Определение по дело №895/2024 на Административен съд - Хасково

Делото е образувано по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, подадена чрез пълномощник, против Решение №124/01.08.2024г., постановено по АНД №433/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменен ЕФ №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Ж. М. А. от [населено място], обл. Хасково, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800 лв., както и е определена за заплащане сумата от 167 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Касационният състав намира, че са налице основания за спиране на производството по делото по следните съображения:

С Определение от 31.01.2023г. по АНД (К) № 997/2022г. по описа на Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следния въпрос: Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. “компенсаторна такса“.

По това преюдициално запитване е образувано дело С-61/23 на СЕС, което понастоящем е висящо.

С отговора на поставения въпрос ще се определи дали предвиденото в чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата административно наказание, каквото е било наложено в случая на касационния ответник – Ж. А., съответства на изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО наказанията да бъдат съразмерни. Безспорно е, че той е от съществено значение за правилното решаване и на спора по настоящото производство, в случай, че не се възприемат съображенията на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

Следва да се отбележи, че макар всяко едно преюдициално заключение на СЕС да се постановява в рамките на определено висящо производство пред национална юрисдикция на държава-членка, доколкото неговият предмет е свързан с тълкуване на общностноправна норма, то не се отнася само и единствено до това конкретно национално производство, а става част от правните норми на общностното право. В тази връзка задължителната сила на решението му се отнася до всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е произнесъл СЕС.

При това положение следва да се приеме, че съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН е налице основание за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по дело С-61/23.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по АНД (К) №895/2024г. по описа на Административен съд - Хасково до постановяването на решение от Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.