РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на единадесети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14117
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л.Г.П., ЕГН **********,
твърди че на 29.03.2017 г., около 9:35 ч., е пострадал като пешеходец при ПТП в
гр. София, на бул. „Д-р Марин Дертлиев“, в района на сервиз „София Франс Ауто“.
В исковата молба се излага, че Н.И.П. водач на товарен автомобил с марка
„Мерцедес“, модел „412 Д“, рег. № ******, собственост на „Е.М.К.“ ЕООД, вписано
в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ******, виновно и противоправно при извършване на
маневра „заден ход“ блъснал Л.П., вследствие на което пострадалият получил
подробно описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Твърди
се също, че след инцидента водачът на товарния автомобил не уведомил и не
изчакал органите на МВР. Ищецът сочи, че по отношение на товарният автомобил
има издадена полица за застраховка „гражданска отговорност“ от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД със срок на покритие от 25.05.2016г. до
24.05.2017г. Заявява, че е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди пред ответното застрахователно дружество, но
не било постигнато споразумение относно размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди и приетия процент съпричиняване. Твърди, че към момента
на завеждане на исковата молба в съда ответникът не е превел каквато и да е
сума по претенцията. Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
вредите настъпили в резултат на ПТП в размер на 562,00 лв. /петстотин шестдесет
и два лева/ за причинените му имуществени вреди и 92 300,00 лв. /деветдесет и
две хиляди и триста лева/ за причинените му неимуществени вреди, болки и
страдания, ведно с лихвата за забава, считано от 29.03.2017 г. до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото твърди, че пресичал на
необозначено място зад МПС и без да се съобрази с движението на автомобила. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за посочения в
исковата молба автомобил към датата на ПТП. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Установява се от надлежните писмени
доказателства по делото – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-191/29.03.2017 г. (л. 5 от делото), че на 29.03.2017 г., около 9:35 ч., в гр.
София, на бул. „Д-р Марин Дертлиев“, в района пред сградата на „София Франс
Ауто“ е настъпило ПТП с участници –
товарен автомобил с марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, рег. № ******,
управляван от Н.И.П., собственост на „Е.М.К.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с
ЕИК ****** и участник № 2 – Л.Г.П.. Участник № 1 не уведомява и не изчаква
органите на МВР във връзка с настъпилото ПТП.
За установяване конкретния механизъм на
ПТП по делото е изслушан водачът на товарния автомобил св.П.. Изслушана е и съдебна
автотехническа експертиза /САТЕ/, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Същото е изготвено въз
основа на събраните писмени доказателства и след разпита на св.П.. САТЕ
установява, че на горните дата, час и място, товарният автомобил, управляван от
Н.П., бил паркиран в зона обособена като места за паркиране пред сградата на
„София Франс Ауто“. За да излезе, водачът се е движил на заден ход, с намерение
да достигне вход-изхода на зоната за паркиране. ПТП е настъпило в зоната пред
сградата, срещу вход-изхода на зоната за паркиране, като вещото лице определя
приблизително място на удара въз основа на приложен снимков материал от изготвена
видео техническа експертиза в рамките на досъдебното производство. Не е имало
пътни знаци, а маркировката е показана чрез схематични изображения към САТЕ, от
които е видно, че не е обозначена зона за движение на пешеходци в участъка от
зоната за движение на МПС, в която е настъпило произшествието. Като причина за
настъпване на произшествието, вещото лице сочи действията на водача на товарния
автомобил, който при движение на заден ход не е съблюдавал достатъчно
внимателно в огледалата си и не е осигурил безопасността на движението си на
заден ход. Според експертното заключение, водачът на товарния автомобил се е
движил с относително висока скорост над 10 км/ч, която не му е позволила да
види пешеходеца чрез дясното огледало, което му осигурява малко видимо пространство
и така сам се е поставил в невъзможност да спре и да предотврати удара. За да
не допусне удара на пешеходеца, водачът на товарния автомобил е трябвало да си
осигури помощник, който да го ръководи и да предупреждава пешеходците или да се
движи съвсем бавно на заден ход със скорост 2-3 км/ч.
Видно от приетата по делото медицинска
документация – Епикриза ИЗ № 10557/2017 г. и Епикриза ИЗ № 10904/2017 г.,
издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София (л. 6 и л. 7 от делото),
след произшествието пострадалият е постъпил в отделението по Невротравматология
на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 29.03.2017 г., доведен от екип на ЦСМП –
София, контактен, ориентиран за собствената личност. Не можел да съобщи какво
се е случило с него. Оплаквал се от главоболие и болка в наранените места.
Нямал гадене и не бил повръщал. След проведени изследвания, консултации със
специалисти по хирургия, травматология и ЛЧХ, на пострадалия било проведено
симптоматично лечение. Субективните оплаквания постепенно отшумели. През цялото
време на болничния престой пострадалият бил в ясно съзнание, без латерализираща
неврологична симптоматика. Бил изписан от отделението по Невротравматология на
01.04.2017г. в ясно съзнание, без латерализираща неврологична симптоматика,
афебрилен и вертикализиран. Констатирано било подобрение в състоянието.
Пострадалият бил насочен за провеждане на оперативно лечение в отделение по
ЛЧХ. На 01.04.2017 г. постъпил в отделението по ЛЧХ на същото лечебно заведение
с оплаквания от лицева асиметрия и болка. От снетия локален статус било
установено хлътване в лявата зигоматична област. При палпация под лявото око се
напипвал фрактурен праг, налична била болка. От снетия соматичен статус било
установено, че пострадалият бил в добро общо състояние, на видима възраст
отговаряща на календарната, контактен и адекватен, ориентиран за време и място.
Били проведени параклинични изследвания, консултативни прегледи със специалисти
и било приложено медикаментозно и оперативно лечение, подробно описани в
Епикризата на л. 7 от делото. Пострадалият бил изписан от лечебното заведение
на 04.04.2017 г. без оплаквания, в добро общо състояние и с подобрения. Във
връзка с лечението заплатил на лечебното заведение сумата от 562,00 лв. за
избор на екип, видно от представени платежно нареждане и фактура (л. 9 и л. 10
по делото).
Приета е и съдебномедицинска експертиза
/СМЕ/, чието заключение също не е оспорено от страните и съдът възприема като
безпристрастно и компетентно. СМЕ, като потвърждава датата, часа и мястото на
ПТП, установява, че при пряка причинно-следствена връзка между механизма на
процесното ПТП и получените увреждания, пострадалият Л.П. на 80 години получил
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия и охлузване на
лявата челна област на главата; фрактура на лявата ябълчна (скулна) кост на
лицето с изместване; фрактура на предна и задна стена на левия горночелюстен
синус; фрактура на външната стена на лявата орбита; фрактура на 5-то, 6-то и
7-мо ребро вляво; контузия и охлузване на лявата ръка. Медико-биологичната
характеристика на лекостепенната черепномозъчната травма, без данни за пълна
загуба на съзнание и фрактурата на предна и задна стена на левия горночелюстен
синус се определят от вещото лице като „разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Фрактурата на лявата ябълчна (скулна) кост на лицето с изместване, видно от
заключението на вещото лице, е с медико-биологична характеристика „фрактура на
челюст“ с трайно затруднение за дъвченето и говоренето. Контузията на гръдния
кош с фрактура на 5-то, 6-то и 7-мо ребро вляво е с медико-биологична
характеристика „трайно ограничение на движенията на снагата за повече от 30 дни“.
Останалите мекотъканни травми, предизвикали болки и страдания на пострадалия за
срок до 14 дни. В епикризата са описани следните придружаващи заболявания на
пострадалия: артериална хипертония II ст.; ИБС; състояние след ендопротезиране
на дясна тазобедрена става по повод фрактура на шийката на дясната бедрена
кост.
В съдебно заседание вещото лице
неврохирург уточнява, че в медицинската документация няма данни за дископатия,
каквото оплакване релевира ищеца. За неговата възраст е нормално да има
оплаквания в поясния отдел и гръбнака, но е категоричен, че не е настъпила от
ПТП. Фрактурата на лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите се
приравнява към фрактура на челюст, със затруднено дъвчене за повече от 30 дни.
Вещото лице уточнява, че по принцип зарастването на една фрактура е не повече
от 45-60 дни. При възрастен човек зарастването на ребрата е продължило поне 2-3
месеца.
Св.Помакова, съпруга на ищеца,
установява, че е намерила съпруга си в болницата след ПТП, като той нищо не
могъл да й обясни, знаел само че нещо го е ударило. Посочва, че след като се
прибрал от болницата имал силни болки в гръдния кош от трите счупени ребра,
около устната му всичко било изтръпнало, а и сега бил така. Много силно го
боляло рамото. Хранел се със сламка. По-късно започнал да се захранва с
обикновена храна. Болките в ребрата отшумели за 2-3 месеца. Общо
възстановителния период продължил 3-4 месеца. Появил се обаче друг проблем-
възобновила се дископатията, която и досега го мъчела- ищецът не можел да ходи
правилно, куцал, имал болки. Сега продължавал да има болки в кръста и в
областта на рамото.
С молба вх. № L-1392/26.04.2017 г. до
ответното застрахователно дружество, ищецът Л.П. е заявил извънсъдебна
претенция за обезщетение на претърпените от него имуществени вреди в размер на
562,00 лв. и неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв. вследствие на ПТП
от 29.03.2017 г. С писмо (л. 13 от делото) с изх. № 8829/05.09.2017г. ответното
застрахователно дружество е уведомило ищеца, че е регистрирало щета № 0000-1000-63-17-7242/26.04.2017г.
и е определило застрахователно обезщетение в размер на 562,00 лв. за
имуществени вреди и 11 000,00 лв. за неимуществени вреди, което е намалило
съответно на 394,40 лв. за обезщетяване на имуществените вреди и на 7 700,00
лв. за неимуществените вреди, отчитайки съпричиняване на пострадалия от 30%. По
делото не се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение.
Не се спори, че воденото срещу
водача на т.а.св.П. досъдебно производство е било прекратено по искане на
ищеца.
Не се спори, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на т.а. е била застрахована при ответника.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. По делото не се спори,
че ответникът не е заплатил обезщетение по предявената пред него от ищеца
щета.
Съдът, след съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал намира,
че събитието от 29.03.2017 г., при което е пострадал ищецът Л.П., представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
което е причинено виновно и противоправно от Н.И.П. – водач на товарен
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, рег. № ******, собственост на „Е.М.К.“
ЕООД. Същото съставлява деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД и покрит застрахователен риск по задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите” – арг. от чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ /
в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 493, ал. 2, т. 1, б.“а“ КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.40 (1) от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. (2) По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“.
При извършваната маневра движение назад водачът П. не е съобразил
поведението си с нормата на чл.40 от ЗДвП. Той е управлявал соченото МПС на
заден ход без да наблюдава достатъчно внимателно в огледалата си пътят зад
него, без да е осигурил помощник, който да го ръководи и да предупреждава
пешеходците. Още повече , че управлявания от него автомобил е товарен видимостта на водача, осигурена от огледалата
назад, е ограничена. Освен това водачът се е движел с относително висока
скорост от 10 км/ч, която не му е позволила да види пешеходеца чрез дясното
огледало, което му осигурява малко видимо пространство и така се е поставил сам
в невъзможност да спре и да предотврати удара. Нарушил е и общото за всички
водачи задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението каквито са пешеходците - чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира възражението на ответното
застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно. Принос е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е предизвикал, улеснил или способствал по какъвто
и да било друг начин настъпването на вредите, наред с поведението на прекият им
причинител – водачът на МПС. В конкретния случай от данните, съдържащи се в
изготвената по делото САТЕ, е видно, че на мястото, на което е пресичал
пострадалия не е имало пешеходна пътека или зона обозначена за пешеходци. Това
място е било срещу вход/изхода на сградата на „София Франс Ауто“, което е
обичайно за преминаване на пешеходци, които влизат или излизат от сградата. Ищецът
не е имал възможност да излезе от сградата по друг начин. Ответникът не
установи ищецът да е нарушил правилата за движение по пътищата. От последния не
може да се изисква да е знаел и предполагал скоростта на движение на товарния
автомобил и посоката му на движение. Пред входа и изхода на сградата
автомобилът не е бил с предимство независимо от липсата на пътни знаци и
маркировка.
Законовата
презумпция за вина, установена с чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана обратно и
пълно от носещия за това доказателствена тежест ответник. Следва единствено да
се уточни, че вината в гражданското право се разбира като простото неполагане
на дължимата грижа – в случая – неполагане на грижата, която и най – небрежния
водач би положил. Доказани в хода на
настоящото производство са и останалите елементи от фактическия състав на
деликта – наличието на вреди и
пряката им причинна връзка с настъпилото ПТП, което се установява от
кредитираната СМЕ и медицинските
документи, ангажирани като писмени доказателства в процеса и с които вещото
лице медик е работило. Ето защо и на
основание чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и
трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др.
В конкретния случай вследствие на
процесното ПТП ищецът Л.П. е получил няколко травматични увреждания описани в
СМЕ, едно от които е довело до състояние с медико-биологична характеристика
„разстройство на здравето, временно или опасно за живота“. Тези увреждания са
наложили на ищеца едноседмичен престой в лечебно заведение (от 29.03.2017 г. до
04.04.2017 г.), в рамките на който са проведени редица изследвания и прегледи
при специалисти, лечение и една хирургическа интервенция. През цялото това
време ищецът е изпитвал болки и страдания с различен интензитет, в различни
части на тялото. Не можел да се храни самостоятелно, като след ПТП заради
лицевата травма се хранел с помощта на сламка. Възстановителният период е бил
3-4 месеца, като и сега ищецът продължава да изпитва болки в рамото и кръста и
да усеща изтръпване около устната. Болките в кръста и краката, породени от
появилата се дископатия , не са в резултат на ПТП и за тях отговорност на
ответника не се следва.
Съдът преценява и стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респективно – нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура. Така официалните средностатистическите данни на
НСИ за 2017 г., за едно лице показват годишен
паричен доход на лице от 5526,00
лв., което отразява тенденция за повишаване стандарта на живот в сравнение с
предходни години. (за 2016 г. – 5105,00 лв., за 2015 г. – доходът е бил 4886,00
лв.). При така изброените релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията
присъждани за сходни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 32 000
лева се явява справедливо да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За разликата до пълния претендиран
размер от 92 300 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичната основателност на
главния иск, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва от датата, на която изтича срокът след представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В настоящия случай ищецът е
предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от
него вреди към застрахователя на 26.04.2017 г., от който момент е започнал да
тече срокът за произнасяне по чл. 396 КЗ. Не са събрани доказателства към 26.07.2017
г., когато срокът за произнасяне на застрахователят е изтекъл, обезщетение да е
било определено, изплатено или да е било поискано представянето на доказателства.
Застрахователят се е произнесъл едва на 05.09.2017 г. Законната лихва за забава
върху главницата се дължи от 26.07.2017 г. до окончателно изплащане. Искът
за заплащане на лихва за забава за периода от 29.03.2017 г. – датата на
настъпване на увреждането, до 26.07.2017г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. КЗ , като специален закон, не предвижда възможност за заплащане
на лихва от датата на увреждането.
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен. Претендираните от ищеца разходи
за лечение избор на екип в размер на 562,00 лв. са извършени във връзка с
лечението на уврежданията, явяващи се пряка и непосредствена последица от ПТП.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на
сторените в процеса разноски и адвокатско възнаграждение. Представя списък по
чл. 80 ГПК за присъждане на: 200,00 лв. държавна такса; 300,00 лв. депозит за
изготвяне на СМЕ; адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
Съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно с уважената част от исковете, присъжда на ищеца 188,35 лв. разноски. Видно
от договор за правна защита и съдействие на л. 17 от делото, страната е
представлявана в процеса безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Ето
защо, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Й.В.следва да се присъди
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1490лв.
Ответникът също претендира сторените в
процеса разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК за присъждане на: 450,00
лв. юрисконсултство възнаграждение; 10,00 лв. депозит за свидетел; 300,00 лв.
за изготвяне на САТЕ. Съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди присъжда да ответника 473,71лв. разноски по делото.
Върху уважената част от исковете
ответникът дължи по сметката на съда следващата се държавна такса в размер на 1102,48лв.,
като при изчисленията съдът отчете изплатените от ищеца предварително 200лв.
държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати
на Л.Г.П., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 32 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 26.07.2017г., до
окончателното изплащане както и сума в размер на 562лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на ПТП от 29.03.2017 г., ведно със сумата 188,35
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер , както и иска за заплащане на мораторна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода 29.03.2017 г. - 26.07.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ******,
да заплати на адвокат Й.А.В.– член на
Адвокатска Колегия – София, с личен номер ******, възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на ищцата Л.П., в размер на 1490лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л.Г.П., ЕГН **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 473,71лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1102,48 лв. държавна
такса.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищеца и
след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ******, по следната банкова сметка: ***: ***, открита
при „Ю.Б.“ АД с титуляр Л.Г.П..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: