Р е ш е н и е
№ 460 / 4.7.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 110, по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на А.К.А. *** против Решение № 16/10.01.2019 г. на директора на ТД на НАП
гр. Пловдив.
С обжалваното решение е потвърдено Постановление с изх. №
С180013-022-0095173/26.11.2018 г., издадено от К. С., на длъжност старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик,
на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
В жалбата се твърди, че пенсионерите се осигуряват по собствено желание
и не може това да му бъде вменено в задължение. Търсените суми са погасени по
давност – както главниците, така и лихвите по тях.
Иска се отмяна на наложените запори, признаване на вземането за
несъществуващо и погасено по давност, както и прекратяване на изпълнителното
производство.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Пловдив,
заявява, чрез процесуалния си представител – юрк. К., становище за
неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата
на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:
С обжалваното постановление публичен изпълнител при ТД
на НАП – Пловдив е наложил запор върху нА.чни и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ОББ за
сумата от 3665,88 лева и „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Запорът е наложен на
жалбоподателя. За да издаде постановлението за налагане на обезпечителни мерки,
публичният изпълнител се е мотивирал, че ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2017
г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.
Недоволен от така наложения запор, жалбоподателят в
настоящото производство е подал жалба по административен ред до директора на ТД
на НАП – Пловдив, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. С оспореното
решение, постановено на 10.01.2019 г., горестоящият административен орган е
приел, че жалбата е неоснователна. Изпълнителното дело е образувано срещу
длъжника – жалбоподател в настоящото производство, в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „А.– А.А.“ с издаване на съобщение за доброволно изпълнение
(СДИ) от 13.05.2017 г. Със съобщението лицето е уведомено за наличието на
публични задължения по месечни декларации обр. 6 (за данък върху доходите на
лицата от трудови и приравнените към тях правоотношения, както и по фондовете –
УПФ; ДОО и ЗО) за месеците от юли до декември 2012 г., от януари до април 2013
г., ведно с лихвите по тях, както и остатъчните лихви, начислени за периода
22.06.2012 г. – 12.07.2013 г.; държавни такси във връзка с гр. д. № 860/2010 г.
по описа на Районен съд – Велинград и разпореждане за събиране на суми №
730/26.10.2012 г., издадено от ТП на НОИ – Пазарджик, във връзка с акт за
начет. Общият размер на публичните задължения към 13.05.2017 г. възлиза на
3317,25 лева.
Административният орган, след като е проучил
преписката, е приел, че първоначално с постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) от 17.08.2017 г. за публични задължения в общ размер
на 3376,78 лева, е наложен запор на банкова сметка ***, находяща се в
Банка ДСК ЕАД. На 30.08.2017 г. и на
01.09.2017 г. в информационните масиви на Дирекция „Събиране“ са заведени
отговори на запорното съобщение и разпореждане за изпълнение, като НАП е
уведомена, че запорът е наложен и че има предходно наложени запори на банковата
сметка на физическото лице, а по отношение на едноличния търговец – същият не е
клиент на банката. Вземайки предвид имущественото състояние на длъжника, след
като е направил справка по лице от Службата по вписванията гр. Велинград и
продължителното му бездействие, публичният изпълнител се е насочил към налагане
на запор върху банкови сметки. На 26.11.2018 г. е наложен запор на банковите
сметки на лицето, находящи се в ОББ и „Интернешънъл Асет Банк“ АД, различни от
банката, в която първоначално е наложен запор на банкова сметка, ***и. В
отговор на запорните съобщения и разпореждания за изпълнение на банките, са
заведени писма, с които е уведомена ТД на НАП, че запорите са наложени и няма
достатъчно авоари по сметката, т.е. не са извършени преводи по сметката на
принудителното изпълнение.
На жалбоподателя са извършвани проверки, относно
спазване на данъчно-осигурителните задължения от органите по приходите,
резултатите от които са обективирани в протоколи. След преглед на наличните в
ТД на НАП протоколи се установява, че лицето е правило искане за заличаване на
данни по декларации обр. 6 за периода от месец май 2012 г. до месец април 2013
г., което не е било уважено. За държавните такси, претендирани от Районен съд –
Велинград и приобщени за събиране, следва да се каже, че длъжникът е осъден да
ги заплати с Решение № 347/11.11.2010 г., влязло в сила на 02.12.2010 г., което
е годно изпълнително основание.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка,
директорът на ТД на НАП – Пловдив е намерил, че обжалваното ПНОМ е издадено от
компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик,
съгласно правомощията, определени в чл. 167 и чл. 226, ал. 1 от ДОПК, и в
писмената форма по чл. 196 от ДОПК с посочените в същата норма задължени
реквизити. Не са допуснати нарушения на материалния закон и така постановеният
запор не накърнява правата на жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването, в качеството му на
адресат на обжалвания административен акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението, с което се
потвърждава наложената обезпечителна мярка, може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. От друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК
определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Между
страните не се спори, че решението е издадено от компетентен орган – директора
на ТД на НАП – Пловдив. Потвърденото ПНОМ е издадено в писмена форма, която
съдържа реквизитите по чл. 196, ал. 1, т. 1 до т. 9 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, подлежат на обезпечение
установените и изискуеми публични вземания. Обезпечението се извършва, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните
задължения, като обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. Разпоредбата на чл.
162, ал. 2 от ДОПК сочи, че публични са държавните и общински вземания за
данъци, вкл. акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други
вноски на бюджета, както и вземанията по влезли в сила присъди, решения и
определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или
общините.
Съдът намира, че са спазени процесуалните правила за
издаване на ПНОМ. Във връзка с правилното приложение на материалните разпоредби,
съдът намира следното. Нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК задължава съда да
отмени обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5 от ДОПК. В настоящия случай не е представено обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция, или държавни ценни книжа. Не е
налице и липса на изпълнително основание. Изпълнителните основания са
документите, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по
силата по силата на закона се издава изпълнителен лист или се започва направо
принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права. Принудителното
изпълнение се предприема, съгласно чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК въз основа на
декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за
данъци или задължителни осигурителни вноски, а съгласно т.6 влезлите в сила
решения, присъди и определения на съдилищата, както и съгласно т.7 въз основа
на разпореждания за събиране на суми,
издадено от органите на НОИ, независимо дали е обжалвано. Наличието на горните
изпълнителни основания се установява от приетата по делото Справка за общите
задължения/л.34/
В жалбата се иска
отмяна на наложените запори, признаване на вземането за несъществуващо и
погасено по давност, както и прекратяване на изпълнителното производство.
От данните по делото се установява, че вземанията
срещу жалбоподателя са предмет на принудително изпълнение от публичен
изпълнител. Това обстоятелство определя компететността на органа, който следва
да се произнесе по възражение за изтекла давност или да пристъпи към отписване
на задълженията, в случай, че са налице условията на чл.173, ал.2, във вр. с
чл.171, ал.2 от ДОПК. Следва да се добави към изложеното, че като институт на
материалното право на погасителната давност следва да се позове страната, в
чиято тежест е вменено да заплати определените по реда на ДОПК публични
задължения. По делото не са налице доказателства в хода на производството по
принудително изпълнение да е правено възражение в тази насока от страна на
жалбоподателя.
При безспорно установено, че е образувано изпълнително
производство, то органът по тава производство е компетентен да се произнесе по
възражението за изтекла давност или евентуално отписване на задълженията, ако
са налице предпоставките за това.
С оглед изложеното жалбата в тази и част следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Оспореното решение е постановено от компетентен орган,
в рамките на неговите правомощия, при спазване на материалноправните разпоредби
на закона и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А. К.А.
*** против Решение № 16/10.01.2019 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което е потвърдено Постановление с изх. № С180013-022-0095173/26.11.2018 г.,
издадено от К. С., на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1,
във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Оставя без разглеждане искането в жалбата за признаване на вземането за
несъществуващо и погасено по давност, както
и за прекратяване на изпълнителното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 110/2019 по описа на
Административен съд Пазарджик в тази му част.
Решението
подлежи на обжалване, в прекратителната му част пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата част не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.197, ал.4 от ДОПК.
Съдия:/п/