Определение по дело №95/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производството е с правно основание чл.65 , ал.1 от НПК и се движи по реда на чл.65, ал.3 -7 от НПК .

Образувано по молба на а. Н. Б., в качеството му на процесуален представител на Д. Т. Ш. от гр. К., обвиняем по досъдебно производство №62/2011 г. по описа на РУ „П.”, гр. К.. В молбата, имаща характер на искане по смисъла на ал.2 на чл.65 от НПК, се прави такова за изменение на взетата по отношение на обвиняемия първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава, а именно „домашен арест”. Излагат се съображения, че обвиняемият Д. Ш. е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, че към момента на привличането му като обвиняем тази мярка е била правилна и законосъобразна, но към настоящия момент се явявала изключително тежка, незаконосъобразна и продължаването й не било продиктувано от процесуална необходимост.Досъдебното производство било на приключване, поради което не съществувала опасност Д. да възпрепятства разследването или да прави опити за осуетяване разкриването на престъплението, нито съществувала опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. На лице били отличните му характеристични данни. Той не бил осъждан, не бил и криминално проявен. Поведението му в училище до задържането му винаги било позитивно. Не е имал противообществени прояви. Д. бил все още в детска възраст. Станалото в живота на семейството му било изключителен момент във физическото му съзряване и психологическото му укрепване. В условията на предварителния арест съществувала опасност от психическа деградация, от физически и психологически срив. Осезателна била необходимостта от промяна на условията за живот и интелектуално развитие, като в противен случаи последствията би били необратими. А. Б. счита, че с изменение на мярката за неотклонение би се дала възможност на обвиняемия Д. да бъде ангажиран с усвояването на пропуснатия материал от учебната му програма и в един по-късен момент той да можел да завърши средното си образование. Счита, че това би било чудесно начало на превъзпитателен процес, независимо дали такъв би бил необходим или не.

В съдебно заседание обвиняемият Д.Ш., лично и чрез процесуалният си представител, поддържат депозираното искане. В обстойна пледоария процесуалният представител излага доводите на своето искане, като акцентира само на втората комулативно изискуема се предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК, а именно отсъствието на реална опасност обвиняемият да укрие или да извърши престъпление. В този смисъл акцентира на характеровите особености на обвиняемия, които независимо и по-скоро въпреки предявеното му тежко обвинение, правили този случай не изключителен по смисъла на чл.386,ал.2 от НПК. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание, представителят на О. П., гр. К., намира искането за неоснователно. Също излага обстойни съображения. Счита ,че обоснованото предположение не само не е разколебано, но е и потвърдено от събраните множество доказателства. Изтъква , че тежестта и спецификата на предявеното обвинение обуславяли изключителността на случая. Изтъква, че досъдебното производство не било приключило, защото все още не били изготвени някои от назначените експертизи.

Окръжният съд, действащ в настоящото производство с правно основание чл.65,ал.1 от НПК, в качеството си на първа инстанция, констатира следното:

Направеното искане с правно основание чл.65, ал.1 от НПК, намира за процесуално допустимо, и като такова и подлежащо на разглеждане по съществото му .

С постановление на разследващ полицай при РУ „П." гр. К. по образуваното досъдебно производство № 62/2011 г., Д. Т. Ш. е бил привлечен като обвиняем и му е било предявено обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. З и т. 4 , във вр. с чл. 115 и във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, за това, че на 21/22.01.2011 г. в гр. К. като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил повече от едно лице- майка си Н. Ф. Ш., с ЕГН * и малолетният Е. Т. Ш. с ЕГН *.

С определение № 116/ 25.01.2011 г., постановено по ч.н.д. № 18/2011 г., състав на Кърджалийския окръжен съд в производство по чл.64, ал.1 от НПК, взел по отношение на обвиняемия Д.Ш. мярка за неотклонение „задържане под стража”. За да мотивира своя акт съдът е приел, че са налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, приел е изхождайки от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, презумпираната реална опасност обвиняемият Ш. да се укрие и да извърши престъпление, с което да попречи за изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриване на обективната истина, и евентуално да осуети наказателното преследване. Приел е, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.386, ал.2 от НПК, а именно изключителност на случая, с оглед тежестта на престъпление, за което е привлечен обвиняемият да отговаря, което престъпление е с няколко квалифициращи признака, както и с оглед настъпилите тежки вредни последици от същото.

Производството по чл. 65 от НПК има за предмет преценка и обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, като преценката за законност следва да се отнесе към момента на искането за нейното изменение. Т.е. има се предвид наличието на нововъзникнали обстоятелства или релевантна промяна на съществуващите, настъпила след взетата вече мярка за неотклонение “задържане под стража”. В случая не са настъпили обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека. Съвкупният анализ на събраните множество доказателства на този етап на производството не навеждат на извод за отпадане на обоснованото предположение, че обвиняемият Д.Ш. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение. Всъщност към момента на предявяване на искането, стоящо в основана на това производство, довод в насока на отпадане на изискуемото се обосновано предположение по смисъла на чл.63, ал.1, предл.1 от НПК, процесуалният представител на обвиняемия не излага. Напротив и в настоящото си искане същият приема правилността и законосъобразността на изграденото към момента на вземане на мярката за неотклонение, обосновано предположение, без да излага промяна в това обстоятелство.

Всъщност искането е мотивирано само с промяна на обстоятелствата водещи до отпадане на реалната опасност обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети разкриването на престъплението, както и от необходимост от промяна на условията за живот и интелектуално развитие на обвиняемия, преди всичко и най-вече за да може обвиняемият да завърши средното си образование. И в този аспект и на този етап обстоятелствата по делото не оборват приетата при първоначалното вземане на мярката, с оглед на разпоредбата на чл.63, ал.2,т.3 от НК, презумпираната реална опасност по смисъла на ал.1, обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. И на този етап е налице изключителност на случая по смисъла и на чл.386, ал.2 от НПК. Именно характеровите особености на обвиняемия, преценени през прочита на приложената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /в частност например присъщият на обвиняемия по- нисък фрустрационен праг - т.V, стр.63, абз.ІІ и абз.V /; именно тежестта на обвинението с оглед тежестта на предвиденото наказание; именно наличието на няколко квалифициращи обстоятелства; именно настъпилите тежки вредни последици / смърт на повече от едно лице -майка и малолетно дете/, обуславят изключителността на случая. Неудачни в този аспект са направените сравнения с масови престъпни деяния, извършени в САЩ или Норвегия.

Следва изрично да бъде обсъдено и обстоятелството, че исканата в настоящото производство мярка е тази по смисъла на чл.58, т.3 от НПК, а именно „домашен арест”. Същата в производството е неприложима. Това е така защото макар обвиняемият да има по делото известен адрес, с оглед особеността на казуса - иде реч за извършено именно на този адрес убийство на майката и на рождения брат на обвиняемия, определено неприложима е възможността именно на същият адрес да бъде изтърпявана искана мярка „домашен арест”. Още повече исканата мярка е неприложима и защото тя не е посочена като такава приложима към непълнолетния към настоящия момент обвиняем, по смисъла на чл.386, ал.1 от НПК. Евентуалното приложение на сравнително адекватната мярка посочена в цитирания чл.386, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, а именно надзор на родителите, в настоящия казус и към настоящия момент също е неподходящо. Не навежда на друг извод и приетото в откритото съдено заседание писмено доказателство – декларация от Т. Д. Ш., като баща на обвиняемия, доколкото същата е изпълнена безадресатно /присъствието на бащата в производството при закрити врати по реда на чл.264, ал.1 от НПК не беше поискано от обвиняемия непълнолетен -син/, декларираното не обхваща всички изискуеми се задължения за приложение на ал.3 на чл.389 от НПК, и не на последно място не е уточнено къде ще бъде осъществяван надзорът на родителя, с оглед изложените по-горе съображения за известния по делото постоянен адрес на обвиняемия.

Водим от горното и на основание чл. 65, ал.4 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на Д. Т. Ш. от гр. К., с ЕГН *, обвиняем по досъдебно производство №62/2011 г. по описа на РУ „П.” , гр. К., за престъпление по чл.116,ал.1,т.3 и т.4, във вр. с чл.115,във вр. с чл.63,ал.2, т.1 от НК, мярката за неотклонение “задържане под стража”.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Пловдивския апелативен съд в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва открито съдебно заседание пред Пловдивския апелативен съд на 18.08.2011 г. от 10.00 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :