Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260074, 01.09.2020 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на седемнадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Боряна П.
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2154 по
описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
с ответницата А.С.А. са сключили Договор за мобилни услуги № ********* от
10.05.2017г. за мобилен номер **********, с месечна абонаментна такса 30,99 лв.
с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24,99
лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС и Договор за мобилни услуги №
********* от 13.06.2017г. за мобилен телефонен номер **********, с месечна
абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 13,99 лв. с вкл. ДДС или 11,65 лв. без вкл. ДДС,
и мобилно устройство таблет. Ищецът твърди, че по тези
договори ответницата не е изпълнила задълженията си в общ размер на 279,67 лв.,
за което са издадени фактури №
**********/15.10.2017г. и фактура № **********/15.11.2017г., представляващи
абонаментни такси и използвани услуги. Снабдил се е със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради
това и съгласно дадени указания е предявил настоящия иск. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземането
му от ответника, в размер на 279.67 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвани услуги и
месечни, ведно със законната лихва,
считано от 22.09.2019 год. до окончателното плащане на главницата. Претендира
да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер.
Навежда
твърдение за нищожност на клаузите на приложените договори към исковата молба.
Представените договори за продажба на далекосъобщителни услуги и приложените
към тях общи условия на мобилния оператор са неравноправни по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП. Твърди се, че на ответницата не са и издадени фактури за
ползваните от нея услуги, което е в нейна вреда и в противоречие с принципа за
добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Освен горното се твърди, че договорите са сключени при действие на
Общи условия, с които потребителят не се е запознал и не е могъл да
влияе върху съдържанието им. Прави се
възражение и за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключени Договор за
мобилни услуги № ********* от 10.05.2017г. за мобилен номер **********, с
месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без
вкл. ДДС и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.06.2017г. за мобилен
телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС
или 13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13,99
лв. с вкл. ДДС или 11,65 лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство таблет. По
тези договори на ответницата са предоставяни мобилни
услуги, за което са издавани съответните фактури, приложени по делото. Приложени
са и фактури, които остойностяват услуги на ищеца.
От изготвената по делото икономическа експертиза се
установява, че по приложените фактури плащане от страна на ответницата няма. По
фактура № **********/15.10.2017г. непогасеното задължение е в размер на 234.51
лв., а по фактура № **********/15.11.2017г., непогасеното задължение е в размер
на 45.16 лв. Общото задължение по двете фактури е 279.67 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземане в размер на 279.67 лв., представляващи
стойността на доставени и ползвани от ответника мобилни услуги, по сключени
между страните договори, и лизингови вноски. За това задължение в полза на
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1259/19г. по описа на РСТ. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на двата
договора от страна на ищеца към ответницата. Безспорно е, че последната не е
изпълнила задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни услуги, чиито
размер е установен.
Ищецът безспорно е доставчик на електронни услуги, поради
което отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона
за електронните съобщения. В чл. 228, ал. 1 ЗЕС
са регламентирани по императивен начин минималните изисквания към
съдържанието на индивидуалните договори: "Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и
крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите; 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за продължаване и
прекратяване на индивидуалния договор. Видно от приложените към делото
договори, те са съобразени с тези императивни изисквания. По императивен ред са регламентирани и минималните
изисквания към приложимите общи условия- чл.227 от ЗЕС. Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е допуснал нарушение на правилото,
установено в чл. 225 от ЗЕС, съгласно
което предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, са длъжни да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология,
категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат
предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи
услуги. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението на ответната страна за
недобросъвестност на ответника –
доставчик и нарушение от негова страна на принципа на прозрачност,
пропорционалност и равнопоставеност. Приложените по
делото ОУ напълно съответстват на разпоредбата чл. 227, ал.1 от ЗЕС, съгласно
която Общите условия на договора с крайните потребители следва да съдържат
посочените в цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество
на услугите, включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на
клиенти, както и начини за достъп до тези услуги (чл. 227, ал.1, т.3,
б."д" от ЗЕС), начини за получаване на актуална информация за цени на
предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите
начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните
начини на плащане (чл. 227, ал.1, т.8 от ЗЕС). Ищецът в качеството си на
предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, е посочил
изрично в индивидуалния договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове за плащане. Процесният
индивидуален договор, както и приложените общи условия съдържат изискуемите
данни относно видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените
услуги, относно начините за достъп до тези услуги, относно начините на
предоставяне и ползването им, за лицата, които ги предоставят съдържат актуална
информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за
поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите,
произтичащи от различните начини на плащане. Поради горното съдът намира за
неоснователни възражението на ответната страна за неравноправност на клаузите
по договора и нарушение на правилото, установено в
чл. 225 от ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, да спазват принципите за
прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на
използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на
плащане и да не допускат предимства за отделни крайни потребители или група
потребители при едни и същи услуги. Неоснователни са и възраженията, че
ответницата е поставена в неравноправно положение, поради факта, че не получава
фактури на хартиен носител, доколкото видно от самия договор, тя се е отказала
от получаване на фактура на хартиен носител, но има достъп до фактурите си на
съответната интернет страница на доставчика.
С оглед на горното, съдът приема, че вземането на ищеца
от ответницата е съществувало към датата на издаване на заповедта за
изпълнение, обстоятелство водещо до уважаване на предявеният иск.
По отношение на разноските, на ищеца с оглед изхода на
спора, следва да бъдат присъдени разноски и в заповедното производство и в
настоящото производство. Ответницата възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждение, с измененията от
15.05.2020 година. Съдът намира, че заплатените адвокатски възнаграждения от
ищеца са в съответствие с цитираната наредба. И към момента на издаване на
заповедта за изпълнение, и към момента на депозиране на исковата молба, е
действала редакцията на наредбата преди 15.05.2020 година, с която заплатените
от ищеца на адвоката възнаграждения са съобразени с определения минимален
размер. Следва да се отбележи, че към момента тази редакция не действа, като от
31.07.2020 година има нова редакция, с която възнагражденията също са
съобразени. С оглед на горното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в производството по ч.гр.д.№ 1259/19 по описа на РСТ, в размер
на 385 лв., както и разноски в настоящото производство, в размер на 685
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. З.Й.Ц. ***,
съдебен адрес *** от А.С.А. ЕГН ********** ***, представлявана
от назначения и особен представител адв. С.П. *** в
размер на 279.67 лв. лв., представляваща стойността на неплатени мобилни услуги
по фактури № **********/15.10.2017г. и
фактура № **********/15.11.2017г., ведно със законната лихва от 22.07.2019
година, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 694 от 22.07.2019
г. по ч.гр.д. № 1259/19г. по описа на РСТ,
СЪЩЕСТВУВА на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
ОСЪЖДА А.С.А.
ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен представител адв. С.П. *** да заплати на Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. З.Й.Ц. ***, съдебен адрес *** , направените по ч.гр.д. № 1259/19г. по описа на РСТ, разноски
в размер на 385 лв.
ОСЪЖДА
А.С.А. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен представител адв. С.П. *** да заплати на Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. З.Й.Ц. ***, съдебен адрес ***, направените в
настоящото производство разноски, в размер на 685 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: