Р
Е Ш
Е Н
И Е №
260304
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2022 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9206 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Обединена Българска Банка“ AД срещу О.Б.К.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 21 539.71 лева
– дължима главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 11.07.2006 г., изменен с ДС № *** и ДС № ***, 395.28
лева – договорна лихва за периода 03.01.2020 г. до 08.03.2020 г., 11.65 лева – обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 03.12.2019 г. до 08.03.2020 г. /вкл./, 21.38 лева – обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода 09.03.2020 г. до 11.03.2020 г. /вкл./,
237.47 лева – разноски за
подновяване на договорна ипотека, 60
лева – такси по ТТРЗЧСИ за връчване на Уведомително писмо – ПДИ, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
12.03.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3975/2020 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
Излагат се твърдения, че договорът за
кредит и споразуменията към него са сключени между И. Д.
Д., като
кредитополучател и ищцовата банка, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване до
03.08.2024 г. Кредитът е предоставен за ремонт и строителство на Апартамент ***. В договора е
уговорена възнаградителна лихва, като е посочено как се олихвява главницата, в
определени периоди. За обезпечение на договора за кредит е учредена в полза на
банката ипотека върху посочения по-горе недвижим имот. Към момент на учредяване
на ипотеката имота е съсобствен между И.
Д. Д. и О.Б.К.. В договора за кредит е
предвидено, че разходите за подновяване на ипотеката са за сметка на
кредитополучателя, а именно нотариални такси и такси за вписване. В договора е
уговорено и обезщетение за забава. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане на 3 месечни погасителни вноски на дата 10.02.2020 г., когато
е уведомен за това кредитополучателя. твърди се, че ответницата О.К., като
съпруга на кредитополучателя дължи солидарно с него задълженията по договора на
основание чл. 32, ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК отм/. Ответницата също е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на 21.02.2020 г. с нарочно писмо.
За вземанията по договора ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3975/2020 г. по описа на ПРС, като срещу заповедта е подадено в срок възражение
от длъжника О.К., което поражда интереса от предявяване на исковете. По *** дело, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист са събрани принудително сумите по заповедта, с
оглед стабилизирането на заповедта са предявени исковете. Претендират се
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Оспорва се исковете. Излагат се твърдения, че
не са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва да е предоставян на
ответницата погасителен план в неговата цялост. Излагат се доводи, че
претендираните възнаградителна и наказателна лихви са недължими, поради
незаконосъобразно едностранно изменение на договорните условия по договора за
кредит, извършено въз основа на нищожни клаузи по смисъла на чл.143, т.3, т.9,
т.10, т.12 и т.18 от ЗЗП, както и поради неспазване на изискванията на чл.10,
ал.2. и ал.3 ЗЗД. Твърди се, че главното вземане е погасен по давност, от там
са погасени по давност и акцесорните вземания за лихви. Не била ясна методиката
по която ще се изменя БЛП. Счита, че банката няма право да начислява за едни и
същи периоди и възнаградителна и наказателна лихва. Иска се отхвърляне на исковете..
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:
чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД,
чл.10а ЗПК, вр. с чл.9 ЗПК, вр с чл.32, ал.2 СК /25, ал.2 СК отм./
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна лихва, уговорка за заплащане на обезщетение
за забава, размер на вземанията, наличие
на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжниците, че кредита е предоставен за нуждите на
семейството на кредитополучателя, който към момента на сключването му е бил в
брак с ответницата О.К., че клаузата за едностранно увеличаване на договорната
лихва е уговорена индивидуално в договора за кредит. Ответникът носи насрещно доказване, при
установяване на горното от ищеца, че е платил дължимите суми, възраженията си
за недействителност на клаузите по договора.
С
Определение от 15.12.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че между И.
Д.
Д.,
като кредитополучател и „ОББ“ АД, като кредитор е сключен договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от ***,
изменен с ДС № ***
и ДС № ***
с посоченото в исковата молба съдържание, обезпечен с договорна ипотека върху
имот Апартамент „***“
на ***
етаж от новопостроена сграда в ***, съсобствен
между И.Д.Д.
и О.К.. Безспорно е, че към момента на сключване на договора за кредит И.
Д.
Д.
и О.К. са били в брак, както и че кредита е отпуснат за ремонт на ипотекирания
имот за нуждите на семейството на кредитополучателя.
Безспорно по
делото е,че претендираните от ищеца сума са разпределени от *** въз основа
реализирани способи за принудително изпълнение.
Интересът от
поддържане на исковете е оспорването на вземанията на ответника и искането да бъде
стабилизирана издадената Заповед по чл.417 ГПК, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист и по който е образувано изп. дело и са събрани търсените от
ответницата суми по принудителен път.
Видно от договор за
кредит за ремонт и строителство от *** /л.15/, „ОББ“ АД, като кредитодател е
предоставила на И. Д. Д., като кредитополучател кредит в размер на 50 000 лева
за срок на издължаване до 03.08.2024 г., от датата на усвояване. В т.8 от
договора е посочено, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 9.25
% годишно, като първата година лихвата е 2.5 %. В договора е предвидена и
първоначална такса в размер на 0.5 %, и годишна такса за управление на кредита
в размер на 0.5 %.
Между страните е
сключено допълнително споразумение от 25.10.2010 г. /л.17/, с което е
предоставен гратисен период за плащане на главницата.
Сключено е и
допълнително споразумение от 13.05.2016 г. /л.18/, с което е променен годишния
лихвен процент на 6.5 %.
От приетата по
делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.143/ се
установява, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя. Установява се, че
по кредита са постъпили плащания от кредитополучателя в общ размер на
74 396.65 лева, от които със сума в размер на 28 460.29 лева е
погасена главница, а със сума в размер на 45 817.65 лева е погасена
договорно лихва и със сума от 118.71 лева – лихва за забава. Плащания са
постъпвали до 03.12.2019г., като вноската от тази дата е платена частично. След
тази дата не са постъпвали доброволни плащания от кредитополучателите.
Съгласно чл.7, ал.2
от договора банката има право да направи кредитора предсрочно изискуем, ако не
бъде изпълнено което и да било от задълженията на кредитополучателя по него.
С Уведомително
писмо кредитополучателя И. Д. е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на 10.02.2020 г., лично връчено му /л.46 - гръб/.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК /25, ал.2 СК отм./ съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за
задоволяване на нуждите на семейството.
В случая О.К.
отговаря солидарно с И. Д. за задълженията по процесния договор за кредит,
доколкото към момента на сключването му ответницата е била в брак с
кредитополучателя, средствата по кредита са изтеглени за задоволяване на
нуждите на семейството – за ремонт на собствения на страните недвижим имот.
Предвид което, макар и да не е подписала договора по силата на чл.32, ал.2 СК
ответницата отговаря за задълженията по него солидарно с кредитополучателя.
Ответницата също е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с Уведомление, връчено й при
условията на чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК при отказ на 21.02.2020 г. /л.42
- гръб/
С оглед изложеното
съдът приема, че кредитополучателите по процесния договор за кредит са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на Заявлението
по чл.417 ГПК в съда, като са налице и обективните предпоставки за това –
неплащане на вноските по кредита след 03.12.2019 г.
От ССчЕ се
установява, че до събиране на процесните суми по принудителното изпълнение,
чрез прилагането на принудителни изпълнително способи, дължимите суми по
договора за кредит са тези, описани от ищеца в исковата молба и за които е
издадена Заповед по чл.417 ГПК, а именно 21 539.71 лева –
дължима главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство
от ***,
изменен с ДС № ***
и ДС № ***, 395.28 лева –
договорна лихва за периода 03.01.2020 г. до 08.03.2020 г., 11.65 лева –
обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 03.12.2019 г. до
08.03.2020 г. /вкл./, 21.38 лева – обезщетение за забава на предсрочно
изискуема главница за периода 09.03.2020 г. до 11.03.2020 г. /вкл./, 237.47
лева – разноски за подновяване на договорна ипотека, 60 лева – такси по ТТРЗЧСИ
за връчване на Уведомително писмо – ПДИ.
От ССчЕ се
установява, че по договора са прилагани фиксирани годишни лихвени проценти,
които са индивидуално уговаряни с договора и допълнително споразумение с
кредитополучателя, както и че банката не е променяла едностранно лихвения
процент по договора и същият не е зависел от промени в Софибор. Същото се
отнася и за таксата за управление на кредита, начисляването на която е
позволено от Закона за потребителския кредит /отм.2010 г./ - чл.7, т.11.
Предвид изложеното
се явява неоснователно възражението на ответника, че банката едностранно е
увеличавала лихвения процент по кредита, поради което и лихвата не се дължи,
както и че уговорената такса за управление на кредита, противоречи на закона.
Съдът не откри
неравноправен характер на някои от клаузите по договора. Уговорената
възнаградителна лихва, съдът приема, че съответства на предоставената услуга –
отпуснатия кредит в размер на 50 000 лева и дългия срок за който е отпуснат –
повече от 18 години. За целия срок на договора, до настъпването на предсрочната
изискуемост, лихвата не е увеличавана едностранно от банката.
Неоснователно е и
възражението, че банката не можела да начислява едновременно договорна и наказателна
лихва. Двете вземания са различни по вид и предназначение и не се изключват,
поради което банката може да търси както възнаграждение за предоставената от
нея услуга по отпускане на кредит, така и лихва за забава при неизпълнение на
задълженията в срок.
В чл.8, ал.7 от
договора е предвидено, че в тежест на кредитополучателя е заплащането на
разходите за подновяване на договорната ипотека.
Видно от молба за
подновяване вписването на договорна ипотека, подадена от „ОББ“АД /л.41/, такова
подновяване е направено през 2016 г. и е заплатена такса в размерна 237.47 лева,
което се установява и от ССчЕ.
С оглед изложеното
и тази сума се явява доказана по основание и размер наред с главница, договорна
лихва, търсена единствено за периода от 03.01.2020 г. до 08.03.2020 г. – до
датата на настъпване на предсрочна изискуемост и обезщетението за забава.
Доказаха се е
направени разходи за връчване на Уведомителни писма от *** за съобщаване на
предсрочна изискуемост на кредита /л.44/ в размер на 60 лева, които следва да
се разпределят в тежест на кредитополучателите.
От ССчЕ се
установява и размера на обезщетението за забава, начислено от първия ден след
падежа на първото неизплатено вземане за главница.
С оглед изложеното
съдът приема, че претенциите на ищца се доказаха по основание и размер.
По възражението на
ответника, че вземането за главница е погасено по давност, направено
своевременно в срока по чл.131 ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Това
е така доколкото първата неплатена вноска за главница е с падеж 03.12.2019 г. и
до датата на подаване на заявлението – 12.03.2020 г. не е изтекъл предвидения в
закона 5-годишен давностен срок, не е изтекъл давностният срок и за
възнаградителната лихва и за обезщетенията за забава, както и за вземанията за
разноски.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница ще се присъди и законна лихва върху същата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 12.03.2020 г. до окончателното плащане, каквото искане е
направено в исковата молба и за което е издадена Заповед по чл.417 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски в
заповедното производство – 445.31 лева – платена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение или общо 495.31
лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.
В
исковото производство ищецът доказа следните разноски: 890.62 лева – платена
държавна такса и 160 лева – платен депозит за ССчЕ.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 1150.62
лева, които ще се присъди изцяло.
С Протоколно
определение от 08.07.2021 г. съдът е осъдил ответницата О.К. да заплати на вещо
лице М. сумата в размер на 90 лева – депозит за ССчЕ. Определението е влязло в
сила на 23.07.2021 г. и подлежи на изпълнение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА “Обединена Българска банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата в размер на 21 539.71
лева
– дължима главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от ***,
изменен с ДС № ***
и ДС № ***,
395.28 лева – договорна лихва за
периода 03.01.2020 г. до 08.03.2020 г., 11.65
лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода
03.12.2019 г. до 08.03.2020 г. /вкл./, 21.38
лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода
09.03.2020 г. до 11.03.2020 г. /вкл./, 237.47
лева – разноски за подновяване на договорна ипотека, 60 лева – такси по ТТРЗЧСИ за връчване на Уведомително писмо – ПДИ,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.03.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3975/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА О.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА “Обединена Българска банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата в размер на 495.31 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 3975/2020 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 1150.62 лева – разноски в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на вещо лице М.М. срещу О.Б.К., ЕГН ********** за сумата от 90
лева –депозит за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ