Определение по дело №2709/2022 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по протест на Районна прокуратура – Варна, против Разрешение № 1/18.01.2022г. на Гл. архитект на Община Варна, с което в полза на „Овърсийз-Хоризонт“АД, представлявано от Бл.К., е разрешено поставянето на 10бр. преместваеми обекти, с обща площ от 382,60кв.м. в гр.Варна, район „Приморски*** като се иска обявяване на нищожност на издадения индивидуален административен акт.

Делото е образувано на 29.11.2022г. По него има множеството конституирани страни. Една от заинтересованите страни - „Овърсийз Хоризонт"АД, представлявано към датата на с.з. от Б.К. и Р.К., на 03.10.23г., е депозирала молба за отвод на съдия-докладичка, като счита, че съдът не уважава нейните процесуални права в процеса, което води до предубеденост.

Съдът приема, че искането е неоснователно, поради следното:

1/ В о.с.з., проведено на 26.09.23г., съдът е отложил производството по делото, макар че представените 2бр. Болнични листи, касаещи представителите на заинтересованата страна „Овърсийз Хоризонт"АД, не отговарят на разпоредбата на чл.18, ал.2 от НМЕ, което е посочено и в с.з.

2/ Съдът е приел, че на заинтересованата страна „Овърсийз Хоризонт"АД, следва да се гарантира правото на участие в процеса. Съдия-докладчикът не е приложил разпоредбата на чл.138, ал.2 от АПК, позоваваща се на правната фикция, че страните, редовно призовани следва да се следят сами за датата на следващо с.з., въпреки молбата на община Варна, представлявана от К. - П.. Според съдът, след като заинтересованата страна е оттеглила и трите пълномощни на процесуалните си представители и не може да присъства в съдебно заседание, поради заболяване, то следва да се призове, с цел защита на правата си.

3/ Заинтересованата страна иска отвод на съда с мотива, че съдията е заявил в с.з., „при повторно искане за отлагане на делото от същата страна, производството може да се отложи само на друго основание, освен , ако съдът не приеме, че е налице злоупотреба с право“. Искането на това основание, също е неоснователно, защото съдът се е позовал на чл.139, ал.1, вр. чл.2 АПК.

С оглед изложеното и приложимите разпоредби на АПК и ГПК, съдът приема, че искането за отвод, на осн. чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, е неоснователно. В производството не е нарушен принципа за равнопоставеност на страните, което е видно от материалите в делото. Всяка страна чрез представителите й е уведомявана за всяко представено доказателство и за всяко направено доказателствено искане, с възможност за изразяване на становище. На процесуалните представители на дружеството е предоставен електронен достъп до делото, който е ползван активно. От наличните в делото многобройни съдебни разпореждания и определения е видно спазването на процесуалните правила при насрочване и провеждане на съдебните заседания, както и надлежното призоваване и уведомяване на страните за тях.

По отношение на заинтересованата страна, съдът еднократно е приложил разпоредбата на чл.139 от АПК, регламентираща отлагането на делото. Поради това е необосновано и неоснователно твърдението на същата, че в производството настоящият съдия-докладчик е нарушил принципа за равнопоставеност на страните поради пристрастност. Прилагането на закона и на процесуалните правила от настоящия състав не могат да обосновават съмнение и извод за безпристрастието му, поради което не са налице основания за самоотвод на съдията-докладчик по настоящото дело.

В разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, се съдържат изрично посочени основания за отвод на съответния съдия. В т.6 от тази разпоредба е предвидено, че не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В случая липсват посочени конкретни факти, които да пораждат съмнения в неговата безпристрастност при постановяване на съдебните актове по настоящото производство.

Настоящият съдия-докладчик намира за необходимо да се позове и на следните решения на СЕС:

В решение на Европейския съд по правата на човека по делото Пиерсак срещу Белгия от 01.10.1982г. /жалба №8692/79, А.53/, както и в решение от 23.06.1981г. на същия съд по делото Льо Конт, Ван Льовен и Де Мейере срещу Белгия има ясно тълкуване на понятието „независим и безпристрастен съд”, употребено в чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това понятие е в тясна взаимовръзка с основанието за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Законодателят, в разпоредбата на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е изтъкнал, че за да се поиска отвод трябва да съществува основателно съмнение в безпристрастието на съда. Според тези две цитирани решения личната безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното. В тях се подчертава, че за да се твърди, че съдията е предубеден трябва да са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Съдът в Страсбург задълбочено е обяснил, че за да са основателни съмненията трябва да се установят, т.е. да се докажат факти, които от обективна /а не от субективна/ гледна точка водят до извода, че са нарушени гаранциите за безпристрастност. В тази връзка в цитираните решения са посочени примери, че проверката на безпристрастността трябва да бъде сторена по обективен подход като се вземат предвид факти свързани с вътрешната организация на съда, изпълнението на служебните задължения на съдията по конкретния правен спор, както и дали той е участвал административната фаза по този спор, предхождаща съдебното производство.

Следвайки насоките, дадени в посочените по-горе решения на Европейския съд по правата на човека, че личната безпристрастност се предполага до доказване на противното, то доводите на заинтересованата страна трябва да бъдат преценени по обективния подход, т.е. страната да установи, че са налице факти от действителността, които да нарушават гаранцията за безпристрастност по делото.

Съдът следва да напомни , както на главните, така и на заинтересованите страни, че не следва да политизират процеса. Съответствието с изискванията за справедлив процес трябва да се проверява за всеки случай, като се има предвид развитието на производството като цяло, а не въз основа изолирано разглеждане на един конкретен аспект или конкретен инцидент. Въпреки това, когато се определя дали производството като цяло е било справедливо, може да се вземе предвид и тежестта на обществения интерес- съгласно чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека за справедлив процес.

В случай, че заинтересованата страна не е съгласна с актовете на съда, същата разполага с възможността да ги обжалва, но не и да иска отвод на съдия-докладчика. Подобно искане би довело до заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ОТВОД на съдия Наталия Дичева от разглеждането на административно дело № 2709 по описа за 2022г., на Административен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: