Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.08.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав на двадесети юли 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от Председателя
В. гр. дело № 128 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 15 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 868/2019 г. по
описа на РС-Търговище, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т.
представлявана от кмета д-р Д.Д., че В. Д. В., ЕГН **********,***, действаща
чрез пълномощник адв. Н.С. ***, със съдебен адрес:*** е собственик, въз основа на давностно владение на следните
недвижими имоти: 1. Земеделска земя, находяща се в землището на гр.Търговище,
м.Юкя, с площ от 425 кв.м. и с
проектоидентификатор № 73626.153.1027, част от ПИ № 73626.153.1018, целия с площ от 568 кв.
м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи
на имота, съгласно заключението на
вещото лице и проекто-скица: ПИ № 73626.153.1016, ПИ № 73626.153.1028 и
ПИ с проектоидентификатор № 73626.153.1029 и 2. Земеделска земя, находяща се в
землището на гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 205 кв.м. и с проектоидентификатор № 73626.153.1029, част
от ПИ № 73626.507.404, целия с площ от
157 701 кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ с
проектоидентификатор № 73626.153.1027 и ПИ № 73626.507.404, на осн. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, като неразделна част от решението са скици-проект (л. 15, л. 17),
изготвени от „Иванов” ЕООД гр.Търговище и заключението на съдебно-техническата
експертиза, подписани от съда, присъдени са разноски в размер на 610лв. , в
полза на ищеца.
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на О.Т. срещу горецитираното
решение, в ЧАСТТА МУ, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т. че В. Д. В. *** е
собственик, въз основа на давностно
владение на недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на
гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 205 кв.м. и с
проектоидентификатор № 73626.153.1029, част от ПИ № 73626.507.404, целия с площ от 157 701
кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ с
проектоидентификатор № 73626.153.1027 и ПИ № 73626.507.404, на осн. чл. 124,
ал.1 от ГПК.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност по подробно изложени
доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на решението в обгжалваната
част и уважаване на предявения иск, претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор от насрещната страна, депозиран
чрез пълномощника й адв. Н.С. - ТАК, е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли решението, като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат в.жалба/съответно
отговора по нея. Претендират разноски.
При извършената проверка по реда на чл.262 и сл. от ГПК, въззивната
инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
В хода на производството, след постановяване на решението на районния съд,
ищцата е починала, и като страна в процеса са конституирани нейните законни наследници
– И.Х.Х. и К.Х.Х., представлявани по пълномощие от адв. Н. С. ***.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция е обоснована с обстоятелството, че ищцата притежава
поземлен имот- лозе, с площ от 400 кв.м., находящ се в землището на
гр.Търговище, м.“Юкя“, закупен през 1982 г., при подписване на договора за
който кпродавачът й е предал документ, удостоверяващ собствеността на
предходния собственик, обосноваващ твърдението, че имотът винаги е бил частна
собственост, който от придобиването, т.е. повече от 36 години тя владее и
ползва явно, необезпокоявано, без някой да й оспорва правата върху същия, но
при опит да се снабди с нотариален акт за правото си на собственост установила,
че имотът е заснет по кадастралната карта, като имот № 73626.153.1018, целият с
площ от 589 кв.м., записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на
ответника, както и че е на лице явна фактическа грешка при заснемането и
отразяване на имота в КК на гр.Търговище, обуславуящо предявяване на настоящия
установителен иск за собственост, позовавайки се и на извършеното заснемане на
имота от лицензиран геодезист, при което е установено, че площта му е 425 кв.м.-
част от имот с идентификатор № 73626.153.1018, а друга част- от имота с площ от
205 кв.м. попада в имот с идентификатор № 73626.507.404, целия с площ от 157701
кв.м., също отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Предявеният установителен иск
е с петитум на бъде призната за собственик на
част от поземлен имот с площ от 425 кв., с идентификатор №
73626.153.1018, целия с площ от 568 кв.м. и на част от поземлен имот с площ от
205 кв.м., с идентификатор № 73626.507.404, целия с площ от 157 701 кв.м.,
находящи се в землището на гр.Търговище, м.“Юкя“, на основание давностно
владение.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът е взел становище,
че искът е допустим, по основателността на иска, е изложил следното: ищцата претендира, че е
собственик на имот с площ по-голям от този, описан в договора от 1982 г., от
който черпи права, като при представени от нея доказателства би могло да се
приеме, че е придобила собствеността върху имот с площ от 425 кв.м., попадащи в
имот с идентификатор № 73626.153.1018 (с проекто идентификатор №
73626.153.1027), поради което оспорва иска относно имот с площ от 205 кв.м.,
част от имот с идентификатор № 73626.507.404 - попадащ в регулационните граници
на гр.Търговище, в урбанизирана територия, няма характер на земеделска земя, за
който е съставен акт за публична общинска собстевност № 74/12.12.2012г.
Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗОС земите от ОПФ не могат да се придобиват по давност,
собстевонстта се доказва само с писмени доказателства (аргумент от чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ)Дъвноста за придобиване на частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31.12.2022г. (§ 1 от ЗД на ЗС 1 обн.ДДВ бр.7/2018 г.). Не са
подавани документи за придобиване на собственост по реда на І 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което в тази част иска счита за неоснователен. В съдебно
заседание поддържа изложеното в отговора.
Предмет на въззивното производство е решението в частта му касателно отвърления
иск за имот с площ от 205 кв.м., част от имот с идентификатор № 73626.507.404.,
в останалата част – относно имот площ от 425 кв.м., попадащи в имот с
идентификатор № 73626.153.1018 (с проекто идентификатор № 73626.153.1027). като
необжалвано, решението е влязло в сила.
След като се запозна с представените и приети пред първоинстанционния съд
писмени доказателства, както и приетите основна и допълнителна СТЕ, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция съобрази следното:
Представените писмени
доказателства, удостоверяващи правото на собственост на ищцата по делото
относно процесния имот са: писмен
договор от 1982 г., нот.акт от 1943 г.
Видно от приложения към исковата молба проект за изменение на КК на гр.
Търговище, изготвен от лицензирано лице, процесният имот е заснет в два ПИ,
като част от него с площ от 425 кв.м., попада в ПИ с идентификатор №
73626.153.1018, а другата част с площ от 205 кв.м. попада в ПИ с идентификатор
№ 73626.507.404, като съгласно проекта процесният имот следва да се отрази като
ПИ с проектоидентификатор № 73626.153.1027, с площ от 425 кв.м. и ПИ с
проектоидентификатор № 73626.153.1029, с площ от 205 кв.м. Изготвеният проект е
одобрен от АГКК, видно то приложеното удостоверение, но не е отразена промяната
в КК, поради спор за материално право, тъй като имотите, в които попада имота
на ищцата, са отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, се установява, че имотът, закупен
отищцата 1982 г., е идентичен с имот
с проектоидентификатор № 73626.153.1027
и имот с 73626.153.1029, които
съответно са части от ПИ 73626.153.1018 и ПИ 73626.507.404; има трайно
установени граници, с поставени огради от 4 страни, вкючващи цялата владяна площ от 630 кв.м. От заключението се УСТАНОВЯВА още,
че частта от процесния имот с площ от 425 кв.м., с проектоидентификатор №
73626.153.1027, попадащ в ПИ73626.153.1018, по предназначание винаги е била
земеделска земя, както по отменените планове на м.“Юкя“, така и по сега
действащата КК. Относно частта от имота
с площ от 205 кв.м., с проектоиденитификатор 73626.153.1029, попадаща в ПИ
73626.507.404 – същата попада в
урбанизирана територия; за който имоте съставен Акт за публична общинска
собственост, отреден за парк „Юкя“. Имотът с проектоидентификатор 73626.153.1029
с площ от 205 кв.м., попада в регулацията на гр. Търговище- в УПИ ІІІ на кв.
67, отреден за „парк Юкя“ по плана на града, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996 г. От направените от вещото
лице справки и съпоставяне с отмените и действащи планове на гр-. Търговище,
вещото лице е становило, че не е имало промяна в предназначението на имота, или
части от него. Процесните имоти не са били отразени в регулационните планове на
гр. Търговище, а само в кадастралния план на м. „Юкя“ от 1978 г. като
земеделска земя. В ОС“Земеделие“ Търговище на името на ищцата, както и на
продавача по договора от 1982 г., няма подавано заявление за възстановяване на
имота по реда на ЗСПЗЗ – такова няма подавано изобщо. В о.с.з. в обяснения си
в.лице е допълнило, че имотът в регулация, част от кой е частта с площ 205
кв.м.- с проектоидентификатор 73626.153.1029, е много голям и е отреден за парк
„Юкя“, а самата част от 205 кв.м. винаги е била в регулация, и преди , и сегано
не е обособена като самостоятелен имот. В заключение в.лице е добавило, че за посочило,
че „за проектоидентификатор
73626.153.1029 изглежда има явна фактическа грешка и регулацията е изместена,
защото покрай западната граница на имот 1029 има път. Имотът е цял, не е
разделен, ползва се общо, съседните имоти също граничат с него и тази чупка на
място я няма. Това изместване се касае и за съседните два-три имота“
Съгласно заключението на назначената пред въззивната
инстанция допълнителна СТЕ, се установява, че процесният имот за първи път е
отразен в кадастралния план на м.“Юкя“ през 1978 г., като земеделска земя. В
регулационните планове не е отразяван. В кадастралната карта имотът е отразен с
идентификатор нетификатор 73626.153.1018, с площ 598 кв.м. В отменения
регулационния план на гр.Търговище, действал от 1967 г. до 1987 г.,
кадастралния план от 1978г. за местността „Юкя“ не е нанесен. По регулационен
план на гр. Търговище, действал от 1987 г. до 1996 г., процесните имоти също не
са отразени, защото са извън регулацията и са земеделски земи. Имот с
проектоидентификатор 73626.153.1029 с
площ 205 кв.м. попада в регулацията на гр. Търговище по плана, одобрен със
Заповед №336/09.07.1996 г. Процесният имот попада в УПИ III на кв.67, отреден
„за парк „Юкя“. Мероприятието не е изпълнено около и в имот с
проектоидентификатор 73626.153.1029.
След повторен оглед на място и проверка по кадастралните
и регулационни планове, вещото лице е установило, че теренът на имота с наклон
на запад, имотът е ограден от всички страни с мрежа на бетонови колове. В имота
има стопанска сграда и стари овощни дървета (описани), в северозападния ъгъл- 1
стар орех. Входът за имота е от запад, където процесният имот граничи с полски
път (без идентификатор), който върви и покрай съседните имоти и граничи с тях.
Пътят представлява черен полски път с различна ширина. След полския път от
запад има затревена ивица, а след нея има скат.
На извадка от кадастралния план за местността „Юкя” от 1978г. (изчертан
в черно на приложената комбинирана скица), в.л. е нанесло в синьо имотите от
кадастралната карта и с червено регулацията на града; имотите от
геодезичедското заснемане – в зелено. Имот с проектен идентификатор
73626.153.1027 с площ 425 кв.м., който е извън регулацията, е изчертан с плътна
зелена линия, а този с проектен идентификатор 73626.153.1029 с площ 205 кв.м.,
който е в урбанизираната територия е изчертан със зелен пунктир и е защрихован
в зелено. В кадастралния план за м.„Юкя” от 1978 г. като граница на имотите от
запад има полски път, оцветен на скицата в жълто. От направените оглед и
замервания вещото лице е установило, че този път и сега съществува на място,
без съществени изменения във времето. Ската по протежението на полския път е
топографски елемент, който е нанесен в кадастралния план от 1978 г. и
съществува на терена и днес. Съвместявайки
кадастралния план от 1978 г., кадастралната карта на града и геодезическото
заснемане се оказва, че имот с проектен идентификатор 73626.153.1029 с площ 205
кв.м. попада върху полския път, което не отговаря с фактическото положение на
местността. На терена полският път граничи с имота на ищцата и не се засяга от
него. Същото се отнася и за съседните имоти, граничещи с този полски път.
Горното водело до извода, че има грешка в КК на гр.Търговище, при отразяване на
регулацията в района на процесните имоти. Тази грешка изкуствено разделя имота
на две и оставя част от процесния имот - 205 кв.м. в урбанизираната територия
на града.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
следното:
Безспорно е установено по делото, че ищцата е установила
владение върху процесния имот, с обща площ от 630 кв.м. още през 1982 год.,
както и че този имот е бил частна собственост, не е бил отчуждаван и поради
това не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Не се спори, а и се
установява от гласните доказателства, че владението е продължило повече от 30
години, продължава и към момента, упражнявано е явно и никой не е оспорвал
правата на ищцата. Видно от проекта за изменение на КК, от заключението на
експертизата и изслушването на вещото лице в съдебно заседание при заснемане
имота на общ.Търговище е допусната ЯФГ, като частта от имота , който ищцата
владее и ползва повече от 30 години е включен в имота отреден за парк Юкя,
въпреки, че на терен имотите са отделени от път и този на ищцата има трайно
установени граници. При така установеното съдът счита, че ищцата е придобила по
давност целия, влядян от нея имот с площ от 630 кв.м., включително и 205 кв.м.
погрешно отразени към имот публична общинска собственост – урбанизирана
територия, която грешка при установяване правото и на собственост следва да
бъде изправена и отразена в КК на гр.Търговище.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражение
на общината, че имота не може да бъде придобит по давност (§ 1 от ЗДДС бр.
7/2018 г.), че не можело да се установява давностно владение със свидетелски
показания (аргумент от чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ).
По отношение на давността: През 1996 г., след измененията на ЗС, земята частна общинска
собственост вече можеше да се придобива по давност. Малко преди да изтече 10
годишният срок обаче за подобни земи, с нормативен акт започналата да тече
давност по отношение на тези земи – държавна и частна общинска собственост,
беше спряна, считано от 31.05.2006 г. Към настоящия момент тази разпоредба е
била действаща към 2008 г. и продължава да действа без прекъсване, до 31.12.
2022 г. - § 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм.,
бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от
2008 г., в сила от 31.12. 2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12. 2011
г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от
2018 г., в сила от 31.12. 2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.): §1 (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008
г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017
г., доп., бр. 18 от 2020 г.) Давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Както бе установено
от доказателствата по делото и прието по-горе в мотивите на съда,
въпросният имот, владението върху което ищцата е установила още през 1982 г. не
е влизал в ТКЗС, този имот е бил частна собственост, не е бил отчуждаван и
поради това не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Установеното
давност , с начало 1982 г. е изтекла през 1992 г. (чл. 79 ал. 1 от ЗС). В.л. е
установило, че включването в регулационния план е от 1996 г.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ е неотносима към настоящия
случай.
Воден от горните съображения, въззивният състав намира
предявения иск за основателен и доказан. Районният съд е достигнал до същите
правни изводи и краен резултат, поради което и решението му, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед неоснователността на въззивната
жалба основателно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски за настоящото производство, за чието заплащане са представени
доказателства - 100 лв. депозит за в.л.
, изготвило допълнителната СТЕ. Макар ответниците да са били представлявани от
адв. С., не са представени доказателства за договорено и заплатено
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 15 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 868/2019
г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на О.Т. представлявано от кмета д-р Д.Д., че В. Д. В., ЕГН **********,*** (починала на 19.02.2020 г. и заместена в процеса от
своите законни наследници И.Х.Х., ЕГН **********,*** и К.Х.Х., с ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощник адв. Н.С. ***, със съдебен адрес:***, е
собственик, въз основа на давностно
владение на недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на
гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 205 кв.м. и с
проектоидентификатор № 73626.153.1029, част от ПИ № 73626.507.404, целия с площ от 157 701
кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ с
проектоидентификатор № 73626.153.1027 и ПИ № 73626.507.404, на осн. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, като неразделна част от решението са скици-проект (л. 15, л.
17), изготвени от „Иванов” ЕООД гр.Търговище и заключението на съдебно-техническата
експертиза, подписани от съда, като правилно и законосъобразно – на осн.чл. 271 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Т.
представлявана от кмета д-р Д.Д., да заплати на И.Х.Х., ЕГН **********,*** и К.Х.Х.,
с ЕГН **********,***, направените разноски
по делото за въззивната инстанция, в размер на 100 лв. - на осн. чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в останалата му част, като необжалвано е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на
страните, при основанията на чл. 280 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.