№ 677
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 263355/23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 147/2021 г. по описа на
СГС, I ГО, 1 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от Е. Л. В. срещу ЗД „Бул Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2019 г. - смъртта на нейната
сестра, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.01.2020 г. до
окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е
доказала своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване не е
установено, че тя е измежду близките на починалия при настъпване на процесното
застрахователно събитие съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., респ. и измежду
лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които
имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия трайна и дълбока
емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания,
извън обичайните, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Така постановеното решение е обжалвано изцяло от ищцата в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК. Въззивникът поддържа, че в конкретния случай ищцата - сестра на починалата, е
измежду кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и
дълбока емоционална връзка съгласно ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява правнорелевантният факт на изключителна
духовна близост между нея и починалата при настъпване на процесното застрахователно
събитие, като това духовно състояние да е било трайно и дълбоко (надвишаващо
1
общоприетата близост и привързаност между сестра и сестра). Счита, че от приетата СПЕ се
установява обстоятелството, че двете сестри са били в близки, силни емоционални
отношения, като по-голямата сестра С. е била възприемана като стожер, морална опора.
Една на друга си помагали, имали почти ежедневен телефонен контакт. След кончината на
сестра си ищцата е преживяла период на интензивна мъка, тъга, честта плачливост,
нарушение на съня и апетита, сутрешна уморяемост, съчетани със стресово състояние и
адаптационна тревожно-депресивна реакция. Поддържа, че тези факти обосновават
фактическия извод, че изживените болки и страдания надвишават обичайните и е
справедливо да бъде заплатено претендираното заместващо обезщетение за причинените й
неимуществени вреди.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба,
в който я оспорва, като излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 1 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба и нейния
отговор, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на увредените
лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална
легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените й
неимуществени вреди.
Неоснователен е правният довод на въззивницата за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като СГС обосновано е достигнал до правния извод, че
ищцата, която е сестра на починалата при настъпване на процесното застрахователно
събитие С. Л. Г., в конкретния случай не е измежду кръга от лица, които притежават
субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейната близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
2
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението се подчертава, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. С ППВС № 5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на
най-близките, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, извън тези,
изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно материалноправно легитимирани са и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане. Както е изяснено обаче в тези задължителни за
правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият
обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В
тълкувателното решение е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между две сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в
по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - сестра, са
преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта
от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-
близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то
изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се
отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни
3
разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(сестра на починалата при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен, безспорен
начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е изградила със
своя починал родственик (нейната сестра) такава духовна и емоционална връзка, която да е
била трайна, като болките и страданията от загубата на нейната сестра да са с по-висок
интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от
време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между двете сестри са
изключително дълбоки – напр. когато са полагани взаимни грижи за тяхното образование,
професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра, или
техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни житейски
трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или
сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на когото
основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този
близък родственик би довело до травматични последици в психиката на брата или сестрата,
които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез
присъждане на конкретна парична сума.
От събраните по делото доказателства - свидетелските показания и доказателствените
изводи, до които е достигнала приетата СПЕ, обаче не се установи превишаващи
естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейната сестра, които да
обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния, респ. не се
установи, че те са продължили в един продължителен период от време, като са били
съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и непреодолимост.
От показанията на свидетеля И. Д., която от дълги години е близка семейна
приятелка със загиналата, се изяснява, че ищцата е имала две сестри, една от който
починалата. С. обичала както ищцата, така и нейния син, а впоследствие и внуците –
„Просто само за тях говореше и за тях мислеше постоянно. Очакваше с нетърпения времето,
в което Е. ще се върне в България”. Свидетелства, че ищцата, макар и да е живеела
постоянно в Германия (повече от 40 години), се е завръщала всяка година по 2 месеца в
България – през лятото. Знае, че двете сестри били много близки, в топли отношения. Когато
ищцата се прибирала в България, починалата сестра се грижела по всякакъв начин за Е. –
купувала й храна, водела я на разходки, на опера, на концертни изяви. В България
преспивала при починалата сестра. Изяснява се, че преди много години С. е имала свое
семейство, но впоследствие се е развела, няма деца, живеела сама, а третата сестра – на
друго място със своето семейство (починала е преди около 10 години). Не знае дали
сестрите се подпомагали материално, макар да достига до подобно умозаключение („но
мисля, че Л. подкрепяше двете сестри и ги е подпомагала в годините”). След кончината на
С. именно ищцата подготвила всичко необходимо за погребението – за тази цел се завърнала
4
в България. Изпитвала дълбока мъка от трагичния инцидент със сестра й.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ,
изготвена основно по анамнеза на ищцата, се установява, че Е. е най-малката от трите
сестри, като след смъртта на баща им майка им и най-голямата сестра се грижили за по-
малките. След като завършила висше музикално образование, ищцата започнала работа по
специалността си в България, но след 4-ри години заминала в Германия и останала
постоянно там. Развела се след една година брак. Преди около 20 години (на 50 годишна
възраст) се пенсионирала поради заболяване. Изяснява, че открива радост и смисъл в живота
си около грижите за децата, сина, внуците. Семейството й било грижовно, вкл. и след
смъртта на баща й. В останалата част психологическото изследване разкрива обяснения на
самата ищца, която изяснява изгодни за себе си обстоятелства, поради което те се ползват с
изключителна ниска доказателствена стойност и без да бъдат потвърдени от други
доказателства, не са годни да формират вътрешното убеждение на съда – „По думите й със
сестра й имала силни, емоционални отношения… В моето съзнание С. винаги е била най-
важната, тя се грижеше за всички работи, тя беше моралния ми стожер”. Възприела
инцидентът като шок, „гръм”, изненадващо стресогенно събитие, до усещане на загуба
(морална и финансова), невъзвратимо обстоятелство, но това не е довело до болестна
значима житейска промяна, което да промени трайно обичайния стереотипен начин на
живот. След кончината на сестра й само временно – около месец, имала период с нарушен
съд, липса на апетит, изразена лабилност на емоционалното състояние с преживявания на
интензивна мъка, тъга, имала проблеми със съня, сутрин се събуждала уморена. Това
състояние не било до степен да няма желание да живее. Впоследствие се съсредоточила към
грижите за близките си и приятелите. Продължава да има социални контакти – не съобщава
да е било налице продължително във времето смутено социално функциониране (след
адаптационния период продължила да движи делата си, тези на сестра си, да помага на сина
и децата му, на приятелки. Постепенно започнала да преработва травмата от смъртта,
възстановила обичайното функциониране, старите стереотипи и занимания, върнала се към
структурираното си ежедневие.
Въз основа на тези факти вещото лице достига до категоричния фактически
(доказателствен) извод, че интензитетът на оплакванията в голямата си част са отзвучали за
около 1-2 месеца, като социалното функциониране и качеството на живот са възстановени с
времето – последствията от загубата не са дали болестно отражение върху социалното
функциониране.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СПЕ настоящият съдебен състав възприема в голяма степен направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, и след лична беседа с ищцата, като вещото лице
е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси. Но от събраните по делото
доказателства не се установява категорично фактът, че починалата е била стожер и морална
опора на ищцата. Наистина, сестрите са изградили силна духовна и емоционална връзка, но
Е. В. е създала свое семейство - сама е отглеждала в чужда държава своя син, като не е
установено, че починалата я е подпомагала активно при преодоляването на житейските и
5
професионалните трудности по време на продължителния й престой във ФРГ (около 40
години). Напротив, още в ранна детска възраст най-голямата сестра активно е полагала
грижи за по-малките, т.е. за ищцата и починалата при ПТП.
Следователно, при преценка на всички приети за установени по делото
правнорелевантни факти, и настоящата съдебна инстанция достига до фактически извод, че
в процеса на доказване са установени близките отношения между ищцата и нейната
починала сестра, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална
близост. Изяснява се обаче, че ищцата е изградила свое семейство, а загиналата е живяла
сама, като макар и да са живели дължи години в различни държави, са поддържали
нормални човешки, сестрински отношения – почти ежедневно са се чували по телефона,
всяка година за около 2 месеца (през лятото) прекарвали заедно в България. Ищцата се
погрижила за погребалния ритуал. Мака и за около месец след кончината на сестра си да е
била с нарушен съд, липса на апетит, изразена лабилност на емоционалното състояние, с
преживявания на интензивна мъка, тъга, имала проблеми със съня, сутрин се събуждала
уморена, впоследствие е възстановила своето нормално функционално и социално
състояние - след адаптационния период продължила да движи делата си, тези на сестра си,
да помага на сина и децата му, на приятелки, като постепенно започнала да преработва
травмата от смъртта, възстановила обичайното функциониране, старите стереотипи и
занимания, върнала се към структурираното си ежедневие.
Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно
обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на
процесното ПТП напълно естествено е ищцата да се е намирала в стресово състояние,
емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като тя е била в известен
период емоционално дебалансирана. Но от събраните по делото доказателства не се
установи, че ищцата е поела грижата, вкл. издръжката за загиналия или негов близък, респ.
че е подпомагала сестра си в образованието й, професионалната и личностна реализация
(през цялото й съзряване като личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са
преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се
окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в
традиционното българско общество. Напротив, изясни се, че ищцата е изградила свое
семейство и широк социален (приятелски) кръг, който неминуемо е й оказвал морална
подкрепа, вкл. и за преодоляване негативните преживявания, свързани с кончината на
нейната сестра.
Нещо повече, въззивният съд не отрича и пренебрегва мъката, която ищцата е
изпитвали при смъртта на нейната сестра, но, както бе изяснено, за да възникне в нейната
патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над
обичайните) негативни емоционални преживявания. И когато от събраните по делото
доказателствени средства съдът не установи тези превишаващи нормалните, обичайните
болки и страдания при кончината на много близък родственик, той прилага точно и
правилно закона съобразно задължителните за него тълкувателни разяснения.
6
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не
е установено в процеса на доказване, че ищцата е активно материално легитимирана -
съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК), да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и
страдания от трагичната кончина на нейната сестра.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да се присъдят сторените по
делото разноски – в размер на сумата от 15200 лв. с ДДС (възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на уговореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство се явява неоснователно – с оглед на
изключително високия претендиран размер на заместващото обезщетение от 200000 лв.
нормативно установения минимум на адвокатско възнаграждение – съобразно релевантната
към приключване на устните състезания пред САС редакция на приложимия подзаконов
нормативен акт, възлиза на сумата от 15180 лв. с ДДС, която е едва с 200 лв. по-ниска от
заплатената).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263355/23.11.2022 г., постановено по гр. д. №
147/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Е. Л. В., родена на
******** г., с адрес – Федерална република Германия, гр. ***, област ***, ул. „***” № ** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 15200 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7