Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 18.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1027 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
142 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против Ю.Д.С. в качеството
му на наследник на Д.И.С..
Ищецът заявява, че наследодателят на
ответника Д.И.С. преди смъртта си е бил купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. А* В* № *, бл. В* *, ет.
* с абонатен № 03041300150. За периода от 28.10.2015 год. до
21.01.2019 год. в този имот дружеството доставило и на ответника била
разпределена топлинна енергия на обща стойност 811.88 лева, за което били издадени 21 броя фактури. Ищецът претендира заплащането на тази сума и
лихва за забава от периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставка, до 18.02.2019 год. в размер на 123.54 лева,
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 20.02.2019
год. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Ответникът
в своя отговор оспорва предявения
иск.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за заплащане на суми
за главници и лихви за забава за месеците октомври, ноември и декември 2015
год., за януари, февруари, март и април 2016 год., по отношение на които е изтекла тригодишната
погасителна давност.
Ответникът прави следните
възражения: че не е верен отопляемият обем на имота му, посочен като такъв по
проект в приложените фактури; че в имота му няма отоплително тяло без уред; че
въобще няма отоплителни тела; че не е вярна посочената в отделните фактури
инсталирана мощност на отоплително тяло с уред в сградата, а в приложените по
делото през периода е посочено отоплително тяло с уред с различен номер и съответно различна
инсталирана мощност, определяща начисленията за отоплително тяло без уред.
Ответникът възразява, че не е
било налице реално измерване на отдадената от сградната инсталация топлина, че
е невярна приетата за сградата средна температура, влияеща на потребената
енергия и не са отчетени при това
инсталираните в имота му отоплителни тела- климатици. Счита, че тръбите в
банята са част от сградната инсталация и че преминалата през тях топлоенергия е
отчетена един път като отдадена от сградната инсталация и един път като
топлоенергия от отоплително тяло без уред, като по този начин едно и също
количество топлоенергия се калкулира два пъти. В този смисъл оспорва
предявените искове изцяло по основание и
размер. Претендира разноски.
Предвид направеното от
ответника възражение за погасяване на част от задълженията по давност, в
открито съдебно заседание на 02.07.2019 год. е допуснато изменение на исковете,
като този за главница се счита предявен за сумата 750.37 лева, а този за
мораторна лихва- за 104.60 лева. Ищецът навежда, че е основателно възражението
за изтекла погасителна давност само по отношение на първите два подпериода
(28.10.2015 год.- 20.11.2015 год. и 21.11.2015 год.- 18.12.2015 год.), тъй като
срокът за плащане е 45 дни след месеца на доставката, следователно за третия
подпериод 19.12.2015 год.- 19.01.2016 год. падежът на плащане е 15.03.2016
год., а искът е предявен на 20.02.2019 год.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
ответникът е купувач на доставяна от ищеца топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. А* В* № *, бл. В*
*,
ет. *
с абонатен номер 03041300150 в качеството му на наследник на починалите на
14.09.2001 год. Д.И.С. и на 09.11.2014 год. Н*Н*С*.
От представените по делото фактура за топлинна енергия №
**********/10.12.2015 год. за период 28.10.2015 год. за период 28.10.2015 год.
– 20.11.2015 год., фактура за топлинна енергия № **********/10.01.2016 год. за
период 21.11.2015 -18.12.2015 год., фактура за топлинна енергия №
**********/08.02.2016 год. за период 19.12.2015 -19.01.2016 год., фактура за
топлинна енергия № **********/08.03.2016 год. за период 20.01.2016
-19.02.2016год., фактура за топлинна енергия № 00034027418/08.04.2016 год. за
период 20.02.2016- 22.03.2016 год., фактура за топлинна енергия № **********/
08.05.2016 год. за период 23.03.2016 -22.04.2016 год., фактура за топлинна
енергия № **********/08.12.2016 год. за период 22.10.2016 -21.11.2016 год.,
фактура за топлинна енергия № **********/08.01.2017 год. за период 22.11.2016
-20.12.2016 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.02.2017 год. за
период 21.12.2016 -20.01.2017 год., фактура за топлинна енергия №
**********/08.03.2017 год. за период 21.01.2017-20.02.2017 год., фактура за
топлинна енергия № **********/ 08.04.2017 год. за период 21.02.2017 -21.03.2017
год., фактура за топлинна енергия № **********/08.12.2017 год. за период
25.10.2017 -23.11.2017 год., фактура за топлинна енергия № **********/
08.01.2018год. за период 24.11.2017 -21.12.2017 год., фактура за топлинна
енергия № **********/08.02.2018 год. за период 22.12.2017 -22.01.2018 год.,
фактура за топлинна енергия № **********/08.03.2018 год. за период 23.01.2018
-23.02.2018 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.04.2018 год. за
период 24.02.2018 -23.03.2018 год., фактура за топлинна енергия №
**********/08.05.2018 год. за период 24.03.2018- 24.04.2018 год., фактура за
топлинна енергия № **********/ 08.12.2018 год. за период 26.10.2018 -23.11.2018
год., фактура за топлинна енергия № **********/08.01.2019 год. за период
24.11.2018 -21.12.2018 год., решение № ОУ – 05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР,
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по партида №
03-04-13-0-3150от 14.02.2019 год., изравнителна справка за отоплителен сезон
2014/2015 год. за периода 29.10.2014 год. – 21.04.2015 год., изравнителна
справка за отоплителен сезон 2015/2016 год. за периода 28.10.2015 год. –
22.04.2016 год., писмо изх. № 0039Т/ 02.10.2017год. на Топлоснабдяване АД,
писмо изх. № 0026/18.07.2018 год. на Топлоснабдяване АД, договор № 429 от
05.10.1998 год. за доставка на топлоенергия за обект бл. Възраждане Б от
05.10.1998 год., договор № 3/2001 г. от 05.06.2001 год., протокол от 18.02.2001
г., заявление рег. инд. 350 от 22.03.2012 г. на Топлофикация Русе ЕАД, протокол
от Общото събрание на собствениците в ЕС от 19.03.2012 год., списък на живущите
в жил. С*
*
бл. В*
*,
списък на абонатите, живущи в бл. В* * вх. *
справка по лице на Служба по вписванията- Русе за периода 01.01.1992 г. –
12.06.2015 год., заявление от Р*
А*
Д*
рег. № 330/27.03.2017 год., протокол от общото събрание на собствениците в ЕС
от 27.03.2017 год., заявление от Р* А*Д* рег. № 342/30.03.2017 год.,
протокол от общото събрание на собствениците в ЕС, протокол за извършена
услуга, заявление от Д.И.С. вх. № АС – 02509 от 04.09.2008 год., молба –
декларация от Д.И.С. вх. № АО
2236/28.08.1996 год., заявление от Д.И.С.
вх. № АС-02779 от 29.10.2008 год., удостоверение за наследници № 1-1105/
27.02.2019 год., се установява наличието на валидно правоотношение на страните
по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички
съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Според приетата по делото
съдебно- техническа експертиза в процесния апартамент под отчет се води едно
отоплително тяло без уред и не се доставя битова гореща вода чрез
топлопреносната система на ищеца. Имотът на ответника е присъединен чрез
сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД под
абонатен номер 03041300150. В сградата, в която се намира процесният имот, е
въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за процесния период е
осъществявано от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен.
Основните възражения на
ответника касаят верността на посочения във фактурите отопляем обем на имота
му, посочен като такъв по проект, какъвто той заявява, че въобще няма, както и
вероятността едно и също количество топлоенергия да се калкулира два пъти като
топлинната енергия, преминаваща през тръбите в банята да се начислява веднъж
като такава за отоплително тяло без уред и втори път като топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 142 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД за дължими 750.37 лева по 19 броя фактури за периода от 19.12.2015 год. до 21.01.2019 год., представляваща
сбор от неплатената цена за доставена и разпределена топлинна енергия, 104.60 лева- мораторна лихва
върху всяко от задълженията, както и законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението. Условие
за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. От доказателствата
по делото се установява, че ответникът е собственик на апартамент, намиращ се в
сграда- етажна собственост, която е топлоснабдена. Предвид това, същият се
явява клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно
цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се
придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на
индивидуален договор за покупко- продажба между тях. Съдът приема, че между
страните по делото е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна
енергия в процесния имот.
В разпоредбата на чл. 150 отЗЕ
е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно
обстоятелството, че общите условия за продажба на топлоенергия за битови нужди
на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона
ред, както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид което
предвидените в тях правила относно продажбата на топлоенергия обвързват валидно
страните в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
По делото няма спор, че в
процесния апартамент са демонтирани отоплителните тела, не се ползва топла
вода, като единствено в банята има монтирана щранг- лира, която отдава топлинна
енергия в имота. Предвид това, както се установява и от заключението на вещото
лице, ответникът дължи стойността на топлоенергията, отдадена за отопление в
банята от щранг- лирата. Що се касае до стойността на потребената топлинна
енергия, отдадена от щранг- лирите в банята, съдът намира за неоснователни
изложените в отговора на исковата молба доводи за нейната недължимост. На първо
място, следва да бъде посочен за неоснователно възражението, че щранг- лирата
не представлява отоплително тяло, а част от сградната инсталация. Съгласно
заключението на вещото лице и при изслушването му в съдебно заседание изрично
посочва, че тя е отоплително тяло, което преминава по вертикала през баните на
апартаментите в сградата и служи за отоплително тяло на всички бани. Предвид
това, щранг- лирата представлява тръбно отоплително тяло, част е от отоплителната
инсталация на сградата, а не от сградната инсталация, поради което топлоенергията,
отдадена от нея, се заплаща като дял от енергията за отопление, а не като дял
от енергията, отдадена от сградна инсталация. Видно е, че в Методиката за
дялово разпределение е предвиден самостоятелен метод за разпределяне на
отделената от щранг- лирата
топлоенергия- като отоплително тяло без уред за индивидуално отчитане - т. 6.9
и не е възможно при спазване Методиката за дялово разпределение, топлоенергията
за щранг- лира да бъде определяна като такава, отделена от сградната
инсталация, която се изчислява по т.6.1.1, каквито са опасенията на ответника. Като
неоснователен следва да бъде приет и наведения от него довод, че не дължи
стойността на отдадената топлоенергия от щранг- лирата, при определянето й като
такава за отопление, предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, съгласно
която клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлоенергия само за
отдадената от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата такава. Въпреки че по своето естество представляват отоплителни тела,
Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на него Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да
се отказват едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма
монтиран уред за дялово разпределение. Предвид това, енергия, отдадена от
щранг- лира, няма да се начислява само в хипотезата, когато всички собственици
в сградата- етажна собственост, присъединени към абонатната станция по
вертикално местоположение на имотите, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг- лирите и има техническа
възможност за изключването им. Ако обаче всички собственици не са декларирали
отказ от използването на щранг- лири или няма техническа възможност за
изключването на тези отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се
дължи.
Поради изложеното, въпреки че в
процесния имот не е ползвана енергия за отопление, тъй като отоплителните тела
са демонтирани, законосъобразно е начислявана енергия за отопление от щранг- лира,
която представлява отоплително тяло без мерителен уред. Липсата на отопление в
жилищните стаи и липсата на потребление на топла вода са отчетени от ищцовото
дружество, което е начислявало топлинна енергия единствено за сградна
инсталация и щранг- лира.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че не дължи суми за топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация. В експертизата вещото лице е записало, че не е открило
документ, съгласно който етажната собственост на бл. Възраждане Б са избрали
начин на изчисляване на дял „сградна инсталация“ по смисъла на чл. 63, ал. 2 от
Наредба 16-334 за топлоснабдяването, поради което при контролните изчисления е
използвал формулата, записана в т. 6.1.1 от методиката към същата наредба, на
основание чл. 63, ал. 7 от първата. В т. 6.1.3. от методиката обаче е
предвидено, че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация,
се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Такъв
проект ищецът не представи, съгласно разпределената доказателствена тежест и
при наличието на изрично възражение от ответника, че този на жилището му,
посочен в процесните фактури- 224.15 куб.м., не отговаря на действителния, а е
значително по- малък, а за сградата въобще не е изготвян проект. При това
положение съдът намира за недоказан по основание и размер иска в тази му част.
Въпреки че по делото не е
представена фактура за периода 22.12.2018 год.- 21.01.2019 год., вещото лице е
посочило, че топлинната енергия за сградна инсталация, падаща се на имота, е
0,3607, а топлинната енергия за отопление в имота е 0,27089. При това положение
и при цена на топлинната енергия за периода 99.14 лева с ДДС, дължимата сума е
62.62 лева, от които съдът с прости изчисления установи, че 35.76 лева са за
дял сградна инсталация и 26.86 лева за отопление. Въз основа на посочените във
фактурите суми и даденото от вещото лице заключение, съдът установи, че общо за
периода дължимата сума за дял сградна инсталация е 462.65 лева, а дължимата
сума за отопление е 287.72 лева или общо 750.37 лева, съобразно допуснатото
изменение на иска.
Изложеното до тук мотивира
извод за основателност на иска за сумата 287.72 лева и неоснователност над нея
до предявената 750.37 лева.
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. С оглед частичната основателност на иска и на
основание чл. 162 от ГПК, съдът определи с помощта на софтуерен продукт, че
дължимата мораторна лихва за всяко от задълженията на посоченото правно
основание, е в общ размер 39.55 лева.
Неоснователно е възражението на
ответника, заявено едва в пледоарията по същество относно недопустимостта на
иска, предвид неизготвянето на изравнителни сметки за отоплителни сезони
2016/2017 и 2017/2018 год. На първо място то е несвоевременно и не е било
предмет на обсъждане и доказване по делото. В приложените на листи 33- 37 вкл. писма
от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД до ТОПЛОФИКАЦИЯ- РУСЕ ЕАД е посочено правното основание,
на което не са изготвени изравнителните сметки за съответните отоплителни
сезони- чл. 73, ал. 1 и 2 от Наредбата за топлоснабдяването, според който разпределението на топлинната енергия по реално
месечно потребление се извършва чрез месечно снемане на показанията на всички
индивидуални уреди за дялово разпределение и водомери за топла вода от лицата
по чл. 139б ЗЕ,отчетени от самите тях или от клиентите в етажната собственост.
Не се изготвя изравнителна сметка за съответната година при пълен отчет на всички
уреди по ал. 1, извършен от лицето по чл. 139а ЗЕ. На основание чл. 45 от ОУ на
ищцовото дружество при възстановяване на суми по изравнителни сметки, е необходимо
да бъдат заплатени всички задължения на купувача. При наличие на задължения
продавачът разплаща със сумите за възстановяване най- старите възникнали
задължения. В случая при наличието на висящ съдебен процес, такова прихващане
би било възможно само при съответно възражение.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 153.11 лева за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза и платена държавна такса, съобразно
уважената част от исковете. Процесуалният представител на ответника претендира
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, което било отразено в договора за
правна защита и съдействие. Такава уговорка между страните липсва в приложения
към отговора договор № 167363/05.06.2019 год., не е приложено и посоченото
споразумение, от което да е видно дали и в коя от хипотезите на чл. 38 от ЗА се
намират страните, поради което е невъзможно да се прецени и присъди.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.Д.С.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток,
представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК *********, сумата 287.72 лева за доставена топлоенергия в периода от 19.12.2015 год.
до 21.01.2019 год., законна лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 39.55 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ
Изток, представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК ********* против Ю.Д.С.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** искове за заплащане на дял сградна
инсталация в размер на 462.65 лева
за периода от 19.12.2015 год. до 21.01.2019 год., законна
лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 65.05 лева.
ОСЪЖДА Ю.Д.С., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния
директор С*
Ж*
Ж*,
ЕИК ********* сумата 153.11
лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: