Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г.,
гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на седемнадесети април, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива И.
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 1560
по описа за 2017г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Д.К. К.
срещу М.НА О., а в отношение на евентуалност срещу О.Х., за присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността
на унищоженият му собствен недвижим имот с административен адрес: с.Бисер, ул.
„Георги Стойков Раковски“, УПИ І-135, в кв. 17 по ПУП на селото, състоящо се от
жилищна сграда с площ 100кв.м., лятна кухня с площ 30кв.м. и второстепенна постройка
с площ около 140кв.м., три броя стоманени оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец,
и сумата 8760,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността
на унищожените му собствени движими вещи находящи се
в недвижимия имот към момента на събитието, всички описани по пера в „Списък
щети от наводнението в с.Бисер, както и
сумата 10000,00лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди, болки и
страдания, претърпени в резултат на настъпило на 06,02,2012г. наводняване на
землището на с.Бисер, причинено от скъсване на язовирната стена на язовир
Иваново /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на събитието - 06,02,2012г., до окончателното из изплащане, с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Твърди, че на 06,02,2012г., поради скъсване на язовирната стена на язовир
Иваново ( наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“),
е наводнено землището на с.Бисер. От образуваната приливна вълна за кратко
време били залети големи територии, разрушени жилища, загинали хора.
Твърди, че в резултат на приливната вълна било напълно увреден до степен на
пълна негодност собственият му недвижим имот, придобит по силата на покупко продажба обективирана в
н.а. № 160/2009г., с административен
адрес: с административен адрес: с.Бисер, ул. „Георги Стойков Раковски“, УПИ
І-135, в кв. 17 по ПУП на селото, състоящо се от жилищна сграда с площ
100кв.м., лятна кухня с площ 30кв.м. и второстепенна постройка с площ около
140кв.м., три броя стоманени оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец. Със Заповед
№ 189/28,02,2012г. на кмета на О.Х. му били дадени указания за премахване на
сградите, което впоследствие е извърщено.
Твърди, че в резултат на наводнението претърпял имуществени вреди изразяващи
се в стойността на увредените и впоследствие разрушени сгради, основната от
които била реновдирана и в отлично състояние, в размер на 30000,00лв., както и в стойността
на собственото му, унищожено от наводнението движимо имущество находящо се в недвижимия имот, подробно описано по вид и
стойност съгласно „Списък щети от наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“, в
размер на 8760,00лв.
Твърди и, че в резултат на инцидента
и внезапната загуба на единственото жилище негова лична собственост и от
загубата на всичката му покъщнина и други движими вещи, находящи
се в наводнените сгради, т.е. на всичко, което градил с годините търпял и търпи
и към момента отрицателни емоции, изразяващи се в шок, ужас, стрес и
неудобства. Твърди, че сам обновявал и поддържал създадения от него „дом“,
където бил отраснал и живял. Тежко му се отразили внезапната загубата на домът
му, който свързва с уют и традиции, както и факта, че трябва да започне всичко
отново да започне отначало, със закупуване на всички необходими домакински и
хигиенни принадлежности без да има готовност за това. Тежко му се отразили
липсата на обещаното възмездяване с равностойна къща на загубената или нейна
парична равностойност за срок от вече пет години. Счита, че справедливият
размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди възлиза на сумата
10000,00лв.
Излага, че във връзка с настъпилото
събитие е налице висящо наказателно производство ДП № 17/2012г. по описан а ОСО
при ОП гр.Хасково, пр.пр. № 114 по описа на РП
Харманли. ДС производство се води и от РП Пловдив, където е образувана пр.пр. № 4509/2014г. и сл.д. № 208/2014г.
Твърди, че отговорност за трагичния
инцидент и настъпилите от него негативни последици следва да бъде носена от М.НА
О., а в отношение на евентуалност от О.Х.. Това е така, т.к. от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства се установило, че причина за
скъсване на язовирната стена било изключително лошото техническо състояние на
язовира и липсата на поддръжка през последните години преди инцидента. Твърди,
че 2/3 части от язовира, заедно с цялата язовирна стена били предоставени за
управление на Министерството на отбраната, като язовирната стена попадала в
терена на корпусен учебен център „Корен“, актуван с Акт за държавна собственост.
М.НА О. ползвало язовир Иваново от 1961 год. до датата на инцидента за обучение
за подводно кормуване и десантиране и било отговорно
за стопанисване и поддръжка на хидротехническото съоръжение. Поради статута на
имота била осуетена възможността друг да стопанисва или да има достъп до
обекта. Другата 1/3 част от язовира била актувана с акт за общинска собственост
в полза на О.Х.. При това положение ищецът счита, че М.НА О., а в отношение на
евентуалност О.Х. следва да обезщетят настъпилите за него имуществени и
неимуществени вреди.
Претендира присъждане на сумите съставляващи имуществени вреди стойност на
унищоженият недвижим имот и на унищожените движими вещи, както и на сумата
10000,00лв., представляваща стойност на неимуществените вреди, болки и
страдания претърпяни в резултат на инцидента, ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на инцидента –
06,02,2012г. до окончателното и изплащане.
Ответникът М.НА О. в отговора на исковата молба не оспорва, че на 06,02,2012г. е настъпил
твърдяното събитие в с.Бисер.
Възразява, че не е надлежен ответник по исковете поради следното: Язовир
Иваново не попада в имота, актуван с акт за публична държавна собственост и
предоставен за ползване на Министерството. В АДС е записано, че имотът
представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в издадената
скица е посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир
със собственик О.Х.. Според Закона за водите, язовирът представлява водностопанска система, която не включва поземлени имоти.
Язовир Иваново от своя страна е сериозно хидротехническо съоръжение с помпена
станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали. Законът за водите
определя и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите,
каквито функции Министерството на отбраната не упражнява. Язовирът не попада в
рамките на учебен полигон Корен и не е заведен в баланса на М.НА О.. С влизане
в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, язовирът
като водно съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на
търговски дружества, станало собственост на О.Х.. През 2009 год., по повод
искане от Областния управител на Хасково да се уточни собствеността върху
язовира, Министерството на отбраната отговорило, че язовирът не му е
предоставен за управление, че министерството не е изграждало хидромелиоративно
съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в
баланса на министерството. Министерството изрично заявило, че не възразява
собственика на съоръжението О.Х. да предприеме действия за отстраняване на
допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника от
създаването си до наводнението язовирът се ползва от местното население по
предназначение за напояване.
Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от
земеделски кооперации и частни лица. Министерството на отбраната не ползвало
язовира по неговото предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху
него. Възразява, че вредите, предмет на разглеждане в настоящото дело не са
резултат от действия или бездействия на лица, на които министерството е
възлагало работа.
Претендира исковете по отношение него да бъдат отхвърлени.
Ответникът О.Х. в отговора на исковата молба не оспорва, че на 06,02,2012г. е
настъпил твърдяното събитие в с.Бисер.
Възразява, че поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на
язовира, областният управител осъществявал организацията и техническата
експлоатация на съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до
установяване на собствеността. Възразява, че липсва противоправност
в действията на О.Х., тъй като кметът на общината правил многократни опити да
инициира поправка в язовирната стена. Изготвен бил и авариен план, в който е
отразена опасността от скъсване на язовирната стена. Общината организирала и
проверки през 2009 год. и 2011 год., като резултатите били отразени в
констативни актове. Кметът на общината поискал и становище относно
възможностите общината да отстрани констатираните проблеми в язовирната стена,
но правна и финансова възможност за това не съществувала. Общината изпратила копие
от доклад относно техническото състояние на язовира на Областния управител и на
Областна дирекция земеделие в гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с
констатираното пропадане на язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961год.
язовирът се ползвал от М.НА О. и общината нямал никакво отношение към неговата
експлоатация и поддръжка. По-голямата част от язовира не е част от актувания
като общински имот, а част от полигон Корен, в това число и язовирната стена с
височина 19 метра. От водената кореспонденция между институциите ставало ясно,
че началникът на Генералния щаб на сухопътни войски уведомил областния
управител на Хасково, че язовирът се намира в очертанията на полигона и се
ползва от подразделенията за обучение.
Водена е и кореспонденция относно установена евентуална грешка в картата
на възстановената собственост и неправилно уточняване на координатите на
учебния полигон, която обаче не довела до конкретно заснемане и уточняване на
частта от язовира, попадаща във военния полигон. Счита, че с акта за държавна
собственост безспорно се установява, че имотът е предоставен на М.НА О., като
въпреки това Общината е положила максимални усилия да предотврати бедствието.
Възразява, че наводнението не е причинено от скъсване на язовирната стена,
както и, че е настъпило внезапно и бързо. Настъпило е в рамките на 20-30
минути, през което време населението от с.Бисер било евакуирано. В периода на
покачването на водите на река Бисерска заместник
кмета на О.Х. бил на място и наблюдавал развитието на ситуацията, заедно с
кмета на с.Бисер и други хора. Те предупреждавали хората да се евакуират и да
се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите етажи на къщите си.
Счита, че липсва основание да бъде ангажирана отговорността му за вредите от
наводнението и, че че
са били предприети всички мерки за предотвратяване на трагедията
Претендира исковете по отношение него да бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
С Акт за общинска собственост № 250 от 28/3/2000 год., съставен на
основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е
актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка,
представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници имоти 529 –
пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, О.Х.; имот №
020 – пасище, мера, О.Х.; имот № 002 – складов терен на М.НА О..
С Акт за държавна собственост № 0567 от 23/4/2003 год., като публична
държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в землището на
с.Иваново, О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен полигон,
представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год. на ОбС Земеделие и гори гр.Харманли при граници: север –
землищна граница на с.Остър камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 –
широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 –
вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, №
000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, №
000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на
М.НА О.. В АДС е отбелязано, че от 21/7/1961 год. имотът е предоставен за
управление на Министерството на отбраната, на основание Постановление № 148 на
МС от посочената дата.
На 1/6/2004 год. Началникът на Генералния щаб на сухопътни войски е
изпратил до началника на Генералния щаб на българската армия становище с рег. №
Ж100, в което е заявил, че границите на полигон Корен са определени през 2002
год.от комисия, съставена от представители на МО и Поземлената комисия на
Харманли и при провеждане на ученията и бойните стрелби, се ползвала само
територията, в определените граници. В становището е изразено несъгласие за
преместване на границите на полигона, като в частта относно язовир Иваново е
отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за обучение по подводно
кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът
се намира в очертанията на полигона, той се ползвал от местното население.
Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда О.Х. и МО няма
отношение към тях.
На 8/1/2009 год. Областният управител на област Хасково е изпратил писмо до
М.НА О. и до О.Х., с искане за информация дали собствеността върху язовир
Иваново принадлежи на МО; каква процедура следва да се приеме, в случай, че
язовирът не принадлежи на МО и какво отношение е взела ТД Гражданска защита в
аварийните планове. Писмото е изпратено по повод констатиран от Агенция по
рибарство и аквакултури, силен теч от стената на
язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19/1/2009 год., кметът на О.Х. е уведомил
Областния управител на област Хасково, че от становището от 1/6/2004 год. на
Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се намирал в очертанията
на полигон Корен и се използва от подразделенията; че е съставен акт за
общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост с МО и че О.Х.
провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и преливника, а
потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена е залегнала в
плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на
общината авариен план, съгласуван с Началника на ОУ Пожарна безопасност и
защита на населението, в който е констатирана възможност от скъсване на
язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или земетресение.
Министерството на отбраната от своя страна е отговорило на писмото
Областния управител от 8/1/2009 год. със свое писмо от 2/2/2009
год., в което е отбелязано, че имотът, ползван от министерството за учебен
център Корен и актуван с акт са публична държавна собственост, не включва
язовир Иваново, който бил граничен имот на ползвания от министерството. Отговорено е, че МО не е изграждало подобно съоръжение и
такова не е заведено в баланса. Отговорено е, че е
допусната грешка в картата на възстановената собственост, за поправянето на
която МО не възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира О.Х..
След този отговор, областният управител на област Хасково е информирало
кметът на О.Х. за отговора на МО и е поискал информация в срок до 24/2/2009
год. какви действия са предприети за поправяне на грешката в картата на
възстановената собственост.
Отстраняването на фактическата грешка в картата на възстановената
собственост е поискано от кмета на О.Х. с писмо изх. № ОХ – 17-270 от 6/4/2009
год., адресирано до Общинска служба Земеделие и гори гр.Харманли. В писмото
изрично е отбелязано, че имотът с № 527 с площ от 28 621 дка е собствен на О.Х.,
актуван е като публична общинска собственост и че не е предоставян за ползване
и управление на МО.
В отговор до кмета на О.Х. от 22/4/2009 год., Началникът на ОС Земеделие и
гори гр.Харманли е заявил, че координатите на терена на корпусен военен полигон
Корен били съгласувани с МО и не можело да се приеме, че в картата на
възстановената собственост на землище с.Иваново е допусната фактическа грешка,
а МО следвало да изключи частта от язовир Иваново попадаща във военния полигон
и да я предостави на О.Х.. Отговорено е, че актът за
общинска собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19/11/2010 год. кметът на О.Х. е поискал съдействие от
Областния управител на област Хасково във връзка с констатирано пропадане на
стената на язовир Иваново, констатирано на 12/11/2010 год. В писмото е
отбелязано, че поради неизяснен статут на собствеността, язовирът не се
стопанисвал от никой и опасността от скъсване на стената е повече от реална.
Изпратени са документи относно собствеността и доклад за техническото състояние
на язовира. Докладът, изготвен от инж.Г.Т.П.констатира недостатъци, деформации
и пропадане на язовирната стена, които към момента на огледа не били критични,
предложени са конкретни ремонтни работи, които да бъдат предприети. Приложен е
и констативният протокол от 12/11/2010 год., съставен по сигнал на жителите на
с.Иваново.
Във връзка с това писмо, областният управител на област Хасково е поискал
от министъра на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на
констатираните пробойни и за привеждане на язовира в
нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй като
областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на МО.
В отговор на това писмо, с писмо рег. № 08-00-6 от 9/12/2010 год.
министърът на отбраната е уведомил областния управител, че министерството не е
изграждало съоръжението и язовирът не му е предоставен за управление,
респективно не е заведен в баланса на министерството.
На 14/11/2011 год. кметът на О.Х. е докладвал на областния управител на
област Харманли са пропадане на язовирната стена на язовир Иваново и опасност
от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се стопанисва от МО. В писмо
на кмета на О.Х. до областния управител от 16/12/2011 год. е съобщено отново за
опасността от разрушаване на язовирната стена, като изрично е отбелязано, че е
неустановена собствеността върху язовира между О.Х. и МО.
Представени са и писмени доказателства, от които се установява, че към 1970
год. в Хасковски окръг са определени отговорници за предотвратяване на
наводненията, като за язовир Иваново е бил определен конкретен отговорник и
създадена аварийна група. В списък на язовирите в район Харманли е отбелязано,
че язовир Иваново е заведен на ТКЗС Иваново към 1971 год. Язовирът е отбелязан
и в списък на язовири, стопанисвани от АПК, като стопанисван от АПК Харманли
юг. През 1991 год. е направен разделителен протокол за отделяне на ТКЗС
с.Иваново от АПК Харманли, като от самия протокол и приложения към него баланс,
не е ясно дали язовир Иваново е бил предмет на разделянето – същият не е описан
и в справка № 1 на преоценените хидромелиоративни обекти. На 1/9/1994 год.
ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „3-ти Март“, с.Иваново, е взела
решение да предложи на търг обекти, сред които и „язовир“. На проведения търг
за спечелил обекта „язовир“ е обявен Д. С.С.и П.Г.. С
договор от 3/10/1994 год. Председателя на ликвидационния съвет е продал на
посочените две лица комплекс „язовира“ с.Иваново, заедно с останалите обекти,
посочени в списък.
От показанията на свидетеля Д.З.Д.се установява, че е съпруга на ищеца и двамата се познават от 1998г.,
а живеят съвместно от 2001г. И двамата живеели в с.Бисер преди да сключат брак
и след това. Почти непрекъснато били в селото. Всички съботи и недели, отпуски
и лятото прекарвали там. Детето им отраснало там. Имали две постройки и градина
с насаждения. Постройките – жилищна и лятна кухня били измазани отвън и
отвътре. Имали пластмасова дограма. Отделно имало селскостопански постройки
като барачки и гаражче.
Имало и три оранжерии. Две по големи и една по малка. Според свидетеля къщата
имала огромно значение за ищеца. Родителите му се развели и той израстнал в къщата отгледан от баба си и дядо си. Най
хубавите моменти от живота си прекарал там. Преди наводнението ремонтирали
покрива на къщата, сменили керемидите, дограмата, поставили климатици.
Имали всичко необходимо за едно домакинство. Пералня, два бойлера, микровълнова
печка, домакинска посуда, спално бельо, маси столове,
секции, гардероби, легла, спалня. Имали триони за рязане на дърва, водна помпа.
Всичко било използваемо, а къщата и стопанските постройки годни за живеене.
След наводнението всичко било унищожено. Негодно за ползване. След наводнението
ищеца се разболял. Казвали, че всичко е на нервна почва. Още не бил преживял
загубата. Ходел на място. Там нямало нищо и не отпускали пари за да се изгради
отново. Нямал друго жилище и за това му било много мъчно.
От заключението по допуснатата СТЕ
се установява следното:
Причината за скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново"
настъпило на 06.02.2012г. е покачването на водното ниво над проектните
стойности и преливане през короната, което състояние според заключението е
катастрофално и води винаги до нарушаване на конструкцията на земнонасипните язовирни стени и до тяхното скъсване.
Покачването на водното ниво е предизвикано вследствие цялостно запушване на
преливника, предизвикано от натрупването на ледени блокове пред и върху него.
До голяма степен, роля в запушването на преливника и невъзможността за
пропускане на ледените блокове има и фактическото състоянието на
преливника - наличие на изградени
допълнителни бетонови устои и наличието на паднали скални блокове, които
допълнително влошават пропускната способност на
съоръжението. Съгласно заключението според изчисленията пропускната
способност на преливника не отговаря на проектната и независимо от запушването
водното ниво е щяло да се покачи над проектното. Следователно дори и при липса
на запушване на преливника с ледени блокове, преливането над стената,
частичното или цялостно разрушаване на язовира е щяло да се осъществи. Процесът
е стартирал при вливането в язовира на висока вълна от водосбора
му с обезпеченост около 5% /повтаряемост 1 път на 20
години/. При спазване на проектните параметри на язовира и при осъществяване на
техническа експлоатация на язовирната стена, подобни водни количества би
следвало да бъдат пропуснати безпроблемно без да доведат до значими повреди по
съоръжението.
Относно техническото състояние на язовира към момента на настъпване на
събитието в.лица сочат, че от датата на първото писмо в което са се
констатирали неизправности в техническото състояние на язовирната стена изх. №
РД-08-063/08.01.2009г. от Областния управител на област Хасково, до момента на настъпване
на събитието - 06.02.2012 г. не са налични никакви документи, от които да е
видно, че по съоръжението се е осъществявала някаква строително-ремонтна
дейност за отстраняване на неизправностите. Към датата на скъсване на
язовирната стена, същата е била със следните повреди: силен теч при основния
изпускател, неработещ спирателен кран на основния изпускател, незначително, но
видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока; напречна
деформация на короната на стената - слягане на ръба откъм сухия откос; рязко
пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м на
височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Всички тези констатирани
деформации, пропадания и слягания свидетелстват за
изнасяне на материал от тялото на стената и съответно разуплътняването
на определени зони. Съгласно, действащата към датата на аварията - 06/02/2012г., чл. 46, т.4 от НАРЕДБА № 13
от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, техническото състояние
на язовира се класифицира като - предаварийно. Това е
състояние, при което по-нататъшната експлоатация на язовирната стена е
недопустима поради неприемлив риск за хора, материални ценности и околна среда
и е следвало язовир „Иваново" да се изведе от експлоатация до довеждане в
изправно експлоатационно състояние. Видно е, че въпреки констатациите и
препоръките на специалистите не са взети мерки за извеждане на язовира от
експлоатация.
По въпроса за осъществявана текуща или инцидентна техническа поддръжка на
язовира съгласно заключението овен наличната кореспонденция, водена между О.Х.,
Област Хасково и Министерството на отбраната и няколкото
огледа, от които само един от хидроинженер, в
документите по делото, не са открити никакви документи за извършена е
техническа поддръжка и експлоатация на съоръжението по изискванията на
действащата нормативна уредба: Закона за водите, Наредба № 13 от 29.01.2004 г.
за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях /ДВ, бр. 17/2004 г./ и Правилник за експлоатация и
поддържане на съоръженията от хидромериоративната
инфраструктура (ДВ, бр. 97/2004 г.). Извършените огледи са констатирали
неизправността на съоръжението и са дали препоръки за действия, които не са
били изпълнени.
Съгласно заключението не е било възможно да се предотврати заливането на
село Бисер за наличното време след разрушаването, т.к. предотвратяване на
наводнението би могло да се извърши единствено чрез укрепителни мероприятия и
др. защитни действия, което е невъзможно за наличното времето от скъсване на
язовирната стена до настъпване на катастрофалното наводнение в селото.
Значителна роля за степента на заливане на селото е изиграл моста в с. Бисер,
който е бил запушен с храстова и дървестна
растителност, в резултат на което е нарушена пропускната
способност на реката и са се повишили водните нива. Особено засегнати са са били участиците от селото в
близост до реката.
Щетите нанесени на процесните сградисе
намират в причинно следствена връзка с наводнението на землището на с.Иваново,
поради скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“.
От заключението по приетата съдебно
оценителна експертиза се установява следното:
Като последица на наводнението жилищната сграда, лятната кухня,
второстепенните и селскостопански постройки, оранжериите и кладенеца
собственост на ищеца са станали негодни за обитаване и с нарочната заповед на
кмета – премахнати. Съгласно заключението по приетата СТЕ понесените щети по
сградите към датата на събитието възлизат на 27392,00лв.
Средната пазарна цена на описаното в списъци към исковата молба движимо
имущество собственост на ищеца, погинало и увредено до степен на пълна
негодност, е в размер на 5265,00лв.
Съгласно заключението щетите нанесени на процесните
сгради се намират в причинно следствена връзка с наводнението в с.Бисер.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед заявените факти и обстоятелства относно причините за настъпване на
вредите - инцидент, настъпил от скъсана язовирна стена, който не е резултат от
природно бедствие, претенцията е за вреди от неизпълнение на законово
задължение, а не от неупражнен контрол от страна на собственика на дадена вещ.
За да бъде квалифицирана претенцията като искане за обезщетяване на вреди,
настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица от свойствата и
недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно човешко поведение,
дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл. 49 от ЗЗД.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
извършване на работа; настъпили в резултат на това деяние, в пряка
причинно-следствена връзка вредоносни последици.
Настоящият състав намира, че отговорност за поддържане на водното
съоръжение, респективно за обезщетяване на вредите, настъпили от наводнението в
с.Бисер, предизвикано от скъсването на язовирната стена на язовир „Иванов“ носи
О.Х.. Това е така поради следното:
Язовир Иваново представлява водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, съгласно легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в параграф 1
ал.1 т.94 от Закона за водите, приет през 1999год. Водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са
включени в имуществото на търговски дружества и на язовирите по списък,
приложен към Закона за водите (в който списък язовир Иваново не е посочен),
представляват публична общинска собственост–вж. чл.19 ал.1 т.4 от Закона за
водите. Създадената със специалния Закон за водите правна уредба относно принадлежността
на правото на собственост върху водностопанските
системи и съоръжения (язовири), съответства на и не променя предшестващата
правната уредба на собствеността върху водни обекти, създадена с общите Закон
за местното самоуправление и администрация от 1995 год. и Закон за Общинската
собственост от 1996 год. В параграф 7 ал.1 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация е предвидено, че, с влизането в сила на
закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно
значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса
на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал.2). В чл.2
ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост е предвидено, че общинска
собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон. При така създадената правна уредба
е очевидна целта на законодателя – да предостави в собственост на общините
местните водни обекти, което улеснява поддържането им и предоставя ползите от
тях на населението на съответната община. В съответствие с тази правна уредба,
съдът приема, че собственик на язовир Иваново е общината, на чиято територия се
намира язовирът, тоест О.Х.. Правото на собственост на общината върху този
воден обект е възникнало ex lege,
с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Това е и основанието, на което общината е съставила в своя полза Акт за
публична общинска собственост № 00250/28.3.2000 год. и като правопораждащ
правото й факт, в него е посочен параграф 7 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Актът за публична общинска собственост
удостоверява възникването на правото на собственост и легитимира О.Х. като
собственик на имот № 000527 с площ от 28.621 дка в землището на с.Иваново, с
посочен начин на тройно ползване – язовир Ешмеджика
(известен още като язовир Иваново). Липсват доказателства, които да оборват
констатациите в Акта за публична общинска собственост. Такива доказателства
биха били документи, удостоверяващи възникване на право на собственост в полза
на друго лице, преди влизането в сила на Закона за местното самоуправление и
местната администрация или наличие на някои от изключенията по цитирания закон,
когато водният обект не би могъл да бъде придобит от общината – например, ако
той е държавна собственост или е включен в капитала на дружество с държавно
имущество или пък, ако е бил частна собственост.
Не се доказва язовир Иваново да е бил държавна собственост към момента на
влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация,
нито да е включен в капитала или уставния фонд на дружество с държавно
имущество или да са били налице друг пречки за актуването на язовира като
общинска собственост. Твърдението на ищеца, че именно язовирът е актуван с Акт
за публична държавна собственост № 0567 е недоказано. С цитирания Акт за
публична държавна собственост е актуван поземлен имот № 000002 по картата на
възстановената собственост в землището на с.Иваново, с посочен начин на трайно
ползване – друга територия с нестопанско значение. В скицата, съпровождаща Акта
за публична държавна собственост имотът не е отразен като воден обект. А в Акта
за държавна собственост язовирът е посочен като граница на актувания като
държавен имот. Не би могло да се приеме твърдението на ищеца, че поземлен имот
№ 000002 представлява реална част от язовир Иваново, тъй като това би
означавало, че Държавата и О.Х. са притежавали в съсобственост имота, върху
който е разположен язовирът. По делото
няма данни за възникване на съсобственост между Държавата и общината, а подобна
съсобственост би противоречала на целта на Закона за общинската собственост и
Закона за държавната собственост да се разграничат двата вида публична
собственост, като ясно се определят обектите, съставляващи държавна и обектите,
съставляващи общинска собственост. Нещо повече, съсобственост върху имот, върху
който се намира водно съоръжение е възможна, съгласно чл.27 от Закона за
водите. Законът обаче не допуска делба на водния обект, чрез обособяване на
реални части от него, които принадлежат на отделни собственици – чл.28 от
Закона за водите. Това означава, че реално поделяне на язовира между държавата
и общината, ако е била допусната такава съсобственост, би противоречала на
закона. Преценката на събраните по делото доказателства в контекста на
съществуващата правна регламентация относно собствеността върху водните обекти,
сочи на извод, че язовир Иваново съставлява част от имота, актуван с Акт за
публична общинска собственост, а не част от имота, актуван с Акт за публична
държавна собственост, като двата имота са съседни. Не се доказва язовирът да е
бил предоставен за ползване на МО, доколкото липсва учредителен акт в този
смисъл, изходящ от лицето, разполагащо с право да учреди ползване – общината.
Действително, в писмо от Началника на Генералния щаб на сухопътните войски, се
съдържат данни за фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004
год.. Това фактическо положение обаче не може да послужи като основание да се
приеме, че министерството е носител на ограничено вещно право на ползване или
облигационно право да ползва имота за нуждите си. Фактическото използване на
язовира от министерството, ако такова действително е било налице, е създало
отношения между министерството и собственика на язовира, които не са предмет на
настоящото производство и не променят изводите относно собствеността върху
имота. Съдът не възприема тезата на ищеца, че продължилото фактическо ползване
на язовира от МО е имало за последица придобиване на ограниченото право на
ползване от страна на министерството. С приемане на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, имотът е придобил статут на публична
общинска собственост. Забраната за придобиване по давност на вещи, които са
публична общинска собственост (чл.86 от ЗС) касае както правото на собственост,
така и ограниченото вещно право на ползване.
По делото не се доказва язовирът да е бил прехвърлен на частно лице преди
влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация,
по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Представени са доказателства, че имотът е бил
заведен в баланса на ТКЗС Иваново, а впоследствие е бил стопанисван от АПК
Харманли. Не се доказва обаче по какъв начин имотът е преминал от ТКЗС в полза
на АПК – еднозначни доказателства в този смисъл не се съдържат в представения
по делото разделителен протокол. През 1994 год. обект, наречен „язовир“ и
язовирен комплекс Иваново е продаден от ликвидационния съвет на Земеделска
кооперация „Трети март“ на две физически лица. Предвид липсата на доказателства
по какъв начин язовирът е бил разпределен на земеделската кооперация,съдът
приема, че Кооперацията е разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и
да се приеме, че язовирът е разпределен на кооперацията и че е налице
идентичност на язовир Иваново с продадения комплекс, договорът за продажба не е
произвел действие, поради неспазване на процедурата за провеждане на търга – по
делото не се доказва да е взето решение на ликвидационния съвет на
кооперацията, в съответствие с изискванията на действалата към този момент
Наредба за търговете (към която препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа
изискуемата информация, не се доказва спазване на изискването по чл.48 ал.9 от
ППЗСПЗЗ за разгласяване на търга и провеждането му в определен срок, след
разгласяването, както Наредбата за търговете изисква; не се доказва заплащане
на цената от спечелилите търга. При това положение, съдът приема, че
проведеният търг е бил нищожен по смисъла на параграф 11 ал.2 от ПЗР, като
липсват данни да са били налице условията на параграф 30 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за запазване валидността на сделката, сключена, след провеждането на търга.
Така, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, имотът не е бил прехвърлен
валидно на трето лице, поради което и актуването му като публична общинска
собственост е било направено в съответствие със закона.
По изложените съображения настоящият състав приема, че язовир „Иваново“
представлява публична общинска собственост и част от активите на О.Х., както и
че върху язовира не е било учредено вещно или облигационно (концесия за водоползване) право на ползване.
При това положение исковете за присъждане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди срещу М.НА О. подлежат на отхвърляне. Следва да бъдат
разгледани предявените в условията на евентуалност искове за репариране на
имуществени и неимуществени вреди предявени срещу О.Х., която, по изложените
вече съображения представлява лицето, което притежава пасивна материално-правна
легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на водностопанската
система, като сбор от обекти по смисъла на параграф 1 ал.1 т. 94 от Закона за
водите, се осъществява от няколко правни субекта: от собственика на системата
или от лицето, което упражнява право на ползване върху нея – чл.139 ал.1 от
Закона за водите. Установено е, че върху язовир Иваново не е било учредявано
право на ползване. Фактически ползватели на съоръжението могат също да участват
в разходите за поддръжката му, но този въпрос е ирелевантен
към предмета на настоящото производство, доколкото той би рефлектирал върху
създаване на облигационни правоотношения между собственика и фактическия
ползвател, ако има такъв, но няма отношение към правопораждащите
факти, обуславящи възникването на отговорността за обезщетяването на вредите,
търсени в това производство. Законът за водите предвижда в чл.139б, че при спор
за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията между О.Х., МО и
Областния управител на област Хасково, може да се направи извод, че е бил
създаден отрицателен спор за собственост между О.Х. и М.НА О., тъй като всяка
от двете институции е отричала своето право върху имота и е сочила другата
институция като собственик. При този спор за собственост, законът е вменил в
задължение на областния управител да извършва дейностите по чл. 137 и чл. 138
от Закона за водите, в какъвто смисъл следва да се разбира задължението на
областния управител да осъществява организацията и техническата експлоатация на
язовира. Отговорността на Областния управител обаче не изключва отговорността
на действителния собственик на съоръжението, а двете институции отговарят
солидарно за причинените вреди. Законът дава възможност на пострадалия да
насочи иска си към всеки един от извършителите на деликта,
поради което и съдът приема, че отговорността на действителния собственик не е
изключена, в случаите на съпричиняване. В случая,
отговорността следва да бъде понесена от О.Х.. Това е институцията, която с
бездействието си е допуснала настъпването на наводнението, в резултат на което
за ищеца са настъпили твърдяните вреди.
Бездействието на служителите на ответната община е противоправно,
т.к. противоречи на задълженията за действие, които законът вменява на
собственика на язовира във връзка с неговата поддръжка. Поддръжката на водното
съоръжение цели предпазване от вредното въздействие на водата (в това число и
от наводнение – чл.137 ал.1 от Закона за водите) и може да бъде оперативна и постоянна. От
дефинирането на двете понятия оперативна и постоянна защита и с оглед
представените по делото доказателства, съдът приема, че ответната община е
изпълнила задължението си, да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и
съгласувала с компетентния орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е
бил приет от О.Х. и съгласуван с компетентния орган. С това обаче е приключило
единствено изпълнение на задълженията по съставяне на нужната документация. Създаването
на документи, в изпълнение на закона не
е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка катастрофа, каквато е
настъпила при скъсването на язовирната стена на язовир Иваново. Затова и
законът създава задължение за осъществяване на постоянна защита от вредното
въздействие на водите, при която предвижда и конкретни практически мерки, които
следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от
природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на
риска от наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието
техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация“ – чл.138 ал.1
т.7 от Закона за водите. Множество конкретни превантивни действия и действия
при опасност или при настъпване на бедствия са предвидени да бъдат извършвани
на общинско ниво и в Закона за защита при бедствия. Условията, редът и
изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях от своя страна е било регулирано в
действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004 год. за условията и реда за
осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, в която са предвидени конкретни по вид и срокове за извършване работи по
контрол и текущ ремонт на посочените съоръжения. Всички тези действия са
насочени към предотвратяване на бедствията или ограничаване на вредите, в
случай на настъпването им и осигуряване на адекватна защита на пострадалите. В
настоящия случай, служители на ответната община са нарушили задълженията си да
действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на
територията на общината. По делото са събрани множество доказателства,
установяващи, че тежкото състояние на язовир Иваново и в частност на язовирната
стена, е било известно на общината няколко години преди настъпване на
трагедията. Още през 2009 год. различни комисии, включващи представители на О.Х.
са наблюдавали и оценявали състоянието на язовирната стена. През 2010 год. и
няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново са
констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на
язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната
стена. От водената кореспонденция между институциите – Община, М.НА О.,
Областен управител, става ясно, че служители на общината са били наясно със
съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Всичко обаче е било
документирано единствено на хартия и не са били предприети никакви мерки за
предотвратяване на бедствието. Въз основа заключенията по приетите СТЕ, които
намира за обективно и компетентно дадени и в съответствие с останалите
доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло съдът пирема, че че скъсването на
язовирната стена е последица от липсата на каквато и да било техническа
експлоатация на язовирната стена и липсата на поддръжка за период от около 10
години. Допуснатото от ответника О.Х. документиране на техническите неизправности
на язовирната стена без предприемането на каквито и да било конкретни
технически дейности по отстраняване на тези неизправности, представлява противоправно деяние, за което посоченият ответник носи
отговорност. Не е установено след фактическото настъпване на наводнениет служители на общината да са предприели
адекватни мерки за борба с бедствието, да е осигурила практическото приложение
на нито една от предвидените в аварийния си план мерки, нито пък да е
обезпечила прилагането на мерките, предвидени в Закона за защита от бедствия.
Настоящият съд определя действията на служителите на общината, след настъпване
на бедствието като хаотични, неадекватни на създалата се опасност и
неосигуряващи изпълнението на възложените със закон функции на общинската
администрация. Ето защо Общината следва да отговаря за вредите, настъпили в
резултат от неизпълнение на задължението й да осигури безопасността, живота и
здравето на живеещите на нейната територия.
Доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага.
Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да
настъпят вредоносните последици, се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Презумпцията не е оборена.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищеца е бил
собственик по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 160/06,10,2009г. на недвижим имот с
административен адрес: с.Бисер, ул. „Георги Стойков Раковски“, УПИ І-135, в кв.
17 по ПУП на селото, състоящо се от жилищна сграда с площ 100кв.м., лятна кухня
с площ 30кв.м. и второстепенна постройка с площ около 140кв.м., три броя
стоманени оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец, описани по пера в „Списък щети
от наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“ С нарочна заповед на кмета на О.Х.
му били дадени указания за премахване на сградите. Впоследствие сградите били
разрушени.
Съдът цени показанията на свидетеля Д.З.Д.при условията на чл. 172 ГПК и
като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други им дава вяра изцяло. Въз основа тях
приема за установено, че ищеца е бил собственик по силата на покупко продажба и наследяване и в резултат на
преработване, на движимите вещи подробно описани по пера в „Списък щети от
наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“.
Въз основа заключенията по СТЕ и СОЕ, които намира за обективно и
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото кредитира изцяло. Въз основа тях и останалите доказателства приема за
установено, че в резултат от наводнението в с.Бисер и в пряка причинно
следствена връзка с него за ищеца са настъпили твърдяните
имуществени врези, изразяващи се в стойността на
повредените до степен на неизползваемост негови, собствени движими и недвижими
вещи.
Въз основа заключенията приема за установено и, че стойността на погиналите
вещи към датата на събитието е както следва:
На жилищната сграда, лятната кухня, второстепенните и селскостопански постройки,
оранжериите и кладенеца - 27392,00лв.
На описаното в списъци към исковата молба движимо имущество -5265,00лв.
Поради изложеното намира, че исковете за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за недвижимите и движими вещи са доказани по основание в
указаните размери.
Следователно предявеният иск за присъждане на обезщетение за погиналият
недвижим имот следва да бъде уважен до размер на 27392,00лв. За горницата от
2608,00лв. над присъдените 27392,00лв., до общо претендираните
30000,00лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Искът за присъждане на
обезщетение за погиналите движими вещи е основателен и следва да се уважи за
сумата 5265,00лв. За сумата 3495,00лв., която е разлика над присъдените
5265,00лв. до общо претендираните в размер на 8760,00лв.
е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Главниците следва да се присъдят ведно
със законната лихва от датата на събитието до окончателното им изплащане.
Съдът, въз основа показанията на свидетеля Д.З.Д.приема за установено, че ищецът
е търпял твърдяните неимуществени вреди – физически и
емоционални болки и страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което трагичното събитие е оставило в живота на ищеца, претърпяната от него
загуба. Връзката му с имота в с.Бисер е била многогодишна, свързана с множество
семейни спомени, съвместно положен със семейството труд. Свързана е била и с
планове за бъдещето. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита,
че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на настоящия
случай обезщетение е в размер на
4000,00лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на деликта. За сумата 6000,00лв., която е
разлика над присъдените 4000,00лв. до общо претендираните
10000,00лв., представляващи претърпяни неимуществени
вреди искът подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски
по делото. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът О.Х. следва
да заплати в полза на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса и разноски,
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1466,28лв. държавна такса и
1413,40лв. разноски.
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът О.Х. следва
да заплати на процесуалния представител на ищеца, предоставил правна помощ
безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 1793,82лв. (с включен ДДС,
съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.).
Предвид отхвърлянето на иска срещу М.НА О., ищецът следва да заплати на
този ответник, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сумата 300,00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът О.Х. не е представила списък с разноски, затова съдът не
присъжда такива в нейна полза независимо от изхода по спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.К. К. ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адв. Н.Д.,
предявени срещу М.НА О., с адрес: гр.София, ул.“********, за присъждане на сумата 30000,00 /тридесет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи
се в стойността на унищоженият му собствен недвижим имот с административен
адрес: с.Бисер, ул. „Георги Стойков Раковски“, УПИ І-135, в кв. 17 по ПУП на
селото, състоящо се от жилищна сграда с площ 100кв.м., лятна кухня с площ
30кв.м. и второстепенна постройка с площ около 140кв.м., три броя стоманени
оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец, и
сумата 8760,00 /осем хиляди седемстотин и шестдесет/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността
на унищожените му собствени движими вещи находящи се
в недвижимия имот към момента на събитието, всички описани по пера в „Списък
щети от наводнението в с.Бисер, както и
сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение неимуществени
вреди, болки и страдания, претърпени в резултат на настъпило на 06,02,2012г.
наводняване на землището на с.Бисер, причинено от скъсване на язовирната стена
на язовир Иваново /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/, ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на събитието -
06,02,2012г., до окончателното из изплащане, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД ********, с адрес гр.Харманли 6450, пл.“********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К. К.
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адв. Н.Д., сумата
27392,00 /двадесет и седем хиляди,
триста деветдесет и два/лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността на унищоженият му собствен
недвижим имот с административен адрес: с.Бисер, ул. „Георги Стойков Раковски“,
УПИ І-135, в кв. 17 по ПУП на селото, състоящо се от жилищна сграда с площ
100кв.м., лятна кухня с площ 30кв.м. и второстепенна постройка с площ около
140кв.м., три броя стоманени оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец, и сумата 5265,00 /пет хиляди двеста
шестдесет и пет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени загуби изразяващи се в стойността на унищожените му собствени
движими вещи находящи се в недвижимия имот към
момента на събитието, всички описани по пера в „Списък щети от наводнението в
с.Бисер, както и сумата 4000,00 /четири
хиляди/лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди, болки и
страдания, претърпени в резултат на настъпило на 06,02,2012г. наводняване на землището
на с.Бисер, причинено от скъсване на язовирната стена на язовир Иваново
/наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на събитието - 06,02,2012г., до окончателното из изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата 2608,00 /две хиляди шестотин и осем/лв.,
която е разлика над присъдените в размер на 27392,00 /двадесет и седем хиляди
триста деветдесет и два/лв. до общо претендираните в
размер на 30000,00 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността на унищоженият
му собствен недвижим имот с административен адрес: с.Бисер, ул. „Георги Стойков
Раковски“, УПИ І-135, в кв. 17 по ПУП на селото, състоящо се от жилищна сграда
с площ 100кв.м., лятна кухня с площ 30кв.м. и второстепенна постройка с площ
около 140кв.м., три броя стоманени оранжерии с площ 270кв.м. и кладенец, и сумата 3495,00 /три хиляди четиристотин
деветдесет и пет/лв., която е разлика над присъдените в размер на 5265,00
/пет хиляди двеста шестдесет и пет/лв., до общо претендираните
в размер на 8760,00 /осем хиляди седемстотин и шестдесет/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността
на унищожените му собствени движими вещи находящи се
в недвижимия имот към момента на събитието, всички описани по пера в „Списък
щети от наводнението в с.Бисер, както и
сумата 6000,00 /шест хиляди/лв., която е разлика над присъдените в размер
на 4000,00 /четири хиляди/лв., до общо претендираните
в размер на 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение
неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени в резултат на настъпило на
06,02,2012г. наводняване на землището на с.Бисер, причинено от скъсване на
язовирната стена на язовир Иваново /наричан още „Азмака“
и „Ешмеджика“/,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
събитието - 06,02,2012г., до окончателното из изплащане, на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К. К. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
4-ти полуетаж, офис № 4, адв. Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.НА
О., с адрес гр.София, ул.“********, сумата
300,00 /триста/лв. юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД ********, с адрес гр.Харманли 6450, пл. „Възраждане“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. НИКОЛАЕВ Д.,
ШАК с адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, сумата
1793,82 /хиляда седемстотин деветдесет и три, 0.82/лв. /с включен ДДС/, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД ********, с адрес гр.Харманли 6450, пл.Възраждане № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, държавна такса и разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер
на 1466,28 /хиляда четиристотин
шестдесет и шест, 0.28/лв. държавна такса и 1413,40 /хиляда четиристотин и тринадесет, 0.4/лв. разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: