Решение по дело №4360/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260471
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530104360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  ………                         25.05.2021 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и седми април                           2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №4360 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.405 и чл.409 КЗ.

Ищецът А.Д.П. твърди в исковата си молба, че притежава валидно сключена застраховка „Каско“ с номер на застрахователна полица 0306Х0425971 по отношение собствения си лек автомобил марка „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ. Твърди също, че на 11.10.2019г. вечерта паркирал лекия автомобил на обособен паркинг пред сградата, в която живеел на ул.Св.Княз Борис №122 в гр.Ст.Загора. На следващия ден около 08:00 ч. установил, че процесното МПС е претърпяло инцидент изразяващ се в наличието на огромна дълбока драскотина по цялата предна броня от навярно неустановен друг автомобил. Незабавно след настъпилото застрахователно събитие ищеца уведомил ответното дружество като посетил офис на ЗАД „Армеец“ АД в града.  От представител на ответника – вещо лице бил изготвен опис на щета от 14.10.2019г., като били установени вида и степента на вредите по автомобила. Щетата била заведена под № 33019030101280. На 17.10.2019г. ищеца получил отказ от страна на ответника за изплащане по застрахователната полица поради това, че не е спазил правилата предвидени в разпоредбата на т.16.2 от Общите условия за застраховане, съгласно които застрахователя не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор. Ищеца подал възражение, но ответника потвърдил първоначалното си становище и  постановил нов отказ. Ищецът сочи, че вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 11/12.10.2019г., претърпяната имуществена вреда се изразявала в това, че предната броня на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № СТ2334РВ била със степен на увреда-боядисване. Ищеца счита постановените от застрахователното дружество откази за незаконосъобразни и неоснователни. Твърди, че още при сключване на застрахователния договор горепосоченото МПС било огледано от вещото лице-П. Тенева и от нейна страна не били констатирани никакви повреди или липси, за което и бил издаден протокол № **********/22.10.2018г. Ищецът анализира основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и в заключение счита, че не са налице.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД София да му заплати след изменение на иска по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 27.04.2021г. сумата 124,00 лв., представляваща стойността на претърпяната от него имуществена вреда /цената на боя черен металик, необходима за боядисването на предната броня и цената на труда/ по отношение на лек автомобил марка „БМВ“ модел 535d с рег. № СТ 2332 РВ, ведно  със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и сумата 10,50 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода 12.11.2019г. до 23.10.2020г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер, като счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по доброволната имуществена застраховка „Каско“.

Заявява, че за процесното събитие е образувана преписка по щета № 33019030101280 по описа на ЗАД „Армеец“ АД, по която на 17.10.2019 г. с писмо, изх. № ИК-330-388 посочил, че на основание т.16.2 от Общите условия на застраховката застрахователят не дължи обезщетение, тъй като, видно от изготвения при сключване на полицата снимков материал, предната броня е била увредена, преди сключване на процесната застрахователна полица. Това обстоятелство се установявало и от факта, че преди настъпване на обсъжданото събитие, за повреда по същия детайл в дружеството е образувана преписка по щета № 13018030103713, за което ответникът е изплатил обезщетение и за която предходна повреда, в дружеството нямало данни да е отстранена (т. 48.4 във вр. с т.48.9 от ОУ), т.е. детайлът не е включен в покритието. Ирелевантно счита обстоятелството, че преписка по щета № 13018030103713 е заведена по почин на предишния собственик на автомобила, тъй като процесната полица и предходната са сключени без прекъсване. Доколкото предната броня не подлежи на ремонт „на сегменти“, а следва да се ремонтира изцяло, застрахователно обезщетение не се дължи, и с оглед въведената в чл.55 и сл. ЗЗД забрана за неоснователно обогатяване, тъй като ремонтът на вече увреден детайл (за който вече е изплатено обезщетение) би повишило стойността на вещта, сравнено със стойността й, преди сключване на договора за застраховка. Още повече, когато застрахователят вече е изплатил обезщетение за ремонт на същия детайл и които увреди не са отстранени. Счита, че това би довело до изплащане на 2 обезщетения за едни и същи вреди. Заявява също, че застрахователят не дължи уведомяване на застрахования за констатираните при огледа повреди, още по-малко дължи указания за отстраняването им. Вещта се оглежда и заснема, за да се установи състоянието й при сключване на застрахователния договор, във вида, в който е.

Предвид изложеното счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, защото в т.16.2. от Общите условия към договора застраховка са посочени обстоятелства - изрично изключени от покритието рискове, при които застрахователят не покрива щети на застрахован автомобил. В тази точка са изрично посочени, и страните по застраховката са приели изключения от покритието по договора за застраховка. Тук не са уредени договорни задължения, тяхното неизпълнение и санкцията за това (които намират своята уредба в т.50 и следващите от ОУ). Следствие горното счита за напълно ирелевантно, дали наличните при сключването на застрахователния договор увреди са довели до настъпването на процесното събитие, дали е завишило риска, тъй като събитие с такъв фактически състав не е покрито от застраховката, респективно не е застрахователно. В обсъжданата т. 16.2. от Общите условия на ЗАД Армеец АД е уредено изключение от застрахователното покритие, каквото нормата на чл.345 ал.5 т.1, предл. второ от Кодекса за застраховането допуска.

Обстоятелството, че увредите са налични при сключването на процесния договор, е основание застрахователят основателно да откаже изплащане на обезщетение, тъй като е налице изключен от покритието риск. Собственикът на МПС е бил съгласен с такава уговорка между страните, като я е приел, подписвайки договора за застраховка в този му вид.

Заявява също, че от гледна точка застрахователните отношения е налице разлика между изключени рискове, основания за отказ и намаляване на обезщетението. В общия случай договорът за застраховка се сключва по отношение на конкретен риск, конкретен вид неблагоприятно застрахователно събитие, което не зависи от волята на застрахователното лице (чл. 343 ал. 1, § 1 т. 3 и 4 КЗ-нов). Следователно изключени са всички рискове извън договорения. По отношение на тях договорът не действа, съответно не възниква задължение за заплащане на обезщетение. Обратно, неизпълнението на задължения на застрахования, във връзка с което се е реализирал покрит риск, не съставлява изключен риск. Основанията за отказ са посочени в чл.408 КЗ и включват умишленото причиняване на събитието; неизпълнението на задължения от уговореното или естествено (законово) съдържание на договора; и обективни (неповеденчески) пречки, предвидени в закон, напр. давност, самоучастие, лимит (Р. по д. 840/12 г. I ТО ВКС). Сочи, че съдебната практика е категорична, че неизпълнението на законово или договорно задължение на застрахования може да обоснове отказ за заплащането на обезщетение, само ако е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Законът предвижда и основания за намаляване на обезщетението, когато действителният риск е различен от този, за който страните са се договорили (чл. 363, 364, 365 КЗ-нов), или когато не са изпълнени задълженията за предотвратяване, ограничаване и установяване на вредите (чл. 395, 403 КЗ- нов, ако в договора това не е уговорено като основание за отказ). 

В процесния случай клаузата на раздел IV, т. 16.2. от Общите условия по естеството си съответства на даденото заглавие на раздела - изключен риск. Постигнатата между страните договорка има силата на закон. Същата е валидна, не противоречи на добрите нрави, а напротив - води до справедливо разпределение на отговорността. С оглед горното намира иска за главницата за изцяло неоснователен.

Оспорва и иска за лихва, предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на лек автомобил „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ, по отношение на който е била сключена застраховка „Каско” със ЗАД „АРМЕЕЦ“ София, застрахователна полица 0306Х0425971, валидна за периода 20.10.2018г. – 19.10.2019г.

По делото не е спорно също, че във връзка с възникнала щета по автомобила ищецът е заявил пред ответното дружество претенция за увредени детайли по л.а. „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ и по образуваната преписка по щета №33019030101280 е изготвено опис-заключение на ЗАД „АРМЕЕЦ“ София за извършен оглед на МПС, в което е описана увредената част – предна броня.

С писмо от 17.10.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че във връзка със заявени претенции за увредени детайли на лек автомобил „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ в ответното дружество били образувани преписки по щети №33019030101280 и №33019030101281/14.10.2019г. След анализ на приложените към преписки документи и изготвения към момента на сключване на застрахователна полица №0306Х0425971 снимков материал е установено, че претендираното обезщетение за предна броня и преден капак се отнася за възстановяване на детайли, които са били увредени преди застраховката да е влязла в сила, поради което и на основание т.16.2 от ОУ тези обстоятелства освобождават ЗК „АРМЕЕЦ“ АД от задължените за изплащане на застрахователно обезщетение по щети №33019030101280 и №33019030101281/14.10.2019г.,

За установяване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че стойността на щетите изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 124,00 лв. Увредените детайли са установени при направения оглед на автомобила, за което има съставен „Опис на щети“ и е образувана преписка № 33019030101280/14.10.2019г.

Вещото лице сочи също в заключението си, че при анализ на представените от застрахователя преписка по щета 13018030103713, която включва: уведомление за щета, възникнала на 23.05.2018г. /л.36 от делото/ и опис на щети /л.39/; две снимки - л.41 и л.42 /без вкопирана дата и час/ и снимките - л.43 и л.44 /с вкопирана дата 14/10/2019, час 10:37/ е установило, че уврежданията са в една и съща част - дясна, долна част на предната броня, но не са на едно и също място и са различни по вид, засегната/увредена площ.

Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1–3 или 5. В чл.380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, както и да предостави банкова сметка.

***личието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети. В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.

Страните не оспорват наличието на застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и обстоятелството, че в резултат на същото на процесния автомобил са причинени вреди.

Спорен по делото е въпроса дали вредата по процесния лек автомобил е настъпила в срока на действие на договора и представлява покрит от застрахователя риск или съобразно възражението на ответника е идентична с установената при сключване на договора и е изключен риск по т.16.2 от Общите условия.

В представените Общи условия за застраховка на МПС „Каско“, представляващи неразделна част от застрахователния договор, раздел II „Изключени рискове“ са посочени хипотезите, в които застрахователно обезщетение не се изплаща, като съгласно т.16.2 един от изключените рискове е всяко налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при огледа на автомобила. От заключението на вещото лице и разясненията, дадени в съдебно заседание безспорно се установява, уврежданията по процесния автомобил, по двете преписки по щети, образувани при застрахователя са в една и съща част - дясна, долна част на предната броня, но не са на едно и също място и са различни по вид, засегната/увредена площ. Установената липса на идентичност между констатираното при първата щета уреждане и увреждането, за което се претендира обезщетение, обуславя неприложимост на клаузата на т.16.2 от ОУ, поради което застрахователят не може да бъде освободен от носене на застрахователния риск, респективно от плащане на застрахователно обезщетение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на иска за главница и предвид разпоредбата на чл.409 КЗ, основателен се явява и обективно съединения иск за заплащане на лихва за забава в плащането на главницата, която лихва за забава в плащането на главницата от 124лв., служебно изчислена от съда за претендирания период 12.11.2019г. до 23.10.2020г. възлиза на 11,95лв. Тъй като ищецът не се е възползвал от правната възможност на чл.214 ГПК този иск следва да бъде уважен в предявения размер – 10,50лв.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът е направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.

От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че същия е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /отразено като платено в брой в договора за правна защита и съдействие /.

Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно по следните съображения: Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 134,50 възлиза на 300 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид това съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца  следва да бъде намалено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 550,00 лв. /50,00лв. държавна такса, 300лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещо лице/

Водим от горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Стефан Караджа №2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова-Моллова, да заплати на А.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 124,00лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка Каско за отстраняване на вреди по предна броня на лек автомобил марка „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.10.2020г. до окончателно плащане, сумата от 10,50 лв., лихва за забава за периода 12.11.2019г. до 23.10.2020г., както и направените по делото разноски общо в размер на 550,00 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :