Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
гр. Габрово 10.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
НЕДЕЛЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря В.Венкова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа
докладваното от съдията Костова ВНОХД № 118 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимия А.Г. чрез неговия защитник адв.Р.Б. срещу
Присъда № 434 от 18.09.2019г. постановена от Габровски районен съд по НОХД №
1396/2018г.
С
горната присъда РС- Габрово е
признал подсъдимия Г. за виновен в това ,че на 13.07.2015г. около 10.50 часа
в гр.Габрово на булл.»Т.» в участъка на фирма «М.», при управление на МПС – лек
автомобил марка «Ф.», модел «М.» с рег.№ ***, нарушил правилата за движение
–чл.25, ал.1 от ЗДП и чл.38, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил на
Ю.Н.Г. *** следните телесни повреди:
- тежка телесна повреда изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментарно счупване на лявата челна и теменна
кост с импресия /хлътване/ на фрагментите в черепната кухия, счупване на
решетъчната и клиновидната кост с кръвоизливи в синусите на черепните кости,
нараняване на твърдите мозъчни обвивки в областта на счупването и на мозъчното
вещество, контузия на левия слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки над двете голеви мозъчни половини, кръвоизлив под и над
твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област и оток на мозъка,
довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота ;
- средна телесна повреда, изразяваща се в състоянието на пострадалия след
нервнохирургичното оперативно овладяване на тежката черепно-мозъчна травма,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма с контузия на десния бял дроб
и травматична пневмония, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
- средна телесна повреда, изразяваща се в травма на таза с разкъсване на връзката
между двете срамни кости, довела до трайно затрудняване на движението на
долните крайници;
- средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на лъчевата кост
на лявата предмишница в долната й част, довело до трайно затруднение на
движението на лявата предмишница , като за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”
във вр. С чл.342, ал.1 от НК съдът му наложил наказание от шест месеца лишаване
от свобода, като на осн. Чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия А.Г. е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
На подсъдимия са възложени
направените по делото разноски и дължимите държавни такси.
В законният срок присъдата е
обжалвана от подсъдимия А.Г.. Счита, че претърпените в следствие на ПТП травми
от пострадалия са в резултат на неправомерно поведение на същия и прави искане
обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан.
Частният обвинител Ю.Г. се явява
лично пред настоящата инстанция и с неговия повереник адв.М. от ГАК. Същите
оспорват жалбата и молят присъдата на РС-Габрово да бъде потвърдена , като
правилна и законосъобразна.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита ,че първоинстанционният съдебен акт
е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда,
на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно
е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат
различни изводи по фактите .
Правилно първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Г. е правоспособен водач на
МПС от дълги години.
Свидетелят Ю.Г. е неправоспособен водач на
МПС.
На 13.07.2015г. около 10,50 часа
подсъдимият Г. паркирал управлявания от него лек автомобил „Ф.”, модел „М.”, с
рег. № *** на бул. „Т.” в уширението на автобусната
спирка срещу фирма „М.”, като автомобилът бил ориентиран с предна част в посока
към кв. „Х.С.”. Пътното платно в този участък е двупосочно с маркировка –
прекъсната линия, която разрешава пресичането й. На тротоара до автомобила сина на подсъдимия бил
разположил сергия за продажба на дини. Подсъдимият слязъл от автомобила
си, разговарял със сина си, след което
се върнал в автомобила, за да се придвижи към
центъра на града. Видимосттта била
добра, нямало превозни средства или други обекти
ограничаващи видимостта на водача. Подсъдимият Г. запалил двигателя на автомобила и започнал маневра за обръщане посоката на
движение, чрез завиване
навляво, пресичане на платното за движение и последващо включване в лентата за
движение към центъра на града.
В този момент,
в посока към центъра на града, в зоната на дясната част на лентата към КАТ, в
близост до разделителната линия, приближавайки сградата на фирма „М.” се движел мотоциклет със скорост около 101
км./ч. марка „Х.” модел **с рег. № ****, управляван от свидетеля Ю.Г.. Свидетелят Г. възприел навлизащият в платното лек
автомобил и предприел действия за отклоняване на мотоциклета на дясно и
намаляване на скоростта.
Управляваният от подсъдимия лек
автомобил навлязъл с предна част в лентата за движение на мотоциклета, като до
момента на навлизане в лентата за движение се е движел ускорително, а
свидетелят Г. продължил да доотклонява мотоциклета надясно и да намалява
интензивно скоростта. След като навлязъл в лентата за движение на мотоциклета,
лекият автомобил започнал да намалява скоростта си на движение, като
подсъдимият прекратил подаването на
гориво. В този момент мотоциклета достигал автомобила и последвал удар на предното колело на
мотоциклета със задната броя на лекия автомобил. Вследствие на удара свидетелят
Г. прелетял над тавана на лекия автомобил и падал на пътното платно пред него и
останал там до пристигането на екип на Спешна помощ, който го откарал в МБАЛ Габрово.
На досъдебното производство е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я цени като правилна и
обоснова и от която се установява, че при
възникналото ПТП свидетелят Ю.Г. е получил следните увреждания:
-тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментарно счупване на лявата челна и теменна
кост с импресия /хлътване/ на фрагментите в черепната кухия, счупване на
решетъчната и клиновидната кост с кръвоизливи в синусите на черепните кости,
нараняване на твърдите мозъчни обвивки в областта на счупването и на мозъчното
вещество, контузия на левия слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки над двете голеви мозъчни половини, кръвоизлив под и над
твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област и оток на мозъка,
довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – което
представлява тежка телесна повреда;
- състоянието на пострадалия след
нервнохирургичното оперативно овладяване на тежката черепно-мозъчна травма,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, което
представлява средна телесна повреда;
- гръдна травма с контузия на десния бял
дроб и травматична пневмония, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота – което представлява средна телесна повреда;
- травма на таза с разкъсване на връзката
между двете срамни кости, довела до трайно затрудняване на движението на
долните крайници – което представлява средна телесна повреда;
- многофрагментарно счупване на лъчевата
кост на лявата предмишница в долната й част, довело до трайно затруднение на
движението на лявата предмишница – което представлява средна телесна повреда.
На досъдебното производство е
изготвена съдебно-психиатрична експертиза, която не е оспорена от страните
и съдът я цени като правилна и обоснована и от която се установява, че след
претърпяната черепно-мозъчна травма свидетелят Ю.Г. не е способен да произведе
достоверно факти и събития отпреди настъпилото на 13.07.2015г.
пътно-транспортно произшествие. От допълнителното заключението е видно, че
понастоящем, посттравматичното състояние дава възможност на Ю.Г. правилно да възприема фактите и заобикалящата
го действителност и впоследствие достоверно да ги възпроизвежда и да дава
показания за тях.
От заключението на изготвената
съдебно-химическа експертиза е видно, че в кръвта на свидетеля Ю.Г. се установява наличието на тетрахидроканабинол, което
сочи за употреба на марихуана, канабис и производни.
От заключението на автотехническата
експертиза изготвена в хода на досъдебното производство е видно, че от
техническа гледна точка опасността за свидетелят Ю.Г. е възникнала при
навлизането на лекия автомобил в лентата му движение. ПТП е било
непредотвратимо за водача на мотоциклета и при скорост 50 км/ч. на движение към
момента на навлизане на автомобила в лентата му. Мотоциклетът е бил видим на
разстояние 103 метра, моментът в който подсъдимия е предприел маневрата, като е трябвало да го пропусне, за да не
допусне възникване на произшествието.
От заключението на допуснатата от
РС-Габрово повторна авто-техническа експертиза се установява,че произшествието е протекло в светлата част
на денонощието, при много добра видимост.
Между двете превозни средства от потеглянето на лекия автомобил, до
момента на удара не са се намирали други превозни средства или обекти, които да
ограничават видимоста на двамата водача. Видимостта за водачите е двустранна.
Към момента на потегляне на лекия автомобил, мотоциклета се е намирал от
мястото на последвалия удар на разстояние 136 метра, като се е движили със
скорост около 101 км./ч. Когато е достигнал
на разстояние до около 80 метра преди мястото на удара, св. Г. е
възприел, навлизащия в платното лек
автомобил и е реагирал, като е предприел действия по отклоняване на мотоциклета
на дясно и намаляне на скоростта. При тези действия достигайки до около 55
метра от мястото на последвалия удар, мотоциклета е намалил скоростта си на движение до около
90 км./ч. Към момента на достигане на мотоциклета до около 55 метра от мястото
на удара, предната част на лекия автомобил навлязла в лентата за движение на
мотоциклета, като до този момент автомобилът се е движел ускорително и е
достигнал скорост около 15,5 км./ч. След това, мотоциклетистът доотклонявайки
мотоциклета надясно, намалявал интензивно скоростта и когато достигнал мястото
на удара, скоростта му е намаляла до 67-68 км./ч. При движението след навлизане
в лентата на мотоциклетиста, до достигане на мястото на удара, лекия автомобил
е намалявал скоростта си на движение до удара, като водача е прекратил
подаването на гориво. Скоростта на автомобила в момента на удара е намаляла до
около 4,5км./м. Осъществен е удар с начален контакт на предното колело на
мотоциклета със задна броня на лекия автомобил, на разстояние около 07, метра
на ляво от заден десен габарит на автомобила.
По отношение на платното за движение, ударът е осъществен в лентата за
движение към центъра на града. По отношение на мотоциклета ударът е челен кос,
ексцентричен, удара по отношение на
автомобила е заден кос, близък до централен удар. Съгласно заключението произшествието е било предотвратимо от страна
и на двамата водачи, като за водача на лекия автомобил към момента на потегляне
на автомобила е разполагал с техническата възможност да възприеме мотоциклета,
като място и разположение на платното за движение, на разстояние около 136
метра. При допускане на наличие на субективна възможност за преценка на
скоростта на движение на мотоциклета, водачът на лекия автомобил е можел да
предотврати удара, като е осъществил пропускането му, след което при липса на
други движещи се превозни средства да осъществи маневрата за завиване на ляво и
включване в лентата за движение към центъра на града. Мотоциклетистът е
разполагал с техническата възможност при своевременно реагиране към
момента на започване на движението на лекия автомобил да осъществи ефективно
спиране и да спре мотоциклета преди линията на удара – при потеглянето на лекия
автомобил, мотоциклета се е намирал от мястото на удара на разстояние от 136
метра, а необходимото му разстояние за спиране при скорост на движение 101 км./ч. е 118,9 метра. Ако мотоциклетистът е
управлявал мотоциклета със скорост не по-голяма от разрешената за населено
място 50 км./ч., ще може да спре преди линията на удара, ако реагира ефективно
за спиране от момента на потегляне на лекия автомобил, до навлизане на предната
част на автомобила в лентата за движение на мотоциклета- необходимото
разстояние за ефективно спиране на мотоциклета при разрешената скорост за
населено място от 50 км./ч. е 41 метра, а при навлизане на лекия автомобил в
лентата за движение на мотоциклета, последният се е намирал на разстояние 55
метра от мястото на удара. Ако мотоциклетистът се е движел със скорост не
по-голяма от разрешената за населено място 50 км./ч. и автомобилът е осъществил
маневрата си с ускорение и последващо движение към центъра на града,
увеличавайки скоростта си до 50 км./ч.
удар между двете превозни средства е нямало да настъпи.Това заключение както
първоинстанционния съд, така и настоящия намират за задълбочено, обосновано и
мотивирано и го ценят като правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка
установена от РС-Габрово и от настоящия съдебен състав се установява по безспорен и положителен
начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на описаните по-горе експертизи. Първоинстанционният съд е
изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност
, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил
задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани
в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност
на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя
изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че
не следва да го преповтаря. Пред настоящият съд, както и пред
първоинстанционния, подсъдимият твърди, че
вина за възникналото ПТП има единствено пострадалия Г., тъй като същият
се движел със скорост от 150 км/ч и подсъдимия не възприел неговото идване.
Възраженията на защитата и на подсъдимия
са предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който задълбочено и с
професионализъм е анализирал събраните доказателства, за да достигне до извода, че по делото е
доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимият Г. , както от
субективна така и от обективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б” във вр. С чл.342, ал.1 от НК, като е нарушил разпоредбите
на 25 ал.1 и чл.38 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил една тежка и четири средни телесни повреди на
пострадалия Ю.Г.. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на
РС-Габрово. От заключението на допуснатата повторна автотехническа експертиза
безспорно се установява ,че всеки от водачите – подсъдимия и пострадалия е
можел да възприеме другия на разстояние от 136 метра. В този момент подсъдимият
е следвало да спре и да пропусне моториста. Не пропускайки движещото се в
насрещното платно превозно средство при
предприет обратен завой подсъдимия нарушил чл.38 ал.2 от от ЗДвП, който изисква
при завиване в обратна посока водачите да пропуснат насрещно движещото се
превозно средство. С действията си подсъдимия нарушил и чл.25 ал.1 от ЗДвП тъй
като предприемайки маневра-обратен завой е бил длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, включително и тези,
които се движат в насрещното платно. Безспорно вина за възникналото ПТП има и
пострадалия Ю.Г., който се е движил с
неразрешена скорост, управлявал е МПС неправоспособен и след употреба на
наркотични вещества и въпреки техническата възможност да предотврати ПТП чрез
спиране преди удара, не реагирал своевремено за спиране след момента в който
имал възможност на възприеме пострадалия. Съпричиняването от страна на
пострадалия не изключва вината на подсъдимия и правилно и законосъобразно е
отчетено от РС-Габрово като смекчаващо вината обстоятелство.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Г. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъплението за което е
осъден.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел
,че са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива
РС/-Габрово е отчел ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като
деец, който е възрастен човек-пенсионер
с чисто съдебно минало /
осъждан преди 1987г. и реабилитиран/, както и високата степен на съпричиняване
на ПТП от страна на пострадалия. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
се отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние при
което са причинени множество средни и една тежка телесна повреда, както и ,че
през дългогодишния си стаж, като водач на МПС Г. има допуснати нарушения на
ЗДвП за които е санкциониран..Правилно РС-Габрово е наложил на подсъдимия Г.
наказание от шест месеца лишаване от свобода , като изпълнението на същото е
отложил за изпитателен срок от три години. С тежестта на деянието е съобразен и
срока през който подсъдимия е лишен от право да управлява МПС.
При извършената служебна проверка
на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при
постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 434 от
18.09.2019г., постановена по НОХД № 1396 по описа за 2018г. на РС-Габрово ,
на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи
писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: