Решение по дело №687/2013 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  26.ІІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се сочи, че по силата и при условията на сключен Договор за потребителски кредит от 06.ХІ.2006г. “Българска пощенска Банка” АД, ЕИК ****, предоставила на М.М.П. ЕГН ********** *** и И.И.П. ЕГН ********** ***,  потребителски кредит за те-кущи нужди в размер па 7 700лв., която сума била преведена по банков път на името на Кредитополучателя по сметка BG***** в БПБ АД на 06.ХІ.2006г.  

С решение от 01.ХІ.2007г. СГС вписал промяна на наименованието на „ Българска пощенска Банка “ АД на “*** и ** ** “ АД. На 11.І.2013г. била вписана в Търговския регистър промяна в наименованието на банката – “***” АД.

Твърди се , че Съгласно сключения договор кредитът се погасявал на месечни вноски  по погасителен план, като тези вноски се заплащали ежемесечно на 6 число от съответния месец.  Краен срок за връщане на паричния заем бил 06.ХІ.2016г. Уговорено било заплащане и на договорна лихва, както и дължима такава при неизпълнение. Ответниците не изпълнили договорните си задължения относно погасяване на кредита. Съгласно чл.15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на друго задължение, вземането на банката става предсрочно и изцяло изискуемо, като изискуемостта настъпва без волеизявление на страните.

Сочи се, че по силата и при условията на сключен на 12.ІХ.2007г. Договор за прехвърляне на Вземания, сключен между “***”АД от една страна и “*****” АД, ЕИК ****от друга, Банката прехвърлила  възмездно на “*****” АД правото на вземане, заедно с всички обезпечения.  По силата и при условията на сключен на 30.ІІІ.2009г. Договор за прехвър-ляне на вземания, сключен между “Бългериън Ритейл Сървисиз”" АД ЕИК **** от една страна и „****” АД от друга, било прехвърлено възмездено на „****”АД правото на вземане, заедно с  всички обезпечения.

 Твърди се,че де кредитополучателят М.П., било адресирано Уведомление за прехвърляне на процесното вземане, изходящо и изпратено от предишните кредитори “***”АД и “***” АД на адреса,  посочен   от  самия кредитополучател при сключване на договора за кредит. Уведомлението било изпратено с препоръчано писмо по куриерска фирма „***” АД, за което била изискана обратна разписка и било получено от солидарния длъжник И.П..

До кредитополучателят М.П., било изпратено и Уведомление за прехвърляне на процесното вземане, изходящо от кредитора „****” АД на  посочен от самия кредитополучател адрес -при сключване на Договора за кредит. Уведомлението било изпратено с препоръчано писмо по куриерска фирма „Спи-ди” АД – с обратна разписка. Сочи се ,че това Уведомление не е получено, тъй като не е открита П. на посочения адрес.

До М.П., било изпратено и Уведомление за прехвърляне на про-цесното вземане, съгласно нотариално заверени пълномощни с рег.№ 1557 и рег.№1558 от 14.V.2012г. на нотариус М. Г.. рег.№** в НК. Съгласно тези пълномощни „** **” и „** **” АД упълномощавали ищцовото дружество - “***” АД да уведомява писмено от тяхно име, в качеството им на предишни кредитори по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, физическите лица - длъжници по договори за потребителски кредити, за прехвърлянето към Дружеството на вземанията им сре-щу физическите лица длъжници, произтичащи от посочените договори за кредити. Уве-домлението било изпратено с препоръчано писмо по „***” ЕАД и било по-лучено на адреса .

Твърди се ,че до кредитополучателят И.П., било изпратено Уведомление за прехвърляне на процесното вземане, съгласно нотариално заверени пълномощни с рег.№ 1557 и рег.№1558 от 14.V.2012г. на нотариус М. Г., рег.№** в НК.  Уведомлението било изпратено с препоръчано писмо по „***” ЕАД и било получено на адреса.

В исковата  се твърди , че към 25.ІV.2013г.  задълженията  на Кредитополучателя към “***” АД  били в общ размер на 13957.48лв., от които главница 6843.85лв. и  7113.63лв. договорна лихва.

Ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 468/2013г. по описа на Районен съд  Харманли.  Срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците М.П. и И.П. възразили в законоустановения срок. Това обстоятелство, наред с неизпълнението на задължението към „**”АД, „****” АД, или към “***” АД, обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли  съда да постанови решение с което да признае за установено по отно-шение на ответниците М.М.П. ЕГН ********** *** и И.И.П., ЕГН ********** *** , че вземането на „***” АД  за сумата от 13 957.48лв., от които 6 843.85лв. - главница и  7113.63лв. - договорна лихва за периода 06.ХІ.2006г. до 25.ІV.2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от 06.ХІ.2006г., сключен между длъжника и “*****” АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане, съществува.     

Претендира се присъждане на разноски .

 

С исковата молба е направено искане на основание чл. 219 от ГПК , съдът да да конституира “***” АД и  “*** ***” АД като трето лице- помагач в процеса  за доказване по основание и размер на вземането към ответни-ците. С определение № 805 / 30.VІІ.2013г. съда е уважил това искане и ги е конституирал като трети лица- помагачи на ищеца в процеса. 

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от страна на третите лица- помагачи не са депозирани отговори на исковата молба . Не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания. 

С Уточняваща молба вх. № 1746/31.ІІІ.2014г. , наред с уточнената процесу-ална легитимация  ищеца изрично е заявил, че по Главницата е заплатена сума в размер на 856.15лв. ,като за останалата разлика до отпуснатия с договора размер е исковата пре-тенция. Заявява се, че изцяло са заплатени вноските за Главницата  до 18 включително, т.е. до 06.V.2008г., а погасителна вноска за месец юни (VІ).2008г. е погасена частично, т.е. началният момент на неизпълнение ищеца приема към дата 07.VІІ.2008г. поради не-плащане на дължимата месечна вноска за този месец. По отношение размера на Лихвата – ищеца заявява ,че изцяло са заплатени вноските за Лихва до 19включително, т.е. до 06. VІ.2008г., които данни се намирали в представените по делото писмени доказателства .

 

На 09.VІ.2014г. по делото е депозиран писмен отговор на основание чл.131 от ГПК от адв. И. Д. ***, в качеството му на пълномощник на ответ-ника И.П., в които е взето становище, че предявения иск е недопустим и изцяло неоснователен.

Според пълномощника на ответника П., прехвърлянето на процесното взе-мане има правно действие спрямо ответника с оглед императивната норма на чл.99 ал.4 от ЗЗД едва от деня, когато бъде съобщено от предишния кредитор, като счита че не са изпълнени задълженията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди ,че Уведомленията за прехвър-ляне на процесното вземане от 29.ХІІ.2010 г. не са получени от ответника П., нито за себе си, нито за ответницата П.. Твърди ,че Уведомленията от 13.VІІ.2009г.не били получени от никого, а Уведомленията от 13.V.2013 г. не било ясно от кога са полу-чени и въобще връчени ли са. Твърди се ,че те не са получени от ответниците.

Застъпено е становището, че представените от ищеца договори за цесия са нищожни на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД , тъй като липсвало основание и в тях не били по-сочени сумите платени от цесионера на цедента.

Проц.представител на ответника счита , че дата на която ответниците са из-паднали в забава е 12.ІХ.2007 г.-датата на сключване на договора за цесия между ищцо-вото дружество и “*****” АД.  От тази дата били изтекли повече от 5 години и вземането било погасено по давност. 

Твърди се че през претендирания период ответницата М.П. ,с кредит от Банка ДСК АД погасява кредита към “*****” АД.

 

С Определение № 623/17.ІХ.2014г. производството по делото е прекратено по отношение на ответника М.М.П. ЕГН ********** ***, поради не отстраняване на допуснатите нередовностите  по подадената искова мол-ба, в законоустановения едноседмичен срок (невнасяне на възнаграждение за особен представител), на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д.№ 468/ 2013г. по описа на РС Харманли се установява ,че въз основа на заявление от 23.V.2013г. на ищецът „***”АД гр. София, ЕИК *********, е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците М.М.П. ЕГН ********** и И.И.П. ЕГН ***** *** и двамата от гр. Симеоновград за сумата от 13 957.48лв., от които 6 843.85лв. - главница и  7113.63лв. - договорна лихва за периода 06.ХІ.2006г. до 25.ІV.2013г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, както и разноски по делото. В двуседмичен срок от връчване на заповедта ответниците са подали писмено възражение срещу вземането с твърдения за недължи-мост. По повод постъпилото възражение,с Определение № 603/28.VІ.2013г. по ч.гр.д.№ 468/2013г. по описа на РС-Харманли на заявителя указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дъл-жимата държавна такса. Ищцовото дружество е упражнило правото си на иск, като в рамките на законоустановения срок е предявил настоящия установителен иск.

Не е спорно между страните, че на 06.ХІ.2006г. между “Българска пощенска Банка” АД, ЕИК **** и ответниците е сключен Договор за потребителски кредит № FL 197667/ 06.ХІ.2006г., по силата на който по сметка BG15BPBI79261061429502 в БПБ АД на 06.ХІ.2006г.  е преведена сумата от 7 700лв.

С решение от 01.ХІ.2007г. СГС вписал промяна на наименованието на „ *** “ АД на “**** “ АД. На 11.І.2013г. била вписана в Търговския регистър промяна в наименованието на банката - “*****” АД.

Видно от Договор за цесия - за прехвърляне на вземания по договори за кре-дит от 12.ІХ.2007г. „ ****** “ АД - София -понастоящем *** АД, прехвърля вземанията си по договори за кредит, описани в Приложения, на **** АД - София. Приложено е и извлечение от Приложение № 1, от което (л.35 от делото) се установява процесното вземането с посочен титуляр М.П./ номер и дата на кредит - FL 197667/06.ХІ.2006г., дълг по главница – 6843.85лв. и лихви – 634лв., общ размер на дълга - 7477.85лв. С Договор за прехвърляне на взема-ния от 30.ІІІ.2009г. **** и *** АД - София, и **** АД - София, прехвърлят вземания по списък - Приложение 1, на „***” АД София, като съгласно чл. 5.8 от договора цесионерът се смята за изрично упълномощен от цедентите да уведомява длъжниците, чийто вземания се прехвърлят. Уведомяването следва да бъде извършено при условията на чл.5.9 - в срок от 3 месеца след прехвърляне на вземанията, като уведомлението следва да е подписано от цедентите, а цесионерът да го изпрати. Видно от приобщеното по делото извлечението от приложението е посочен процесния договор за кредит,  както и всички данни за вземането по  него - номер на кре-дит - 197667/ 06.ХІ.2006г, дълг по главница - 6843.85лв. и лихви – 634лв., общ размер на дълга - 7477.85лв, просрочени дни - 264.

С уведомление за прехвърляне на вземанията ищецът и двамата цеденти са уведомили ответниците за сключените договори за цесия от 12.ІХ.2007г  и 30.ІІІ.2009г., като изрично са посочили договорът, от който произтича вземането към него - Договор за потребителски кредит № FL 197667/ 06.ХІ.2006г г. За изпращане на уведомлението е представена разписка от Стар пост № 10109782 с подател *** и ***** АД, а получател М.П. .Отбелязана е дата на получаване – 06.ХІ.2011г. Предс-тавени са и други уведомления които са връчени съответно на 13.VІІ.2009г.и  17.V. 2011г.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, по която съдът прие-ма заключението за компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че договорената от страните по Договор за потребителски кредит № FL 197667/ 06.ХІ. 2006г. сума от 7 700лв. е усвоена изцяло. Вещото лице е установило, че остатъка за плащане по главницата възлиза на 6 843.85лв., установена е и претендираната лихва .

 

При така установените по делото обстоятелства съдът намери, че предяве-ния иск намиращ правно основание в чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен.

С Тълкувателно решение № 4 от 18.VІ.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК – т.18 се дадоха задължителни разяснения, че предсрочната изискуемост предс-тавлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпос-тавки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви по-ради това кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, предполага изявление на кре-дитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изиску-ем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението му не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на полу-чаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент е настъпил посочения обективен факт, обуславящ настъпването й. Постигнатата в договора предва-рителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоя-телства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълне-ние на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не му се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото из-пълнение с връчването на заповедта за изпълнение. Поради това задължението за оста-тъка от кредита така, както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заяв-лението.

Предмет на настоящото дело,по установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК е вземането, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са оп-ределени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявле-нието за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното с исковата молба основание (т.18 от мотивите на ТР № 4/2014г. на ВКС).

Ищцовото дружество е предявило процесния иск на това основание, че е обявил едностранно процесният кредит за предсрочно изискуем, като дори не е посочил кога и как е станало това. При това положение ищецът носи тежестта да докаже по дело-то и трите кумулативни предпоставки посочени в т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ВКС за ува-жаването им, а именно – обективният факт на неплащането на посочените вноски, уп-ражненото от ищеца поради това право да обяви кредита за предсрочно изискуем и съоб-щаването след това на това му волеизявление на длъжниците, преди подаване на заявле-нието му в съда за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК .

По делото обаче ищецът само сочи обективния факт на неплащането, като заявява че началния момент на неизпълнение е 07.VІІ.2008г. Остава неизсяснено и не-доказано какво и от кога е едностранното му волеизявление да обяви вземането за предс-рочно изискуемо на основание чл. 15 от Договора.

По делото обаче няма никакви доказателства ищцовото дружество да е уве-домявал длъжника П. за това си волеизявление за обявяване на кредита за предс-рочно изискуем, а предсрочната изискуемост на кредита има действие само от момента на получаване от длъжника – кредитополучател на волеизявлението на кредитора за обя-вяването му за такъв дори и в хипотезата, когато в договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост – „при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задъл-жение по договора ” съгласно чл. 15 от Договора за кредит. След като по делото не се доказаха трите кумулативни предпоставки посо-чени в т.18 от ТР № 4/2014 г. на ВКС, следва извода , че вземането не е изискуемо в заявения размер и не са възникнало на то-ва-предявено от ищеца  с исковата му молба основание (предсрочна тяхна изискуемост).

 

С оглед гореизложеното, настоящия състав на съда счита, че предявения от ищцовото дружество иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване съществуването на процес-ното вземане по отношение на ответника, е неоснователен на предявеното в исковата молба основание и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото само ответникът има право да му се присъдят сто-рените от него разноски по същото за адвокатско възнаграждение или сумата от 650 лв., която следва да се възложи в тежест на ищеца (чл. 78 ал. 3 ГПК).

 

Мотивиран от горните съображения съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „***”АД гр. София, ЕИК ****, иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на И.И.П., ЕГН ********** ***, съществуването на вземането за сумата от 13957.48лв., от които 6 843.85лв. - главница и  7113.63лв. - договорна лихва за периода 06.ХІ.2006г. до 25.ІV. 2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от 06.ХІ. 2006г., сключен между длъжника и “*****” АД, ведно със закон-ната лихва за забава върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане, за което и издадено Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 468 по описа на Районен съд Харманли за 2013г. както и искането за присъждане на сторените по настоящото дело и заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

 

 

ОСЪЖДА  „****”АД гр. София, ЕИК ****, да заплати на И.И.П., ЕГН ********** ***, сумата от 650лв. разноски по делото .

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................