Р Е Ш
Е Н И Е
№ 367/06.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти
състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Л*** и с участието на прокурора А***
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 252 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр.Ловеч срещу Министерство на правосъдието София, впоследствие с последно уточнение вх.№ 1110/31.05.2018 г./ л.61 от делото/, изрично посочено срещу административния ръководител на затвора в гр.Ловеч и главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, с цена на иска 1400 лева „ за неимуществени вреди състоящи се в лишаване от право на здраве, лишаване от право на телевизия и радио по ЗИНЗС, което уронва човешкото достойнство е в причинна следствена връзка за причиняване болки, страдания, безсъние, психически и физически дискомфорт..”. Молбата депозирана пред Административния съд София- град, с определение № 7653 от 07.11.2017 г. постановено по административно дело № 10559/ 2017 г. от АССГ се приема, че на основание чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявената искова молба е подсъдна като първа инстанция на Административен съд Ловеч, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на АС Ловеч. Поради отвод на петимата съдии с определение № 809 от 23.11. 2017 г. по адм. дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Ловеч същото дело е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг административен съд за неговото разглеждане и решаване. С определение № 15564 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 13562/ 2017 г. по описа на ВАС, административно дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Ловеч е изпратено за разглеждане на Административният съд Монтана. С определение № 591 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 590/ 2017 г. АС Монтана е повдигнал спор за подсъдност между него и Административния съд София- град пред Върховния административен съд, който да определи кой е компетентният съд, който да разгледа исковата молба на И. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Ловеч, на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Върховният административен съд с определение № 425 от 11.01.2018г. по адм. дело № 323/2018 г. е изпратил по компетентност исковата молба на И.Г. за разглеждане на АС Монтана. С разпореждане от 15.01. 2018 г. АС Монтана е оставил без движение исковата молба на И. Г., като е дал конкретни указания да се конкретизира исковата му претенция. В молба вх. № 334 от 12.02.2018 г. лицето посочва, че е лишен от право на здраве, както и от радио и телевизия при конвоиране и заявил, че „желае установяване на незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието..”. С протоколно определение от 16.05.2018 г. АС Монтана е разделил производството, като е приел, че в едната част се претендира обезщетение за неимуществени вреди, заедно с оспорването на Заповед № ЛС 04-1228 от 14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която същият е утвърдил „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“. Приел e, че предявената претенция не е родово подсъдна на АС Монтана, а на ВАС, съгл. чл. 132, ал. 2, т. 2 пр. посл. АПК и е прекратил производството в тази част, като го е изпратил на ВАС по компетентност. В другата част, относно претенцията за претърпени неимуществени вреди от действия на служители на ОЗ”Охрана”, затвора в гр.Ловеч, е отделил същата за образуване на отделно производство, образувано настоящото административно дело № 252 по описа на АС Монтана за 2018 г. С разпореждане от 17.05.2018 г. по адм.д.№252/2018 г., съдът е оставил исковата молба в тази част без движение и дал указания на ищеца да отстрани нередовностите, като да уточни надлежния ответник/ л.60 от делото/. С уточнение вх.№ 1110/31.05.2018 г. ищецът е посочил като надлежни ответници административния ръководител на затвора в гр.Ловеч- ст.комисар Р*** Г*** и ГД”ИН”, гр.София, ул.”Г*** . Столетов”№ * /л.61 от делото/. След повторно разпореждане на съда от 04.06.2018 г., ищецът е депозирал молба-декларация за освобождаване от д.такса. С определение от 13.06.2018 г. съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса и оставил без разглеждане исковата претенция по отношение на административния ръководител на затвора в гр.Ловеч- ст.комисар Р*** Г*** прекратил производството в тази част.
Производството продължава по отношение исковата претенция против ГД”ИН”, гр.София, ул.”Г*** . Столетов”№ * , така както изрично е посочел ищеца и повторно заявил в с.з. на 27.06.2018 г. Моли искът да бъде уважен, така както е предявен по отношение на лишаване от право на здраве и правото да притежава телевизор и радиоприемник, обезщетение в размер на 1400 лева за неимуществени вреди. Сочи, че се касае за производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ответника, за това, че са му нарушени правата по Конституция, гарантираща правото на здраве и живот. Посочва, че е следвало да бъде настанен в болницата при СЦЗ гр.София, но не е бил конвоиран на 08.09.2017 г., т.к. носел със себе си телевизор и радиоприемник. След това на 19.09.2017 г. е бил настанен в болницата при СЦЗ гр.София, но т.к. не бил предупреден и нямал при себе си вещи от първа необходимост отказал да остане за лечение. Счита, че искът е основателен и е доказано бездействието на администрацията при затвора в гр.Ловеч и на съответните длъжностни лица при изпълнение на административна дейност във връзка с осигуряване на правото му на здраве, от което е настъпила вреда за него в резултат на тези действия. Счита, че е налице пряка връзка между действията и претърпените вреди и искът следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор с изх.рег.№ Р3254/19.06.2018 г. от процесуалния представител юрк.Попова, се твърди недопустимост и неоснователност на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.
Въпреки даданата неколкократна възможност ищецът не конкретизира кои длъжностни лица и с какви действия или бездействя са му причинили вреди и в какво се изразяват същите. Ищецът първоначално сочи, че това са служетели на ОЗ”Охрана” при затвора в гр.Ловеч, които са му отказали конвоиране до болницата при СЦЗ гр.София, т.к. носил със себе си телевизор и радиопреимник, след това твърди, че това са служители при затвора в гр.Ловеч и сочи за ответник ГД”ИН” гр.София.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено от следното:
Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
От материалите по делото безспорно е установено, че лишеният от свобода И.Й.Г. страда от захарен диабет I тип , като на същия са предоставени необходимите консумативи – личен глюкомер и 450 броя безплатни тест ленти за да може да следи нивата на кръвната си захар /медицинска справка на л.46 и епикриза на л.55 от делото/. С приложената по делото заповед № Л-3999/29.08.2017 г. на началник отдел ”СДВПР” ГДИН, е наредено лишеният от свобода И.Й.Г. *** да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София/ л.22 и 25 от делото/. С писмо рег.№ ЗД №328/04.09.2017 г. от началник затвора в гр.Ловеч до началника на затвора в гр.София и копия до ГДИН, РП Плевен и началника на ОЗ”Охрана” гр.Ловеч, е уведомил адресатите, че има изпраща И.Й.Г. за лечение в СБАЛЛС към затвора в гр.София и че след приключване на лечението същият следва да бъде върнат в затвора в гр.Ловеч /л.23 и 26 от делото/. В изпълнение на тази заповед на 08.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. служителите на съдебна охрана са били в затвора в гр.Ловеч, но т.к. в багажа на И.Й.Г. са установили наличието на електронна техника – телевизор, което не е разрешено съгласно заповед на Министъра на правосъдието /от 15.08.2017 г./, са настояли да остави телевизора. И.Й.Г. категорично отказал да изпълни това тяхно нареждане и по тази причина не бил конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София /докладни и обяснения на л.31 – 37 от делото/. Безспорно е установено също, че на 19.09.2017 г. И.Й.Г. е постъпил за лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София- вътрешно отделение, но същият доброволно е напуснал болничното заведение, като е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на болничното лечение/л.55 и 56 от делото/.
Съдът приема, че е доказано, че ищецът не е конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София на 08.09. и 12.09.2017 г., но това е станало вследствие категоричния негов отказ да остави съдържащата се в багажа му електронна техника- телевизор. Като по този въпрос няма спор в производството. От приложената по делото заповед № ЛС04-1228/14.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на главна дирекция ”Охрана”, безспорно се установява, че действително съгласно чл.24, т.6 „Забранено е в багажа на конвоираното лице да има електроника и информационни технологии/ИТ/л.49-52 от делото/. Поради което служителите, дали от главна дирекция ”Охрана”, както се твърди първоначално или служителите от затвора в гр.Ловеч, както се уточнява впоследствие не са действали неправомерно. От друга страна от доказателствата по делото безспорно се установява, че 19.09.2017 г. И.Й.Г. е постъпил за лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София - вътрешно отделение, но същият доброволно е напуснал болничното заведение, като е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на болничното лечение/л.55 и 56 от делото/. Т.е. макар и малко по-късно, същият е конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София, но същият доброволно я е напуснал, като ищецът не оспорва и този факт, но само твърди, че не бил предупреден, че ще остане за лечение и бил без вещи от първа необходимост.
При така установените и неоспорени фактически обстоятелства, съдът формулира следните изводи.
Съдът приема, че искът е допустим за разглеждане при следните съображения: Действително от уточнената формулировка на претенцията „обезщетените за неимуществени вреди поради непроведено лечение, т.к. не бях откаран в СБАЛЛС, поради това, че държа телевизор..” / вих уточнение вх.№28157/05.10.2017 г. на л.6 от делото и в с.з. на 27.06.2018 г./, подържана във всички последващи уточнения, се създава впечатление за допустимост на претенцията. При анализ обаче на многобройните уточнения, процесуални искания и изследване на действителната воля на ищеца, който сочи за ответник ГДИН, гр.София, съдът приема, че е сезиран с иск за обезщетение за настъпили вреди в следствие на действие на затворническата администрация, като последното се изразява в това, че не са изпълнили задължението си да извършат необходимите действия и да осигурят на И.Й.Г. необходимото му лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София, поне такива са твърденията на ищеца. Съдът приема, че претенцията за обезвреда е за неимуществени вреди от действията на служители на затвора в гр.Ловеч/ГДИН/, доколкото такава воля се установява от формулирано от ищеца становище в с.з. на 27.06.2018 г./ л.104 от делото/, макар и изключително непрецизно, но изрично заявено от ищеца. Това е така, защото всяко нарушение, поради неизпълнение на законови разпоредби, при което са настъпили вреди подлежи на обезвреда. Вредите могат да бъдат имуществени или неимуществени, като ищецът определя каква ще бъде претенцията и съдат е длъжен да се съобрази с изявената воля от ищеца. В случая, доколкото формулировката “неимуществени вреди от правото на здраве…” е юридически nonsence и доколкото ищецът не изразява конкретно в какво се изразяват претърпените вреди, а съдът е длъжен да съдейства за изясняване на действителната воля на страните, като отстранява формални грешки и неясноти в изявленията им, то уместно е да се приеме, че претенцията е за неимуществени вреди, пароди действия на служители при затвора в гр.Ловеч, поради което лицето не е настанено за лечение в СБАЛЛС към затвора в гр.София.
За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Претенцията е за вреди, неимуществени /не конкретизирани/, периодът, през който са търпени вредите, посочен от ищеца е 08.09.2017 г. до настоящия момент. От исковата молба и последващите уточнения се установява, че искът е насочен срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/.
Съдът намира, че на първо място безспорно е установено, че лицето не е настанено за лечение в СБАЛЛС към затвора в гр.София, както се твърди в исковата молба, но само за периода от 08.09.2017 г. до 19.09.2017 г./л.55 и 56 от делото/. От друга страна в този случай Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 от АПК пояснява, че исковете се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали вреди. Доколкото се твърди, че на ищеца е отказано конвоиране, то тези действия са задължение на служители на главна дирекция ”Охрана” /ГДО/ към МП, което е отделно юридическо лице, поради което отговорността за техните действия следва да носи тази институция, а иск срещу това юридическо лице ГДО гр.София не е подаден. Оттук произтича неоснователността на исковата молба в тази част и за цитирания период срещу посочения ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
От друга страна твърденията, че е „лишен от здраве, от право на телевизия и радио по ЗИНЗС, което уронва човешкото достойнство и му причинило болки, страдание, безсъние, психически и физически дискомфорт....”/ л.4 от делото/, за тези твърдения не са представени доказателства, т.к. самият ищец не твърди да са му отнели телевизор или радио, а само, че са отказали да го конвоират с телевизор.
Когато е предявен иск за обезщетение, незаконосъобразността на действията или бездействията се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетението – чл. 204, ал. 4 от АПК. Съдът счита, че в случая не е установено в производството действие или бездействие на служители при затвора в гр.Ловеч, които да са в нарушение на законови разпоредби и с които да са нарушени или застрашени правата на ищеца.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе издаден незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Вредите от своя страна са имуществени, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи и неимуществени, изразяващи се в негативни психически преживявания.
По претенцията на ищеца за неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразно действие на длъжностни лица от ГД “Изпълнение на наказанията”, съдът намира:
От една страна нито в иска, последвалите уточнения, както и от становището на ищеца не са конкретизирани конкретни отрицателни психически преживявалия, които е преживял ищеца. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин да са настъпили такива. От друга страна от събраните по делото доказателства се установява, че заболяванията на ищеца предхождат исковия период, поради което и влошаване на здравословното му състояние също не може да бъде разглеждано като пряка и непосредствена неимуществена вреда от това, че не е своевременно конвоиран до СБАЛЛС към затвора в гр.София, още повече такова влошаване не е доказано, а ако е било налице, то ищецът едва ли би отказал хоспитализация на 19.09.2017 г./ л.56 от делото/.
Не са ангажирани от ищеца доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин неимуществени вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия на администрацията на затвора гр.Ловеч, а именно „ лишаване от право на здраве, телевизия и радио..”. Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му и изтърпявано и към момента наказание, което безспорно се отразява негативно на всичките му преживявания, усещания, дори и права. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпяни физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган, поради което следва да са конкретизирани от ищеца и доказани. Това в случая не е направено от ищеца. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на затвора гр.Ловеч. В случая, ищецът дори не е посочил конкретно в какво се изразяват физически и психически болки, страдания и неудобства. Това налага извод, че такива не са преживени в повече от обичайните за лице, което изтърпява наказание по НК.
Предвид гореизложеното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка, между състоянието на ищеца и действията на администрацията, съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с цена на иска 1400 /хиляда и четиристотин/ лева като обезщетение „за неимуществени вреди състоящи се в лишаване от право на здраве, лишаване от право на телевизия и радио по ЗИНЗС, което уронва човешкото достойнство е в причинна следствена връзка за причиняване болки, страдания, безсъние, психически и физически дискомфорт..”
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 АПК на
страните да се изпрати препис от решението.
Административен съдия: