№ 168
гр. ХАСКОВО, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Г. Г. Г.
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Гражданско дело № 20235600100526
по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХIII от ГПК
Обстоятелства по иска
Представена е искова молба от В. С. П.,ЕГН:********** от гр.С.,Х.О.,
ж.к. “И.“ бл. 07 вх.“В“ ет.5 ап.54 ,действащ със съгласието на майка си Х. Д.
Г.,ЕГН:********** против Община Л.ул. “Р.“ №2,гр.Л.Х.О. за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и
лихва в размер на 47 160 лв. за периода от три години назад във времето от
завеждането на исковата молба,както и законната лихва от завеждането на
исковата молба върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД и с чл.45 от ЗЗД и акцесорни
искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове искането си ищецът твърди,че е племенник на Г. Д. Г.
роден на 13.11.1978 г., починал на 29.07.2018 година в село В.П., О.Л..
Ищецът пострадал от неестествената му смърт, причинена от пътно
транспортно произшествие на 29.07.2018г.,което се състояло в село В.П.,
1
община Л. област Хасково, на улица, пред дома на В. Г. Г. по време на
управление на състав от пътни превозни средства от страна на починалия - на
трактор марка "И." модел *******. с прикачено към него ремарке, при
преминаване по пътното платно.
Това пътно-транспортно произшествие е било причинено, поради това
че улицата, находяща се в село В.П., община Л. е била с изцяло изронено
асфалтово покритие и с налична, дори и към настоящия момент дупка,
заемаща почти цялото пътно платно. Тази дупка се е формирала и е била
налична години преди инцидента, като улицата била негодна за безопасно
преминаване и ползване от каквито и да е МПС, така че да не се причиняват
вреди нито на самите МПС, нито на водачите им.
Ищецът твърди,че създадените от състоянието на пътя опасности са
налагали при всяко преминаване, водач на МПС да избира такъв маршрут на
преодоляването им, който да е изцяло или частично безопасен за
управляваното от него МПС, за да не води до реализиране на пътно-
транспортно произшествие и да не води до повреждане или унищожаване на
имущество или да поставя здравето или живота на водача или пътниците му в
опасност.
Дупката съществувала на пътното платно от много дълго време преди
посоченото ПГП, довело до процесния инцидент. Тази дупка се е била
разраснала до такива дълбочина и размери, именно поради неизпълнение от
страна на собственика на пътя на задълженията му по чл. 167. ал. 1 от Закона
за движение по пътищата. Ответната община е била задължена, в интерес на
териториалната общност да осъществи ремонт и поддръжка на тази общинска
улица, като в тези задължения се включват дейностите по полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация,
както и задължения за сигнализиране на препятствията и отстраняването им
във възможно най-кратък срок.
Ищецът сочи,че неизпълнението на задължението за предприемане на
необходимите мерки от страна на ответника е довело като следствие
получаването на чудовищните размери и вид на конкретната дупка. Това от
своя страна я направило почти непреодолимо препятствие, който резултат се
изразявал в прилагането на изключителни умения и почти непосилни усилия
от страна на загиналия Г., за да бъде преодоляно липсващото асфалтово
2
покритие върху пътя.
В исковата молба се посочва,че в следобедната част на деня на 29 юли
2018 година Г. Д. Г., управлявайки трактора с прикаченото към него ремарке ,
което било натоварено с оборска тор предприел маневра, с която целял да
преодолее огромната дупка на асфалтовото покритие. Тракторът преминал
през дупката, която заемала на ширина почти цялата част от асфалтовия път.
След това започнало преминаването и на тегленото от трактора ремарке, на
което лявото колело осъществило контакт с челния борд на дупката, който
оказвал допълнително съпротивление върху ППС -то, а то от своя страна
довело до преустановяване движението на теглещия го трактор. За да се
опита да преодолее съпротивлението, което челния борд на дупката, в която
се е намирало ремаркето, водачът на трактора е потеглил повторно, като при
опита си да задвижи МПС - то и тегленото от него ППС, тракторът се е
преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела.
В следствие на това тракторът се е преобърнал върху предния край на
ремаркето, като водачът - Г. е останал притиснат между него и превозвания в
ремаркето товар. След преобръщането водачът е останал затиснат между
товара в ремаркето и трактора, като кормилната уредба на трактора го е
притиснала в зоната на гръдния кош, а непосилната тежест на обърналото се
върху него МПС е довела до загиването на водача - Г..
Ищецът твърди,че починалият бил изключително опитен водач на МПС.
Той дълги години е работел като шофьор на товарно МПС в куриерска фирма,
но въпреки това, многократно поставян в ситуация като описаната по-горе -
да преминава през неравности и дупки по път, негоден, но отворен за
обществено ползване се е стигнало и до вредоносния резултат - реализация на
ПТП и собствената му смърт.
В исковата молба се извежда,че в основата на инцидента стои виновно
бездействие на общината,тъй-като съгласно чл. 2, ал.1, т.2 връзка чл. 3, ал.2,
т.1 от Закона за общинската собственост, във връзка § 7, т.4 от ПЗР на Закона
за местното самоуправление и местната администрация, улиците в рамките на
населеното място, които не са част от Р.та пътна мрежа, представляват
публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява
предоставената й собственост, в това число и улиците в рамките на
населеното място, в интерес на териториалната общност - населението и с
3
грижата на добър стопанин - чл. 140 от Конституцията на Република
България и чл. 11, ал.1 от ЗОС.
Поради неизпълнение на посочените задължения от страна на
ответника, се е достигнало до нелепо настъпилата загуба на един човешки
живот. Ако Община - Любимец се бе погрижила за състоянието на
собственото й съоръжение, не бе допуснала въпросната дупка да приеме
недопустимо огромните си размери и дълбочина, а ако същата бе
своевременно и качествено запълнена, така че да не създава за водачите на
преминаващите по пътя ППС-ва екстремни условия за преминаване, то
починалия сега щял да е жив и здрав, и да върви по своя житейски път,
радвайки се на живота, който е имал. Наред с това неговият племенник, сега
нямало да е опечален и да жали смъртта на човекът, който е заместил изцяло
баща му, след смъртта на последният, а Г. Г. щеше да е все още жив и да им
помага в трудностите на предстоящия му житейски път.
Поради настъпилата твърде рА. и неестествена смърт на Г. Д. Г. за В. С.
П. са настъпили неимуществени вреди от безвъзвратната загуба на брата на
майка му - неговият вуйчо, поради това, че отношенията между майка му и
вуйчо му, както и между него самият и починалия са били изключително
близки. Починалият е бил този, който е оказвал всякаква по вид подкрепа на
майка му и на децата й, особено след предходна трагедия, която ги е
сполетяла, а именно - смъртта на бащата на ищеца през 2014 год. и оставането
му полусирак, само с неговата майка.
Преди инцидента починалият живеел със сестра си - майката на ищеца и
трите й деца, сред които и ищеца, в едно домакинство, в апартамента на
майка му, находящ се в град С., където и работел, като шофьор на товарен
автомобил към куриерска фирма „Еконт", офис – С..Ищецът, майка му,
братята му, вуйчо му и вуйчото на майка му, живеели задружно и сплотено,
като заедно и с неговата баба представлявали едно разширено семейство,
взаимно се подкрепяли, събирали се заедно по празниците или на гости през
почивните дни.
Между В. П. и неговия вуйчо имало изградена изключително силна и
дълбоко емоционална връзка, характеризираща се с изключителна обич
помежду им, с уважение и привързаност. Бащата на ищеца, починал млад,
през 2014година, когато той била едва на осем години, като човекът, който
4
останал да помага на майка му в отглеждането му и неговите брат и сестра в
изхранването им и цялостното им обгрижване бил единствено вуйчо им.
Затова между П. и вуйчо му съществували изключителни отношения,
надхвърлящи обичайно присъщите и традиционни, тъй като вуйчото изцяло
се посветил в отглеждането на него и брат му и сестра му. Вуйчо им ги
възприемал като негови деца, давал им джобни, водил ги на детска градина и
на училище, а те с годините го възприемали и като родител - човекът който
полага грижи за тях. Вуйчото полагал грижи действително като родител,
изцяло както емоционално, така и финансово, като задоволявал нуждите на
племенниците си.
Създадените пред тях трудности ги сплотили изключително много и те
държали един на друг.
Ето и защо,твърди ищецът, към настоящия момент липсата на вуйчо му
се отразява изключително негативно. За него липсвала не само финансовата,
но и емоционалната му подкрепа, грижите, които е полагал за цялото им
семейство, от което той е бил част.
Загубата на единственият човек, който им помагал и на когото са
можели да разчитат е оказало изключително негативно влияние на
психичното здраве на ищеца. Дори към настоящия момент болката, която
изпитвал от смъртта му е огромна. След внезапната и преждевременна смърт
на Г., П. се затворил в себе си, останал сякаш отново полусирак. Дълго време
той страдал по вуйчо си и бил изцяло съкрушен и трудно преживявал загубата
му.
За тези негови психически и физически болки и страдания, траещи и
към настоящия момент, и причинени от смъртта на вуйчо му, ищецъти
претендира заплащане на обезщетение на стойност от 150 000 - сто и петдесет
хиляди лева, което ответника да бъде осъден да заплати, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба,
така и ведно със законната лихва върху сумата от обезщетението за три
години назад от тази дата. Претенцията за законна лихва, изчислима върху
стойността на претендираното обезщетение е в размер на 47 160 -четиридесет
и седем хиляди сто и шестдесет лева.
Заплащането от страна на ответника на претендираното обезщетение се
налагало поради това,че същият не е изпълнил задълженията си по чл. 140 от
5
Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона и по чл. 167,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като не е извършил навременен
ремонт на пътното платно на улицата, находища се пред дома на
доверителката ми в село В.П., О.Л. и с това е създал условия и предпоставки
за възникване на пътното-транспортно произшествие на 29.07,2018г., при
което се е достигнало и до преждевременната и неестествена смърт на -Г. Д.
Г., починал на 29.07.2018 година в село В.П., О.Л..
Налице била изискуемата от закона причинна връзка: в резултат на
неизпълнение на законово регламентирани задължения и неполагане на
вменената от закона грижа на добър стопанин, който да управлява
собствеността си в интерес на териториалната общност, от страна на
ответника, се е достигнало до реализация на пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което е настъпил вредоносен резултат - смъртта
на вуйчото на ищецът и причинените му от неговата загуба болки и
страдания. Тези вреди и към настоящия момент не били репарирани от
ответника, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответната О.Л. представя отговор ,в който оспорва активната
материална легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимущестевни
вреди от смъртта на чичо му Г. Д. Г..В тази насока се извежда, че макар
ищецът да е племенник на починалия Г. Д. Г.,и да е понесъл от смъртта му
душевни болки и страдания, изложените обстоятелства в исковата молба не
дават основание за възмездяването им, каквото се полага за лицата от най-
близкия семеен и родствен кръг на починалия, посочени в ППВС №
4/25.У.1961г. и ППВС№ 5/24.Х1.1969г., тъй като не обосновават да е
породена между тях емоционална връзка, която да е извън типичната
и присъща между племенник и вуйчо.
Общината посочва,че съгласно Тълкувателно решение №
1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение
за неимуществени вреди се присъжда на лица, извън кръга на тези ,
посочени в цитираните ППВС, само при наличие на породена особено близка
емоционална връзка с починалия, която да обосновава по изключение
репарирането им.
От друга страна ответникът оспорва иска по основание и размер.
6
Предявените искове били неоснователни, като се иска отхвърлянето им.
Исковите претенции за главница и лихви били погасени по давност.
Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца, свързани с
настъпването на пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен
разулат, оспорва и твърденията на ищеца за това, че причина за настъпването
на ПТП, описано в исковата молба е състоянието на пътното платно и
наличието на дупка, както и това, че е налице причинно следствена връзка
между състоянието на пътното платно и настъпилия вредоносен резултат,
оспорва фактическите твърдения на ищеца, свързани с понесените
неимуществени вреди.
Настъпването на ПТП, посочено в исковата молба и последвалия
вредоносен резултат- смъртта на Г. Д. Г. се дължало изцяло и само на
поведението на последния, като водач на МПС и допуснатите от него груби
нарушения на Закона за движението по пътищата.
От страна на О.Л. не бил налице деликт /виновно, противоправно
деяние, което да стои в причинно следствена връзка с настъпилата смърт на Г.
Г..
Ответникът посочва,че извън и евентуално на горните възражения с
допуснатите от загиналия Г. Г. груби нарушения на Закона за движението по
пътищата, същият е съпричинил вредоносния резултат, като процентът
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия бил повече от
98 %. В този смисъл се заявява материално правно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на
загиналия, довело до настъпване на вредоносния резултат и обусловило го с
принос от страна на загиналия повече от 98% .
В тази насока О.Л. посочва,че ако загиналият беше спазил правилата за
движение е имал 100% възможност да предотврати ПТП.Г. Г. е нямал право
да управлява посочения в исковата молба трактор с прикаченото към него
ремарке за лек автомобил, натоварено с оборска тор. Същите не са били
регистрирани и движението им по пътищата е било забранено. В нарушение
на правилата за движение тракторът е теглил ремарке за лек автомобил ,
натоварено с оборска тор в количество, надвишаващо допустимото,
превозваният товар е надвишавал допустимата максимална маса на трактора и
ремаркето. Г. Г. е управлявал МПС-трактор с прикачено ремарке, след
7
употреба и под въздействието на алкохол -0,26 промила в кръвта, което е
повлияло негативно върху способностите му на шофьор- довело е до
неправилна преценка, поемане на рискове при шофирането и неправилни
маневри. Управляваният от Г. Г. трактор и ремарке са били технически
неизправни и в нарушение на правилата за движение, на същите не е
извършен преглед, установяващ техническата им изправност.
В конкретната ситуация загиналият шофьор Г. Г. е имал техническа
възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на
участъка от улицата в района на произшествието и да предотврати
настъпването на произшествието, като спазва правилата за движение и не
създава предпоставки за възникването му, чрез избор на подходящ коридор за
движение и подходящ скоростен режим, който да му гарантира
преодоляването на наклона на изкачване на пътя, без превключване на
предавки и спиране.
Загиналият Г. Г.,твърди ответникът, е знаел, че при неправилно
натоварване на трактора, още повече с прикачено ремарке на лек автомобил
има опасност тракторът да се обърне при изкачване по наклона. В деня на
инцидента -29.07.2018г. няколко пъти е минал със същите трактор и ремарке,
натоварено с оборски тор по същата улица и неравностите по нея .
Причините за възникването на ПТП и последвалия го вредоносен
резултат според Общината са следните: В нарушение на правилата за
движение- чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, чл.140 от ЗдвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
чл.126 от ЗдвП на 29.09.2018г. в село В.П., загиналият Г. Г., след като е бил
повлиян от употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0,25
промила, управлявайки забранените за управление, спрени от движение
трактор марка „И.“, модел „****", нерегистриран по надлежния ред, без
регистрационни табели с прикачено ремарке за лек автомобил,
нерегистрарано, натоварено с оборска тор в количество, надвишаващо
допустимата маса на товара, предприема и изпълнява поредно за деня
изкачване на познатия му наклонен участък с величина на наклона около 20%,
по начин несъответстващ на конкретната пътна обстановка, чрез избран
неподходящ коридор на движение и неподходящ скоростен режим, който
довежда до спиране и рисково потегляне от място на наклон с товар, при
което водачът е загубил управлението на трактора, предницата на трактора се
8
е вдигнала, тракторът се е преобърнал и е последвал вредоносният резултат.
Ответникът твърди и че преобръщането на трактора, при което е
затиснат и загинал водачът Г. Г. не се дължи на налична на платното дупка,
както се твърди в исковата молба, а на допуснатите от водача на трактора
нарушения на правилата за движение, които стоят в причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносния резултат.
О.Л. оспорва предявения иск по размер. Претендираното с исковата
молба обезщетение било завишено по размер и несъобразено с критериите за
определяне на справедливо обезщетение и не е съобразено с
обсотятелството,че загиналият водач е допринесъл за настъпването на
вредоностния релузтат, като приносът му е повече от 98%.
Предвид изложевото иска да се отхвърлят изцяло предявените искове.
В съдебно заседание страните поддържат направените искания,доводи и
възражения.
Между страните няма спор относно времето и мястото на настъпване на
ПТП,че същото е станало при управление на описаните МПС и ППС от
страна на Г. Д. Г. по пътната инфраструктура на Община Л.че същият е
починал при това ПТП в следствие на механична асфикция от притискане на
гръдния му кош от волана на трактора, че няма изплащане на репарация за
претърпените неимуществени вреди от ищеца от страна на общината,че
ищецът и починалия са племенник и вуйчо,както и че е водено досъдебно
производство за смъртта на Г.,което е прекратено.
Правни съображения
Предявените с исковата молба обективно съединени осъдителни искове
са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят
изцяло.Твърдените в исковата молба субективни права не се установиха чрез
пълното и главно доказване на относимите правнорелевантни обстоятелства
по делото.Ответната община не е обвързана спрямо ищеца със
задължения,породени от сочените факти и заявени права,и спрямо нея не е
осъществена хипотезата на чл.49 вр. с чл.50 и 45 от ЗЗД.
9
Действителни по делото са приетите за безспорни обстоятелства с
доклада.Съобразно представено препис-извлечение от акт за смърт
№2/30.VII.2018 г.,съставен в с.В.П.,Община Л.Х.О. Г. Д. Г. е починал на
29.VII.2018 г. Видно от удостоверение за родствени връзки починалият е
вуйчо на ищеца В. С. П.,брат на майка му Х. Д. Г..
Настъпилата смърт на Г. Д. Г. е в резултат на ПТП,което е настъпило на
29.VII.2018 г. в с.В.П.,Община Л.Х.О..През същия ден Г. многократно
пренасял с трактор марка „И.“,модел ****,без рег.номер и с прикачено към
него ремарке за лек автомобил пресен оборски тор в градина над къщата му в
селото.За целта същият преминавал през улица непосредствено до къщата му
в селото,която е със значителен наклон и разрушена асфалтова настилка.На
тази улица и по наклонения участък съществува значителна по размери
дупка,обхващаща почти цялата ширина на пътното платно.Около 18.00 часа и
при извършване на пореден курс,управлявания от Г. трактор и
ремарке,натоварено с прясно оборска тор,спрели в дупката,като при
потеглянето от место по наклонения участък,тракторът се преобърнал
надлъжно върху предния край на ремаркето и притиснал Г. върху превозвания
товар.Този натиск довел до настъпване смъртта на водача на
трактора.Установено е,че в момента на управление на трактора и ремаркето Г.
е имал концентрация на алкохол в кръвта от 0.26 промила-протокол №А-
280/02.VIII.2018 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта,находяща се в досъдебното производство. Същият е бил и
правоспособен водач съобразно свидетелство за управление на МПС
№*********/16.II.2012 г. валидно до 16.II.2022 г. за категориите
С,АМ,В,ТКТ,водещо са отчет в ОДМВР-Хасково.
За случая е образувано досъдебно производство №369/2018 по описа на
РУМВР-С.,водено за престъпление по чл.343 ал.I б.“В“ пр.1 вр. с чл.342 ал.I
от НК,което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура-Хасково.
Както се установи по делото,а и е безспорно между страните, починалият
Г. Г. е вуйчо на ищеца В. С. П.,като брат на неговата майка.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.VI.2018 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСНГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и
10
Постановление №5/24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.С двете
постановления се извежда,че за неимуществени вреди могат да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца),
съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително
са претърпели вреди,така и отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.Изброяването на материално легитимираните лица по
двете обсъдени постановления е изчерпателно съобразно разясненията на
Постановление на ВС №2/30.IХ.1984 г.
Тълкувателно решение № 1 от 21.VI.2018 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2016 г., ОСНГТК изрично разпорежда,че по изключение активно
легитимирано е и всяко друго лице извън изброените по -горе,за което трябва
да са в кумулативно единство следните предпоставки-то да е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия от една страна и да търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.Спрямо ищецът нито една от тези
предпоставки не е осъществена.
Безспорно е ,че ищецът като племенник на пострадалия не попада в
изначално и формално посочени легитимирани лица да търсят по силата на
своето родство обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта.
Следователно същият следва по силата на пълно и главно доказване да
установи създала се трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В хода на настоящото производство не се установи по пътя на пълното
и главно доказване ищецът В. П. да попада в обхвата на посочените активно
легитимирани лица,обсъдени по- горе.В тази насока са показанията на
разпитаните свидетели по делото,от които обаче не може да се определят
отношенията на ищеца с починалия си вуйчо като релевантни за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди,съобразно Тълкувателно решение №
1 от 21.VI.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСНГТК.
Свидетелят Д.А. установи,че Г. като вуйчо живеел заедно със сестра си
11
и племенниците си,като вземал В. П. от училище,помагал за
дрехи,уроци,храна,водел го на мероприятия,ходел на турнири по футбол на
детето,на родителски срещи.Според свидетелят Г. бил като настойник на
детето.Загубата на вуйчото се отразила недобре на детето,което не се
чувствало добре,била тежка загубата.След смъртта на Г. свидетелят нямал
наблюдения,не му било известно В. да е прекратил спортните си
занимания.Детето сто процента разчитало на вуйчо си.Г. бил като баща на
децата на сестра си,поради настъпилата смърт на съпруга й.Г. имал намерение
да заживее отделно от сестра си и децата й,като щял да купува жилище в
близост до тях.
Другият свидетел посочен от ищеца,А.К. Г., посочи,че Г. се грижел за
децата на сестра си като свои,тъй-като нямал семейство и живеели в едно
домакинство,а и техния баща бил починал.Починалия водел децата на лекар
когато се налага.В. обичал вуйчо си,вслушвал се в съветите му,възприемал го
като баща, бил авторитет.Липсата на вуйчото се отразявало зле на
В..Връзката между него и Г. била по-силна от обикновената за този тип
родство. Племенниците преживели,вкл. и В. загубата на вуйчо си трудно и
болезнено. Непосредствено след инцидента ищецът се затворил,не излизал
толкова често,нямал желание да посещава училище.Г. изведе,че лично на нея
В. не й споделял,че търси починалия си вуйчо,не й се бил оплаквал в тази
насока.Същата знаела от майката,че племенниците на починалия го търсели и
чакали.
Свидетелят Х. Д. посочи в насока отношенията между починалия и
ищеца,че племенниците на Г. и сестра му идвали от време на време в с.В.П. в
наследствения им дом,където починалия бил всяка събота и
неделя.Свидетелят Д. Д. също посочи,че децата идвали в с.В.П.,а свид.Г.
Я.,кмет на селото,посочи,че не бил виждал сестрата и племенниците на Г. да
идват в с.В.П.,както и че не знае дали се е грижел за тях като
баща.Свидетелят Ц. Г. А. посочи,че познава племенниците на Г. Г.,като не
знае да е имало между тях и него отношения извън обичайните.
Изложеното от тези свидетели относно характера на отношенията
между починалия Г. Г. и ищеца В. П. сочи на по-засилени и интензивни
отношения между племеник и вуйчо,породени самата им родствена връзка, от
животът им в едно домакинство и от загубата на рождения баща на
12
ищеца,които обаче не могат да се опишат като трайна и дълбока емоционална
връзка между ищецът и починалия от една страна,а от друга не се установяват
и настъпили в резултат на смъртта на Г. сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания у ищеца,които да се вместват в
изведеното от посоченото тълкувателно решение.В тази насока изложеното
от свид.Д.А. по-скоро сочи на отношението на самия починал към
племенниците си и в частност към В. П..Изложеното от свид.А. Г. е по-скоро
опосредена информация от майката,а и същата въпреки заявените близки
отношения със семейството,посочи,че пред нея В. П. не е споделял нищо в
насока,че вуйчо му му липсва,което би било нормално при наистина тежки
последици за детето от загубата на вуйчото и при условие,че Г. е доверен
човек на семейството.Като цяло и двамата свидетели не извеждат страдания
от смъртта на Г. у ищеца,които да излизат извън обичайните за създалите се
отношения между тях-загубата се отразила недобре на ищеца,преживял я
трудно и болезнено,не искал да ходи на училище.
Като цяло в тази насока показанията и на двамата свидетели са общи, не
установяват в конкретика характера на страданията, интензитета,
продължителността им,както и техните точни проявления. Налице е и
известно противоречие между двамата свидетели, тъй-като А. посочи,че и
след смъртта на вуйчо си В. продължил спортните си занимания по
футбол,докато А.а посочи,че не знае въобще В. да спортува или да има
хоби.Другите свидетели,които често са общували с починалия Г. Г.,който
всеки уикенд бил на село посочиха,че племенниците и сестрата са идвали в
с.В.П. от време на време и че отношенията на починалия с племенниците
били по-скоро нормални.
Следва да се съобрази и че предвид изложеното от свидетелите, докато
Г. не е започнал работа в гр.С. на 08.IХ.2014 г./удостоверение от НАП по
делото/,същият е живеел в с.В.П.,а не в домакинството на ищеца и майка
му.Така свид. Д.А.,Д. Д..Следователно починалият Г. не е живеел
продължително и постоянно в едно домакинство сестра си и децата й,а за срок
от около 3-4 години и без уикендите,които прекарвал в с.В.П..Извежда се
също така от показанията на свидетелите,че основната грижа за децата вкл. и
за В. П. се е полагала от майка им,а Г. е имал спомагателна роля.Следва да се
съобрази и че твърденията в исковата молба са ,че бащата на ищеца е починал
през 2014 г. когато В. П. е бил на 8 години.Следователно същият е бил в
13
достатъчно зряла и съзнателна възраст за да помни баща си към времето на
съвместното заживяване в едно домакинство с вуйчо си,което е станало в една
година със смъртта на родителя.Поради това и ищецът не би могъл толкова
лесно и бързо да „замени“ истинския си ппочинал баща с вуйчо си,като
система от особени и силни емоционални отношения и
обвързаности,породени от специфичното отношение между баща и
син,каквото и да е било поведението на Г..Подобно развитие не може да се
очаква за сравнително краткия период от 3-4 години съвместно съжителство
на ищеца с вуйчо си,в каквато насока са и обективно данните по делото.
Ето защо не може да се приеме за несъмнено и категорично установено
по пътя на пълното и главно доказване,че отношенията между ищецът и
починалия му вуйчо съставляват особено близка и трайна житейска
връзка,извън нормалната за подобен тип родство, и че П. търпи значителни
морални болки и страдания от смъртта на Г. с продължително проявление във
времето.
Между двете лица е налична обичайна връзка, характерна за вуйчо и
племенник в традиционното българско семейство, възпитавани във взаимна
обич, доверие, разбирателство и уважение. Привързаността на племенника
към вуйчо си не се отличава с нищо изключително съобразно традиционните
за българското общество отношения за процесната степен на родство. По
делото няма доказани обстоятелства, довели до силно сближаване между
племенника и вуйчото, при които Г. да е заместил изцяло починалия баща на
ищеца в грижата и възпитанието на същия и да е придобил всеобхватно и
водещо присъствие в живота му,да е налично духовно и емоционално
сближаване между двамата, надхвърлящо нормалната за подобна връзка на
родство духовна и емоционална близост,които да изместят връката на П. с
наскоро починалият му баща. Установеното съдържание на отношенията в
конкретния случай -че П. и Г. живеели в едно домакинство,заедно с майката
на ищеца и другите й две деца,че същият водел детето на уроци,на спортни
занимания и др.под. , че между тях съществували добри отношения и близост,
били задружни,подкрепяли се морално, че вуйчото полагал частична грижа за
П., не може да бъде определено като изключително и надхвърлящо като
дълбочина и интензивност обичайното съдържание на родствената връзка
между вуйчо и племенник по смисъла на тълкувателното решение.
14
Не е осъществено и състоянието на
изключителност по отношение на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. В. П. преживал тежко внезапната и преждевременна смърт на своята
вуйчо, понесъл е морални болки и страдания по повод на загубата му.
Несъмнено ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на вуйчо
си, но както се изведе по-горе техният интензитет,продължителност и начин
на проявление не изпълват определението за изключение от разрешенията,
дадени от Пленума на ВС в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
Цялата поредица от генериращи факти,довела до настъпване на
процесното ПТП и смъртта на Г. Г.,е резултат от предприетите от него
действия.В тази насока следва да се съобразят установените от
доказателствата по делото обстоятелства.
Безспорно е по делото,че мястото на процесното ПТП е настъпило на
улица,която е част от пътната инфраструктура на О.Л. в с.В.П.,Х.О.,която
съобразно чл.3 ал.III от ЗП е местен общински път.Община-Любимец е
законово задължена да я поддържа за нормалната й употреба по
предназначение.В тази насока са уредените изисквания към общината в чл.31
от Закона за пътищата и специфичното изискване именно общината да
осъществява изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване вменено й с чл.30 ал.IV от
Закона за пътищата.Отделно от тези особено уредени задължения на
общината за грижа към пътната инфраструктура,същата е обект и на общо
вмененото й задължения по чл.11 ал.I от Закона за общинската собственост -
да управлява всички елементи на общинската собственост в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин.
Безспорно е също така по делото,че на въпросното място на ПТП в
с.В.П.,Х.О. ,улицата е тясна,стръмна с висок наклон,с порутено или липсващо
асфалтово покритие и налична дупка с дълбоки ръбове по краищата си,която
обхваща почти цялата ширина на пътното платно.В тази насока са както
показанията на свидетелите по делото,заключението на вещото лице,така и
наличните снимки в досъдебното производство от протокола за оглед,които
дават съвсем ясна представа за състоянието на пътя към момента на
15
инцидента-л.37-42 от досъдебното производство №369/2018 г. на РУМВР-
С..Същите са годно доказателствено средство. Те не са документи по
смисъла на гражданския процес,но същите като веществено доказателство са
допустими средства за установяване на относимата фактическа обстановка по
делото.Безспорно,е че законът не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204 ал.I от ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи.
Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от
значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи
за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със
значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено
доказателство.В случая представените снимки носят директна за възприемане
значима информация относно предмета на доказване по делото,същата може
да се възприеме непосредствено и да се разтълкува,за което не са необходими
специални знания за съда или за страните да я осмислят и анализират,
относно мястото на настъпване на твърдения инцидент от ищеца и за
състоянието на пътната и съпътстващата я инфраструктура там. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите или снимките като
веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да
бъдат интерпретирани по съответния ред директно от съда и страните или
чрез използването на специални знания, то може да се приеме, че
видеозаписът,респ. снимките може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.В тази насока изрично Решение №
136/11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
368/25.03.2011 г. по гр.д. № 1447/2010 г. на ВКС, III г.о.,Определение №
634/04.06.2015 г. по гр.д. № 1524/2015 г. на ВКС, III г.о. Определение № 262
от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7062/2014 г., III г. о., ГК.
Установено е следователно,че процесния участък от пътното платно не
е изряден и не е поддържан от О.Л. в състояние за нормална
употреба,съобразно задълженията й по закон.Също така безспорно е,че
въпросния пътен участък не е бил сигнализиран и обозначен по никакъв начи
от ответната община.
Въпросното пътно платно обаче е било такова от години и е било
известно на жителите на с.В.П.,вкл. и на Г. Г.,който го ползва от години.В
деня на инцидента същият е превозвал по него многократно с посочения
16
трактор и ремарке оборска тор.Следователно пострадалия е имал съвсем ясна
представа за състоянието на пътя,неговата стръмност и наклон, и за
въпросната дупка,която е преодолявал,както от времето преди инцидента,така
и в деня на същия.Дефектите на въпросната улица следователно не са били
скрити или появили се внезапно,за да не могат да се възприемат от
пострадалия.При наличие на знание за същите,Г. не само,че е следвало да ги
съобрази при воденето на трактора с ремаркето с натоварена оборска тор,но
това е било и негово законово задължение.Управлението на МПС съставлява
законово регламентирана дейност,която вменява задължения на водачите на
МПС и ППС.Такова задължение е изведено с чл.20 ал.II от ЗДвП,поради
което в конкретния случай Г. е следвало да съобрази задължително релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар,за да може да спре пред всяко предвиД. препятствие и да осъществи и
задължението си по чл.20 ал.I от ЗДвП-да контролира непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство.Същият обаче не е сторил
това.Цялото поведение на Г. установено по делото е в разрез с вменените му
задължения по закон относно управлението на трактора с ремаркето и
конкретната пътна обстановка,така и с нормалната и обичайна житейска
предпазливост.
Пострадалият управлява трактор „И.“ *******,който не е регистриран
съобразно изискванията на закона,и който не е предназначен за превоз на
товари,поради което и няма изведена максимална товароносимост.В случая
тракторът е теглел ремарке пълно с оборски тор,което също не е
регистрирано и няма данни да е съобразено с възможностите на трактора.Това
ремарке съставлява такова за друг тип превозно средство-лек автомобил.
От друга страна по трактора има направени самоделни,не заводски
модификации,които няма данни да осигуряват адекватно безопасно
ползване,а напротив създават допълнителни предпоставки за възникване на
процесния инцидент-в предната част е поставена пълна кутия с бетон,която
да осигурява противотежест и да предпази трактора от повдигане на предните
колела и евентуално обръщане,явно недостатъчна в конкретния случай.От
друга страна начина на закрепването на ремаркето към трактора не е твърдо,а
ставно.Това позволява пълен обем на движение на ремаркето спрямо
трактора,вкл. и сключване между тях на ъгъл по-малък от 90 градуса,което е
един от факторите довел до настъпване на смъртта на Г. чрез затискане на
17
същия между тях.При твърда връзка това не е възможно,тъй-като същата е с
ограничен обем на движение и би имала по-скоро стабилизираща роля в
конкретната ситуация.Същевременно теглича за ремаркето е монтиран на 60
см.,което по високо от радиуса на колелата от 40 см. и е над задната ос.При
това положение натиска на ремаркето се усилва поради така възникналата
лостова система и отнема значителна част от стабилността на трактора,като
го дърпа и завърта назад и способства за обръщането му.При монтиране на
теглича под нивото на задната ос,каквото не е в конкретния случай,то тогава
би се получил стабилизиращ трактора момент.
Управлението на трактора и ремаркето с товара,не е било съобразено с
инструкцията за ползването на МПС,тъй-като в момента на тръгването от
процесната дупка наклона за преодоляване е бил от 46 %, който значително
надвишава допустимия по инструкция от наклон от 25%,който обаче е
посочен от производителя при идеални условия- касае трактор без товар или
ремарке и то по изцяло равен и гладък път,какъвто се установи,че настоящия
не е.Извън въпросната дупка наклона на неравния път варира от 22 градуса до
26 градуса,които също не може да се приеме,че са допустими за движение
съобразно изложеното.Размера на МПС и тегленето на силно натоварено
ремарке, което технически не е съобразено с потенциала на трактора,
значително намаляват възможностите за безаварийно преодоляване на
конкретния пътен участък. Самото ремарке е било предназначено за теглене
от лек автомобил и в момента на ПТП е било натоварено със значително
количество оборска тор.От друга страна и самият водач е осъществил
несъобразените с пътните условия и с вида на МПС и тегленото ППС
действия по управление,като е допуснал спиране по нагорнището след
навлизане в дупката с остър и висок ръб,вместо или да върне назад
композицията и да тръгне наново или въобще да не спира,като заобиколи
препяствието.
Извежда се от доказателствата по делото и че водения от Г. трактор е
бил предназначен за използване по равни места,и такива с по-малък
наклон,като оранжерии,лехи и др. под.но не и за преодоляване на подобни
стръмни участъци,като мястото на ПТП.И при значително по-малък наклон от
мястото на инцидента,процесния трактор при използване е повдигал
предницата си,което ясно сочи,че не е предназначен за управление по
18
стръмни участъци,като този на мястото на ПТП.В тази насока освен
изложеното от съдебно-техническата експертиза,са и свидетелските
показания.Така свид.Х. Д. сочи,че поради естеството на трактора и при
ползване в неговата градина,същият си повдигал предницата,което налагало
отпред да се качи човек,като противотежест.Свид.Д. Н. Д. посочи,че Г. с
процесното тракторче е ходил у тях да му фрезова двора и при значително по-
малък наклон от въпросната улица се е стигнало до повдигане на предните
колела.Свид.Г. С. Я. също изложи пред съда,че процесния трактор бил малък
и слаб,ставал само за оранжерии и не можел да се движи по такива стръмни
участъци,още повече и натоварен с ремарке.Свид.Д. Д. установи в тази
насока,че при работа в градината при негови съседи,водения от Г. трактор си
повдигнал предницата,при което всички се развикали да спре и му
помогнали,като натиснали трактора отпред.
Съобразно изложеното се извежда,че Г. е знаел за възможностите на
водения от него трактор,знаел е и за рисковете от работа с него с прикачен
инвентар и управление по значително по-равни участъци от мясото на
ПТП,предвид на описаните инциденти.Така и при обикновени дейности по
обработка на градини,МПС е повдигало предницата си,което съставлява
риск.Този риск е обсъждан и със самия Г. от свидетеля Х. Д.,който посочи, че
многократно са имали разговори в тази насока,така и от свид.Д. Д.,който
също посочи,че е коментирал с пострадалия,че трактора е лек и не е за техния
район.
Всички разпитани по делото свидетели относно настъпилия инцидент
извеждат,че мястото на инцидента е опасно за преминаване през него с
трактор като този на пострадалия поради големия наклон,компрометирана
настилка и налични дупки.Свидетелите сочат, че и те избягвали въпросния
участък от пътя,въпреки,че разполагали с по-големи и мощни трактори.Така
Х. Д. изрично сочи,че пътят през който карал Г. е много лош,почти
неизползваем, много стръмен.Той имал големи трактори ,но не минавал
оттам,тъй-като това съставлявало опасност.Свид.Д. Д. също посочи,че този
път се избягва,защото наклонът е голям и било много стръмно, и особено при
теглене на товар ставало наистина опасно да минава от там.Д. заяви,че той не
би минал от там с тракторчето, използвано от Г..Свид.Г. С. Я. изведе,че
въпросната улица били много стръмна и тясна и почти не се използвала от
трактори,тъй-като съставлявала опасност за тях.Същото относно пътния
19
участък изложи пред съда и свид.Д. П. Д.-стръмен и неизползваем,поради
което и всеки го избягвал.Свид.Ц. Г. А. също посочи,че той лично не би
минал през този пътен участък,тъй-като е много рисков.
Изложеното по-горе,обосновано с доказателствата по делото,налага
единствения извод,че Г. Г. на 29.VII.2018 г. е предизвикал сам процесното
ПТП,което е довело до настъпване на смъртта му.Същият осъществявал
дейност по превоз на оборска тор по начин , който съставлява изключително
завишен източник на опасност за здравето и живота му,което състояние е
съзнавано от него.Г. ясно е знаел за възможностите на водения от него
трактор,предназначението за ползване по по-леки и равни терени,направените
по него саморъчни модификации,несъобразени със заводските дадености на
МПС,тегленето на силно натоварено ремарке,несъобразено отново с
техническите възможности на трактора,управлението на тази композиция по
описания и известен нему от много време стръмен и опасен пътен
участък.Воденето на трактора и ремаркето е осъществено по изцяло
несъобразен с пътната обстановка и с техните възможности начин.В тази
насока следва да се посочи,че предвид приетата съдебно-техническа
експертиза и разпита на вещото лице,предходните преминавания по този
участък от Г. с трактор,който тегли натовареното ремарке са били на ръба на
възможностите и на границата на инцидента,възникнал по-късно. Вещото
лице изрично сочи,че основната техническа причина за преобръщането на
трактора е движението по описания пътен участък с въпросния трактор и
натоварено ремарке,поради което технически правилно е било това движение
въобще да не се предприема.Воденото на трактора по този терен и не
съответства на безопасната експлоатация на самия трактор.Всички
доказателства по делото ясно подкрепят този извод.
Начинът на настъпване на ПТП,довело да смъртта на Г. е функция на
изложените по-горе фактори и е пряка тяхна последица.Именно поради
действието на същите,тракторът се е повдигнал и е затиснал водача върху
тегленото ремарке,натоварено с оборска тор,което е предизикало настъпилата
смърт.Следва да се посочи,че Г. Г. е имал знание за наличието на всички тези
фактори,поради което е могъл да осуети инцидента,като премахне някои от
тях,за да избегне кумулативния им ефект,довел едпосочно и съвкупно до
неговата смърт.В случая и предвид на упражняваната от него дейност по
пренос на оборска тор с описаните несъобразени с терена и
20
товара,нерегистрирани и с неясно адекватни и съмнителни последващи
технически модификации МПС и ППС,спорно съвместими едно с друго,Г. е
могъл да промени не тях,а маршрута,по който да се движи.Безспорно се
установи по делото,че е наличен обиколен път,който не съставлява опасност
за придвижването описаните МПС и ППС като композиция.В тази насока са
както свидетелските показания,така и съдебно-техническата експертиза.Този
обиколен път е с дължина 590 метра, безопасен е и с плавна
денивелация.Управлението по същия не би съставлявало какъвто и да е риск
за Г. в конкретния случай.Избора на този маршрут за движение е бил изцяло
по волята и във възможностите на Г..По този начин същият със сигурност би
отнел целия риск за здравето и живота си,въпреки описаното техническо
състояние и възможности на използваните трактор и ремарке.Пострадалият
обаче е предпочел да се движи по компрометирания стръмен пътен участък
от 150 метра до мястото на разтоварване на оборската тор,въпреки ясно
съзнаваните от него сериозни рискове за здравето и живота.Г. очевидно е
имал знание на същите като интелектуален момент от поведението си,но не е
съобразил действията си с тях,като волеви момент.Същият е могъл да
предотврати настъпването на вредоносния резултат,като предпочете
движението по описания изцяло безопасен алтернативен маршрут,по който
недостатъците на трактора и ремаркето не биха създали опасност за здравето
и живота му.
Съобразно изложеното дотук се налага единствения извод,че
настъпилата смърт на Г. Г. е последица само от неговите
действия,несъобразени с отнапред известните му рискова пътна обстановка
на конкретния пътен участък в с.В.П. и генериращите заплаха реални
възможности и неизяснено техническо състояние на водения трактор с
прикачено натоварено ремарке.Г. е знаел,че независимо едно от друго пътната
обстановка и състоянието на ползвания от него трактор и ремарке поотделно
съставляват източник на опасност,както и че тяхното съчетаване прави
настъпването на вредоносен за него резултат значително по вероятно и
неизбежно.Самият начин на настъпване на смъртта-затискане на същия
между трактора и ремаркето,е пряка функция на описаната пътна обстановка
и състояние на водената композиция трактор и натоварено ремарке.В
каузалната поредица от фактори поради това,довели кончината на Г. няма
такива,които в конкретния случай да се свързват правнорелевантно с
21
ответната Община-Любимец.Г. е осъществил действията си при осъзнат риск
от същите за собственото си здраве и живот,без да прояви нормална и
адекватна на ситуацията житейска предпазливост.
Ответната страна е отправила и възражение за погасяване на
предявената претенция по давност.Ясно е,че правопораждащия исковете факт
е настъпил на 29.VII.2018 г.,а същите са предявени на 01.VIII.2023
г.Съобразно чл.110 от ЗЗД вземанията се погасяват с изтичането на
петгодишен срок.В случая обаче по време на теченето на тозо срок по
отношение на конкретния случай е действал чл.3 т.2 от Закона за за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците,според който се спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти до отмяната на извънредното положение.С изменение в Закона за
народното здраве от 13.V.2020 г. теченето на давностните срокове между
частно правни субекти се възстановява от 20 май 2020 г.Или отправеното
възражение от ответната община за погасяване на вземанията по давност се
явява неоснователно.
Предвид на изложеното предявените искове са неоснователни и
недоказани,не е осъществена хипотезата за ангажиране отговорността на О.Л.
спрямо ищеца.Ето защо същите следва да се отхвърлят изцяло.
Ще следва ищецът да заплати на О.Л. направените по делото разноски
общо в размер на 6 400 лева,от които 6 000 лева заплатено възнаграждение за
адвокат по договор и представени платежни документи и заплатен депозит от
400 лева възнаграждение на вещо лице.
Съобразно изхода от делото други разноски не се следват.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В. С. П.,ЕГН:********** от
гр.С.,Х.О., ж.к. “И.“ бл. 07 вх.“В“ ет.5 ап.54 обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД
вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против Община Л.ул. “Р.“ №2, гр.Л.Х.О.
22
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева,причинени от смъртта на вуйчо му Г. Д. Г.,б.ж. на
гр.С.,Х.О.,настъпила на 29.VII.2018 г. в с.В.П.,Х.О. и лихва за забава
върху тази сума от 47 160 лева за периода от 01.VIII.2020 г. до
предявяване на исковата молба на 01.VIII.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изпащане.
ОСЪЖДА В. С. П.,ЕГН:********** от гр.С., Х.О., ж.к. “И.“ бл. 07
вх.“В“ ет.5 ап.54 да заплати на Община Л.ул. “Р.“ №2, гр.Л. Х.О. сумата
от 6 400 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
23