Решение по дело №2032/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3606
Дата: 25 юли 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20231110202032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3606
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110202032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Р. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-014740/05.08.2022г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в АУАН не са посочени
обстоятелствата, въз основа на които полицейските служители са преценили,
че на жалбоподателя следва да бъде направена проверка за употреба на
наркотични вещества. Наведен е довод, че проверката е извършена в
нарушение на Наредба № 1/19.07.17г., тъй като не е налице случай по чл. 4,
ал. 1 от Наредбата, а не е спазен редът по чл. 5, ал. 1 от същата. Моли се за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от адв.
Д, която моли НП да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата.
1
Освен това счита, че в АУАН и НП са посочени две нарушения – отказ да
бъде извършена проверка за наркотични вещества и неизпълнение на
предписание за явяване в лаборатория. В талона за медицинско изследване
било отразено, че нарушителят се изпраща за изследване концентрацията на
алкохол в кръвта, а не за проба за наркотични вещества. Изтъква, че в друго
производство ЗППАМ е била отменена.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2022г. около 00.05 часа в гр. София жалбоподателят Л. Р. С.
управлявал лек автомобил “Опел Корса“ с ДК № по бул. ”Цар Борис III” с
посока на движението от ул. „Ал. Пушкин” към ул. „Житница”. След ул.
„Тодор Каблешков“ жалбоподателят бил спрян за извършване на полицейска
проверка. На жалбоподателя била извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство, след което полицейските служители предложили на
водача С. да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, а именно с DRUG TEST 5000 ARME № 0069, като
жалбоподателят Л. С. отказал. Бил изготвен талон за медицинско изследване
№ 087407, в който било отразено, че Л. С. отказва да даде проба с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, като талонът бил предявен на и
подписан от М.
Св. М. Д. съставила на Л. С. АУАН № 655237/21.07.22г. за нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, като в АУАН било вписано, че нарушителят има
възражения.
Срещу АУАН е депозирано възражение с вх. № 78593/29.07.22г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332-
014740/05.08.22г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за това, че е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с DRUG TEST 5000 № 0069.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.20218г. актосъставителят е
2
компетентен да издаде АУАН, а началникът на група в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана
Борисова, началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03
сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелката М. Д., както и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК
– АУАН № 655237/21.07.22г., талон за медицинско изследване № 087407,
справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021. и заповед №
8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелката М. Д.. От показанията на същата се
установява както факта на управлението от страна на Л. С., така и отказа на
водача С. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. От показанията на М. Д. се установява, че е предложила на
жалбоподателя да бъде проверен с техническото средство за употреба на
наркотични вещества, но той е отказал, включително и причините, поради
които отказва – предходна употреба на канабис. Приобщените по делото
писмени доказателства изцяло подкрепят гласните доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена
3
проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 21.07.2022г.
жалбоподателят Л. С. е управлявал лек автомобил “Опел Корса“ с ДК № по
бул. ”Цар Борис III” с посока на движението от ул. „Ал. Пушкин” към ул.
„Житница”. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС Л. С. е
спрян за проверка от полицейските служители М. Д. и Б. М., като св. Д.
предложила на С. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с DRUG TEST 5000 № 0069, като жалбоподателят е отказал да
му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали С. е бил употребил наркотични вещества или не,
респ. дали е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества със
съответния тест /независимо дали преди това жалбоподателят е употребил
наркотични вещества или не/ С. е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Показанията на
разпитаната свидетелка М. Д. категорично установяват това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина
за отмяна на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите в жалбата и в
съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения. В
АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните
реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган видно от приетата по делото
като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
4
на вътрешните работи.
В АУАН и НП несъмнено ясно и безпротиворечиво са описани
признаците от обективна страна на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Не е налице смесване между хипотезите на чл.
174, ал. 1 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нито в АУАН, нито в НП по словесен или
цифров начин се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества. Напротив – както в акта, така и в НП
се твърди единствено, че водачът на МПС С. е отказал да му бъде извършена
проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, което деяние е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В
АУАН и в НП е посочена правилно нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като
именно това е нарушената норма, а не нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй
като нито в АУАН, нито в НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал
МПС под въздействието на наркотични вещества.
Не е налице твърдяното смесване на двете хипотези - отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на наркотични вещества в кръвта. Следва да се
отбележи, че никъде в АУАН и НП не се твърди, че жалбоподателят не е
изпълнил предписанието на медицинското изследване. Еднопосочно и в
АУАН, и в НП при словесното описание на твърдяното нарушение са
изложени твърдения, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява
в отказ водача да се тества с техническо средство Drug test 5000 ARME №
0069.
Визираното нарушение е с формален характер, а основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на
водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е
безспорно установен от доказателствата по делото. Всеки водач на пътно
превозно средство е длъжен, тогава, когато искането за проверка е направено
от компетентните органи и в съответствие със закона, да я извърши. Отказът
да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози е съставомерен по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
Законовата разпоредба е императивна и не урежда изключения или възможни
хипотези на законосъобразен отказ. Казано с други думи – отказът винаги
5
осъществява състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Единствената
възможност за нарушителя да докаже, че не е извършил нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП е като бъде подложен на тест, резултатите от които се
проверяват чрез допълнителни медицински и химически изследвания, за
което в случая е издаден талон за медицинско изследване № 087407.
Принципно правилно жалбоподателят отбелязва, че редът за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се регулира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., но
необосновано поддържа допуснати нарушения на нейните разпоредби.
На жалбоподателя Л. С. са наложени наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв., какъвто е
законоустановеният фиксиран размер на административите наказания за това
нарушение.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
014740/05.08.2022г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на Л. Р. С. са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и
глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7