Решение по дело №2078/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2740

гр. Варна, 05.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2078 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД на „С. с.” ЕООД, ЕИК***, за осъждане на Л.Р.С., гражданин на Р. Ф., родена на ***г., притежаваща паспорт тип „Р”, код ***, изд. на ***г., ФМС ***, с постоянен адрес ***, за сумата 5390.91лв. – сбор от останалите неплатени възнаграждения за календарните 2013г. – 2016г. вкл.,  по договор от 20.10.2010г. за абонаментна поддръжка и управление на общите части към собствения на ответницата Апартамент №**, съставляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор №***, изградена в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, ведно с 1.4833% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 2053.57лв. – мораторна неустойка за забава върху главницата за периода 16.01.2013г. – 16.02.2016г., ведно със законната лихва върху мораторната неустойка от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 20.10.2010г. между него и ответницата бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да извършва цялостна поддръжка и ремонт на общите части в комплекс от затворен тип в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, в който се ситуира собствения на ответника, придобит с договор за покупко – продажба от 03.12.2010г. и въведен в експлоатация на 06.07.2011г., апартамент №**. За задълженията на изпълнителя било уговорено годишно възнаграждение в размер на 10евро за кв.м. ид.ч., което което подлежало на заплащане до 15-ти януари на съответната година, за която се дължи.

В периода 2013г. – 2016г. включително ищцовото дружество извършвало цялостна поддържка на общите и прилежащите части и на зелените площи, в това число организация на вътрешния ред, съдействие на собствениците и ползвателите за обичайно ползване на имотите им и общите части, озеленяване, поливане и косене на зелените площи, почистване, охрана, поддържане асансьорни уредби, видеонаблюдение, дезинсекция, поддръжка на паркинга, техническите съоръжения и басейна, заплащане на консумативни разходи за ток, вода, сметосъбиране и други необходими дейности.

За извършената абонаментна поддръжка твърди, че ответницата му дължи уговореното възнаграждение, което (в претендирания резмер от 5390.91лв.) не платила в цялост на падежа, а и до днес, с което изпаднала и в забава. Така на осн. чл.8.1 от договора, ответницата се твърди да дължи и мораторна неустойка от 2053.57лв., съставляваща договорения максимум – 50% от неустоечното вземане за целия период, определено по 0.2% на ден, съгласно клаузата.

            По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез особения си представител по чл.47, ал.6 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете с доводи за недоказаност по основание и размер на ищцовата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения на л.6-9 договор, на 20.10.2010г. между ищеца и ответницата е бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да извършва цялостна поддръжка и ремонт на общите части в комплекс от затворен тип в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, ПИ №*** по действащ КП, в който се ситуира самостоятелен обект на клиента. За задълженията на изпълнителя било уговорено годишно възнаграждение в размер на 10евро за кв.м. ид.ч., което което подлежало на заплащане до 15-ти януари на съответната година, за която се дължи.

Видно от приложения на л.10-11 от делото НА №***г., том *, рег. №*, н.д. №***г., на посочената дата ответницата е придобила възмездно собствеността върху самостоятелен обект в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, а именно апартамент №** в жилищна сграда, изградена в ПИ №*** по действащ КП.

Видно от приложеното на л.12 удостоверение от община Б., сградата в ПИ №*** по действащ КП е въведена в експлоатация на 06.07.2011г.

            От заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективно и базирано на счетоводни данни в ищцовото дружество, се изяснява, че съобразно площта на имота на ищеца и договорената цена за абонаментна поддръжка от 10евро на кв.м., годишната такса за апартамента на ответницата възлиза на 790.70евро (с равностойност 1546.47лв.). В счетоводството на ищцовото дружество не са начислени вземания по процесния договор за спорния период, като обяснението било, че все още нямало било постъпило плащане. Последните платени от ответницата задължения по договора са за 2012г., както и аванс за 2013г. от 794.79лв. Въз основа на договорените цени, след отчитане на получения аванс за 2013г., дължимата главница за абонаментните такси за календарните 2013г. – 2016г. възлиза общо на 2756.33евро (5390.91лв.). А максимума от 50% от неустойката по чл.8.1. от договора, за исковия период, възлиза на 1278.17евро (2695.47лв.). За същия период дружеството е осчетоводило цялостни плащания на задълженията за комплекса, в полза на „В.” ООД и „Е.п. – п.”, в съответно посочени размери. Въз основа на проверените счетоводни данни може да се направи извод за редовност и обоснованост на счетоводните записвания при ищеца, като нарушението, което единствено е констатирано, е невписването на вземанията по процесния договор.

            От показанията на св. Д. Г., които съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като непосредствени, се изяснява, че свидетелят е служител на ищцовото дружество, натоварен с техническата поддръжка на съоръженията и басейна в комплекс „П. р.” в гр.Б.. Изяснява се още, че комплексът е от затворен тип, с охрана и пропусквателен режим, които се осигуряват от „С. с.” ЕООД. В комплекса има жилищна сграда, която се почиства и обслужва от ищцовото дружество. Има още тревни части, улици, паркоместа и басейн, които също се стопанисват и поддръжат от дружеството. В периода 2013г. – 2016г. свидетелят лично е извършвал цялостна техническа поддръжка на съоръженията в комплекса, включително В. и ел. инсталациите, басейна и други. В периода 2013г. – 2016г. ситуираният в жилищната сграда асансьор също е бил поддържан от ищцовото дружество, като профилактика и при повреда. Консумативите за ток и вода в комплекса за този период и като цяло, са се плащали от „С. с.” ЕООД на дружествата – доставчици. Дружеството е осигурявало още почистването на зелените площи, улиците и при нужда самите самостоятелни обекти.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

            Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, на следните обстоятелства: Възникването на твърдяното облигационно отношение със собственика на самостоятелен обект в исковия комплес, за поддръжка на общите части на последния; своята изправност по него – че в рамките на исковия период е извършвал твърдяните дейности по поддръжка; размера на исковете и изпадането в забава на ответника.

            По главния иск: На л.6-9 от делото е приложен договор от 20.10.2010г., сключен между ищеца и ответницата. Същият не е оспорен по автентичност, поради което обвързва валидно страните по него. По силата на сделката ищецът се задължил да извършва цялостна поддръжка и ремонт на общите части в комплекс от затворен тип в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, ПИ №*** по действащ КП, срещу годишно възнаграждение в размер на 10евро за кв.м. ид.ч., което което подлежало на заплащане до 15-ти януари на съответната година, а самият договор е предвиден като безсрочен. Ето защо съдът приема за изяснено съществуването на твърдяното от ищеца договорно правоотношение с ответницата.

            Относно изправността на ищеца по задължението му за поддръжка на общите части се ангажираха гласни доказателства. Показанията на св. Д. Г. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като непосредствени и неоспорени от насрещната страна. От тях се установи, че свидетелят, като служител на ищцовото дружество, в периода 2013г. – 2016г. е извършвал цялостна техническа поддръжка на съоръженията в комплекса, включително В. и ел. инсталациите, басейна и други. Други служители на ищцовото дружество в същия период са осигурявали охрана и пропусквателен режим, поддръжка на тревните площи, улиците, паркоместата и асансьора. А консумативите за ток и вода в комплекса за този период и като цяло, са се плащали от „С. с.” ЕООД на дружествата – доставчици. В подкрепа на тези данни е и заключението на ССчЕ, че през спорния период дружеството е осчетоводило цялостни плащания на задълженията за комплекса, в полза на „В.” ООД и „Е. п. – п.”, в съответно посочени размери. При тези данни и липсата на такива в противния смисъл съдът приема за установена и изправността на ищеца по задълженията му по договора.

            При наличие на предпоставките по чл.3.1. от договора, на ищеца се следва възнаграждение в уговорения размер от 10евро на кв.м. от площта на самостоятелния обект, т.е. 790.70евро (1546.47лв.) годишно, или за спорните три последователни години – общо 2756.33евро (5390.91лв.), след приспадане на платения аванс за 2013г. Ето защо и след като няма доказателства за други извършени от клиента плащания на абонаментните такси, в заключение съдът приема главният иск за изцяло основателен. Така той следва да се уважи изцяло, но съгласно ТР №4/29.04.2015г. на ОСТГК на ВКС – в уговорената между страните валута (евро), а не в претендирания от ищеца левов еквивалент.

            По неустойката: Съобразно чл.3.1. от договора от 20.10.2010г., цената за абонаментно обслужване следва да се заплаща до 15-ти януари на съответната година, за която се дължи. Следователно при неизпълнение до тази дата от следващия ден клиентът изпада в забава. Съобразно чл.8.1. от договора, при забавено плащане на възнаграждението по чл.3, възложителят дължи неустойка в размер на 0.2% на ден от задължението, но не повече от 50% от дължимата сума. След като в случая е приет за установен фактът на главното неизпълнение, то и неустоечната клауза следва да бъде приложена. Доколкото срещу нея няма изрично заявено възражение за прекомерност съдът не следва да се произнася по такова, като същата следва да бъде присъдена изцяло в предявения размер, който е в рамките на изчисления от вещото лице размер на задължението. И отново съгласно ТР №4/29.04.2015г. на ОСТГК на ВКС, сумата следва да бъде присъдена в уговорената между страните валута (евро), а не в претендирания от ищеца левов еквивалент.

            По законната лихва за забава върху неустойката за забава: В гражданското законодателство относно договорните задължения е забранено начисляването на акцесорни дългове върху други акцесорни дългове със същия характер (т.нар. анатоцизъм). Изключение е предвидено единствено за сделките, сключени помежду търговци и то при изричната им воля за това (чл.294, ал.2 ТЗ). Нормата обаче не е приложима за случая, защото ответникът е физическо лице, при това потребител. В настоящия случай неустоечното вземане несъмнено е за забава, като същия характер има и лихвата по чл.86 ЗЗД, поради което тя не се следва върху такава неустойка, а само и единствено върху главницата. Ето защо в заключение законна лихва от исковата молба следва да се присъди само върху главницата, но не и върху неустойката за забава.

            По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства, на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски за адв. хонорар, превод на материали, депозит ССчЕ и хонорар за особен представител на ответника, общо в размер на 2431.60лв. Предвид неопределяемия от съда размер на „законната лихва от исковата молба върху неустойката за забава” разноските не следва да се редуцират, поради отхвърлянето само на това вземане.

            Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Л.Р.С., гражданин на Р. Ф., родена на ***г., притежаваща паспорт тип „Р”, код ***, изд. на ***г., ФМС ***, с постоянен адрес ***, да заплати на „С. с.” ЕООД, ЕИК***, сумата 2756.33евро – сбор от останалите неплатени възнаграждения за календарните 2013г. – 2016г. вкл.,  по договор от 20.10.2010г. за абонаментна поддръжка и управление на общите части към собствения на ответницата Апартамент №**, съставляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор №***, изградена в комплекс „П. р.” с административен адрес гр.Б., ул. „З.”, ведно с 1.4833% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 1049.97евро – неустойка по чл.8.1 от договора, за забава върху главницата по договора, за периода 16.01.2013г. – 16.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законната лихва върху мораторната неустойка от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.Р.С., гражданин на Р. Ф., родена на ***г., притежаваща паспорт тип „Р”, код ***, изд. на ***г., ФМС ***, с постоянен адрес ***, да заплати на „С. с.” ЕООД, ЕИК***, сумата 2431.60лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………