Определение по дело №23/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 44
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20203300500023
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…

 

Разград

 
 


        7.ІІ.2020

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                 Град                                           

2020

 
                                                 съд                                                                                  

     7.ІІ.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 АТАНАС ХРИСТОВ

   

 
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

в.ч. гражданско                    

 
  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2020

 

    №23

 
      

                                     дело                                   по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

           Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.415,ал. ГПК.

Образувано е на 3.ІІ.2020 по частна жалба вх.№1266, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.“П.Волов“№29, ет.ІІІ против Определение №107/9.І.2020   по ч. гр. д. № 2274/2019 г. по описа на РРС, с което е обезсилена  издадената в това производство Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4637/15.ХІ.2019г.

          Като съобрази доказателства с въведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, Окръжен съд Разград    установи следното:

              На  13.ХІ.2019г., по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК202527341 заявление вх.№1430 на производство пред Районен съд -  Разград срещу  Д.Н.М., ЕГН********** е образувано заповедно производство по чл.410 ГПК - ч. гр. д. № 2274/2019 г.   На 15.ХІ.2019 срещу длъжника по делото е издадена Заповед №4637 за изпълнение на заявените  по реда на чл.410 ГПК парични вземания.

С постановяването на заповедта е разпоредено връчването й на длъжника на указания в заявлението адрес. При посещение на адреса на 18.ХІ.2019. връчилелят е установил, че лицето   не живее на адреса и че от 15 години живее, и работи в чужбина. В реквизит на върнатия в съда отрязък от съобщението, връчилелят е удостоверил-дата на посещението и имената на лицето(съсед на адресата), подало информацията за отсъствието на длъжника от адреса.

В съответствие с дължимото по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК, с Разпореждане № 4809/26.ХІ.2019г  съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си, както и че непредявяването  му в срок  е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Разпореждането с дадените му от съда указания по предявяване на иска е връчено на заявителя надлежно на 5.ХІІ.2019г. на представляващия дружеството юрисконсулт Д.А. Считано от която дата, предявяването на иска и удостоверяването на това обстоятелство пред заповедния съд е било дължимо в срок до 6.І.2020г.-понеделник, първият присъствен ден след дата на фактическото му изтичане-5.І.2020(неделя).  До датата на постановяване на обжалваното разпореждане - 9.І.2020 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок. Такива не са депозирани и към жалбата.

            Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното определение, намира същото за правилно, а частната жалба срещу него за неоснователна, по следните съображения:

 

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че длъжникът срещу когото е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не е установен на посочения в заявлението адрес. След служебно дължимата справка в НБД съдът е установил, че посоченият в заявлението адрес е    регистрираният от лицето постоянен адрес, но не е идентичен с регистрирания от него   през 2011г.   настоящ адрес в Р Франция.

Връчването на адресираната до него Заповед за изпълнение е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК при надлежно   удостоверяване на обстоятелството, че от петнадесет години  длъжникът не живее на регистрирания от него постоянен адрес.  С подписа си връчилелят е удостоверил източника на   подадената в този смисъл информация с висване на имената и адреса му.  Поддържаното в жалбата твърдение че такъв източник може да бъде само кмет или управител на ЕС, не намира опора в разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, възпроизвеждаща в хипотезиса си нормата на чл.47, ал.1, изр. последно ГПК. В цитираните процесуални норми,   събирането на данни относно това, дали лицето живее на адреса, не е ограничено само до посочените в жалбата лица. Онова, което прави връчването на съдебните книжа по чл.415, ал.1, т.2 ГПК законосъобразно е връчителят да е изпълнил задължението си за удостоверяване на източника на информацията. А, това в процесния случай е сторено.

             Призовката, а в случая разписката, е официален свидетелствуващ документ, който установява отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване не е оборена и нейната доказателствена сила. Като в случая следва да се посочи, че служебно дължимата и извършена  от съда справка в НБД , по безспорен начин установява, не само факта, че на 18.ХІ.2019г. адресатът на заповедта за изпълнение не живее на адреса, но че и обичайното му пребиваване от 15 години насам не е в България. Което по см. на чл.411, ал.1, т.5 ГПК е само по себе си основание за обезсилване на издадената срещу него заповед за изпълнение.

               Удостоверените  в процесната разписка  обстоятелства сочат наличие на кумулативно изискуемите се по см. на чл.415, ал., т.2 ГПК обстоятелства, които предпоставят в задължение на заявителя да установи вземането си с предявяване на иск по реда  в срока на чл.415, ал.4 във вр. с ал.1 ГПК. Като е отчел това, правилно и съответно на вменените му с процесуалния закон задължения, първоинстанционният съд е предоставил на заявителя срок за установяване на вземанията  предявен по реда на чл.415 ГПК иск, като изрично му е разяснил и последиците при непредявяването на иска.

                 При доказано обективираното от заявителя бездействие, по отношение на разясненото му и процесуално дължимо в преклузивни срокове поведение, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е обезсилил издадената на осн. чл.410 ГПК заповед за изпълнение.

             Във връзка с горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №107/9.І.2020   по ч. гр. д. № 2274/2019 г. по описа на РРС, с което е обезсилена  Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4637/15.ХІ.2019г., издадена   в това производство срещу Д.Н.М., ЕГН**********

            Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.