за:1.съществуващи жилищни блокове; 2.нови жилищни сгради;
****.обекти по чл. 17, ал. 1 и 2. (2).При определяне на прилежащите терени към
съществуващите жилищни блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като
поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. **** и се ползва
начинът съгласно приложение № 1.(****)Урегулираните имоти за ново жилищно
строителство по ал. 1, т. 2 се застрояват съгласно нормативите по чл. 19, ал. 1.
(4)Обществените озеленени площи по чл. 17, ал. 1, т. 4 трябва да заемат най-малко 1**** на
сто от общата територия на жилищния комплекс.; Приложение № 1 към чл. ****
19
Определяне на прилежащия терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради при
преструктуриране на жилищни и курортни комплекси: 1..,2.****. При сгради, състоящи се
от две и повече на брой жилищни секции (сгради с дължина, по-голяма от **** м),
разстоянията от страничните (късите) им ограждащи стени са най-малко 1/**** Н, а от
дългите им ограждащи стени -1/2 Н (схематично положение № ****).Или: височината на
девететажния жилищен блок на запад от магазина е 9 ет. X **** м. = 27 м.1/2 Н =
1****,****0м.
На скицата - приложение № 4 с червен пунктир в.л.П. е изчертало отстоянието
1****,****0 м. от жилищния блок. Необходимата прилежаща площ в размер на 12****
кв.м. от ПИ с идентификатор **** е на същата скица - приложение № 4 ,в.л. е повдигнало
в с жълт щрих.
На вещото лице е бил поставен и следния въпрос : След оглед и справка с
материалите по делото и проучване на действащите планове, вещото лице да даде
заключение за възможността за обособяване на урегулиран поземлен имот от
прилежащата към сградата площ, като в случай че е възможно обособяване - представи
скици- проекти за обособяването, и като провери предвижданията по общите и подробни
планове, действали към 1996г./когато е приет, съответно влязъл в сила ЗОС/ и към
****07г./когато приет § 26 ПЗР ЗИЗК - ДВ, бр. 41 от ****07г./, да даде заключение за
възможностите за обособяване на УПИ към момента по тогава действалите правила, в
два варианта -като съобрази последващия общ устройствен план от ****12г. и без да го
съобрази, като състави скици, върху които по подходящ начин онагледи границите на
прилежащия терен.На този въпрос отговора на вещото лице Р.П. е ,че :за изпълнение на
така поставената задача, следва Главния архитекта на О. В. да изготви предписание за
внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация. /л.272/.
Т.е. по същество от СТЕ се установява, че общата прилежаща площ е точно
12**** кв.м. от ПИ с идентификатор **** показана на скицата - приложение № 4 ,в с жълт
щрих, която скица приподписана от съда е неразделна част от Решението.
Извън писменото заключение на в.л. П., съдът намира за необходимо да отчете и
факта, че при разпита на вещото лице в откритото съдебно заседание е направена
добавка от инж.П. към СТЕ . Добавката е по отношение на последна точка от
заключението - т. 6, да се състави урегулиран поземлен имот. По причина на това, че в
досието на делото отделните регулационни и кадастрални планове, приложени като
доказателство към същото, представляват копие от копие, тоест според вещото лице
представителят на Общината бил преценил, че оригиналът трябва да остане при него, а
копията - в досието, в.л. П. допълва т. 6:
В регулационния план, одобрен със Заповед № 26 от 2****.02.1******** г. на ж.к.
„****“, I м.р. е изчертан урегулиран имот без номер, в който се разполага магазинът и
сградите, които са към същия - трите сгради - сграда № **** с 1**** кв.м, магазин
сграда № **** с 6******** кв.м и стопанска постройка № ****. Тези сгради, сочи
в.л.П., че попадат в този урегулиран поземлен имот, които е изчертан в регулационния
план, одобрен с горецитираната Заповед, тоест за магазина си има отреждане на
урегулиран имот. В плана номерът на имота не личал и не се виждал добре,пояснява
вещото лице, тъй като това били стари планове, но в досието на делото, което е приложено
към настоящото от Окръжния съд, за магазина и отредения му урегулиран имот, който
вече е с № ****, имало издадена скица, която е за актуване и в тази скица имотът на
магазина представлява УПИ ****, така че по т. 6 заключението на вещото лице П. е :
За магазина има отреден урегулиран имот с регулационния план още 7****-та година.
Това е заключението, което променя отговор по т. 6.
Вещото лице също така е обяснило пред съда, че ако се прецени, че този урегулиран
имот не може да се възприеме като имот, служещ като писмено доказателство в
регулационния план, тъй като в плана му няма номера, тогава вече можело да се предложи
на Главния архитект предписания за изменение на действащия сега регулационен план. Ако
20
се обаче възприемело, че това е имотът, защото по него е правен и Акт, тоест Актът го има
като документ, който е за собственост има и графика на урегулиран имот в действащ
регулационен план, според в.л. - границите на този урегулиран имот могат да бъдат
пренесени в Кадастралната карта и с него да се попълни Кадастралната карта.
Допълнително вещото лице П. дава отговор и на поставен от адв.К. въпрос. При
предявяване на вещото лице на Комбинираната скица, приложена на л. 272 по гражданско
дело № 742/******** г. по описа на Окръжен съд – Варна (последното приобщено като
писмено доказателство по настоящото дело ).в.л.П. дава ясните отговори, че
Урегулираният имот към магазина с двете други допълнителни постройки - **** и ****, е
с граници: на изток - имот № ****4/1.28****, на запад - трафопост и УПИ **** - ****, ****,
2****, на север - останалата част от УПИ I - от № ****9 до № 2********, от кв. 2****. Този
урегулиран поземлен имот,заключава вещото лице, че съответства на урегулирания
поземлен имот, изчертан в регулационния план, одобрен със Заповед №
26/2****.02.1******** г. на ИК на ГНС и на юг граничи с улица „****“. Площта на УПИ-
то е 19****8 кв.м.
При предявяване от съда на вещото лице на скица, приложена на л. 196 по
гражданско дело № 742/******** г. по описа на Окръжен съд – Варна, на поставени от
гл.ю. к. Ц. въпроси вещото лице сочи местоположението на УПИ-то , като подчертава,
че урегулираният имот е по други разпоредби, а прилежащата площ е по друга
разпоредба. Има го самостоятелното УПИ, направо се попълва в Кадастралната карта,
обяснява в.л., като акцентира върху наличието на разлика между УПИ и прилежаща
площ.
При предявяване на вещото лице и на Комбинирана скица, приложена на л. 272 по
гражданско дело № 742/******** г. по описа на Окръжен съд – Варна, в.л. Р.П. е дало
отговор, че прилежащата площ на скица-приложение № 4 към съдебно-техническата
експертиза площ е маркирана в жълти квадратчета,подчертавайки отново, че тази
прилежаща площ е различна от площта на УПИ .Прилежащата площ тангира по
границата на сградата, докато на урегулирания имот има отстояние и то е
задължително на ****-те метра и на север прилежащата площ по приложение № 4
върви по границата на масивната ограда - на север имотът е ограден с масивна ограда,
висока 2 м, докато урегулираният имот на север е под наклонена линия и е на по-
голямо разстояние, като обхваща и тази сграда. Прилежащата площ,обяснява в.л.П.,
че има формата на правоъгълник, докато урегулирания имот има формата на трапец
със скосена граница на север.Вещото лице е потвърдило още веднъж, че размерът на
прилежащата площ е 12**** кв.м, а площта на урегулирания поземлен имот е 19****8
кв.м, което в експертизата на в.л. Г. Т. ( СТЕ приета по гражданско дело № 742/******** г.
по описа на Окръжен съд – Варна ) е маркирано в лилаво.В отговора на въпрос **** на л.
4-ти от съдебно-техническата експертиза изрично е уточнило в.л.П., че е имало предвид
и трите сгради. Цялата експертиза на в.л.П. водела трите сгради, тъй като трите сгради
попадали в едно дворно място, което на север е оградено с голяма ограда, на запад -
ограда, на изток - ограда, и самият магазин на юг, тоест ставал един двор, в този случай
в.л. разсъждавам и върху трите сгради, попадащи в този двор, сгради с номер ****,
**** и ****.( По време на разпита на в.л. по искане на гл.юрисконсулт Ц. е извършена
корекция в т.**** на СТЕ,защото вещото лице е записало сграда № 2**** и сграда №
****2, а няма такива сгради).
Извън цитираните по-горе писмени доказателства и приетото по делото заключение
на в.л. П. съдът е допуснал и по делото са събрани и гласни доказателства.
В о.с.з. на 29.10.******** г. ,в качество на свидетел е била разпитана Г. П. К. , род.
през 19******** г.,водена от ищцовата страна . От показанията на св.К. се установява, че
същата работи към момента в ПК Н., като е започнала работа през 1980 година.За ищцовата
кооперация свидетелката твърди , че кооперацията има супер във Варна , в ж.к. „****“ -
****.За този супер свидетелката е обяснила пред съда, че бил първият супер, който е
построен. Същият , твърди св.К. , че от 79-та година е в експлоатация, защото когато тя през
21
януари 80-та година почнала работа , били го пуснали вече, нов бил. Св.К. е заявила още
пред съда, че въпросния супер бил построен със собствени средства на кооперацията, имали
си строителни бригади тогава, имали си специално хора назначени за това и те го
построили. Дълго време се строил същият,доколкото разбрала св.К., а 79-та година вече бил
пуснат в експлоатация. От тогава и до сега, твърди св.К., че все кооперацията „Н. „ го
експлоатирала, сега супера бил даден под наем. По адрес, обяснява свидетелката К., че
суперът се водел до бл. ****, защото точно тя плащала данъците, ходела да плаща всяка
година, до бл. **** бил адресът на обекта във „****“, това се намирало близо до „Лидл“ във
„****“. Самият обект, е обяснила пред съда св.К., че представлявал един заграден двор, така
си бил , самият супер и от тази страна бил складът, имало складове и се влизало от една
голяма порта в двора и от там се зареждал магазинът. Магазинът бил около 700 квадрата
някъде, а пък над декар и нещо била цялата заградена площ. Счетоводно бил заведен, не
били имали спорове за площ, заявява на последно място св.К..Видно от протокола от
проведеното о.с.з., съдът е заличил допуснатия втори свидетел в полза на ищцовата страна,
поради оттегляне на искането.
При така установеното от фактическа страна съдът следва да даде отговор на
въпроса дали исковете предявени от ищцовата страна са доказани.
Както бе посочено и по-горе предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК съдът е приел за допустим, т.к. с т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.****.****1**** г. на ВКС по тълк. д. № 8/****12 г., ОСГТК е прието, че
правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. В същото решение е посочено, че при този вид
искове всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,
последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се
породи.Предвид съдържащите се в това решения задължителни указания съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищеца твърди наличие на
защитимо право, засегнато от правен спор.
Съдът намира исковете и за основателни по следните съображения: Съгласно
чл.2, ал.****(отм.) ЗОС не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 1****.07.1991 г.,
включително и прилежащия терен. Въпреки, че не е посочено изрично, чия собственост
стават обектите, нормата на чл. 2, ал. ****(отм.) ЗОС има и реституционен характер.
Логическото й тълкуване води до извод, че сградите и постройките с прилежащия терен,
стават собственост на кооперативни организации, които са ги построили, тъй като
разпоредбата отдава специално значение на факта на построяването им от тези организации.
Правилото на чл. 2, ал. ****(отм.) ЗОС от една страна е законодателен израз на отделянето и
обособяването на общинската от държавната собственост на основата на Конституцията от
1991 г., а от друга - проявление на идеята за възстановяване на кооперативната собственост.
При това чл. 2, ал. ****(отм.) ЗОС , не съдържа условие, сградите и постройките на
22
кооперативните организации, да се изградени въз основа на отстъпеното им право на
строеж. Такова условие, освен че не е предвидено изрично, не би могло да се предполага,
защото след реализацията на правото на строеж върху чужда земя, възниква право на
собственост върху постройката заедно с правото да се държи тя в чуждия имот. Ето защо,
кооперацията следва да докаже, че е построила със свои средства сгради или
постройки върху държавната земя до влизане на действащата Конституция в сила, за
да се ползва от разпоредбата на чл. 2, ал. **** (отм.) ЗОС. Определящо значение има фактът
на построяването на сградата, без да е необходимо предварително кооперацията да доказва
придобиване на собствеността по някои от способите по чл. 77 ЗС. В противен случай би се
стигнало до обезсмислянето на чл. 2, ал. **** ЗОС, защото ако кооперацията е собственик
на постройката, въз основа на реализираното право на строеж върху държавна земя, не би
било необходимо изрично изключване на сградата от общинската собственост, тъй като тя
изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991 г. и на
общинската собственост. По силата на закона кооперации и сдружения придобиват
собствеността върху тези сгради, което изключва възможността сградите да преминат
в патримониума на общината при трансформирането на държавната собственост в
общинска , така : Решение № 884 от 4.01.******** г. на ВКС по гр. д. № 14********/****09
г., I г. о., ГК, Решение № 1****9 от 27.09.****01 г. на ВКС по гр. д. №
2************/****00 г., I**** г. о. и мн.др., включително и цитираните от ответната О. В.
в срока по чл.1****1 ГПК.Признаването на кооперациите за собственици на основание чл. 2,
ал. **** ЗОС не се свързва с приложението на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) или § 1 от ДР
на ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно
имущество, така : Решение № ****16 от 19.10.****12 г. на ВКС по гр. д. № 8****0/********
г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.За установяване на обстоятелството, че
кооперацията е вложила собствени средства са допустими всички доказателства,
включително и свидетелски показания, така: Решение № 272 от 26.0****.****04 г. на ВКС
по гр. д. № ****00/****0**** г., I**** г. о.Съвкупния и поотделен анализ на всички събрани
по делото доказателства- писмени, гласни, не оспореното от страните СТЕ и приобщеното
предходно водено между същите страни и прекратено производство по описа на ВОС,
цитирани по –горе мотивират съда в настоящия му състав да изведе извод, че предявените
обективно, кумулативно съединени отрицателни установителени искове са доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се доказва факта, че ПК „Н.“ е извършила
строителството на „****“ в кв. **** във Варна .Този факт действително не е и спорен, а се
установява и от всички писмени и гласни доказателства и заключението на в.л.П. по
неоспорената СТЕ. Видно е още от приложената на л.1**** –ти от първоначално заведеното
пред ВОС исково производство, че в КККР на гр.Варна, в имот с идентификатор **** е
отразен супермаркета, като самия супермаркет, съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД – 18 – ****0/19.06.****07 г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед
КД 14-0****-1****61 /19.10.****07 г. на На"чалник СК Варна, има идентификатор
********.**** ,застроена площ 6******** кв.м, етажи 1,предназначение – сграда за
търговия .От отразеното върху цитираната скица се констатира, че супермаркета е вписан
23
като собствен на ПК "Н. съгласно нотариален акт № ****, т.****,дело № ******** от
****.10.19**** г. ( последния приложен на л. 1**** –ти от делото на ВОС , също неоспорен
от ответната страна).Видно е още от приложеното на л.24-ти от делото на ВОС ,че в
извлечение от сметка ******** „ сгради „ заведени в счетоводния баланс на ПК Н. гр.Варна
към ****1.10.****19 г. , **** е заведена като сграда, с вписана година на придобиване
1****9 г., отчетна стойност 42****96,00 лв., начислена амортизация 2****7****.****0 лв.,
балансова стойност 166****,0 лв.Действително по делото ответната О. В. не е оспорила
правата на собственост на ПК „Н.“ върху супермаркета, но т.к. обектът- супермаркет е
построен в имот с идентификатор **** по КККР на гр.Варна, следва по същество на спора
да бъде обобщено, че всички ангажирани от ищовата страна писмени и гласни
доказателства, заключението и на в.л. П., кореспондират напълно помежду си и доказват
изгодни за ищцовата страната обстоятелства, относими напълно към основателността и
доказаността на ОСИ . В тази връзка съдът кредитира напълно гласните доказателства, т.к.
макар и свидетелката да работи в ищцовата кооперация, същата им преки и дълготрайни
наблюдения върху дейността на кооперацията, тъй като е работила там от 1980 г. и
продължава и сега да работи .Свидетелката посочва, че когато тя е постъпила на работа през
1980 г. супермаркета е бил построен, самата кооперация е разполага със строителна
бригада, която е извършвала строителството, а супера бил „пуснат „ нов през 19****г.
При така приетото за установено съдът следва да обсъди всички относими към спора
писмени доказателства и допуснатите СТЕ за преценка на обстоятелството дали ответната
страна се легитимира като носител на вещното право на собственост върху процесния
имот с идентификатор ************.**** по КККР, респ. носител ли е на правото на
собственост върху процесните прилежащи части, предмет на исковете по чл.124 ,ал.1
ГПК.От приложената на л .2**** –ти от първоначално заведеното пред ВОС справка на
АГКК може да бъде прочетено, че имота с идентификатор ******** по действащата КККР е
с адм.адрес гр.Варна, р-н „**** „, п.к. 9000, ж.к. „**** „ , целият с площ от **** 9********
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана , трайно ползване – за
комплексно застрояване, като за собственик е вписаната ответната О. В. на база Акт за
общинска собственост № ****, том ****, рег.№ ************ ,дело № ****9****7 от
1****.10.****12 г., издаден от СВ Варна. Целият недвижим имот с идентификатор №
******** със всички граници и постройки е показан графично на скица № 1**** –
1****0****17 – 10.2.******** г. на л. 28 от делото на ОС Варна, продължило пред
настоящата инстанция. Безспорно се установява от приложения на л.26 –ти по делото на
ВОС в заверено за вярност с оригинала копие на Акт № 7124 /12.10.****12 г. за частна
общинска собственост, че ответната О. В. на основание чл.****9 , ал.1 ЗОС е актувала
недвижимия имот с идентификатор ********, с площ от ****9******** кв.м. и посочени
граници като частна общинска собственост , при вписване на по-рано съставен АОС №
4014/1****.10.****06 г. изрична забележка,че в поземления имот има разположени сгради.С
факта на съставяне на АОЧС , надлежно вписване в АВ СВ Варна реално О. В. оспорва
правото на собственост на ищцовата кооперация върху прилежащите площи към сгради
****,****,**** ,построени в имота и реална част от недвижимия имот, предмет на
24
отрицателните установителни искове,поради което и ВРС следва да разреши спора за
принадлежността на вещното право на собственост.
Спорен въпрос по делото е свързан с твърденията на ответната страна затова, че
О. В. е надлежен носител на вещното право на собственост върху недвижимия имот,
респективно ищецът не би могъл да придобие по давност имота .За да даде отговор на
спорните въпроси съдът съобрази събраните по делото доказателства, нормативната база и
установената трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно приложимият материален закон -
Закона за Собствеността - чл. 68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно,
несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо
който го свои. В случая на първо място ищецът твърди в условия на евентуалност, че е
владял и своил имота, поради което и оригинерното основание следва да бъде разгледано от
съда, в случай , че твърденията залегнали в исковата молба на ищцовата ПК за придобиване
на правото на собственост по силата на закона не се докажат.Ответната О. В. се
легитимира в правния мир като носител на вещното право на собственост върху целия
недвижим имот с идентификатор **** , с площ **** 9******** кв.м.като в АЧОС № 7124
/12.10.****12 г. е посочено основанието за съставянето му чл. ****9, ал.1 ЗОС / л.10****- ти
от делото /,с изрично отбелязване ,че преди това е бил съставен АЧОС 4014. Видно от л.
1****2 –ри АЧОС № 4014/ 1****.10.****06 г. е съставен за земя УПИ I „за комплексно
строителство „ представляващ **** ****72 кв.м. ид.ч. от целия имот с площ от **** 0****0
км.м. , в гр.Варна, ж.к. **** първи микрорайон кв. 2****. АЧОС № 4014 е бил съставен на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. На това основание се считат за общинска
собственост застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно
основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане
общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на доказателства, че
спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за
частна държавна собственост № 4014 / 1****.10.****16 г. а и последвалия АЧОС № 7124
/12.10.****12 не са в състояние да легитимират настоящият ответник като собственик на
процесния имот само на основание простото възпроизвеждане в акта за общинска
собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория
държавни имоти стават общински по силата на закона.Не е установена и втората
предпоставка за придобиване на права от ответника – О. В., а именно към момента на
влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС /1999г./ мероприятието, за което е отреден имота по
подробния устройствен план да е с местен обществен или благоустройствен характер.
Установено е от заключението на вещото лице Р.П. по проведената СТЕ, че процесният
25
имот с идентификатор по действащата КККР на гр.Варна **** е с начин на трайно
ползване урбанизирана територия./л.270/.Изяснено на база СТЕ е , че в имот № **** е
изграден собствен на ищцовата страна самостоятелен обект магазин /**** /, с
идентификатор ************. 4****04.****.**** , представляващ едноетажна
постройка със застроена площ от 6******** кв.м., както и че към магазина е изградена
асфалтова площадка (складов терен ) за обслужване на същия с автомобилен
транспорт, както и склад с идентификатор ****.**** и обслужваща сграда с
идентификатор ****.****, изградени в двора,и представлява един общ имот –магазин с
обслужващи сгради и терен . Установено е още, че супермаркета,складовия терен,
обслужващата сграда, попадат в терен с отреждане „ Жк „ жилищна устройствена зона с
преобладаващо комплексно застрояване , както и че и към момента магазинът функционира
.Търговската сграда на кооперацията няма местно обществен нито благоустройствен
характер, респ. самата сграда като СОС не би могла по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС да стане собственост на общината,а и не само сградата а и прилежащия
терен,т.к.правата на собственост върху магазина не се оспорват.
Към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС разпоредба на чл.2,
ал.**** от ЗОС е повелявала, че не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 1****.07.1991г. включително и прилежащият терен. Логическото
тълкуване на чл.2, ал.**** от ЗОС обуславя извод, че сградите и постройките с
прилежащия терен стават собственост на кооперативните организации, които са ги
построили по силата на закона. Законодателят в случая е дал правно значение на факти,
които обективно към датата на осъществяването им, не са можели да доведат до
транслативно-вещно действие в лицето на строителя /без надлежно отстъпено право на
строеж, сградата става собственост по приращение на притежателя на терена/. Нормата е от
материално-правно естество, като едва от датата на влизането й в сила, ex lege,
кооперативната организация се легитимира като собственик на сградата и на прилежащия
терен. Разпоредбата е специална и не може да се тълкува разширително. С нея, по
изключение, извън общите способи по чл.77 от ЗС е предвидено придобиването на
абсолютното вещно право на собственост само за кооперацията-строител или неин
универсален правоприемник.
Страните не спорят, а и от ангажираните и гласни доказателства се установява, че
процесната търговска сграда – магазин – **** в кв.****, във Варна, срещу бл.**** на
кооперация „Н.“ е била построена през 70 –те години,въведена в експлоатация през 1****9
година , или преди посочената дата през 1991г., поради което към ****06 г. ,когато е бил
съставен АЧОС № 4014/ 1****.10.****06г., а и към ****12 г. когато е съставен АЧОС №
7124 /12.10.****12 г. ответната О. В. не би могла да се легитимира като надлежен носител
на вещното право на собственост нито на процесния поземлен имот с идентификатор **** ,
нито на изградените в него сграда с ид.№ ****.**** (магазин), така и с обслужващите още
две сгради **** и **** , а и прилежащ терен. Следователно според РС Варна АЧОС №
26
7124 /12.10.****12 г. и АЧОС № 4014/ 1****.10.****06г.,не обективират права на
собственост на ответната О. В. върху целия недвижим имот – имот с ид. № **** по
действащата КК на гр.Варна , а спор в съдебната практика и доктрина за доказателствената
сила на актовете за общинска собственост не е имало .При липса на доказателства по делото
правото на собственост на ответната О. В. да е възниквало върху целия поземления имот, по
приращение по отношение на сградата с ид.****.**** по действащата КК на гр.Варна, се
налага извод за основателност на предявените от ПК „Н.“ кумулативно съединени
отрицателни установителни вещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
отричане правото на собственост на ответника по отношение на двата имота. Исковете като
основателни следва да бъдат уважени.При уважаване на исковете съдът се ръководи от
заявения и уточнен петитум /л. 66 от делото на ВОС / от който е видно, че ищцовата страна е
посочила веднъж сбора на прилежащите части 1****6 + ********0 +2**** + ********0 ,
около ****91 кв.м. , и отправила искането да бъде отречено правото на собственост на О. В.
върху общо площ от около 2600 кв.м. от целия недвижим имот с площ от ****9********
кв.м. (макар и ОС Варна с Определение № 187 да е посочил отделните искове на л. 8**** –
ти ,ВРС счита че следва да се произнесе по петитумите, така както са заявени и уточнени ).И
за прецизност, при доказан размер на прилежащата площ към трите сгради от общо 12****
кв. от ПИ с идентификатор ******** за магазина, двете стопански постройки попадащи в
оградения складов терен на север от търговския обект , показана на скица приложение 4 в
жълт щрих, съдът приподисва скицата приложение № 4 към СТЕ на в.л.П. и постановява
диспозитив, съответен на искането на ищцовата страна и на заключението на в.л. П., като не
изготвя отхвърлителен диспозитив за разликата в площта от около 2600 кв.м. до
установената прилежаща площ от 12**** кв.м., т.к. площта на един имот съгласно трайната
съдебна практика не е сред индивидуализиращите белези на СОС .
При този изход на спора съдът следва да присъди съдено –деловодни разноски
съгласно чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК само в полза на ищовата страна, като се произнесе и по
възражението с правно основание чл. 78, ал.**** ГПК.
Видно от л. 278 в списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на ищцовата
страна е посочил следните разноски, които желае да бъдат присъдени в полза на ПК „Н.“ : 1.
Адвокатски хонорар от 6****00 лв., 2. Държавна такса 6****4,7**** лв., ****.депозит за
СТЕ 1****0 лв. 4.държавна такса за заверени преписи 42,00 лв., ****. Разноски за вписване
на искова молба 67,**** лв. и 6. Държавна такса за съдебно удостоверение **** лв.
Макар и разноските,които претендира ищцовата страна да са доказани и по
основание и по размер, съдът счита, че претедирания адвокатски хонорар е прекомерен,
като уважава възражението на ответната О. В. по реда на чл. 78 ГПК. Цената на ОСИ е равна
на сбора от ****8****,60 лв. + 9******** лв. + 6182 лв. +14190,****0 лв. = ******** 417,10
лв. Отчитайки факта, че исковете са обективно съединени и имат предмет един и същи
правен интерес, съдът прилага нормата на чл. 7, ал.2 , т.4 от Наредба 1 / ****04 г., като
определя минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение 8****0 лева
плюс **** % за горницата над 10 000 лв. ( 8****0 + 702,****1 ) а именно
27
1 ********2,******** лв. , като присъжда този размер на адвокатски хонорар. При
редуциране на адвокатския хонорар на осн.чл. 78,ал.**** ГПК на 1 ********2,******** лв.
съдът присъжда и сбора от платените такси и депозити в полза на ищцовата страна от общо
918,9**** лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцовата страна
П. К. Н. ЕИК ****, представлявана от председателя и Г. Д. К., със седалище и адрес на
управление ****, чрез адв. М.К., със съдебен адрес : **** и ответната О. В., БУЛСТАТ
****, административен адрес: ****, представлявана от Кмета на О. В. И. Н. П., по
предявените обективно кумулативно съединени отрицателни установителни вещни искове,
ЧЕ ОТВЕТНАТА О. В., НЕ Е СОБСТВЕНИК на прилежащите площи към собствени на
ищеца сгради, находящи се в ПИ с ид. № **** по Кадастралната карта на гр. Варна в
ж.к.“ ****“, прилежаща площ към сграда с ид. № ****.****, прилежаща площ към сграда с
ид.№****.****, прилежаща площ към сграда с ид. №****.**** и реална част от ПИ с ид.
№ ****, а именно необходимата прилежаща площ в размер на 12**** кв.м. от ПИ с
идентификатор **** за магазина , двете стопански постройки попадащи в оградения
(складов терен) на север от търговския обект, така както е показана графично площта в
жълт щрих на Приложение № 4 –скица на в.л.Р.П. към СТЕ, на лист 276-ти по делото,
която скица Приложение № 4 към СТЕ ,приподписана от съда е неразделна част от
Решението, на основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ ****, административен адрес: ****, представлявана от
Кмета на О. В. И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Н. ЕИК ****, представлявана от
председателя и Г. Д. К., със седалище и адрес на управление ****, чрез адв. М.К., със
съдебен адрес : ****,сторените от ищцовата страна съдебно – деловодни разноски пред
настоящата инстанция от които сумата от общо 1 ********2,******** лв.( хиляда
петстотин тридесет и два лева и петдесет и три стотинки) за адвокатско възнаграждение,
редуцирано по реда на чл. 78, ал.**** ГПК от първоинстанционния съд, както и сумата от
общо 918,9**** лв. ( деветстотин и осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки ) за
заплатени депозити и такси, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
28
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
29