Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом,15 ноември 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на 18 юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
при
секретаря Веселка Младенова, като се
запозна с докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 42/19 г. по
описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Т.Л.К. твърди, че е регистриран като
земеделски производител и изключително се занимава с отглеждане на пчели и
медодобив. В тази връзка също навежда твърдения, че има учредено право на
ползване върху поземлен имот в землището на с.Василовци, обл.Монтана с площ от
5 дка., № 097001, отдел 45 „1“- горска територия, за устройване на постоянен
пчелин по смисъла на закона за пчеларството, като срока на този договор е 10г.
Твърди още, че върху тази площ е разположил собствените си кошери.
Твърди също така, че в края на м.август
2017г., след предварителен разговор с тогавашния директор на ДГС - Лом – инж.
Горан Лозанов, се договорили ищеца да засее пшеница-160 дка, в имот, съседен на
имота с вече учреденото му право на
ползване. След което започнал да подготвя почвата за сеитба, а след това я и
засял с пшеница. След като засял , извършил и третиране н торове и препарати и
всички други необходими агротехнически дейности, в резултат на което бил
отгледал много добра пшеница.
Навеждат се твърдения, че в началото на
лятото на 2018г. ищеца посетил пчелина си, а от охраната на разсадника му
казали, че им било разпоредено да не пускат негов комбайн в района/ тъй като
горското стопанство имало назначен друг директор/, и горското стопанство ще
ожънат засятата от него пшеница. След което ищеца посетил управлението на ДГС,
и от там му обяснили, че ако той ожъне засятата от него пшеница, то те ще
подадат жалба против него в прокуратурата за самоуправство. След което ищеца
подал жалба до РП Лом, оказало се че и ответната страна имала също депозирана
подобна жалба против него. В крайно сметка с постановление на ЛРП било отказано
да се образува досъдебно производство, с аргумента, че страните могат да уредят
спора по гражданско правен път.
Ищеца твърди още, че тъй като не бил
допуснат да ожъне засятата от него нива, същата била ожъната от ответника.
Твърди се също така, че с тези си действия
ответника се е обогатил без правно основание, за негова сметка. Спасил си бил
разходи за обработка на почвата, закупуване на пшеница за посев, торене и вс.
др.агротехнически дейности до жътвата. Представят се доказателства за
извършените от ищеца разходи във връзка с засятата от него пшеница в процесната
нива.
Моли съда да бъде осъден ответника да му
заплатят равностойността на подобренията, с които те са се обогатили за негова
сметка.
Иска правилно е квалифициран от ищеца като
такъв за неоснователно обогатяване – чл.59 ЗЗД.
В отговора си ответниците се позовават факта, че ищеца има сключен договор с ДГС-Лом
от 04.05.2015г. за наем на 5 дка. площ от имот 097001, с обща площ от 300 дка,
находящ се в землището на с.Василовци, общ.Брусарци. Излагат се твърдение, че
съгласно този договор , ищеца, в качеството му на наемател е следвало да
разположи кошери с пчели и да го използва за пчелин. Твърди се също така, че
съгласно този договор била преминала изцяло процедурата на учредяване на право
на ползване върху земя, която е държавна горска територия, с разрешение на МЗХ
и в съответствие с разпоредбите на закона за горите-чл.143. Навеждат се
твърдения, че такава процедура за други 160 дка, която е част от разсадника не
е провеждана, както и че в ДГС липсват доказателства за разрешение ищеца да
засява площ от 160 дка с пшеница.От своя страна ответниците ангажират
доказателства- два броя протоколи, от които се установява,че била назначена
комисия, която посетила на процесното място през пролетта на 2017г., и е
установено, че били ответната страна е изразходила 4591,52 лв. за обработка на
процесния имот: за засяване, торени, обработки и др. Молят съда, да отхвърли иска с правно
основание чл.59 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е земеделски производител,
занимава се с пчеларство. През 2015 г. бил сключен договор за срок от 10 години
между ищеца и ДГС Лом, представлявано от директора инж.Г.Лозанов, по силата на
този договор били предоставени само 5 дка от имот 097001/целия 300 дка/,
находящи се в землището на с.Василовци, общ.Брусарци. Отдадената площ
представлява горски разсадник и е държавна горска територия. Процесната площ
била предоставена за ползуване от ищеца за да я използва по предназначение, а
именно да разположи там своя пчелин.
През пролетта на 2017 г. по устна заповед
на директора на ДГС – Г.Лозанов, била назначена комисия, която имала за задача
да посети разсадника с площ от 200 дка, в землището на с.Василовци и да приеме
извършената работа, да установи: дали е извършена оран на угарната площ и какво гориво е изразходено за дейността.
Един месец по късно пак по устна
заповед на Директора на ДГС Лом същата комисия, трябвало да установи : дали
трикратно е култивирана процесната площ и какво гориво е изразходвано, респ. на
каква стойност.
През лятото на 2017г., когато реколтата
била ожъната, ищеца и директора на ДГС Лом устно се били договорили част от
процесната площ, а именно 160 дка, ищеца да засее с пшеница, в т.ч.: всички
мероприятия,като оран, обработка на почвата с препарати, засяване, след това
пролетно торене и др. разходи да се извършат от ищеца за негова сметка, а след
като прибере реколтата да внесе в ДГС Лом наемната цена на тази площ в размер
на 3500 лв.
За целта ищеца още през есента на 2017г.
извършил всички агротехнически процедури и засял само 160 дка от имот с обща
площ 300 дка . Такова торене и др. процедури били извършени в края на зимата и
пролетта на 2018г.
Ноторно известен факт е , че късно есента
на 2017г. бил назначен друг директор на ДГС-Лом.
Когато ищеца посетил своя пчелин през
2018г. от охраната на разсадника го информирали, че им е разпоредено да не
пускат комбайн на ищеца, за да ожъне засятата площ от 160 дка.с пшеница .
И двете страни са сезирали прокуратурата за
случващото се, като с постановление от 07.09.2018г. на прокурор Р.Петрова било
отказано да се образува досъдебно производство поради липса на извършено
престъпление от страните, и е налице гражданско правен спор между тях.
Това дало повод на ищеца да предяви
настоящият иск.
От правна страна:
Съдът намира, че така предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване е основателен, тъй като се установи ,че ищеца е
направил твърдяните от него действия по оране, торене, купуване на семена за
посев, сеене и др. в имота от 160 дка. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че ищецът е имал устна договорка с бившия директор на
ДГС Лом да засади 160 дка с пшеница на имот, който е собственост на ДГС,
извършил е всичко необходимо, но не успял да ожъне засятата площ, по независещи
от него причини. Показанията на тези свидетели са обективни и безпристрастни,
тъй като те не са заинтересовани от изхода на процеса.
Заключенията дадени от вещите лица по
назначените съдебни експертизи са доказателствено средство за цената на вложените
средства.
За да е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане е необходимо :
От правна страна: съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешно
провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени
обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на едното лице да става за
сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен
резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. При
хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Най-после, правото на този иск възниква, само когато обеднелият
няма друг иск, с който да се защити (чл. 59, ал. 2 от ЗЗД). Искът по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно
обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.
59 от ЗЗД, чиято хипотеза кореспондира с установеното по настоящия казус, т. е.
по настоящото дело се установи приложното поле на разпоредбата на визирания
по-горе чл. 59 от ЗЗД. / За прецизност следва да се отбележи, че нито с
отговора на ИМ, нито в пледоарията си в с.з., нито в писмените бележки на
пълномощника на ДГС Лом, не бе поискано да бъде приспаднато от общата сума,
тази за наема , така както е била първоначалната договорка между ищеца и бившия
директор на ЗГС Лом.
От установената по-горе фактическа
обстановка се установи, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, с иск на чието основание съдът е сезиран което навежда на
недвусмисления извод, че претенцията на ищеца по настоящото дело се явява
основателна и доказана.По категоричен начин се доказа, че има пряка
причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответниците,т.е намаляването на имуществото на единия е довело да увеличаване
на имуществото на другите. В разглеждания случай обедняването на ищеца е
допринесло за облагодетелстване на лицата на имота, които е държавна горска
територия.
При изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ********–
ЛОМ, с ЕИК ********0195 да заплатят на Т.Л.К., ЕГН ********** сумата в размер
на 6291,80 лв., с която ответната страна са се обогатили за
сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.01.2019 г. , до окончателното й изплащане.
Осъжда ********– ЛОМ да заплатят на Т.Л.К./
със снети по горе данни/ сума в размер на 1255,50 лв., представляваща деловодни
разноски и разходи за експертизи и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред МОС във 2-седмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :