Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.12.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: СВЕТЛА
ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2514 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
118 от 15.09.2020 година на Директора на ОДБХ град Стара Загора, с което на Н.Т.Т.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.19, във връзка с чл.417, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по
безопасност на храните град Стара Загора, представлявана от Директора Дамян
Миков Миков, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща ползвана правна помощ
по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 118 от 15.09.2020 година на Директора на ОДБХ град Стара
Загора, с което на Н.Т.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.19,
във връзка с чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Н.К. ***
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират за направените по
делото разноски.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител – адвокат Яна Иванова от АК Стара Загора,
намира жалбата за неоснователна, поради което моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление. Подробни съображения излага в хода на съдебните
прения и в постъпилите по делото писмени бележки. Претендират за направените по
делото разноски, заплатени за ползваната правна помощ.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Н.Т.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 29-ЗЖ от 08.04.2020
година за това, че на 02.04.2020 година при извършена проверка в животновъден
обект с регистрационен № 6070А-0056, собственост на Н.Т.Т., на адрес *** е
установено, че Т. отглежда в обекта 2 /два/ броя овце без ушни марки – животни,
които не са идентифицирани съгласно изискванията на чл.51 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. С това е прието, че Т. в качеството си на
собственик е допуснал в обекта и се грижи за два броя животни, които не са
идентифицирани по чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.132, ал.1, т.9 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. При съставяне на акта жалбоподателя не се е
възползвал от правото си на възражение, нито е подал такова в писмен вид.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя,
на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е
наложено административно наказание – „глоба“ към минимален размер от 500 лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
животните подлежат на официална идентификация. А съгласно чл.132, ал.1, т.19 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците на животновъдни обекти
със селскостопански животни, са длъжни да не допускат в обекта животни, които
не са идентифицирани по чл.51 от закона. При констатирано административно
нарушение в тази насока е предвидено административно наказание – „глоба“ в
размер от 500 до 2000 лева. Следователно за да е налице административно
нарушение в тази насока, следва да се установи, че собственик на животновъден
обект полага грижи за животни,които не са идентифицирани по силата на закона, с
което свое действие допуска в обекта си животни които не са идентифицирани по
смисъла на закона.
От
събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че към
момента на проверката в животновъдния обект, собственост на жалбоподателя са
установени две животни /овце/ които са били допуснати от собственика в обекта и
не са били идентифицирани по смисъла на чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. За това не се спори по делото и съдът го приема за безспорно
установено. От друга страна това се потвърждава от показанията на разпитаните
по делото свидетели и от съставения в тази връзка, акт за установяване на
административното нарушение. Противоречиви доказателства не събраха по делото.
В
тази връзка съдът намира, че с оглед установеното, в съответствие със закона е
извода на административно-наказващия орган за осъществен от жалбоподателя Н.Т.Т.,
състав на нарушението по чл.132, ал.1, т.19, предложение първо от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Както бе посочено, цитираната разпоредба
вменява в задължение на собствениците на животновъдни обекти, със
селскостопански животни да не допускат в обекта животни, които не са
идентифицирани по чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл.51 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че животните подлежат на
официална идентификация, а органът, който осъществява контрол за това е БАБХ и представителствата
и по места. В настоящия случай несъмнено Т. е собственик на проверявания
животновъден обект, в който при проверката е установено, са допуснати два броя
животни без да са идентифицирани по смисъла на чл.51 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, за което безспорно Т. е знаел. Следователно
той не е изпълнил задължението си по чл.132, ал.1, т.19, предложение първо от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, да не допуска в собствения си
животновъден обект, животни които да не са идентифицирани по реда на чл.51 от
същия закон.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е
допуснато, при това виновно, нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. В тези случаи по реда на чл.417, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност е предвидено административно
наказание – „глоба” в размер от 500 до 2 000 лева. Съобразявайки се с тежестта
на нарушението, това че е за първи път и неговата неголяма обществена опасност
и значимост, административно – наказващия орган, съвсем правилно и
законосъобразно е наложил глоба към минималния предвиден в закона размер от 500
лева.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно
63, ал.5 ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, във връзка с чл. 27 е от Наредбата
за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото, проведените две съдебни заседания, в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за ползвана правна помощ в размер на
300 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на
жалбата.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: