Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2020 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2861/2019
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Инспекция
по труда” – Варна /ДИТ/, подадена чрез ст.ю.к.О., срещу Решение № 1636/09.09.2019
г. постановено по НАХД № 2258/2019г. по описа
на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-009910/08.08.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна, с което на „С. турс 2001“ ЕООД
на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение
на чл.11, ал.5, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучени и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Навеждат
се доводи за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, представляващи касационни основания съгласно чл.348,ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че решението на Районен съд Варна е незаконосъобразно, поради неправилно
възприета от въззивния съд фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на решението
на Районен съд Варна, като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се
потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли съда
да я уважи.
Ответникът
по касация – „С. турс
2001“ ЕООД, чрез адв.С., с депозирано в съда становище изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на съдебни
разноски в размер на 300 лв. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение на касатора, в случай, че съдът
уважи касационната жалба.
Представителят
на ВОП намира обжалваното решение за правилно, поради което пледира за
оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „С.
турс 2001“ ЕООД против наказателно постановление /НП/ № 03-009910/08.08.2018 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството на основание
разпоредбите на чл.416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева (триста
лева) за нарушение на чл.11, ал.5, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
За да се произнесе по спора районният
съд е установил от фактическа страна, че на 18.07.2018 г. служители в „Инспекция по труда“
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –
хотел „Елена“, находящ се в КК „Златни пясъци“, стопанисван от дружеството – „С.
турс 2001“ ЕООД. Проверяващите раздали на установените в хотела, лоби бара и
кухнята лица, за които инспекторите възприели, че извършват трудови функции,
декларации по чл.402, ал.1 от КТ за попълване. В кухненското помещение полагала
труд в качеството си на „кухненски работник в студена кухня“ Е. М. А., където се
намирал и нейният син – А. Т. М., който бил 16 – годишен към него
момент. По време на проверката било установено, че св.М. е напуснал кухненското помещение в
хотела и по нейно настояване служител с ръководни функции установил
местонахождението на лицето и го завел при проверяващите. В предадената му
декларация, М. попълнил,
че полага труд в хотел „Елена“, КК „Златни пясъци“ на длъжност „работник
кухня“, с работно време от 15.00 ч. до 21.00 ч. без трудов и граждански
договор, при уговорено дневно трудово възнаграждение от 50 лв., като към
момента на проверката не е получавал трудово възнаграждение. Била извършена в
последствие документална проверка, от която се установило, че с А. М. няма
сключен трудов договор и на лицето не е бил проведен начален инструктаж, поради
което на дружеството съставили АУАН за нарушение на чл.11, ал.5, във връзка с
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е било подадено възражение срещу АУАН. Било
издадено наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.11, ал. 5,
във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
За да отмени наказателното постановление Районен съд
Варна е направил преценка за спазването на процесуалния закон, като е
установил, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че
нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Анализирал е показанията на
разпитаните свидетели, както и доказателствата по делото, като е приел, че не е
безспорно установено, че дружеството има качеството работодател по отношение на
А. М.. Приел е,
че единствено от данните в попълнената декларация и пребиваването на М. в кухнята
на хотела не може да се направи обоснован извод, че лицето е полагало труд в полза на дружеството. Коментирал е показанията на св.Н., от които се установява, че лицето
е пребивавало в хотела, тъй като майка му работи него и е в трудови
правоотношения с дружеството – „С. турс 2001“ ЕООД. Съдът е посочил, че
съдържанието на попълнената декларация от М. се разколебават от факта, че същият
е непълнолетен към момента на проверката. Също така съдът посочва, че
административнонаказващият орган не е събрал доказателства за трайно полагане
на труд от св.М. в полза на дружеството.
Решението на
Районен съд Варна е правилно като краен резултат.
Според разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Според
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа,
конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, от
което следва, че работодателят няма пряко задължение за документиране на
инструктажа. Задължението за документиране е на съответното длъжностно лице.
Задължението на работодателя е друго - да определи длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажите, при неизпълнението на което
изпълнителното деяние на евентуалното административно нарушение би било
различно от описаното в обжалваното НП – работодателят не е документирал провеждането
на начален инструктаж по безопасност и здраве. Само в този случай работодателят
би бил правилният субект на административнонаказателна отговорност по основния
състав на чл. 413, ал. 2, пр. 1 от КТ, какъвто видно от съдържанието на НП не е
посочен в него – цитиран е само привилегированият състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Предвид неправилно определеният субект на
административнонаказателна отговорност, наказателното постановление се явява
материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в касационната
жалба са изложени твърдения, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредбата работодателят създава организацията и когато не е определено лице, то
отговорността за не документиран инструктаж е негова. Първо в обжалваното
решение не са изложени мотиви, чия е отговорността за документирането на
инструктажа, както и не това е послужило, като мотиви за отмяна на
наказателното постановление. Второ от страна на административнонаказващият
орган, нито в административнонаказателното производство, нито пред съда –
Районен съд Варна и Административен съд Варна, не се доказва по какъвто и да
било начин, че работодателят не е създал организация по провеждането на инструктажи
по безопасност и здраве при работа, за да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството – работодател.
На основание чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН на ответника
по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. , плащането на които е доказано с разписка в
договор за правна защита и съдействие №97/02.12.2019 г. /л.15 от делото /.
Водим от горното, Варненският административен съд,
І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1636/09.09.2019
г. постановено по НАХД № 2258/2019г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА „Инспекция по труда“ Варна да
заплати на „С. турс 2001“ ЕООД ЕИК ********* сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста / лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.