О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2022
Дупница
Номер
Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
12.01. 2022
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 721 2021
дело № по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, ЕИК
*********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров - изпълнителни директори, чрез юрк. С.Р., срещу Г.Д.Р., ЕГН **********,
с правно основание чл.422 от ГПК.
Извън законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи
препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът
съобщава на страните и проекта си за доклад
по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. в качеството на кредитор сключил с Г.Д.Р., като кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********** за сума в размер на 2 956, 73 лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 316, 79 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.
Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 316, 80 лв., както и застраховка „Безработица” в размер на 323, 14 лв. Горепосочените суми, ведно с уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит - ГПР в размер на 31, 84% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) формират общото крайно задължение по договора (чл.10), което възлиза на 5 262, 99 лв. Тази сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 в размер от 109, 65 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 109, 44 лв.
Кредитополучателят се е задължил да възстанови предоставения кредитен ресурс на равни месечни вноски с падеж всяко 15-то число на месеца, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план, с падежи 08.03.2019 г., 15.12.2019 г., 15.01.2020 г. Съгласно чл.16, т.2 от договора са възникнали предвидените предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение поради неплащане на три поредни месечни вноски.
Ищецът направил опит да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 25.8 до чл. 25.11 от договора, съгласно които взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора - постоянният и настоящият адрес на ответника. Според чл. 25.10, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес, е в тежест на страната, изпратила писмото.
Ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на постоянния и настоящ адрес ***, който го получил на 30.10.2020 г.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС и искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Към дата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на ответницата било в размер на 2 720, 16 лв. - главница и 823, 50 лв. - договорна лихва. Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 08.03.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 113 лв.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г. сума в общ размер на 3 656, 66 лв., от която: неизплатена главница в размер на 2 720, 16 лв., договорна лихва в размер на 823, 50 лв. за периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 113 лв. за периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди
се неспазване на изискването на чл.5, ал.5 от ЗПК и непредставянето на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Оспорва се получаването на сумата по
кредита. Твърди се недействителност на договора за кредит поради неспазване на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на претендираната
такса за оценка на риска съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Оспорват
се като неравноправни клаузите, предвиждащи сключване на застраховка
„Живот” и застраховка „Безработица”. Оспорва се истинността на представените от
ищеца документи във връзка със сключването на договора.
2. Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения на ответника:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.
Ответникът оспорва сключването на договора и получаването на сумата по
него, направил е възражения за недействителност
на договора за потребителски кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, респ. – за
недължимост на такса за оценка на риска съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК; счита за неравноправни клаузите, предвиждащи сключване на застраховка
„Живот” и застраховка „Безработица”.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: Общоизвестни и служебно известни на съда факти от
значение за решаване на делото, не са налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и за застраховка „Живот” и застраховка „Безработица”, предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума, включваща както получения кредит, така и сумите за такса оценка на риска и заплатените по сключените застрахователни договори.
По доказателствата:
Съдът счита, че следва да се
произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими,
допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да
бъде приложено ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС. Основателно
е искането на основание чл.183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи в
оригинал всички приложени към исковата молба документи, свързани със
сключването на процесния договор. Във връзка с исканията на ответника по чл.190 ГПК
ищецът следва да уточни, налице ли са и други документи във връзка с процесния
кредит извън представените, включително стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и какви
плащания са извършени от ответницата по сключения договор.
Неоснователно е искането за прилагане на
оригинала на пълномощното на процесуалния представител на ищеца. Действия на
представител без представителна власт водят до висяща недействителност, на
която може да се позове само представляваният /Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/, т.е. на липсата на
представителна власт може да се позове ищецът, не и ответникът. Поради това
следва да бъде оставено без уважение искането за представяне по реда на чл.183 ГПК на оригинала на представеното пълномощно.
Съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр. д. № 721/2021
г. по описа на ДнРС в открито съдебно заседание за 28.01.2022 г. от 11, 15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ИЗИСКВА за
прилагане ч.гр.д. № 2051/2020 г.
по описа на ДнРС.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК ищеца да представи в оригинал всички приложени към исковата молба документи, свързани със сключването на процесния договор.
УКАЗВА на ищеца да уточни, налице ли са и други документи във връзка с процесния кредит извън представените, включително стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и какви плащания са извършени от ответницата по сключения договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за представяне по реда на чл.183 ГПК на оригинала на представеното пълномощно за процесуално представителство на страната на ищеца.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Препис от отговора
да се връчи на ищеца.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: