№ 38
гр. Враца, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
„ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД-гр.Враца, ЕИК ***, е подало молба за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството, поради свръхзадълженост.
В молбата се твърди, че липсва достатъчно имущество на дружеството за
покриване на паричните му задължения, като не са налице финансови средства и
приходи от дейността му за покриване както на ликвидни и изискуеми вземания, така и
на текущи такива. Посочва се, че към датата на подаване на молбата-13.12.2021г.
задълженията на търговеца са на обща стойност 444 788,07 лв., съгласно счетоводния
баланс към 30.11.2021г., а активите, с които разполага по балансова стойност са в
размер на 5246,27 лв., в т.ч. ДМА, вземания от клиенти и парични средства. поддържа
се също, че е налице и натрупана през годините загуба от дейността на дружеството,
като в своята съвкупност изложените обстоятелства сочат, че затрудненията на
молителя имат траен и необратим характер, че дейността на търговеца е практически
невъзможна и че натрупаните пасиви не могат да бъдат погасени поради липса на
приходи от дейността на дружеството и липсата на активи за осребряване.
Иска се да се обяви свръхзадължеността на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, да бъде
открито производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение спрямо
дружеството, да се прекрати дейността му, да бъде обявено в несъстоятелност и
производството по несъстоятелност да бъде спряно до изтичането на срока по чл.632,
ал.2 от ТЗ.
Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от
разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК,
1
съгласно чл.628, ал.2 ТЗ.
По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана и специализирана
комплексна икономическа и оценителна експертиза, чието заключение е прието от
съда като обективно, компетентно и неоспорено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно
известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема
за установено от фактическа страна следното:
След служебна справка в ТР, се констатира, че молителят е регистриран като
капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, с основна
дейност: производство, преработка, продажба и търговия със селскостопанска и
животинска продукция (внос и износ) и всяка друга дейност, която не е изрично
забранена от законодателството на РБългария, и капитал от 100 лв., изцяло внесен към
момента на учредяването му.
От обявените в ТР годишни финансови отчети за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., от
представените по делото баланси за, 2020 г. и 2021 г., както и от заключението на
комплексната експертиза се установява следната динамика на финансовото състояние
на търговеца:
По счетоводните баланси на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД-гр.Враца към
31.12.2018г. дълготрайните активи са с балансова стойност 12 000 лв., към 31.12.2019г.
са с балансова стойност 8 000 лв., към 31.12.2020г. 4 000 лв., а към датата на подаване
на молбата-13.12.2021г. стойността им е вече 2 000 лв. В заключението на
комплексната експертиза е посочено, че дружеството не разполага с МПС и
недвижими имоти, а единственият му наличен актив е метачна машина с пазарна цена
от 430 лв. От вещото лице е констатирано, че съгласно представените счетоводни
баланси, дружеството не разполага и с дълготрайни финансови активи, дялови участия,
ценни книги и предоставени заеми в изследвания тригодишен период преди подаване
на молбата.
От заключението на комплексната експертиза се установява също, че
структурата на краткотрайните активи на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е следната: Към
31.12.2018 г. балансовата стойност на краткотрайните активи е 172 000 лв., към
31.12.2019г. е 227 000 лв., към 31.12.2020г. е 276 000 лв., а към 13.12.2021г. е едва
3 000 лв.
Вещите лица установяват също, че към датата на изготвяне на експертизата
краткотрайните активи на дружеството се състоят само от едно вземане с настъпил
падеж в размер на 1126 лв. по фактура №*********/19.11.2021г., издадена на „ЕМИКО
КОМЕРС 21“ЕООД. Доколкото по партидата на това дружество в ТР обаче няма
обявен годишен финансов отчет за 2021г., експертите не могат да дадат заключение
дали вземането е събираемо, трудно събираемо или несъбираемо. Вземането е
осчетоводено при молителя и има характер на краткосрочно.
2
По отношение задълженията на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД към неговите
кредитори, вещите лица са констатирали, че в представения по делото баланс към
30.11.2021г. тези задължения са отразени правилно като краткосрочни и дългосрочни.
Към посочената дата задълженията възлизат на обща стойност 452 597,02 лв. и са
необезпечени.
Вещите лице по комплексната експертиза установяват, че към датата на
изготвяне на експертизата в счетоводството на дружеството са отразени задължения в
размер на общо 450 063,52 лв., в т.ч. към доставчици 53 442,28 лв., към персонал
201,38 лв., към НАП 61 496,60 лв. и към собственика 334 923,26 лв. Според
заключението, в счетоводството на длъжника не са осчетоводени задължения към НАП
в размер на 31 222,30 лв. Същевременно с това по дебита на счетоводна дметка 411 са
осчетоводени плащания към доставчици без фактури, в размер на 26 652,80 лв., в
резултат на което в ГФО за 2021г. не са представени вярно задълженията на
дружеството към доставчиците. При тези констатации вещите лица са определили
правилния размер на задълженията, а именно 481 285,82 лв., от които 146 762,56 лв.
задължения с настъпил падеж и 334 523,26 лв.задължения с ненастъпил падеж. Според
вещите лица, през м.12.2021г. дружеството е преустановило своята търговска дейност
и не може да заплати установените задължения.
В таблиците на л.3 и 4 от заключението вещите лица са отразили стойностите
на показателите за ликвидност при съобразяване краткосрочния характер на
задълженията към кредиторите, както следва: коефициентът на обща ликвидност
/краткотрайни активи:краткосрочни задължения/ към 31.12.2018г.- 1,33, към
31.12.2019г.- 1,45, към 31.12.2020г.- 1, към 13.12.2021г.- 0,02, а към датата на изготвяне
на експертизата- 0,01. Коефициентите на бърза ликвидност /съотношението между
краткотрайните активи, намалени със сумата на материалните запази и краткосрочните
задължения/ са : към 31.12.2018г.- 0,06, към 31.12.2019г.- 0,11, към 31.12.2020г.- 0,07,
към 13.12.2021г.- 0,02, а към датата на експертизата-0,01. Към 31.12.2019г.,
31.12.2020г. и към датата на експертизата коефициентите на незабавна ликвидност
/способността на търговеца да покрива краткосрочните си задължения с наличните
парични средства и краткосрочни финансови активи/ са 0, а към датата на подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ- 0,01.
В заключението си вещите лица са отразили и показателите за финансова
автономност на дружеството, като техния анализ показва, че коефициентът на
финансова автономност за разглежданите периоди е под приетия в практиката
минимум от 0,33 и има отрицателно стойностно измерение за целия период, което е
абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал. „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД
не разполага с достатъчно краткотрайни активи: материали, стоки, вземания и парични
средства за изплащане на текущите си задължения, т.е. няма финансова автономност и
е зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите
3
периоди също е отрицателна величина и показва състояние на задлъжнялост на
дружеството към кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на
период от една година.
Коефициентът на обръщаемост на краткотрайните материални активи към
датата на експертизата е 0, при 1,58 към 31.12.2018г., 2,09 към 31.12.2019г., 2,75 към
31.12.2020г. и 4,70 към 13.12.2021г.
Отчетените финансови резултати на дружеството за изследвания период са
отрицателни, като към датата на подаване на молбата загубите са в размер на 224 000
лв., а към датата на изготвяне на експертизата загубите са в размер на 58 000 лв.
Изводът на вещите лица е, че дружеството е изцяло декапитализирано,
разполага с несъбрани вземания от 931 лв. и има само един наличен актив-метачна
машина с пазарна стойност 430 лв., а от друга страна задълженията му са в размер на
481 285,82 лв. без възможност те да бъдат изплатени. Длъжникът не притежава
достатъчно парични средства и бързо ликвидни активи, с които да се покрият
началните разноски в производството по несъстоятелност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се
открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие
на определени материалноправни основания.
В разглеждания случай молителят „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е търговец по
смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ и по силата на чл.607а от ТЗ против него може да се
открие производство по несъстоятелност. В качеството му на еднолично дружество с
ограничена отговорност, което е длъжник, молителят е и активно легитимиран да
направи искане за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от
ТЗ
Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1)
неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от
съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание. В
конкретния случай молителят се позовава на свръхзадълженост и предвид
правноорганизационната му форма на капиталово дружество е допустимо откриването
на производство по несъстоятелност на така поддържаното основание.
Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е
свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните
му задължения.
4
Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно
икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на
търговеца да покрие паричните си /изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното
си имущество.
Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на
производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото от него
състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/, като осигури на
един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за
справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То
се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си
парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от
дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите
му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и
не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и
промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или
отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй
като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се
окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от
значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, преценката за
наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни
за стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват характеристиката на
активите, тяхното действително съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не
балансова/ стойност, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на
пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на
дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в
икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на
свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите.
Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи
изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското
предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост /в този смисъл – Решение №
152 от 13.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2205/17 г., І т.о., ТК; Решение № 55 от 17.07.2019
г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК и др./ .
В конкретния случай се установи, че в счетоводните баланси на дружеството-
длъжник са отразени дълготрайни материални активи – метачна машина, с балансова
стойност 2000 лв. и пазарна стойност 480 лв. При извършените имуществени справки
не е установено дружеството да притежава недвижими имоти или МПС. В изследвания
тригодишен период дружеството не разполага и с дългосрочни финансови активи,
както и с материални запаси. От заключението на вещите лица по назначената и приета
5
комплексна експертиза се установи, че краткотрайните активи на дружеството
представляват едно единствено вземане, което според счетоводните данни към датата
на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност –
13.12.2021г. е в размер на 1126 лв. и е възникнало на 19.11.2021г., без да може да се
определи неговата събираемост.
При тази структура на актива, очевидно обезпечеността на кредиторите е
обвързана единствено от евентуалната събираемост на посоченото вземане, както и от
стойността на единствения дълготраен актив.
От друга страна от заключението на комплексната експертиза се установи, че
към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
общият размер на задълженията на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е 481 285,82 лв., които
са изцяло краткосрочни, в т.ч. данъчни и осигурителни задължения и задължения към
доставчици.
При така установеното може да бъде направен извод, че към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е налице
значително превишаване на задълженията на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД спрямо
имуществото му, което е незначително.
От експертното заключение се установи, че показателите за финансова
автономност и в двата варианта на структурата на задълженията са под приетия в
практиката минимум от 0,33 и имат отрицателно стойностно измерение за тригодишен
период преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, което е абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите периоди също е отрицателна
величина и показва трайно състояние на задлъжнялост на дружеството към
кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една година.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че „ЕМИКО
КОМЕРС“ЕООД не разполага с имущество, за да покрие паричните си задължения,
поради което е налице състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ,
представляващо основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно
чл.607а, ал.2 ТЗ.
Легалното определение на свърхзадължеността се съдържа в разпоредбата на
чл. 742, ал.1 ТЗ, съгласно която дружеството е свръхзадължено, ако неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Под "имущество"
дефинитивната норма има предвид имуществените права на дружеството, или
неговите активи. Необходимо е активите да не могат да покрият паричните задължения
на дружеството, като не се изисква задълженията на дружеството да са станали
изискуеми. При установяване на свръхзадължеността трябва да се отчитат реалните, а
не балансово отразените стойности на активите му или да се изследва прогнозираната,
очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи.
6
От заключението на комплексната експертиза се установява, че за целия
изследван период от 31.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба и на
изготвяне на експертизата, „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е било декапитализирано, т.е.
осъществявало дейността си изцяло за сметка на привлечен капитал. Отрицателните
стойности на показателите за финансова автономност и на задлъжнялост, и липсата на
собствен капитал за целия изследван период показват, че е налице трайно установено
състояние на свръхзадълженост с пълна липса на възможност за преодоляването му.
Тези стойности и показатели показват, че състоянието на свръхзадълженост е
настъпило още към 31.12.2018г., която дата следва да се обяви за начална датата на
свръхзадължеността.
Състояние на свръхзадълженост с посочената началната дата, следва да бъде
обявено и да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл.630, ал.1, т.1
и т.2 ТЗ.
Преценката относно реда, по който следва да се развива производството по
несъстоятелност, следва да се направи на база конкретните данни по делото. Нормата
на чл.632, ал.1 от ТЗ предвижда, че когато наличното имущество е недостатъчно за
покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.
629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение
чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява
прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и
спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от
търговския регистър.
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ. От заключението на КЕ се установява, че длъжникът
фактически е преустановил осъществяването на търговската дейност през 2021 г.,
както и че през изследвания от вещото лице период, предшестващ образуването на
производството по несъстоятелност, дружеството реализира трайни загуби.
Обосновавайки се с констатациите по съдебно-икономическата и оценителна
експертиза, че длъжникът не разполага с парични средства и бързоликвидни активи, с
които да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, и като е
взел предвид преустановената търговска дейност, съдът на основание чл.629б ТЗ с
определение от 28.04.2022 г., е указал на кредиторите, че в срок до 13.05.2022г. могат
да внесат сумата от 6 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност, определени в зависимост от евентуалното текущо
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски, ведно с предупреждение
за последиците по чл.632, ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на
разноските. В указания срок и до момента не е заявена готовност за предплащане на
разноски в посочения размер.
7
При така установените факти, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.632,
ал.1 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
едновременно с откриване на производството и същото да бъде спряно. С оглед
обстоятелството, че с решението длъжникът не се заличава от ТР, имуществото му,
което евентуално може да бъде открито след решението, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е
необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Дължимата държавна такса от 250 лв. по откриване на производството не е
внесена авансово от длъжника, поради което на осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ следва да се
събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл.723 ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА състояние на свръхзадълженост на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С.
Х. А..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността– 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
„ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, при обявяване на фирмата си да направи добавка „в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на настоящето решение в
Търговския регистър при удостоверяване, че е налице достатъчно имущество или при
депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б
ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите, че ако в срока по чл.632, ал.2 ТЗ не бъде
поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, същото ще
8
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, на основание чл.620, ал.1 ТЗ ДА ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Враца държавна такса от 250 лв.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията препис от настоящия съдебен
акт за извършване на вписването му на основание чл.622 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ решението в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.634в, ал.2 ТЗ препис от решението на
молителя.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, съгласно чл.633, ал.1 вр.
чл.613а, ал.1 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9