№ 594
гр. Дупница, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101597 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от ищцата В. Л. З. обективно и
субективно съединени искове, както следва:
1. Срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД:
1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за паричен заем с № 4647447/22.11.2022г.,
като противоречащ на закона и добрите нрави;
2. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата от сключения между страните договор за паричен заем
с № 4647447/22.11.2022г., регламентираща размера на възнаградителната лихва
на 40%.
2. Срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД:
1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за предоставяне на гаранция с №
4647447/22.11.2022г., като противоречащ на закона и добрите нрави;
2. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от сключен между страните договор за
предоставяне на гаранция с № 4647447/22.11.2022г., предвиждаща задължение за
1
ищцата да заплати сумата от 1350.84 лева.
Релевират се доводи, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за паричен заем с № 4647447/22.11.2022г., по силата на който на
ищцата, в качеството й на заемополучател била предоставена главница в размер на
2600.00 лева, като в договора било предвидено, че ГПР възлиза на 49.03%, лихвеният
процент възлизал на 40%; лихвеният процент на ден, приложим при отказа от договора
възлизал на 0.11%, като не бил посочен изрично лихвеният процент на ден, съобразно
задължителните изисквания на ЗПК. Общата сума, дължима по договора за заем
възлизала на 3197.16 лева като в нея не се включвала такса поръчител. На същата дата
ищцата сключила и втори договор за предоставяне на гаранция с №
4647447/22.11.2022г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, обезпечаващ
сключения договор за заем. Съгласно договора за предоставяне на гаранция било
предвидено задължение за ищцата да заплати сумата от още 1350.84 лева, която сума
не била включена в ГПР като било предвидено изрично, че тази допълнителна сума е
разсрочена в 12 месечни вноски, дължими на същите дати, на които следвало да се
заплатят и вноските по основния ДПЗ и то в полза на заемодателя – ответник „Изи
Асет Мениджмънт” АД, а не в полза на гаранта. В тази връзка се изтъква
обстоятелството, че ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е дъщерно дружество
на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Ищцата счита, че договорът за заем нарушава изискванията на ЗПК като в тази
връзка са изложени следните съображения: нарушена е нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР като
същевременно се сочи, че размерът на ДЗП е многократно над допустимия по ЗПК в
размер от 50%. Същевременно намира, че договорът за заем противоречи и на
следните разпоредби от ЗПК: на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото съдържанието
му е неясно и неразбираемо за потребителя, тъй като изначално съдържа подвеждащи
клаузи, каквато е тази за таксата поръчител; на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК,
доколкото не е посочен изрично срок на договора за заем; на нормата на чл. 11, ал. 1, т.
9а ЗПК, доколкото не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент; на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото в договора и в погасителния
план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната
погасителна вноска; на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК.
Ищцата счита, че договорът за предоставяне на гаранция №
4647447/22.11.2022г. е нищожен, на основание чл. 26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е
сключен при нарушаване на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че срещу сумата от 2600 лева не получавала
каквато и да било насрещна престация, като същевременно била принудена да сключи
2
договор за предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от заемодателя
дружество.
В ИМ се твърди още, че с договора за предоставяне на гаранция се стигало
единствено и само до увеличаване на дължимата сума, без каквато и да е насрещна
престация. На следващо място, ищцата заявява, че процесният договор бил нищожен,
поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР
и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението, което следвало да се заплати по процесния договор следвало да
бъде отразено в определения ГПР. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция по своята същност представлявало разход по кредита, който
е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на процесния
договор се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
договорът за предоставяне на гаранция е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и
ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че същият бил сключен във вреда на потребителя и не
отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и по този начин водел
до неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че процесният договор не бил
разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Ето защо счита, че е налице нееквивалентност между
престациите. С оглед изложените съображения намира предявените искове за
основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответните страни, с които
оспорват предявените искове като неоснователни като в тази връзка са релевирани
следните възражения: в ГПР не бил включен разход за възнаграждение на поръчител;
договорите и клаузата за поръчителство не са нищожни като същите са съобразени с
всички законови изисквания, предвидени в ЗПК; самият ищец е избрал да сключи
договор за кредит с ответника „Файненшъл България“ ЕООД като възможност да
обезпечи кредитното си задължение, въпреки че е реално е разполагал и с други
възможности, от които не се е възползвал. С оглед изложените съображения намират
предявените искове за неоснователни. Претендират разноски.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем с №
4647447/22.11.2022г. и договор за предоставяне на гаранция с № 4647447/22.11.2022г.,
поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с
чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите
нрави.
Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.
3
19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и наличие на неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявените искове
следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 31, стр.
2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че между
ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем с
№ 4647447/22.11.2022г., обезпечен със сключен между ищцата и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция с №
4647447/22.11.2022г.; обстоятелството, че заемодателят – ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт” АД е едноличен собственик на капитала на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД.
Видно от представения по делото договор за паричен заем с №
4647447/22.11.2022г. /л. 15 и сл. от гр. дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/
се установява, че по силата на сключения с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор ищецът, в качеството си на заемополучател е получил сумата от 2600.00 лева
като ГПР бил определен в размер на 49.03 %, ГЛП в размер на 40%, като в самия
договор не е посочен размерът на дължимото възнаграждение по сключения договор за
предоставяне на гаранция като същевременно и размерът му не съставлява компонент
от съдържанието на ГПР. Същевременно от представения по делото договор за
предоставяне на гаранция с № 4647447/22.11.2022г. /л. 27 и сл. от гр. дело №
33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/ се установява, че съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от договора /л. 28 от гр. дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/ ищецът
следвало да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 1350.84 лева /л. 28 от гр.
дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/, платимо разсрочено на 12 вноски,
всяка от които в размер на 112.57 лева.
В чл. 4 от договора за потребителски кредит /л. 16 от гр. дело № 33169/2024г.
по описа на СРС, 174 с-в/ е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в
разпоредбата обезпечения.В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на
гаранция /л. 27 от гр. дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/ е посочено, че
ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на гарант е задължен да
издаде гаранция за плащане в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД като за
целта съгласно чл. 3 от договора ответникът следва да заплати възнаграждение в
размер на 1350.84 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
112.57 лева.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното:
въпреки че всеки един от посочените два договори формално да представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с
основното задължение по кредита. По изложените съображения съдебният състав
намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор
за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД,
както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на
4
гаранция /л. 28 от гр. дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/ е предвидено, че
уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по 112.57 лева не
постъпва в патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД, а е уговорено като част от
погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съдът счита, че уговореното в чл.3 от договора за
предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда
права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата
нищожност.
С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез
сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор
за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 49.03% /л. 16 от
гр. дело № 33169/2024г. по описа на СРС, 174 с-в/, но в същия не е включено
възнаграждението за предоставената банкова гаранция, възлизащо на месечната сума
от по 112.57 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Във връзка с гореизложеното заслужава внимание и обстоятелството, че с
изготвения доклад /л. 31, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че заемодателят –
ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД е едноличен собственик на
капитала на ответника „Файненшъл България“ ЕООД. По този начин печалбата на
ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД за извършената от него търговска
дейност като гарант се разпределя и в „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Така
икономически по - слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на гаранта
възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за
заем – 22.11.2022г., без значение дали е изправна страна по същия.
Процесните два договори са нищожни, поради накърняване на добрите нрави,
доколкото възнаграждението за гаранта, която се претендира по тях е определена под
условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в
договора за заем като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне
на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и
5
реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
процесните договори противоречат и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което
се цели забранена от закона цел – въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключените договори
противоречат на закона. От договора за потребителски заем е видно, че
предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина на
изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения
в договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече – уговорено е, че
дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 112.57 лева
следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и
същото следва да бъде заплатено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД .
Заслужава внимание и обстоятелството, че дължимите по договора за
предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за сметка на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, както и че
плащането на дължими по този договор суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ще се
считат за валидно плащане към „Файненшъл България“ ЕООД.
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат заем в размер на 2600.00
лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от
1350.84 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени
добрите нрави, което води до нищожността на сключените два договора.
Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
"гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне на поръчителство, цели
заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявените главни
искова са основателни и доказани изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
6
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 160.00 лева –
държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.
В. Ф. С. от САК, при съобразяване на направените от ответниците възражение за
прекомерност в законоустановения за това срок следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер от 400.00 лева като при определяне на размера съдът е взел
предвид следните обстоятелства: делото е приключило в рамките на едно-единствено
съдебно заседание, в което адв. С. не се е явил; не са приети експертизи; не са
разпитвани свидетели; действително ответниците са двама, но в случая е налице
специфично обстоятелство, изразяващо се в сключването на два договора с всеки един
от ответниците, които обаче са неразривно свързани помежду си и дори и при
завеждане на един иск срещу само един от ответниците, процесуалната защита по
съществото си била идентична на реализираната.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от В. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 иск с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД
нищожността на договор за паричен заем с № 4647447/22.11.2022г.
ПРОГЛАСЯВА по предявен от В. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, офис 40-46 иск с правно
основание чл.26, ал. 1 ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на гаранция с №
4647447/22.11.2022г.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл България“
ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър Център“ ет. 2, офис 40-46 да заплатят на В. Л. З., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160.00 лева – разноски за
производството пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл България“
7
ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър Център“ ет. 2, офис 40-46 да заплатят на адв. В. Ф. С. от САК, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. възнаграждение в размер от 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8