Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина
Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 720 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 154917 от 01.07.2013
г. по гр. д. № 49404/2013 г. на СРС, ІІ ГO, 68 състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените от "Р.С." ООД искове както срещу главния ответник З. "У."
АД, при
квалификацията на чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) и чл. 27, т.1 CMR, така и срещу евентуалния ответник "С.Т." ООД, по чл. 17, т.1 пр.1 и
чл. 27, т.1 CMR, за присъждане на сумата
от 8 250 евро, представляваща обезщетение за
настъпилите вреди на част от товара
(30
броя филателни рамки от общо 100 броя), по време на международния автомобилен превоз,
осъществен от превозвача "С.Т."
ООД по силата на Договор за
превоз, сключен въз основа на заявка №
406/09.12.2011 г. , по маршрут от България до Словения през периода 12-14.12.2011г., установени
с авариен протокол № 3423/19.12.2011г. на
„Българска сървейорска компания" ЕООД, и 5 %
годишна лихва за периода от 12.01.2012
г. до 11.12.2012 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ищецът "Р.С."
ООД, който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Като оспорва съдържанието на
аварийния протокол № 3423/19.12.2011 г. в частта, в която е удостоверено, че
същият е бил съставен в присъствието на негов представител, а също така и като
изразява несъгласие с констатацията в него, че причината за щетата било
неправилното и недостатъчно опаковане,
въззивникът излага съображания зе неправилно прилагане от първоинстанционния
съд на разпоредбата на чл. 30, т.2 CMR. Поддържа, че пред
районния съд не е доказано по несъмнен начин, че вредите са настъпили от неправилна
опаковка, като преповтаря съждението, че ако причината бе действително лошото
опаковане на стоката, то при транспортирането щаха да се увредят или погинат
всичките сто превозвани рамки, а не само тридесет от тях.Сочи, че съдът
неправилно е приложил чл.370 ал. 3 и чл. 373, ал. 1 от ТЗ, тъй като не е отчел,
че превозвачът е бил длъжен да следи за правилното опаковане и да предупречи
изпращача. Същевременно отстоява тезата си, че е предал товара в състояние,
годно да издържи превоза. На последно място счита, че обстоятелство по смисъла
на чл. 17, т.4 CMR не е било доказано, позовававайки се на
заключението на приетата СТЕ и на показанията на разпитаните свидетели. Искането към въззивната инстанция е
да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна "С.Т."
ООД оспорва жалбата, а въззиваемата застрахователна компания
"УНИКА" АД не ангажира становище по въззивната жалба по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът
намира от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебна проверка не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като решаващият въззивен състав споделя
изцяло мотивите в обжалваното решение на СРС, 68 състав, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По доводите във
въззивната жалба следва да бъде отбелязано и следното:
Предявените пред първоинстанционния съд
обективно съединени искове са осъдителни, с правно основание чл.208 ал. 1 от КЗ (отменен, но
действал към датата на възникване на спорните отношения) и чл. 27 CMR, насочени към предпочитания ответник З. "У." АД, и по чл. 17, т.1 CMR и чл. 27 т.1 от CMR - срещу
евентуалния ответник "С.Т." ООД, за присъждане на обезщетение за вредите,
нанесени на част от товара при международния автомобилен превоз, осъществен
от "С.Т." ООД от България до Словения през периода 12-14.12.2011 г., както и за плащане на 5 % годишна лихва за
периода от 12.01.2012
г. до 11.12.2012 г.
Решаващият състав приема, че при
правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
първостепенният съд обосновано е приел, че страните
са били обвързани от правоотношение по договор за международен
автомобилен превоз на товар, сключен въз основа на заявка № 406/09.12.2011 г., по
силата на който ищецът "Р.С."
ООД като товародател е
възложил, а
ответникът "С.Т." ООД - е извършил превоз по маршрут от България до
Словения в
периода 12-14.12.2011 г. на общо 100 броя филателни рамки. Ответникът в качеството си
на превозвач е изпълнил договорното си задължение да достави товара в
уговорения срок и на уговореното място, където, обаче, видно от вписването в международната товарителница от 12.12.2011 г., извършено от товарополучателя POSTA SLOVENIJE, е констатирано, че 30 броя
от
рамките са пристигнали увредени - със счупени крака на
стативите.
Поради това, повредената стока е била натоварена от товарополучателя обратно и
върната в България с обратен превоз, извършен отново от ответника "С.Т."
ООД, който към посочения период е бил застрахован при предпочитания ответник ЗК
"НИКА" АД по имуществена застраховка на риска "отговорност на
превозвача". При получаването на върната стока в склада на ищеца "Р.С."
ООД е съставен Авариен
протокол № 3423/19.12.2011г. на „Българска сървейорска компания" ЕООД в присъствието на
представители на изпращача „Р.С." ООД и на превозвача
„С.Т." ООД,
като след извършения оглед на върнатите 30 броя алуминиеви рамки са
констатирани като видими вреди по тях освен счупванията на краката на
стативите, още и деформации и охлузвания, водещи до негодност за реализация на
рамките на пазара. Следователно, увреждането на товара е настъпило на два пъти
- веднъж при превозването му към Словения и втори път - при връщането му
обратно в България. В Аварийния протокол е констатирано, че повредите на
стойност 8 250 евро (стойността на вредата е потвърдена и от закючението на
СТЕ) са настъпили по време на транспортирането поради ненадлежно укрепен товар. От показанията на разпитания
свидетел Любенов, които кореспондират с обясненията на управителя на ответника
Тимов, стоката от България е била
натоварена и подредена от изпращача и по-конкретно - от работници на "Р.С."
ООД, които укрепили рамките с въжета и колани към стените на камиона, на две
места, като завързването ставало по указания на шофьора. Видно от Писмо от
04.04.2012 г., изходящо от товарополучателя POSTA
SLOVENIJE,
при получаване на стоката били разтоварени всички сто рамки. При констатацията
на недостатъците на част от товара (счупените крака на стативите), повредените тридесет рамки били натоварени обратно от товарополучателя.
При тези данни в правилно приложение на
материалния закон първоинстанционният съде приел, че в случая са налице обстоятелства по смисъла на чл.17, т.4, б. "в" СМR, освобождаващи превозвача
"С.Т." ООД от отговорност за частичните вреди по процесния
товар. Съгласно цитираната
разпоредба, превозвачът се освобождава от отговорност, когато повредата се дължи на пакетиране, натоварване, подреждане или
разтоварване на стоката от изпращача или получателя. По силата на оборимата презумпция, установена в чл.18, т.2, изр.1 СМR, когато превозвачът установи, че
предвид конкретните фактически обстоятелства повредата е могла да произлезе от един или повече т.нар. особени
рискове по чл.17, т.4 СМR, счита се, че тя произлиза от тях. В
конкретния случай от съставения протокол № 3423/19.12.2011 г. се установява, че
вредите са настъпили поради ненадлежно укрепен товар, които действия са били
извършени от служители на ищеца като изпращач, които са отговорни за първите по
време настъпили повреди на товара, и от работници на товарополучателя в
Словения, които носят вина за останалите. Настоящият състав изцяло споделя и извода на
първостепениия съд, че ищецът не може да оспорва констатаците за състоянието на
стоката от Аварийния Протокол, съставен с негово участие, както и с участието
на превозвача, в склада на ищеца в гр. Враца. Съгласно чл. 30, т.2 от СМR, когато състоянието на стоката е установено съвместно от получателя и
превозвача, резултатът от тази проверка може да бъде оспорван само ако се
касае до скрити повреди, и то, ако получателят е направил писмени
възражения пред превозвача в срок от седем дни. По делото не е спорно, че
повредите са били явни, както и че ищецът не е възразил писмено пред ответника
в посочения преклузивен срок. Ето защо, констатациите на аварийния протокол
обвързват ищшеца и налагат да се приеме, че причините за повреждането и
погиването на тридесетте рамки при процесния превоз са в натоварването и
укрепването им, извършено при първоначалния превоз от служители на
ищеца-товародател, а при обратния превоз - от служители на товарополучателя от
Словения. В тази връзка съдът съобрази, че оспорването на верността на част от
съдържанието на протокола в частта, с която е удостоверено участието на
представител на ищеца при съставянето му, е направено за първи път едва с
въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. Същото е и недостоверно,
доколкото по делото не е спорно, че протоколът е съставен в склад на ищеца. Що
се касае до възражението, че протоколът не е подписан от ищеца, следва да се
има предвид, че този документ изобщо не следва да бъде подписван от него, тъй
като не той е негов съставител. Същественото в случая е, че състоянието на
стоката е било установено съвместно от товародателя и превозвача, поради което
и то не може да бъде оспорвано по-късно, съобразно с чл. 30, т.2 от CMR, както това бе посочено по-горе.
Преклудирани се явяват и възраженията
на въззивника, основани на чл. 9, т.2 от CMR, за липса на възражения
от превозвача относно опаковката на стоката. Пред първата инстанция ищецът е
застъпвал становището, че товаренето е било задължение на превозвача, а не
негово, като наред с това в Станонището му от 30.05.2018 г. е заявил
единствено, че опаковката на стоката няма отношение към решаването на спора,
тъй като всички сто рамки са били опаковани еднакво. Като преклудиран, на
следващо място, следва да не бъде разглеждан и доводът, че по делото не е
доказано, че вредите са произлезли
"несъмнено" от лошото опаковане. В това отношение меродавно е
казаното относно прозумпцията на чл. 18 от Конвенцията, която размества
доказателствената тежест, и според която в тежест на ищеца бе да докаже, че в
случая липсва обстоятелство по чл. 17, т.4 от същата, чрез пълно обратно
доказване, каквото не беше проведено. Същата презумпция изключва от предмета на
въззивното производство отделно обсъждане на съждението на ищеца, че ако
причината за вредите била в опаковането, то при превоза щяха да пострадат
всички рамки. Относно възражението, черпено от чл. 370, ал. 3 и
чл. 373, ал. 1 от ТЗ, настоящата инстанция следва да добави, че същото се явява
и вътрешно противоречиво, доколкото самият ищец е твърдял през целия процес, че
е предал товара в състояние, годно да издържи превоза.
По изложените съображения, тъй като липсват основания
за ангажиране отговорността на превозвача, неоснователни се явяват и
претенциите на собственика на стоката и срещу застрахователя, чиято отговорност
като гаранционно-обезпечителна винаги произтича от тази на застрахования. В
упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна
да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззиваемата
страна "С.Т." ООД следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 750 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154917 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 49404/2013 г. на СРС, ІІ ГO, 68 състав.
ОСЪЖДА "Р.С." ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес
на управление ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адвокат З., да заплати на "С.Т."
ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***,
чрез адвокат П., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 750 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.