Р Е Ш Е Н И Е
№262354/23.7.2021г.
гр. Варна, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
***
при участието на секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
14175/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК № ***със седалище *** за
приемане за установено по отношение на
Н.М.Ц., ЕГН **********
дължимостта на следните суми:
- сумата в размер на 36,64 лв., представляваща
лизинговите вноски по Договор за лизинг от 12.01.2018 г. за устройство марка ***.
- сумата в размер на 134,17 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.07.2018г. -
24.10.2018г., дължими по Допълнително
споразумение от 24.03.2018г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 24.03.2018 г., от които 12,83 лева
за ползвани услуги и сумата от 121,34 лева за абонаментни такси;
-
сумата в размер на 112,47лв., представляваща
неустойка за прекратяване на основание раздел ІІІ, т. 4 от Допълнително споразумение от 24.03.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***, в размер на три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура № **********/25.12.2018г.;
- сумата в размер на 111,29лв., представляваща разликата между
цената на устройство ***., без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг и начислена във фактура №**********/25.12.2018г.,
за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №9370/2020г. по описа на Варненски рaйонен съд, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК-10.08.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
Исковете са основани на твърдения, че
страните са обвързани от валидно сключени договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение от 24.03.2018г., сключено за срок от 24
месеца при план „тотал 44,99“ и допълнителни 500 MB. Поддържа се, че за отчетен
период 25.04.2018г. до 24.10.2018г. абонатът не е заплатил дължимите месечни
такси и възнаграждение за осъществено
потребление. Неизпълнението на задължение за заплащане на дължимите такси и
далекосъобщителни услуги е дало основание на оператора да начисли неустойка за
разваляне в размер на 3 месечните абонаментни такси съгласно раздел III, т.4 от
споразумението. Между страните е сключен още Договор за лизинг от
12.01.2018 г. за устойство марка ***.
По споразумението сa останали незаплатени три броя лизингови вноски всяка в
размер на 2,29 лева за периода 25.07.2018г. до 24.10.2018г. и предсрочно изискуеми
вноски в общ размер на 29,77 лева. В следствие на неиздължаване на сумите по Допълнително споразумение от 24.03.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***ответникът дължи и сумата от 111,29 лева,
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Въз
основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявените искове.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска. На първо място се позовава, че договорите
за мобилни услуги и лизинг са нищожни, като противоречащи на изискването на чл.
4, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП за информираност на потребителя. Счита, че шрифтът,
който е използван по договорите поставя потребителя в невъзможност да се
запознае със съдържанието на споразуменията, съответно намира подобна практика
за нелоялна и подвеждаща. Счита се още, че относно изискването за размера на
шрифта следва да намери приложение по аналогия правилото на чл. 10,ал. 1 от ЗПК. Ответникът се позовава на нищожност на процесните договори поради
заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Конкретно се твърди,че
клаузата по чл. 12 от ОУ заобикаля забраната да се уговаря неустойка в
противоречие с добрите нрави. Акцентира се, че
приложените ОУ не съдържат неустоечна клауза, а самото споразумение от
24.03.2018г. не е подписано от ответника. На са следващо място оспорва
договорът да е прекратен.
Ответникът
оспорва да е получил мобилно устойство, а изявлението в този смисъл в договора
за лизинг намира за нищожно, поради нищожност по принцип на сделката. Предвид
недействителността на договора за лизинг, счита за недействителна акцесорната
претенция за неустойка.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа предявените
искове.
Ответникът
не се явява и не се представлява в о.с.з.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. №9376/2020г. по описа на
Районен съд- Варна, по което е била издадена оспорената при условията на чл.
414 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: наличие на
валидно облигационно задължение по Допълнително споразумение от 24.03.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***и Договор
за лизинг от 12.01.2018 г. за мобилно устройство марка
***., вкл. предавеното на лизинговата
вещ на лизингополучателя; настъпване на предпоставките за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и договора за лизинг и надлежното
упражняване на това право от страна на ищеца; наличие на уговорени неустойки и техния размер, в т.ч. стойност на предоставените вещи мобилно
устройство ***., по актуалните
ценови листи на оператора към датата на сключване на договорите; договаряне размера
на неустойката в съответствие с типични разходи и обичайна печалба; изпълнение
на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 12.01.2018г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок от 24месеца при месечен абонаментен план „***“ с
неограничени национални минути в зоната на ЕС. В договора са уговорени
неустойки в случай на прекратяване ползването на услугите за посочения номер
през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора .А когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгл. посоченото в договора, потребителят дължи и неустойка в размер на
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно ценова листа на
оператора за съотв. устройство към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за лизинг.
На 24.03.2018г. страните са сключили допълнително
споразумение към договора, с което са уговорили нови ценови условия, а именно,
че мобилният номер ще бъде ползван при месечен абонамент от 44,99 лева. Със
споразумението от 24.03.2018г. са уговорени неустойки в случай на прекратяване
ползването на услугите за посочения номер през първоначалния срок по вина или
по инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандарните месечни вноски. А когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора,
потребителят дължи и неустойка в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно ценова листа на оператора за съотв. устройство
към момента на сключване на договора и заплатената от абоната цена при
предоставяне на устройството.
С изрична
декларация, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр
от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът
е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация
за основните характеристики на предлаганите услугите.
На 12.01.2018г. между
ответника Н.М.Ц. и „Т.Б.” ЕАД е бил сключен и договор
за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като лизингополучател е
получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство ***при обща лизингова цена от 97,67 лева, платима на 23 вноски от по 2,29 лева
всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор
за изкупуване с лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане срока на
договора и след като заплати допълнителна сума от 2,29 лева. Ал. 3 предвижда,
че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане
в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена
форма, че не желае да го закупи, лизингополучателят дължи неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 2,29лева.
Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е
декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва.По силата на
чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в
случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
По делото са приобщени като писмени доказателства
процесните фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на
ответника по процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по повод
предоставяне на електронни съобщителни услуги и по договорите за лизинг.
Ответникът на първо място оспорва
да е подписал споразумението от 24.03.2018г. В тази връзка с доклада по делото
на страната е предоставена възможност изрично да заяви дали оспорва авторството
на изявлението си по това споразумение. В указания срок не е
последвало изпълнение, което дава на съда основане да приеме, че формалната
доказателстена сила на документа не е опровергана.
Не може да се сподели разбирането на ответника за
нищожност на договорите за мобилни услиги и лизинг поради противоречието с изискването
на информираност на потребителя съгл. чл. 4ал.1 и ал. 2 от ЗЗП. В
действителност правото на информация за цената на услугите е основно
право на потребителя /чл. 1 ЗЗП/, респ.
задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията,
позволяваща му да направи своя избор / чл. 4 ЗЗП/.
Законово задължение на оператора, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да
посочи като част от съдържанието на договора ясни и разбираеми договорни
условия, които да дадат възможност на средно информиран потребител да извърши
преценка за интереса си от договарянето.
В
случая, обаче съдът отчита, че липсва конкрено възжражение за това кои условия
на договора за далекосъобщителни услуги и договора за лизинг са неясни. В
изпълнение на задължението си за служебна преценка за неравноправни клаузи,
съдът отчита, че двата договора съдържат конкретни и ясни условия относно цената по
договора и нейната изискуемост, относно периода на договора, както и условията
за прекратяване, а при договора за лизинг- условията, при които
лизингополучателят може да придобие устройството. При това положение съдът не
може да достигне до извод за недобосъвестноста при договарянето.
Размерът
на шрифта, на който са съставени двата договора няма отношение към
действителността на изявленията на страните. Правилото на чл. 10,ал.1 от ЗПК е
специално по отношение на общата уредба на ЗЗП. Прилгането на специален закон
по аналогия е недопустимо / арг. от чл. 46, ал.2 от ЗН/.
В
заключение съдът намира, че договорите за далекосъобщителни услиги и за лизинг
са валидно сключени и не страдат от релевираните пороци.
По своята същност договорът за мобилни
услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са
наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и
поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за
договорните задължения с предмет натурална престация. Договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят
декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по
повод договорните отношения. В настоящия сличай ищецът претендира сумата от 121,34 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси за периода 25.07.2018г. - 24.10.2018г. Така заявения
размер на претенцията съответстват на
размера на уговорения стандартен месечен абонамент от 44,99 лева. Задължението
за заплане на договорената месeчна такса не са свързано
с реализирано потребление на далекосъобщителни услуги, а е дължимо единствено с
оглед свързването с мрежата на оператора. Ответникът не твърди да е погасил
посочените задължения за такси по договора за далекосъобщителни услуги. Що се отнася до сумата от 12,83 лева лева
за потребеление на допълнителни услуги за периода 25.07.2018г. - 24.10.2018г. съдът намира, че
за посоченото потребление по делото не са ангажирани годни доказателства, макар
разпределената в този смисъл доказателствена тежест на страната. Самите
фактури, като изходящи от ищцовата страна частни свидетелстващу документи не
могат да служат за подобно доказване. В тази част иска следва да се отхвърли.
Предмет на претенцията са суми представляващи дължими
лизингови вноски по договори за лизинг от 12.01.2018 г. по който ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно
ползване мобилно устройство ***., при обща лизингова цена от 97,67 лева. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг
с подписването му, лизингополучателят е декларирал получаването на вещта,
поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Наличието на финансово- кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства
и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение
за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за
финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.
Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на
твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски възлизат в общ размер 36,64 лв. В случая е настъпил крайния
срок на договора -12.02.2020г., поради което не следва да се изследва въпроса с
предсрочната изискумост на част от дълга / арг. от ТР 3/2017 на ОС на ГТК на
ВКС/
Дължимостта на
неустойката по договора за мобилни услуги от 12.01.2018г., изм. с доп.
споразумение от 24.03.2018г., както се посочи е разписана в чл.4, раздел III и гласи - при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.2 от същия
раздел по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му по него, потребителят дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвиши
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Дължимостта на
неустойката по договора за мобилни услуги е предвидена в договора и клаузата
влиза в действие в случай на прекратяване договора през първоначалния срок по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушение задълженията му
договора, при което абонатът дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора.
Конкретното задължение,
чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна
неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на
дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71
ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да
прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли
еднократно неустойки.
Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена
форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на
договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът
приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги. Исковата молба също би могла да
се зачете като изявление в този смисъл.Същевременно, при договорен изричен
отказ да получава хартиена фактура, клиентът е поел задължението сам да се
информира за издадените фактури на договорената дата- съот. 25-о число на
месеца по договора от 12.01.2018г., изм. с доп. споразумение от 24.03.2018г. В
заключение, следва да се приеме за установено довършването на фактическия
състав, пораждащ прекратяването за напред на облигация с продължително
изпълнение. В казуса неустойката по договора в размер на 112,47лв., е начислена в размер на до три месечини абонаменти
вноски. Следва
да се приеме, че предвидимите за търговеца вреди се простират до период на
търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент.
Тримесечният период съдът намира за обичаен за осигуряване на таква сделка. Ето
защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента
без ДДС, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
Затова и клаузата регламентираща нейната дължимост е действителна. Претенцията
за неустойка в размер на 112,47 лева за предсрочно прекратяване следва да бъде
уважена в цялост.
По отношение
на неустойките явяващи се разлика между стандартната цена на предоставени
устройства и дължимата преференциална такава по договорите, съдът приема
следното: Както се посочи в договора от 12.01.2018г. , изменен с допълннително
споразумение от 24.03.2018г. в случай на прекратяване договора през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
задълженията му, когато е предоставено устройство е регламентирана дължимост на
неустойка в размер на разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно актуална ценова листа на оператора към момента на скюлчване на
договора и заплатената от него цена за устройството в брой или съгласно цената
по договора за лизинг. В случая с договора от 12.01.2018г. страните са уговори,
че страндартната цена на устройство ***., е в размер на 329,90 лева, а лизинговата цена е
в размер на 99,96 лева. Разликата, в случая- сумата от 229,94 лева представлява отстъпка
от цената. За разлика от неустойката в чл.4, раздел III от договора, обаче
допълнителното обезщетение в размер на направената остъпка от цената за ел.
устройство не може да бъде оправдано с предвидимия
размер на вредите на доставчика.Прекратяването
на договорната връзка осуетява само очакваните от
търговеца приходи от цената за ползване на далекосъобщителни
услуги. Отпадането на договора за напред не носи на оператора други обосновани
вреди. Такива би понесъл само ако е калкулирал цена с отстъпка под
себестойността на договореното ползване, но такива
доводи липсват. Затова по отношение на допълнителния размер
на неустойка, покриваща и неполучени отстъпки, задължаването на потребителя
надхвърля предвидимите вреди за доставчика. Такава неустойка не може да
обвързва потребител, тъй като договарянето й е с неравноправен характер( чл.
146 ал. 2 вр. чл. 144 ал. 2 т. 5 ЗЗП). В тази част
иска следва да се отхвърли.
По разноските
При този изход от делото
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковото
производство в размер на 572,33 лева.
На осн. т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в размер на 263,89 лева.
Водим от горното
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че
в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника Н.М.Ц., ЕГН ********** за сумата в размер на 36,64 лв., дължими
от лизинговите вноски за по Договор за лизинг от 12.01.2018 г. за устройство
марка ***.;сумата в размер на 121,34 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период 25.07.2018г. - 24.10.2018г., по
Допълнително
споразумение от 24.03.2018г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 24.03.2018 г. сумата в размер на 112,47лв., представляваща
неустойка за прекратяване на основание раздел ІІІ, т. 4 от Допълнително споразумение от 24.03.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***, в размер на три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура № **********/25.12.2018г. за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №9370/2020г. по описа на Варненски
рaйонен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 от ГПК-10.08.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 12,83 лева за отчетен
период 25.07.2018г. - 24.10.2018г., по Допълнително
споразумение от 24.03.2018г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 24.03.2018 г. и за сумата в размер на 111,29лв., представляваща
разликата между цената на устройство ***.,
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг и начислена във фактура №**********/25.12.2018г.
ОСЪЖДА Н.М.Ц.,
ЕГН ********** да заплати на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 572,33 лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото производство съразмерно уважената част на иска и сумата от 263,89 лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски в заповедното производство съразмерно уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: