№ 782
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100601692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 137283, постановена на 01.07.2020 година по НЧХД №
12956/2018 година, Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. Ц. Г.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.05.2016 година, публично казал
нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Е. Д. М.,
поради което и на основание чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК го
осъдил на „глоба“ в размер на 3000 лева и „обществено порицание“.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият. Въз основа на
депозираната от него въззивна жалба е образувано и настоящото въззивно
производство. В жалбата се иска отмяна на присъдата и присъждане на
деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2024 година се явиха
единствено частният тъжител Е. М. и повереникът му, адвокат И. Ю.. По
делото и за това, последно съдебно заседание и двукратно преди това от
защитника на подсъдимия, а и от самия подсъдим постъпваха молби, в които
те изрично заявяват, че се позовават на изтеклия абсолютен давностен срок за
наказателно преследване и искат производството по отношение на Г. на това
основание да бъде прекратено.
Тъжителят лично и повереникът му, в открито съдебно заседание
развиха доводи, основани на закона и фактите по делото.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана от
активно легитимирана страна в рамките на висящо наказателно производство
срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
„По същество“ на казуса, съдът намира следното:
Районният съд законосъобразно е признал за виновен и е осъдил
подсъдимия за престъпление по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от
НК.
Принципно, напълно правилно съдът е отмерил и наказанията „глоба“ и
„обществено порицание“, както и правилно е определил размера на глобата и
начина на изпълнението на второто наказание.
Пред въззивната инстанция обаче, своевременно и в предвидената в
закона форма защитникът на подсъдимия направи искане за прекратяване на
производството, поради настъпила давност за наказателно преследване.
Сам подсъдимият Н. Ц. Г. в нарочна молба заявява, че ще се възползва от
това свое право.
Въззивният съд, в посочената връзка мотивира следните изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от Наказателния кодекс
наказателно преследване се изключва по давност, когато такова не е възбудено
в продължение на три години.
Престъплението, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба е
такова по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК.
За престъплението по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК е
предвидено наказание „глоба“ и „обществено порицание“.
Разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от НК предвижда три годишен давностен
срок за престъпления, наказуеми с наказание „лишаване от свобода“, по-малко
от една година.
Давността е прекъсната с внасяне на частна тъжба и образуване на
наказателно производство пред Софийски районен съд, т.е. с акта,
предизвикал предприемането на наказателно преследване спрямо подсъдимия
/чл.81,ал.2 НК/.
Законодателят в разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК е уредил и така
наречената „абсолютна давност“, при която независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателно преследване се изключва по давност,
когато е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 този, предвиден в съответния текст
на чл.80 НК.
Абсолютният давностен срок за престъплението, за което е признат за
виновен подсъдимия и за което наказателното производство е висящо пред
въззивната инстанция е четири години и шест месеца.
С тъжбата се твърди, че деянието е извършено на 09.05.2016 година.
Абсолютният давностен срок /четири години и шест месеца/ е
изтекъл на дата 09.11.2020 година, /няколко месеца след постановяване на
първоинстанционната присъда/.
При наличието на изрично изразено становище от страна на
подсъдимия, че не желае наказателното производство да бъде продължено,
въпреки изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване и
2
че иска именно на това основание производството да бъде прекратено, съдът е
задължен, след като е констатирал наличието на предпоставките на
посочените по-горе разпоредби да се съобрази с направеното искане.
Въззивният съд, при тази обвързваща го фактология може единствено
да прекрати производството при условията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.334,т.4 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 137283, постановена на 01.07.2020 година по
НЧХД № 12956/2018 година, с която Софийски районен съд е признал
подсъдимия Н. Ц. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.05.2016
година, публично казал нещо унизително за честта и достойнството на
частния тъжител Е. Д. М. и на основание чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1
от НК го е осъдил на „глоба“ в размер на 3000 лева и „обществено
порицание“.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради наличие на
основанията на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното
производство по НЧХД № 12956/2018 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3