Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 01.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 1503 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 273524 от 13.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 21198/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 125 състав, е отхвърлил предявените от Етажна собственост с
адрес гр. София, ул. „********представлявано от управителя М.Ч., срещу А.В.С.,
осъдителни искове по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 380 лева – главница,
представляваща 5 бр. месечни вноски в размер на 76 лева всяка, дължими за
месеците април, май, юни юли и август 2016 г. за управление и поддържане на
общите части на сградата, дължими от собствениците на паркоместа в сградата за
два паркоместа с № 3 и № 4, находящи се на сутерена на сградата с адрес в гр.
София, ул. „************108,47 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка вноска както следва: сумата
от 22,98 лева върху вноската месец април 2016 г. за периода от 16.04.2016 г. до
09.04.2019 г., 22,34 лева върху вноската месец май 2016 г. за периода от 16.05.2016
г. до 09.04.2019 г., 21,69 лева върху вноската месец юни 2016 г. за периода от
16.06.2016 г. до 09.04.2019 г., 21,06 лева върху вноската месец юли 2016 г. за
периода от 16.07.2016 г. до 09.04.2019 г. и 20,40 лева върху вноската месец
август 2016 г. за периода от 16.08.2016 г. до 09.04.2019 г., както и на
основание чл. 51, ал. 1 във вр. с § 1., т. 11 от ДР на ЗУЕС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 09.04.2019 г. (пощенското клеймо) до окончателното изплащане на вземането.
Относно сумата в общ размер на 23,98 лева – припадаща се част от
разходите за електрическа енергия за месец април, май, юни, юли и август 2016
г. за две паркоместа, както следва: 5,28 лева за м. април 2016 г., 5,02 лева за
месец май 2016 г., 5,40 лева за месец юни 2016 г., 4,20 лева месец юли 2016 г.
и 4,08 лева за месец август 2016 г., не е налице произнасяне на първата съдебна
инстанция, както и не е направено искане по чл. 250 от ГПК, поради което претенцията
не предмет на спора пред въззивния съд.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Етажна собственост с адрес гр. София, ул. „********чрез адв. С.С.,
в която се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
приетият от Общото събрание начин за формиране на претендираните вноски
противоречи на императивна правна норма, като излага, че в действителност
начинът на формиране на вноските е определен в противоречие с изричната
разпоредба на ЗУЕС, но това води единствено до незаконосъобразност на взетото
решение от ОС, която законосъобразност може да бъде контролирана само в
производството по чл. 40 от ЗУЕС, което не е сторено. Сочи се, че задължението
за заплащане на вноски произтича от закона, а ОС само определя техния размер,
поради което в тежест на ответника е възникнало валидно задължение за плащане
на търсените суми. Твърди, че в действителност с решението на общото събрание
от 18.11.2015 г. размерът на вноските за управление и поддържане, дължими от
собствениците на паркоместа в сградата, е определен в противоречие с изричната
разпоредба на ЗУЕС, но това води единствено до материална незаконосъобразност на
взетото решение, което не може да бъде контролирана в друго производство освен
в предвиденото в ЗУЕС. Ето защо, неоспореното решение е задължително за всички
собственици и следва да бъде изпълнено. Оспорва извода на първата съдебна
инстанция, че вноска не се дължи, тъй като при валидно взето решение на
етажната собственост, общото събрание само определя размер на вноската, а ако
той не е установен, същият се определя от съда по чл. 162 от ГПК. Развива
подробно доводи за хипотезите, в които решението не поражда последици за
етажната собственост. С оглед изложените доводи, счита че решението, с което е
определен размер на вноските за управление и поддържане, макар и в отклонение
от закона, е обвързало етажните собственици и заплащане на вноски се дължи. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
отхвърлените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. В предоставените в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК
писмени бележки по спора, се позовава на нищожност на решението на етажната
собственост, с което е прието вноските на ищеца да се опростят, тъй като същото
не е от компетентността на общото събрание. Освен това опрощаването на вноските
представлявало дарение в полза на етажен собственик, извършването на което не е
от компетентността на етажната собственост. Прави подробен анализ на
задълженията за внасяне на суми за управление и поддържане на етажната
собственост и за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, които средства не
следвало да се смесват на основание чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, поради което
прихващане с тези средства не се допуска. Излага подробно възражения в тази
връзка.
В срока за отговор на
въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна А.В.С., чрез адв. В.К.,
като в него се излагат подробни аргументи в подкрепа на правилността на извода
на първата съдебна инстанция, че за етажната собственост не е възникнало
материално право на вземане спрямо ответника, като прави обстоен анализ на
мотивите на решението. Освен това твърди, че решенията, на които ищецът
основава вземанията си са нищожни. Твърди, че претендираните вземания са
опростени с Анекс № 1 към Договор за заем от 15.06.2012 г. и решение от
15.09.2012 г. на Общото събрание на етажната собственост, с което А.С. е
освободен от заплащане на вноски за управление и поддържане на общите части и
всички други комунални разходи до 15.09.2022 г. В допълнение излага, че
исковете не са установени по размер. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не сочи и представя доказателства, не прави
доказателствени искания. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание,
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Между страните не е спорно и по делото се
установява, че сградата, находяща се в гр. София, ул. „********се намира в
режим на етажна собственост. За същата е издадено разрешение за ползване №
ДК-07-520 от 09.10.2009 г., с възложител „МКС-И.“ ООД, ЕИК *******, чрез
управителя му А.В.С. и „СТИЛ 3“ ООД, ЕИК*******, чрез управителите си.
В периода от месец април до месец август 2016 г. ответникът
А.В.С. е бил собственик на паркоместа № 3 и 4.
От представения по делото Договор за паричен заем от
15.06.2012 г. ведно с документи, установяващи предаване на заетата сума, се
установява, че между А.В.С., в качеството му на заемодател, от една страна и
„МКС-И.“ ООД, ЕИК *******, като заемополучател, е сключен договор за паричен
заем в размер на 148320 лева, която сума е преведена по сметка на
заемополучателя на 21.06.2012 г. и 01.07.2012 г. Заетата сума подлежи на
връщане в срок до 01.03.2014 г. на основание чл. 3 от Договора.
С Анекс № 1 към договора за паричен заем от
15.06.2012 г., страните са се споразумели сумата от 84468 лева да послужи за
довършителни дейности по изграждане на общите части в жилищна сграда с
обществено обслужване и подземни гаражи в УПИ
IV – 2931, кв. 155, а адрес в гр. София, ул. „*************. В чл. 2 от
Анекса страните са уговорили, че с подписването му А.В.С. се счита освободен от
заплащането на парични суми, свързани с ежемесечни такси за управление и
поддържане на общи части, включително и паркоместа и всички консумативи
свързани с използването им за 10 годишен период, който започва да тече от
датата на приемане на решение на ОС на ЕС.
От представеният по делото Протокол за решения на
общото събрание на етажната собственост на сградата в гр. София, ул. „************проведено
на 15.09.2012 г., се установява, че е взето решение, с което „предоставената парична сума в размер на
84468 лева от управителя на етажната собственост А.В.С. по Договор за паричен
заем от 15.06.2012 г. и съгласно Анекс № 1 към него, дадена с предназначение за
довършителни дейности по изграждането на общите части на сградата да бъде
прихваната със задълженията му за заплащане на вноски за управление и
поддържане на общите части и всички други парични задължения, свързани с това,
както и с паричните задължения за заплащане на месечни вноски за поддържане и
управление на паркоместата, които са негова собственост и свързаните с това
разходи за ток и всички други комунални и консумативни разходи, свързани с
това.“
В решението на общото събрание е посочено, че А.В.С.
се счита освободен поради прихващане от задължението за заплащане на вноски за
управление и поддържане на общите части и всички други парични задължения,
свързани с това, както и с паричните задължения за заплащане на месечни вноски
за поддържане и управление на паркоместата, които са негова собственост и
свързаните с това разходи за ток и всички други комунални и консумативни
разходи свързани с това до 15.09.2022 г.
От представения Протокол за решения на общото
събрание на етажната собственост на сградата в гр. София, ул. „************проведено
на 11.11.2014 г. се установява, че по т. 11 е взето решение, „собствениците, ползвателите и пр. на гаражи
(паркоместа) в сградата да заплащат ежемесечни парични вноски за разходи за
управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на 20 лева без ДДС
за съответния гараж или паркомясто, както и съответните разходи за ток,
разпределени пропорционално на броя на гаражите (паркоместата), които ще се
изчисляват след получаване на съответните фактури за изразходване на ток за
съответния период …“.
От представения Протокол за решения на общото
събрание на етажната собственост на сградата в гр. София, ул. „************проведено
на 18.11.2014 г. се установява, че по т. 3 е взето решение, „ежемесечните парични вноски, дължими от
собствениците и ползвателите на гаражи (паркоместа) в сградата, считано от
01.12.2015 г. се определя в размер на 38 лева без вкл. ДДС за съответния гараж
(паркомясто), като същите ще заплащат и съответните разходи за ток,
разпределени пропорционално на броя на гаражите (паркоместа), които ще се
изчисляват след получаване на съответните фактури за изразходвания ток за
съответния период, като в случай на забава, всеки собственик дължи на етажната
собственост неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки ден забава, но
не повече от 10% на месец.“
От представения Протокол за решения на общото
събрание на етажната собственост на сградата в гр. София, ул. „************проведено
на 13.12.2018 г. се установява, че 100% от етажните собственици са присъствали
и сред тях не е А.В.С.. На общото събрание са взети решения за избор на нов
управител.
Други релевантни по делото доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Според настоящият
състав на въззивния съд, разгледано по същество, решението е правилно по
следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 51 от ЗУЕС за осъждане на етажен собственик да заплати вноска за управление и
поддръжка на общи части - паркоместа, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тях, размерът на които вноски е определен с решения на ОС
на ЕС от 11.11.2014 г. и 18.11.2014 г.
Етажната собственост се управлява от общото събрание
на етажните собственици чрез взетите от него решения. Тези решения се формират
от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост
няма насрещни права и задължения, както при сделките. В този смисъл те са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени
към постигане на обща цел. Законът урежда специална процедура за вземането на
тези решения, а законосъобразността на им се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от тези в ЗЗД.
В този смисъл възраженията на ответника етажен
собственик, касаещи решенията на етажната собственост от 11.11.2014 г. и
18.11.2014 г. относно начина за определяне на разходите за поддържане и
управление на общите части в ЕС - дали този начин противоречи на чл. 51 от ЗУЕС
и дали разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС има императивен характер, представляват
възражения, които касаят законосъобразността на взетите решения. Решението на ОС
на ЕС в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС е незаконосъобразно и подлежи на отмяна с
конститутивния иск по чл. 40 от ЗУЕС. Извън реда и определените срокове по чл.
40 от ЗУЕС, е изключена възможността етажният собственик да се позовава на
незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и на такова за
разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части по чл. 48 ЗУЕС и
за разходите за поддържане и управление на общите части по чл. 51 ЗУЕС. В
разглеждания случай липсват твърдения и доказателства решенията на общото
събрание от 11.11.2015 г. и 18.11.2015 г. да са атакувани в отделно
производство по чл. 40 от ЗУЕС, поради което са породили правно действие и в
настоящото производство не може да бъде осъществяван контрол относно тяхната
законосъобразност.
Ето защо, спорен и обуславящ изхода на конкретното
дело е въпросът породило ли е правно действие и решението от 15.09.2012 г. на
ОС на ЕС, с което етажният собственик, ответник по настоящото дело, е освободен
от заплащане на вноските по реда на чл. 50 от ЗУЕС от етажната собственост, тъй
като това възражение е заявено с отговора на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, а възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД със заетата сума е
направено евентуално и не е прието за разглеждане.
Решенията на общото събрание на етажната собственост
са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани. Субективните
предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането
им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях или след тяхната изрична
отмяна с действие занапред. По своята правна природа решенията на етажната
собственост се доближават до решенията на общото събрание на търговските
дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. За вземането
на тези решения и начина на отмяната им, са уредени специални правила, които
изключват общите правила за недействителност на сделките (така Решение №
659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.).
Решенията на етажната собственост може да са нищожни
и незаконосъобразни. В ЗС и ЗУЕС не са уредени специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Решението на етажната
собственост е нищожно, когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл.
2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС, когато Общото събрание на етажната
собственост е упражнило правомощия, които не произтичат от чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС, както и когато липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е
отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (така Определение № 89 от
22.05.2017 г. по ч. гр. дело № 1464/2017 г. на I ГО на ВКС).
Сочените предпоставки не се установяват по делото.
Това е така, тъй като не се спори, че към датата на вземане на решението
сградата е била в режим на етажна собственост, а спорното решение е
обективирано в Протокол от събрание на етажната собственост, за което не се
установява да не е провеждано, както и да не отразява действително взетите на него
решения. От друга страна, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗУЕС, вземането
на решението за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни
разходи, за определяне на размера на разходите за изпълнението им, както и за
вземането на кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт и за
извършване на полезни разходи е от компетентността на общото събрание на
етажната собственост.
Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС всеки собственик може
да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на
общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване
на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото
събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.
50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.
В конкретния случай, решението от 15.09.2012 г. има
посоченото в чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС съдържание, поради което вземането му е било
в компетентността на общото събрание и обвързва етажните собственици. Ето защо
доводите относно неговата нищожност, релевирани във въззивната жалба и подробно
развити в писмените бележки, са неоснователни. В настоящия случай е ирелевантно
обстоятелството дали са били налице предпоставките за приемане на подобно
решение на Общото събрание и законосъобразно ли е разходи за ремонт да се
прихващат срещу вноските за разходите по чл. 51 от ЗУЕС, каквато възможност
действително не е предвидена в чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, защото решението не е
атакувано по предвидения в чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС ред. Съществуването на
материалните предпоставки за неговото приемане имат отношение единствено към
неговата законосъобразност, проверката на която не може да се извършва
инцидентно. Това е така, тъй като контролът за законосъобразност на решенията
на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено
по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. С оглед
изложеното, при липса на проведено оспорване на решението от 15.09.2012 г. по предвидения
за това ред, последното е обвързало етажната собственост и същото не може да бъде
отменено с обратно действие.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с
въззивната жалба и липсата на други заявени относими към предмета на делото
оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника не
се дължат.
В настоящото производство въззиваемият-ответник е
завил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, което е основателно. По
делото са представени доказателства за заплащане от негова страна на адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС, според представения на лист 26
договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за заплащане на
уговорената сума по банков път по сметка на адвокатското дружество, съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно, защото претенцията от
360 лева не надвишава необосновано минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
връзка с § 2а от Наредбата. Поради изложеното и с оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата в размер на 360 лв. - разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 273524 от 13.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 21198/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 125-ти състав.
ОСЪЖДА Етажната собственост на собствениците в сградата с
адрес гр. София, ул. „************представлявана от управителя М.Ж.Ч., да
заплати на А.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 360 лева – разноски за тази инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.